Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Дряново, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 56 по описа за 2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 от ЗЗД ГПК.
В исковата молба на
Г.Т.С. ***, чрез пълномощник адв. Е.П. ***; пл. ***, против Р.Х.С.
***, се излага, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 23947.501.9716 по кадастралната карта на гр. *** с
административен адрес гр. ***,ул. ***,
с площ от 1071 кв.м., в който били изградени складова база, склад с
идентификатор 23947.501.9716.1 със застроена площ 255 кв. м. и друг вид сграда за
обитаване с идентификатор № 23947.501.9716.3 със застроена площ 9 кв. м.
Имотите придобил въз основа на покупко-продажба с нотариален акт № ** том *,
№ *** г. и с нотариален акт № **, том **,
дело № *** г. на нотариус A.A.. Съседните имоти с идентификатор 23947.501.9717, ведно
с построените сгради, били собственост на ***, чиито едноличен собственик на
капитала бил ищецът. На 28.10.2010 г. с нотариален акт № **, tom **,
дело *** г., на нотариус М. M., ищецът закупил ПИ с идентификатор
23947.501.9717 по кадастралната карта на гр. ***,
с площ 652 кв. м., както и 15/100 идеални части от ПИ с идентификатор
23947.501.9725 - местен път. На 16.10.2018 г.
с нотариален акт № ***, том
**, дело *** г.
на нотариус М. M., ищецът закупил 14.33/100 идеални части от местен път към
собствените му имоти.
Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим
имот № 0492/2002/306758/04.07.2008 г. ответницата Р.Х.С. придобила гараж.
Имотът се възлагал без земята и без отстъпено право на строеж. Ищецът никога не бил учредявал право на строеж, като
с нотариална покана от 13.05.2013 г. предявил претенции за заплащане на обезщетение
за ползване на собствения му имот до премахване на сградата в размер на 294 лв.
месечно.
Съгласно скица № 151/30.03.1995 г. по тогава действащия
план на гр. ***, в кв. ***, сега поземлен имот с идентификатор 23947.501.9716,
гараж не съществувал. Имало
изградена автомивка, т.е. канал за миене на автомобили. В скица №
429/01.08.2008 г.
по одобрения кадастрален план на гр. *** /Заповед
№ 300-4-50/21.11.2000 г.
на ИД на АК- София/ гаражът не съществувал, като било отразено,
че в имота УПИ * от кв. ***,
отреден за ПИ ***, в гр. ***,
има автоканал. Ищецът твърди, че съществуващата
в имота сгР.била незаконно построена, липсвали изискуемите се строителни
разрешения и др. книжа за изграждане, както и за въвеждането ѝ в
експлоатация. Втората скица № 429/01.08.2008 г. била издадена след
постановлението за възлагане на имота от 04.07.2008 г.
По този начин, държейки в имота на ищеца сграда, която
била незаконно построена - без отстъпено право на строеж и строителни книжа,
които да я узаконят, ответницата пречела на ищеца, като собственик на земята,
сградите и прилежащия път в описаните по горе имоти, пълноценно да упражнява
правото си на собственост и да ползва имота си по целесъобразност. Твърди се,
че процесната сгР.била пречка по пътя към
имота на ищеца, препятствала достъпа на превозни
средства до имота, включително и за изпомпване на септичната яма, както и
препятствала реализицията на допуснат от общ. Дряново инвестиционен проект – строеж на
склад в имота, съгласно скица № 190/20.12.2017 г.
Направено е искане ответницата да бъде осъдена да
премахне незаконно построената сграда „***" в имота на ищеца с
идентификатор 23947.501.9716, както и да бъде осъдена да му заплати сумата от
4 000 лв., частично от 17 200 лв., представляващи обезщетение за
неправомерно ползване на земята на ищеца за период от 5 години, считано от
19.01.2014 г. до 19.01.2019 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р.Х.С., чрез
пълномощник адв. И.С. ***, е депозирала писмен отговор, с
който оспорва
изцяло исковата молба. Твърди, че не
извършва никакви действия, които да ограничават и възпрепятстват упражняването
правата на ищеца като собственик. Излага, че през 2008 г.
