Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
11.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на
прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 26 по описа за 2022г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „В.и к.- Ш.“ ООД, ***, депозирана чрез
юрисконсулт Е.М.срещу Решение № 64/03.12.2021г. на Районен съд – Нови пазар,
постановено по ВНАХД № 321/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 87 от 03.08.2021г. на Директора на РИОСВ
- гр.Шумен, с което на „В.и к.- Ш.“ ООД, *** е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.48, ал.4 от Закона за водите.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
неправилно е била ангажирана отговорността му, тъй като ВиК операторът
стопанисва канализационна система без изградена ПСОВ и същият не е титуляр на
издаденото разрешение, при което липсата на изградена пречиствателна станция
създава обективна невъзможност за санкционирания субект да спазва индивидуалните
емисионни ограничения. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него постановление, като излага и аргументи за
„маловажност“ на простъпката. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от юрисконсулт М., която заявява, че
поддържа касационната жалба и искането за отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна, РИОСВ
– Шумен, представя писмено възражение чрез юрисконсулт Е.Г., съдържащо
твърдения за неоснователност на оспорването и претенция за присъждане на
съдебни разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от главен
юрисконсулт Г., която излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение,
въз основа на които моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Видно от Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни
обекти № 23140024/26.01.2012г., Община Каспичан има разрешение за ползване на
воден обект река Каменица за заустване на отпадъчни води за експлоатация на
Канализационна система гр.Каспичан. С разрешителното са определени
индивидуалните емисионни ограничения по 26 показателя и сроковете за тяхното
достигане - 31.12.2014г. С решение № 1399 от 26.06.2014г. срокът за достигане
на тези индивидуални емисионни ограничения, както и срок за достигането им бил
удължен до 6 месеца от въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателна
станция за отпадни води, но не по-късно от 31.12.2015г. Ново удължаване на
срока за достигане на индивидуалните емисионни ограничения не било правено.
Градската канализация на
град Каспичан приема битово-фекалните и производствени отпадъчни води, които се
отвеждат и заустват в река Каменица, поречие на река Провадийска.
Пречиствателна станция за отпадни води не е изграждана. Съгласно договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Община
Каспичан и „В.и к.- Ш.“ ООД на 08.03.2016г. и допълнен със споразумение от
01.03.2019г., канализационната система на града е отдадена за експлоатация на дружеството.
С договор от 08.03.2016г.
между „Асоциация по ВиК“ на обособената територия, обслужвана от „В.и к.– Ш.“
ООД - *** и дружеството, на него било възложено да стопанисва, поддържа и
експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Каспичан.
На 08.04.2021г.
служители на РИОСВ – Шумен извършили проверка на канализационната мрежа на
гр.Каспичан и взели проби вода за качествен анализ. След извършени изпитвания с
протоколи от изпитване № 15-0092 от 15.04.2021г. и №15-0093 от същата дата,
било констатирано превишаване на индивидуалните емисионни ограничения, заложени
като условие в разрешителното за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти по следните показатели: азот амониев
и азот нитритен, За резултатите бил съставен Констативен протокол № АН-20-1 от 14.05.2021г.
Въз основа на
установените превишения на индивидуалните емисионни ограничения А.Н., старши
експерт при РИОСВ – Шумен, съставил Акт за установяване на административно
нарушение № АН-02/14.05.2021г. против „В.и к.Ш.“ ООД, ***, за това, че като
оператор на канализационната система на гр.Каспичан, на 08.04.2021г., е
допуснал заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект река Каменица,
в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.
Посочено било, че с описаното деяние дружеството нарушило чл.48, ал.4 от ЗВ,
във вр. с чл.38, ал.3 от Наредба № 2 от 8.06.2011г. за издаване на разрешителни
за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Актът бил съставен в
присъствието на пълномощник на жалбоподателя и пописан от същия на 14.05.2021г.