закупила от Агенция за държавни взимания за сумата от 8400 лв. следния недвижим
имот: гараж със застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен обем от 208,53
куб.м., находящ се в гр. ***, ул. ***,
УПИ * кв. ***, отреден за ПИ *** по
плана на гр. ***, с площ по кадастрален план 8640,20 кв. м. За ПИ *** бил
отреден УПИ * от кв. *** с площ от 10104,44
кв. м., при граници: улица,
община ***; ПИ ***, индивидуално застрояване на община Дряново. Описан по
кадастрална скица имотът представлявал сграда с идентификатор 23947.501.9716.2
с адрес гр. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-108/18.12.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-07-219/23.08.2010 г. на началник на СГКК - Габрово,
адрес на сградата гр. ***, ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716 застроена площ 55 кв. м,
с предназначение хангар, депо, гараж. Гаражът бил възложен без земята и без
отстъпено право на строеж. Същият бил построен през 1991 г. от общинска фирма ***
***, която вече не съществувала. При ликвидацията на предприятието активите му,
между които и процесната сграда били разпродадени, а земята реституирана на
собствениците. За да има достъп до имота си съпругът на ответницата - С.Н.С.
закупил 9/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.501.9725.
Оспорва твърдението на ищеца, че сградата е незаконна с
твърдението, че компетентни да установят това били съответните служби. Твърди,
че достъпът до имота на ищеца никога не се е осъществявал
през процесната сграда. Достъпът се осъществявал от североизточната страна,
където имало дига и път, които ищецът сам затворил, като разринал терена с
багер. Твърди се, че нямало пречка ищецът да осъществява достъп до имота си
през западната му страна, където минавал път до сграда с идентификатор
23947.501.9716.2. Оттам можело
да има достъп и до септичната яма. Въпреки, че в нотариалния акт на ищеца не
било посочено наличието на чужда недвижима собственост на негова земя, ищецът
винаги знаел, че върху земята, която закупува има построена чужда недвижима
собственост. В тази връзка се излага, че на 10.07.2008 г. ответницата била
въведена във владение на имота от публичния изпълнител, като ищецът по делото Г.
Х. С. бил свидетел при въвода, поради което при закупуването на имота си,
знаел, че на неговата земя се намира чужд недвижим имот.
Оспорва и предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като
не било налице имуществено разместване. Имуществото
на ищеца не било намаляло, имотът му бил във вида, в който го е придобил с
намиращите се на терена постройки включително и на ответницата. От друга страна
имуществото на ответницата също не се увеличило и тя не се е обогатила.
Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да посочи
начална и крайна дата на петгодишния период, за който претендира обезщетение.
Периодът, който сочел ищецът надхвърлял
пет години. В тази връзка е направено възражение за
изтекла давност за времето, извън периода от съдебното решение на настоящия
спор, пет години назад. Искането е предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на
исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че след проведен търг по
изпълнително дело № *** г. по описа на АДВ - Русе, с Постановление за възлагане на недвижим №
0492/2002/306758/04.07.2008 г. на Х.Б., публичен изпълнител при РД – Русе на АДВ, на ищцата Р. Х.С. е възложен следният недвижим имот: *** със застроена площ от 58,74 кв. м. и застроен обем от
208,53 куб. м. Същият е възложен без земята и без
отстъпено право
на строеж, находящ се в гр. ***, ул. ***, УПИ * кв.*** отреден за ПИ *** по плана на гр.***, с площ на ПИ ***
по кадастрален план 8640,20 кв. м. За ПИ *** е отреден УПИ * от кв. *** с площ от 10104,44 кв. м., при граници: улица,
Община ***; ПИ ***, индивидуално застрояване на община ***.
С протокол за въвод във владение № 0492/2002/306764/10.07.2008
г. ответницата е въведена във владение на имота от
публичния изпълнител, като е отстранен досегашният владелец *** ***. Въводът е
извършен в присъствието на двама свидетели, един от които е бил ищецът Г.Т.С..
От представената скица на поземлен имот № 15-793406/30.10.2018
г. на СГКК – Габрово, се установява, че към момента имотът, в който се намира
процесната сгада е поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716, с площ от 1071 кв. м., със съседи ПИ с
идентификатори: 23947.501.9718, 23947.501.9648, 23947.501.9717, 23947.501.9725,
23947.501.9720, 23947.501.9734. В имота попадат следните сгради: процесната сграда
с идентификатор 23947.501.9716.2 със застроена площ
55 кв. м., едноетажна, с предназначение:
хангар, депо, гараж; сграда с идентификатор
23947.501.9716.1
със застроена площ 255 кв. м., едноетажна,
с предназначение складова база, склад и сграда с
идентификатор 23947.501.9716.3 със застроена площ 9 кв. м., с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № **, дело ***г. на нотариус A.A., с район на действие ДРС, рег. № *** на
НК, на 16.01.2013
г. ищецът Г.Т.С. е закупил поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716, новообразуван от парцел *, от кв. *** по плана на гр. ***,
с
административен адрес гр. ***, ул. ***, с
площ от 1071 кв. м., при граници и съседи ПИ с
идентификатори: 23947.501.9718, 23947.501.9648, 23947.501.9717,
23947.501.9725, 23947.501.9720, 23947.501.9734, в
който се намира процесната сграда. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **,
рег. № ***, дело ***г. на нотариус A.A., с район на действие ДРС, рег. № *** на
НК, на 16.12.2013
г. ищецът е закупил другата, построена в този имот сграда - складова база, склад
с идентификатор 23947.501.9716.1, със застроена площ 255 кв. м.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № ***, том **,
рег. № ***, дело № *** г. на нотариус М. M., с район на действие ДРС, рег. № ***
на НК, е видно, че ***, с
управител и едноличен собственик на капитала ищецът Г.Т.С.,
е закупило поземлен имот с идентификатор 23947.501.9717,
както и 15/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.501.9725 –
местен път, като двата имота са съседни на поземления имот с идентификатор
23947.501.9716.
От представения нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № *** том *,
peг. № ***, дело № *** на нотариус М. M., с
район на действие ДРС, рег. № *** на НК, е видно, че С.Н.С. е придобил 9/100
идеални части от поземлен имот с идентификатор 23947.501.9725, целият с площ от
639 кв. м., местен път, който е съседен на поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том *,
рег. № ***, дело № ***г. на нотариус М. M., с район на действие ДРС, рег. № ***
на НК, е видно, че ***, с
управител и едноличен собственик на капитала ищецът Г.Т.С.,
е закупило още 14,33/100 идеални части от поземлен имот с идентификатор
23947.501.9725, целият с площ от 639 кв. м., с начин на трайно ползване –
местен път, който е съседен на поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716.
От представените скици на СГКК – Габрово №
15-230961/16.04.2018 г. и № 15-53764/24.01.2019 г. на поземлен имот с идентификатор
23947.501.9725, се установява, че същият е с площ от 639
кв. м., с начин на трайно ползване – местен път и от него има достъп до
поземлен имот с идентификатор 23947.501.9716,
собственост на ищеца, до процесната сграда с
идентификатор 23947.501.9716.2, собственост на ответницата, както и до поземлен
имот с идентификатор 23947.501.9717,
собственост на
***, с управител и едноличен
собственик на капитала ищецът Г.Т.С..
От показанията на св. М.С.А., син на ответницата, се
установява, че процесната сградата е била собственост на предприятие *** и ответницата я закупила на търг през 2008 г.
Други лица също закупили сгради, собственост на предприятие ***, като земята
върху която били построени тези сгради била реституирана на собствениците. Когато ответницата закупила процесната сграда достъпът до нея и до
имота, в който се намирала, се осъществявал по път от южната
страна, сега представляващ поземлен имот с идентификатор 23947.501.9725
– местен път, който свършвал непосредствено до гаража, в югоизточната
част на имота. Отстрани имало тротоар, по който се стигало до вътрешната част
на имота. На север имотът граничи с река. През 2009 г. в северната част на
имота, на границата му с реката, била издигната дига. След като ищецът закупил
имота през 2013 г., вкарал трактор през тази дига, изравнил земята в имота,
насял дръвчета, издигнал оранжерия, а в североизточната част на имота направил зеленчукова
градина, като осъществявал достъп до имота от пътя, който ползвала и
ответницата за достъп до процесната сграда. На запад имотът граничи с път за
гр. ***, който продължава с мост над реката. Ищецът разчистил западната граница
на имота, издигнал телена ограда и в момента от западната граница няма достъп
до имота.