Въз основа на това, административно
наказващият орган издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол
във въззивната инстанция.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод относно безспорната установеност на
приписаното на дружеството нарушение, поради което потвърдил процесното
наказателно постановление.
Решаващият извод на районния съд за
наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на „В.и к.- Ш.“ ООД, ***
не се споделя от касационната инстанция. По категоричен начин се установява, че
дружеството е водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е оператор по
смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, с произтичащите от това задължения за него, визирани в Закона за
водите. Не се спори също, че на Община Каспичан от Басейнова дирекция за
управление *** издадено съответното Разрешително за ползване на воден обект при определени
индивидуални емисионни ограничения и сроковете за тяхното достигане. Установено
е по категоричен начин, че към датата на проверката не е изградена и въведена в
експлоатация ПСОВ от страна на Община Каспичан.
По делото е приложен и сключения
договор от 08.03.2016г. между санкционираното дружество и „Асоциация по ВиК“ на
обособена територия, с който на касатора било възложено да стопанисва, поддържа
и експлоатира водоснабдителната и канализационна система на град Каспичан. В
договора, изготвен на основание чл.198п от Закона за водите, е посочено, че
касаторът ще осъществява за срока на неговото действие предоставяне на услугите
в Обособената територия, като по смисъла на договора понятието „услуги“ включва
комплекс от дейности, в това число и задължение по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води. Това задължение кореспондира и с поведението, което
разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗВ изисква от водоползвателите, които не са
титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Именно за
неправомерно заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, извършено
в несъответствие със заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води е била
ангажирана отговорността на юридическото лице.
При това положение, касационната
инстанция счита, че принципно правилните съображения на контролните органи, в
случая не могат да обосноват извод за законосъобразност на процесното НП и на
наложената на касатора имуществена санкция, доколкото той е бил в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение. Нарушението, което му се
приписва, се изразява в противоправно заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект, в несъответствие със заложените индивидуални
ограничения в издаденото разрешително. По категоричен начин по делото е
установено, че в гр.Каспичан не е изградена пречиствателна станция, като
адресат на това задължение е общината, която членува в АВиК. С Асоциацията
дружеството е сключило и договора от 08.03.2016г. Следва да се отбележи, че
съгласно т.3.6, б.„г“, операторът не следва да носи отговорност за изпълнение
на условията по разрешителните, в случаите, когато изпълнението на тези условия
е свързано с извършване на определени инвестиции, възложени на АВиК или на неин
член, какъвто несъмнено е и общината, чието е и задължението по изграждане на
пречиствателна станция. Именно от изпълнението на това задължение е поставена в
зависимост и възможността на дружеството да съблюдава заложените в издадените
разрешителни индивидуални емисионни ограничения и да не допуска заустване на
отпадъчни води, доколкото по делото не се установява друг способ за спазване на
стойностите им. Наказващият орган, носещ доказателствената тежест по
установяване на съставомерните признаци на соченото от него правонарушение, не
представя доказателства за наличие на друг метод за изпълнение на задължението
от страна от санкционираното лице. Наличието на такъв не е упоменато и в
констативно-съобразителната част на НП, а и не се сочи от разпитаните в хода на
въззивното производство служители на РИОСВ.
С оглед на изложеното и след като
съобрази спецификите на конкретния казус, касационната инстанция намира, че неправилно
в случая е била ангажирана отговорността на „В.и к.- Ш.“ ООД, като от
дружеството е изискано поведение, което, при прочит на приложените по делото
доказателства, настоящият състав намира за обективно неизпълнимо. Това налага съдебното
решение, предмет на касационен контрол, да бъде отменено, като по изложените
мотиви следва да бъде отменено и процесното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 64/03.12.2021г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 321/2021г. по описа на съда, като
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 87 от
03.08.2021г. на Директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на „В.и к.- Ш.“ ООД, *** е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на
чл.48, ал.4 от Закона за водите.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.03.2022 г.