От показанията на свидетеля се установява, че през 2013
г., 2014 г. когато ищецът закупил другата построена в имота
сграда - складова
база, склад с идентификатор
23947.501.9716.1,
достъп до тази сграда и до имота се осъществявал и от
пътя – ПИ с идентификатор 23947.501.9725, през ПИ с идентификатор 23947.501.9717,
собственост на
***, по тротоар, който минавал по
западната граница на последния имот и покрай изградената в него сграда с идентификатор
23947.501.9717.1.
През м. октомври 2018 г. ищецът съборил сградата с идентификатор 23947.501.9717.1, намиращата се в ПИ
с идентификатор 23947.501.9717, собственост на ***, като на нейно място построил цялостно хале, с
което свързал другата сграда с идентификатор 23947.501.9717.2, намиращата се в ПИ
с идентификатор 23947.501.9717, със собствената си сграда
с идентификатор 23947.501.9716.1, намиращата се в собствения
му имот с идентификатор 23947.501.9716. С изграждането на
халето, с което ищецът свързал двете сгради от двата съседни имота, затворил
съществуващия между тези имоти тротоар, като по този начин ограничил достъпа по
този път до собствения си поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716 и изградената в него сграда с идентификатор 23947.501.9716.1, също негова
собственост, като след това осъществявал достъп до тях единствено от пътя от южната страна /поземлен имот с идентификатор 23947.501.9725 – местен път/ по тротоара,
покрай процесната сграда, собственост на ответницата.
От показанията на свидетеля се установява, че след като ответницата
закупила процесната сграда, потърсила строителната ѝ документация, но
открила само документи за конструкцията ѝ, без разрешение за строеж. Сградата била построена като
гараж през 1985 г., когато предприятие *** закупило служебен лек автомобил “Лада”,
във връзка с поддържанито му.
В съдебно
заседание, по делото е представено удостоверение за търпимост изх. № ОБА
3-27-4/17.06.2017 г., издадено от Община Дряново, което не е оспорено от ищеца. Същият е оспорил удостоверението,
като издадено
в противоречие със ЗУТ, едва с писмено становище, депозирано след даване ход на
делото по същество.
Видно от представено
удостоверение за търпимост за процесната сграда с идентификатор 23947.501.9716.2, построена в
поземлен имот с идентификатор 23947.501.9716 по кадастралната карта, за който е
отреден УПИ ** от кв. *** по регулационния план
на гр. ***, с административен адрес гр. ***,
ул. *** Г, няма строителни книжа, но е била допустима по
действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали
по време на построяването ѝ, поради което сградата е търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, не подлежи на премахване или забрана, като ползването ѝ може да бъде
предмет на прехвърлителни сделки.
По делото е
представена нотариална покана от ищеца до ответницата, връчена ѝ на 13.05.2013
г. В поканата ищецът е посочил, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716 по кадастралната карта на гр. ***, в който ответницата притежава
постройка с идентификатор 23947.501.9716.2, без право на строеж, която стои в
имота без негово съгласие, като заема площ от общо 58,80 кв. м., с което
ответницата реално лишила ищеца да ползва тази част от имота си. На основание
чл. 73 от ЗС,ищецът е претендирал обезщетение за ползването на имота му в
размер на 294,00 лв. месечно, считано от 16.01.2013 г., като е поканил
ответницата в срок до 20.05.2013 г. да му заплати дължимата до този момент сума
за наем, възлизаща на 1327,74 лв.
По делото е
представен отговор на нотариалната покана, в който ответницата е посочила, че не е възпрепятствала ищеца да ползва имота си, като
при закупуването му е знаел, че същият е обременен с тежест - наличие на чужд
недвижим имот. Ответницата е възразила срещу претенцията за заплащане на наем,
с аргумент, че между страните не е сключван договор за наем.
По делото, въпреки указанията на съда, ищецът не
представи доказателства за размера на претендираното обезщетение за ползване на имота
му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
По предявения иск с
правно основание 109 ЗС.
Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да
премахне незаконно построената в неговия имот сграда.
За да бъде
уважен негаторният иск по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик
на имота, както и, че ответницата със своите действия или бездействия му пречи
да упражнява своето право в пълен обем. Безспорно с оглед събраните по делото
доказателства се установява наличието на първата предпоставка, а именно, че
ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 23947.501.9716, новообразуван от парцел *, от кв.
*** по плана на гр. ***, с административен адрес гр. ***, ул. ***, с площ от 1071 кв. м., при
граници и съседи ПИ с идентификатори:
23947.501.9718,
23947.501.9648, 23947.501.9717, 23947.501.9725, 23947.501.9720, 23947.501.9734,
като в този имот попада процесната сграда с
идентификатор 23947.501.9716.2 със застроена площ 55 кв. м., едноетажна, с предназначение: хангар, депо, гараж, за
която безспорно се установи, че е собственост на ответницата. Не са налице обаче, останалите
предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като по делото се установи, че
процесната сграда, чието събаряне се иска, е построена през 1985 г., не са
извършвани никакви преустройства и съществува в първоначалния си вид. В
издаденото от община Дряново удостоверение за търпимост е прието, че сградата е
търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно който строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Ответникът
не е оспорил удостоверението при представянето му, а едва с писмено
становище, депозирано след даване ход на
делото по същество.
На следващо
място по делото не се установи сградата да пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост върху имота и в частност да препятства достъпа му до него. Достъп
до имота има по път от южната му страна, покрай сградата на ответницата. По
делото също така се установи, че ищецът сам е ограничил достъпът си до имота и
до собствената си сградата, намираща се в него, като чрез нова постройка е
свързал в цялост тази сграда. със сграда намираща се в съседен имот. Освен това
се установи, че в западната си част имотът граничи с път, откъдето също има
достъп до него, но ищецът е изградил ограда по тази граница.
Поради
изложеното съдът счита, че процесната сграда, построена в имота на ищеца,
представлява търпим строеж, а освен това не пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост върху имота и в частност не препятства достъпа му до него,
поради което предявеният иск по чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По предявения иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът
претендира заплащане на сумата от 4000 лв., частично от 17 200 лв., представляващи
обезщетение за лишаването му от ползване на земята за период
от 5 години, считано от 19.01.2014 г. до 19.01.2019 г. Този иск е
акцесорен и зависи от изхода на предявения негаторен иск. В случая, след като
съдът прие, че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и го отхвърли, то искът по
чл. 59 от ЗЗД също се явява неоснователен и недоказан, тъй като не се
установява наличието на предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, а именно разместване
на имуществени блага, обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответницата,
тъй като не се установи, че последната държи неправомерно сградата в имота на
ищеца, както и че сградата пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху имота и в частност да препятства достъпа му до него.
Поради
изложеното искът по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв., частично
от 17 200 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на имота
за периода 19.01.2014 г. до 19.01.2019 г., следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане,
следва ищецът да бъде осъден, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК, да му заплати сумата от 800 лв. – направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които са заплатени в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.С., с ЕГН **********,***, с
пълномощник адв. Е.П. ***, пл. ***, против Р. Х.С., с ЕГН **********,***,
с пълномощник адв. И.С. ***, иск с правно основание
чл. 109 ЗС за премахване на сградата с идентификатор 23947.501.9716.2 със застроена площ
55 кв. м., едноетажна, с предназначение:
хангар, депо, гараж, намираща се в поземлен имот с идентификатор
23947.501.9716, новообразуван от парцел *, от кв. ** по плана на гр. ***,
с
административен адрес гр. ***, ул. ***, с
площ от 1071 кв. м., при граници и съседи ПИ с
идентификатори: 23947.501.9718, 23947.501.9648, 23947.501.9717,
23947.501.9725, 23947.501.9720, 23947.501.9734, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.С., с ЕГН **********,***, с
пълномощник адв. Е.П. ***, пл. ***, против Р. Х.С., с ЕГН **********,***,
с пълномощник адв. И.С. ***, иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв., частично от 17 200 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на поземлен имот с идентификатор 23947.501.9716, новообразуван от парцел *, от кв.
*** по плана на гр. ***, с административен адрес гр. ***, ул. ***, за периода 19.01.2014 г. до 19.01.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.С.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Р. Х.С., с ЕГН **********,***, сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева) - разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в
двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: