№ 1500
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря М. Г. Минова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261376/18.12.2023г. постановено по гр.д.№ 5472/2008 г., по описа на
СГС, ГО, 8 състав, са уважени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2 предложение първо ЗЗД, чл.124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл.124 ГПК
вр.чл.67 ЗС, като са прогласени като нищожни поради невъзможен предмет на
1. договор за покупко- продажба на нежвижим имот от 29.07.1963г., обективиран в
Нотариален акт № 66, том XXVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г., в частта досежно
прехвърляне правото на собственост върху фактически обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж на триетажната жилищна сграда, с местонахождение в гр. ***, ул. „***”
№ *, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при
съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А. и В.
К., а отгоре- покривна конструкция.
2. договор за покупко- продажба на нежвижим имот от 28.12.1963г., обективиран в
съдържанието на Нотариален акт № 44, том 32, нот. дело № 5272 от 1963г., в частта му по
отношение на постигнатото съгласие за прехвърляне на собствеността върху четири мазета
по предварително определена номерация, с местонахождение в триетажната жилищна
сграда, с адрес гр. ***, ул. „***” № *.
Със същото решение е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК
вр.чл.67 ЗС несъществуване на учреденото с Нотариален акт № 44, том XXXII. нот. дело №
1
5272 от 28.12.1963г. право на надстрояване на два етажа върху триетажната жилищна сграда,
с местонахождение в гр. ***, ул. „***” № *, поради погА.ване при неупражняването му до
изтичане на установения в закона срок, в отношенията между В. Н. Т., А. В. Т., Е. В. Т., И.
А. Д. (в качеството на правоприемник на К. И. Д.), М. Я. К., Т. Й. К. (в качеството на
правоприемник на Й. М. К.) С. Ф., гражданин на Република Франция, родена на ********г.,
Р. Н. Ф., Н. Г. С., Е. Г. П., В. П. В., В. Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц. В. В.) и П.
Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц. В. В.), срещу М. С. Ш., Т. Г. Г., П. Д. П. и К. П.
А..
Със същото решение е уважен иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено
правото на собственост в режим на етажна собственост на В. Н. Т., А. В. Т., Е. В. Т., И. А. Д.
(в качеството на правоприемник на К. И. Д.), М. Я. К., Т. Й. К. (в качеството на
правоприемник на Й. М. К.) С. Ф., Р. Н. Ф., Н. Г. С., Е. Г. П., В. П. В., В. Ц. В. (в качеството
на правоприемник на Ц. В. В.) и П. Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц. В. В.) върху
фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната
жилищната сграда, която е построена върху парцел II от кв. 392 по плана на гр. София, м.
„Центъра” с площ от 462 кв.м. с местонахождение в гр. ***, на ул. „***” № *,
представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при
съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А. и В.
К., а отгоре- покривна конструкция, както и върху четири броя мазета, с местонахождение в
триетажната жилищна сграда, която е построена върху парцел II от кв. 392 по плана на гр.
София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м. с местонахождение в гр. ***, ул. „***” № *, както
следва: мазе без обозначен номер с площ от 16 кв.м. и съседи: мазе на западния магазин,
улица, наследници на Ц. А. и общ коридор; мазе без обозначен номер с площ от 15, 40 кв.м.
и съседи: улица, мазе на В. К., мазе на А. А. и общ коридор; мазе без обозначен номер с
площ от 16 кв.м. и съседи: улица, ЕС „Лястовица“, мазе на дялове I и 111 от описанието на
делбен протокол от 13.09.1961 г. и мазе на Ц. А., мазе без обозначен номер с площ от 12
кв.м. и съседи: двор, ЕС „Лястовица“, А. А. и общ коридор, в резултат на което М. С. Ш. е
осъдена да предаде владението върху фактически обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж на триетажната жилищната сграда, която е построена върху парцел II от
кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м. с местонахождение в гр.
***, на ул. „***” № *, представляваща две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от
около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от двете страни- таванско помещение, отдолу
имот на А. А. и В. К., а отгоре- покривна конструкция, на собствениците: В. Н. Т., А. В. Т.,
Е. В. Т., И. А. Д. (в качеството на правоприемник на К. И. Д.), М. Я. К., Т. Й. К. (в качеството
на правоприемник на Й. М. К.) С. Ф., Р. Н. Ф., Н. Г. С., Е. Г. П., В. П. В., В. Ц. В. (в
качеството на правоприемник на Ц. В. В.) и П. Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц.
В. В.).
Без разглеждане са оставени предявените при условията на евентуалност
субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК за установяване правото
на собственост на ищците, придобито при условията на давностно владение,
2
осъществено от етажните собственици в периода от 19.12.1991г. до 01.04.2008г. върху
фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната
жилищна сграда, с местонахождение в гр. ***, ул. „***” № *, представляваща две стаи,
коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м.
Присъдени са разноски като М. С. Ш., Т. Г. Г., П. Д. П. и К. П. А. са осъдени да
заплатят общо на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумите както следва: на В. Н. Т., А. В. Т., Е. В.
Т., И. А. Д. (в качеството на правоприемник на К. И. Д.), М. Я. К., общо сумата от 2000 /две
хиляди/ лева,
на Т. Й. К. (в качеството на правоприемник на Й. М. К.), на С. Ф., гражданин
на Република Франция, родена на ********г., на Р. Н. Ф., на Н. Г. С., на Е. Г. П. сумата, на В.
П. В., на В. Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц. В. В.) и на П. Ц. В. (в качеството на
правоприемник на Ц. В. В.) сумата от по 572 /петстотин седемдесет и два/ лева за всеки от
тях поотделно.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи: И. Н. Б. - Д. и В.
А. Д., както и А. Б. Й. и М. В. Й..
С Определение от 10.05.2024 г. постановено по гр.д. № 5472/2008 г., по описа на СГС,
ГО, 8 състав, без уважение са оставени молбите на Т. Г. Г. и на П. Д. П., по реда на чл.248
ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани четири отделни въззивни
жалби от ответниците по делото по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
Т. Г. Г. и от П. Д. П..
Жалбоподателят-ответник П. Д. П. оспорва решението изцяло, както следва: в
частта му, с която е прогласена нищожност на основание чл. 26 ал.2 пр. второ ЗЗД на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.1963г., обективиран в нотариален
акт № 66 том XVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. поради невъзможен предмет за
прехвърляне на право на собственост върху фактически обособена част от тавански /трети
надпартерен/ етаж на триетажна жилищна сграда с местонахождение в гр. ***, ул. *** №*,
представляваща две стаи, коридор и входно антре с обща площ от около 25 кв.м., както и в
частта му, в която е прогласена нищожност на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.12.1963г., обективиран в нотариален
акт № 44 том 32, нот. дело № 5272 от 1963г. поради невъзможен предмет на договора в
частта му по отношение на постигнатото съгласие за прехвърляне на собствеността върху
четири мазета по предварително определена номерация с местонахождение в триетажната
жилищна сграда с местонахождение в гр. ***, ул.“***“ № *; в частта му, с която е признато
за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 67 ЗС несъществуване на учреденото с
нотариален акт № 44 том 32, нот. дело № 5272 от 1963г. право на надстрояване на два етажа
върху триетажната жилищна сграда в гр.***, ул.“***“ № *; както и в частта му, в която е
признато за установено правото на собственост на ищците върху фактически обособена част
3
от тавански/трети надпартерен/ етаж на триетажна жилищна сграда с местонахождение в гр.
***, ул.“***“ № * както и върху четири мазета с местонахождение в същата триетажната
жилищна сграда. Намира решението за недопустимо, тъй като са заявени два отделни иска
за проглА.ване на нищожността на две транслативни сделки, при които на страната на
прехвърлителя и на приобретателя участват няколко лица. Съгласно тР.та и задължителна
съдебна практика исковете следва да се предявят от и срещу всички участници в сделките
/респ.всички техни правоприемници/, които са участници в едно и също материално
правоотношение и другарството им в процеса е задължително, доколкото постановеното
решение следва да бъде еднакво спрямо всички. Първоначално ИМ е предявена само срещу
един ответник. Съдът е указал на ищцовата страна да отстрани тази нередовност, като
осигури участието на всички купувачи по атакуваните сделки при условията на чл.216 ал.2
ГПК, но не са представени удостоверения за наследници на купувачите по двете сделки и не
са конституирани всички техни правоприемници. Въпреки това, съдът е дал ход на
нередовната ИМ и е постановил недопустим съдебен акт. Изискването за предявяване на
иска срещу всички другари е условие за редовност на исковата молба, което по делото не е
изпълнено. Наследници по закон на купувачите по двете сделки Д. П. П. и съпругата му Л.
В. К. са жалбоподателят П. Д. П. и П. Д. П.. Последният не е конституиран като ответник по
делото, въпреки че постановеното решение рефлектира пряко върху неговата правна сфера.
Въпреки че с отговора на П. П. са направени възражения в посочения смисъл и в нарушение
на задължението да следи служебно за редовността на ИМ, съдът не е конституирал
надлежните ответници по делото и е постановил недопустим акт. Моли решението да бъде
отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от първоинстанционния съд с участие на
всички надлежни ответници по исковете по чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД.
На второ място твърди, че е налице недопустимост поради липса на правен интерес
за ищците от иска за установяване несъществуване на правото на надстрояване на
процесната жилищна сграда - ТР № 8 от 27.11. 2012г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/2012г. -
основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството по този иск. По
делото е безспорно установено, че поземленият имот, в който е построена процесната
жилищна сграда е отчужден изцяло в полза на държавата през 1980г. и е отказано
възстановяване на собствеността върху него по реда на относимия реституционен закон. В
този смисъл ищците не разполагат със свое право на надстрояване на жилищната сграда, в
която притежават самостоятелни обекти в режим на ЕС, доколкото са загубили
собствеността върху терена. Няма данни по делото и правото им на собственост да е било
нарушено по какъвто и да било начин от страна на жалбоподателя и останалите ответници,
във връзка с неупражненото право на надстрояване. Ищците не се позоват и на фактическо
състояние или на възможност да придобият свое право, ако отрекат правото на ответника.
На трето място посочва, че СГС е прогласил нищожност поради невъзможен предмет
на атакуваните пред него сделки, поради факта, че е продадена част от тавански етаж,
представляваща две стаи, коридор и входно антре с обща площ от около 25 кв.м. т.е.
прехвърлени общи части от сградата, които са неделими съгласно чл.38 ал.3 ЗС, а
4
продажбата на четири броя мазета не е на самостоятелно обособени обекти на собственост,
а на принадлежности, които са извън гражданския оборот. Изтъква факта, че видно от
приобщения като доказателство по делото Протокол от 13.09.1961г. по гр.д. № 5745/1961г.
на Софийски Народен съд, Благоевски район, 4 участък праводателите на ищците са
извършили доброволна делба на самостоятелни обекти в сградата, като са оставили в обща
собственост помежду им ателие с две отделения в таванския етаж на сградата. Очевидно
към датата на извършване на делбата в таванския етаж на сградата, освен четири тавански
помещения, разпределени между съделителите с делбения протокол, е бил обособен и
отделен самостоятелен обект - таванско ателие, с отделен вход, предверие, две стаи и
коридор. Точно този имот е предмет на покупко-продажбата, извършена с н.а. № 66 том
XVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. По отношение на този обект са приложими § 158 и
сл. от ППЗПИНМ от 1950г. и § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ от 1960г., според които
построени по време на стари строителни правила и норми сгради остават да съществуват в
стария им вид и архитектурно устройство. По делото има скица на парцела, в който е
построена сградата, от която е видно, че сградата е била нанесена и следователно построена
най-късно през 1932г. т.е. представлява заварена сграда по смисъла на тези нормативни
разпоредби. Според приетото с Тълкувателно решение № 96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС,
самостоятелното ползване на такИ. заварени обекти е позволено от закона и при делба на
заварени към 17.05.1963г. съсобствени жилищни сгради, етажи или части от етажи могат да
не отговарят на строителните правила и норми, ако отделни етажи или части от етажи
представляват обособени от по-рано самостоятелни жилища. В този смисъл посочва, че
предмет на продажбата извършена с н.а. № 66 том XVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. не
са общи части на сградата, а самостоятелен обект, притежаван в обикновена
съсобственост между праводателите на ищците, съгласно волята им обективирана в
протокола за съдебна делба. По отношение на този обект не са приложими строителни
правила, действащи към настоящия момент, нито по-стари правила, приети при действието
на ЗТСУ, ЗПИНМ и др., според приетото от съдебната практика с Тълкувателно решение №
96/1971г. Уточнява, че СГС е кредитирал заключението на СТЕ, което е дадено без да се
извърши оглед на обособения обект в таванския етаж на сградата, без да се извършат
съответните измервания и описание на сегашното състояние на този обект. Вместо това
вещото лице е приело, че: „точното разположение на процесното ателие с две отделения
обективно не може да се установи... /въпреки, че е забелязала неговия отделен вход при
посещението си в сградата/ , че „математическите изчисления дават извод, че няма общи
части от сградата, които да съответстват на самостоятелен обект - ателие с две отделения и
.... следователно продадената площ от таванския етаж представлява общи части.“ Оспорва
този извод, доколкото видно от приложената в делото скица на имота от 1932г. сградата е
със застроена площ от 134 кв.м. В таванския етаж при делбата през 1961г. са разпределени
между съделителите четири броя тавански помещения с площ от по 26 кв.м. всяко и
следователно съществува възможност и вероятност в оставащата част от този етаж да е
ситуирано таванското ателие с приблизителна площ от 25 кв.м., описано в протокола за
съдебна делба и предмет на сделката от 1963г. Вещото лице, освен че не е извършило оглед
5
на ателието и измервания на таванския етаж, не се е запознало с проектите на сградата, от
които с точност би могло да се установят характеристиките на ателието. Що се отнА. до ТР
№ 3/28.06.2016г. по т.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, счита този акт за неприложим по
отношение на процесната покупко-продажба, доколкото той е постановен при действието на
ЗУТ, третира хипотези, към които не попада процесния договор, с който е прехвърлен
фактически обособен обект, за който не са били приложими действащите строителни
правила и норми към момента на сделката /ТР 96/1971, което не е загубило значението и
понастоящем/ и още по-малко е съществувала непреодолима правна пречка за одобряване на
инвестиционен проект за обособяване - доколкото този обект е заварен към 1963г. и с
нарочни нормативни разпоредби е позволено запазването му, без извършване на
допълнителни административнотехнически процедури. Валидността на договора за покупко-
продажба на ателие в таванския етаж на процесната сграда води до извод за валидност и на
покупко-продажбата на 4 бр. избени помещения от 28.12.1963г., обективирана в н.а. № 44
том 32, нот. дело № 5272 от 1963г., както и за неоснователност на претенцията на ищците за
установяване правото им на собственост върху същите обекти. Моли да се допусне СТЕ,
която след като извърши оглед и измервания на таванския етаж на сградата, да даде
заключение за вида и площта на всички намиращи се в него отделни помещения и за начина,
по който те са били обособени към 1963г. като вещото лице да ползва проектите на сградата,
които се съхраняват в ДАГ.
Жалбоподателят-ответник М. С. Ш., чрез назначения особен представител в
лицето на адв.Д., оспорва решението изцяло като неправилно, постановено в противоречие
на материалния закон, необосновано и противоречие на съдопроизводствените правила.
Оспорва изводът на съда, че недвижимият имот - предмет на тези разпоредителни сделки е
изключен от гражданския оборот, по аргумент от чл. 37, ал.1 ЗС. На общо основание общите
части, макар и неделими могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и почти във
всички случаи на продажба на апартаменти в гражданския оборот, едновременно с
апартамента бИ.т прехвърлени и съответните прилежащи части от общите части на
сградата. СГС не е преценил, че с н.а. № 66 от 29.07.1963г. са прехвърлени всъщност
идеални части от общите части на сградата. Приобретателите по сделката са станали
идеални собственици, респ. притежатели на идеални части от общите части на сградата,
което е напълно допустимо. Твърди, че М. Ш. първоначално е станала идеален съсобственик,
а на основание 40- годишно владение, е придобила собствеността и на конкретно владяните
от нея 25 кв. м. по давност. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като се определи
възнаграждение за особения представител.
Жалбоподателят-ответник П. Д. П. оспорва решението изцяло като недопустимо,
тъй като съдът не е проявил изискуемата активност да изясни кои са правоприемниците на
купувачите по двете сделки и е дал ход на нередовна искова молба, а като краен резултат е
постановил недопустим съдебен акт. Изискването за предявяване на иска за нищожност по
чл.26 ЗЗД срещу всички другари е условие за редовност на исковата молба, което по делото
не е изпълнено.
6
Жалбоподателката-ответник Т. Г. Г. оспорва решението в прогласителните и
установителните му части, изключая правото на надстрояване на два етажа върху
процесната сграда. Твърди, че съдът е кредитирал напълно приетата по делото СТЕ, която
освен това е направена върху частичен, а не цялостен оглед на сградата поради липсата на
достъп до отделни части от нея. Неправилни са изводите на съда за „неделимост на общите
части в таванския етаж, тъй като решаващият орган смесва таванския етаж с общите части
на сградата. И ако е безспорно, че общите части на сградата не могат да бъдат
самостоятелен обект на гражданския оборот, това съвсем не важи за тавани и мазета, които
никой закон не забранява да бъдат продавани, заменяни, дарявани и т.н. самостоятелно, т.е.
без апартамента, към който принадлежат. Защото това, че са негова „принадлежност", не ги
изключва сами по себе си от гражданския оборот. Съдът не е съобразил и принципа за
правната сигурност, като проглА.ва нищожност на нотариални актове, изповядани преди 60
години. Твърди, че съдебното решение, признаващо правото на собственост в режим на
етажна собственост върху посочените в него фактически обособена част от таванския /трети
надпартерен/ етаж и върху четири броя мазета с местонахождение в триетажната жилищна
сграда в град *** на ул. „***" № *, следва да бъде отменено, защото не взима предвид
нейните права, произтичащи от н.а. № 214, том I, дело № 457/1982 г., при положение, че
съдът признава същите права в мотивите на съдебния акт. Това, че същата е била
конституирана като ответник, а не като ищец, не може да промени ЗС /аргумент от чл. 37 и
38 на същия, на които текстове се позовава и първоинстанционният съд в решението си/.
Законът е един и еднакъв за всички етажни собственици. Моли съда да признае двата
нотариални акта за действителни, както и да бъде отменено решението в частта му, в която
са признати правата на собственост в режим на етажна собственост върху фактически
обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж и върху четири броя мазета с
местонахождение в триетажната жилищна сграда в град *** на ул. „*** № *, на другите
етажни собственици, поради непризнаване в диспозитИ. на решението/за разлика от
мотивите към същото/ на правата на Т. Г. Г. като етажен собственик. Оспорва решението и в
частта за разноските.
Третите лица-помагачи А. Б. Й., лично и като адвокат на М. В. Й., оспорват
жалбата на Т. Г. Г., като молят съда да я остави без уважение и да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Твърдят, че процесните сделки са осъществени при
нарушаване на съществени изисквания на закона за действителността на сделките.
Предметът на сделките обективирани в н.а. № 66/1963г. е част от тавански етаж, като
същият е необособен и неопределен, и като такъв не фигурира в правния мир. Предметът на
сделките обективирани в н.а.№ 44/1963г. е “четири мазета по предварително определена
номерация ”. Всяко едно от мазетата и/или взети заедно не представляват самостоятелни
обекти, и същите не могат да бъдат самостоятелно предмет на каквато и да е сделка. Правна
невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато
при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен
инвестиционен проект за обособяване на тази част. (Определение № 246 от 09.05.2018 г. по
гр. д. № 3132 /2017 г. на ВКС, ІІ ГО), както и в липсата на правен акт, който да уреди статута
7
на обектите, например одобрен архитектурен проект ( а такъв няма, предвид посоченото в
н.а. №44/1963г. “утвърдения архитектурен план, изразяващо се в построяването на четири
апартамента”, доказателство е писмото - отговор на Община Средец, което е по делото).
Твърдят, че подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
такИ., е обща част от сградата. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от
сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от
стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят
отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти иди сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на
законните изисквания за извършване преустройството. Когато подпокривното пространство
(таван) или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от
нормална стълба и е неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и
покрИ. и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си. Предназначението
му не може да се променя. Подпокривното пространство (таванът), е обща част от сградата,
не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобИ. чрез
давностно владение, докато не бъде променено предназначението, му. Отделните етажни
собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от
него. Посочва, че ответницата Г. дължи заплащане на разноски поради факта, че исковите
претенции са оспорени от нея. През целия исков процес тя твърди, че същите са
недопустими, като претендира права - чрез договор за замяна, и се легитимира формално
като собственик на ограничени вещни права върху юридически несъществуващи обекти в
общите части на сградата и дори и да не е осъществявал изключителна фактическа власт, то
тя е смущавала правото им на собственост, създавайки предпоставки за спор относно
действителните вещни права върху общите части в процесната сграда. Участвала е наравно с
другите ответници и в тази връзка е черпила равни права с тях. Затова следва да понесе
наравно и последиците за разноските.
ВъззИ.емите страни В. Н. Т., А. В. Т., Е. В. Т., И. А. Д. (в качеството на
правоприемник на К. И. Д.), М. Я. К., Т. Й. К. (в качеството на правоприемник на Й. М. К.)
С. Ф., гражданин на Република Франция, родена на ********г., Р. Н. Ф., Н. Г. С., Е. Г. П., В.
П. В., В. Ц. В. (в качеството на правоприемник на Ц. В. В.) и П. Ц. В. (в качеството на
правоприемник на Ц. В. В.), оспорват жалбите като неоснователни и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Спорният предмет по делото представлява
част от тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в гр.***, ул."***" №* и е предмет на
сделката, обективирана в нотариален акт №66/1963 г. като същият е необособен и
неопределен, и като такъв не фигурира в правния мир. Предметът на сделките обективирани
в нотариален акт № 44/1963 г. и предмет на настоящото дело е "четири мазета по
предварително определена номерация" . Всяко едно от мазетата и/или взети заедно не
8
представляват самостоятелни обекти, и същите не могат да бъдат самостоятелно предмет на
каквато и да е сделка. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от
недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима
правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.
(Определение № 246 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 3132 / 2017 г. на ВКС, ІІ ГО), както и в
липсата на правен акт, който да уреди статута на обектите, например одобрен архитектурен
проект (такъв няма, предвид посоченото в н.а. № 44/1963г. "утвърдения архитектурен план,
изразяващо се в построяването на четири апартамента", доказателство е писмото - отговор
на Община Средец, което е по делото). С цитираното ТР№3/2014г., ОСГК се приема, че ако
към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот, не са
фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект,
съобразно изискванията на устройствения закон, договорът не е нищожен поради
невъзможен предмет. Първоинстанционния съд подробно и обстойно е посочил и обсъдил,
че "част от таванския етаж на процесната сграда, представляващ две стаи, коридор и входно
антре, с площ от около 25 кв.м. .. са неделими " съгласно изискванията на чл.38, ал.ЗС и
"четири броя мазета в същата сграда не представляват самостоятелно обособени обекти на
собственост, а представляват принадлежност към съществуващи самостоятелни обекти в
сградата", като съдът се е позовал по арг. от разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗС и на приетото
заключение на СТЕ. Ответникът дължи заплащане на разноски поради факта, че исковите
претенции са оспорени. През целия исков процес твърди, че същите са недопустими, като
претендира права - чрез договор за замяна, и се легитимира формално като собственик на
ограничени вещни права върху юридически несъществуващи обекти в общите части на
сградата и дори и да не е осъществявал изключителна фактическа власт, то същият е
смущавал правото на собственост, създавайки предпоставки за спор относно действителните
вещни права върху общите части в процесната сграда. Участвала е наравно с другите
ответници и в тази връзка е черпила равни права с тях и затова следва да понесе наравно и
последиците за разноските.
ВъззИ.емата страна К. П. А. не изразява становище в писмен вид.
В о.с.з. на 13.05.2025г. бе представено удостоверение за наследници на починалата на
23.11.2023г. Р. Н. А. – Ф. т.е. след последното о.с.з. пред първа инстанция на 16.12.2021г., но
преди постановяване на съдебното решение на 18.12.2023г. Затова и доколкото страните са
етажни съсобственици на общи части от ЕС т.е. задължителни необходими другари, следва
да бъдат констиурани нейните наследници по закон, както и правоприемника на ид.ч. от
недвижимия имот, както следва: А. Е. Ф. /съпруг/ и С. В. Ф. и М. Ф. /дъщери/.
Същевременно М. Я. К. е починала на ********г., като е оставила само един
наследник по закон, в лицето на вече конституирания Т. Й. К., поради което първата следва
да бъде заличена от списъка за призоваване.
Същевременно е приложен н.а. от съдържанието на който става ясно, че С. Ф. е
прехвърлила своята 1/3 ид.ч. от имота в полза на С. Н. С. /договор за покупко-продажба от
05.02.2025г./ Последният е придобил от баща си Н. Г. С. 1/3 ид.ч. от правото на собственост
9
върху жилище, ведно с идеалните части към ЕС по силата на дарение от 05.02.2025г.
Въпреки че това правоприемство е настъпило в хода на производството и при вече вписана
ИМ, правоприемникът е обвързан от СПН на решението, тъй като всички ищци, сега
въззИ.еми страни, са задължителни необходими другари – съсобственици на идеални части
от общите части на сградата.
На 15.08.2025г. в хода на въззивното производство почина В. Н. Т., като на негово
място са конституирани А. и Е. Т..
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2 пр.първо ЗЗД – нищожност поради невъзможен предмет на два
договора, сключени през 1963г., по чл.124 ГПК вр. чл. 108 ЗС и чл.124 ГПК вр.чл.67 ЗС за
признаване на установено, че право на надстрояване на два етажа е погасено, поради
неупражняването му в рамките на предвидения 5г. срок.
Ищците А. В. Т., Е. В. Т., А. Е. Ф. ЕГН ********** и С. В. Ф. ЕГН ********** и М. Ф. ЕГН
********** конституирани на мястото на починалата обща наследодателка Р. Н. А. – Ф., И.
А. Д. (в качеството на правоприемник на К. И. Д.), Т. Й. К. (в качеството на правоприемник
на Й. М. К. и М. Я. К.), Н. Г. С., Е. Г. П., В. П. В., В. Ц. В. твърдят, че всеки от тях
притежава на собствено правно основание (наследяване по закон респ. в резултат на
извършени правни сделки) право на собственост върху отделни самостоятелни обособени
обекти в триетажната жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***” № *, състояща се от
мазе с шест отделения, партерен етаж с два магазина, първи и втори надпартерни жилищни
етажи и тавански етаж с четири тавански помещения. В качеството на собственици на
обособени обекти в сградата твърдят да притежават и съответни на площта на обособените
обекти идеални части от общите части на сградата, вкл. подпокривни тавански помещения и
мазета.
С правна сделка, обективирана в н.а. № 66, том XXVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г., М.
Ш. и Г. Ш., Т. К., А. М., Л. П. и Д. П., се съгласили да придобият: първо- част от таванския
етаж на процесната сграда, представляващ две стаи, коридор и входно антре, с обща площ от
около 25 кв.м.; второ- 8/100 идеални части от общите части на сградата и трето- 38/100
идеални части от мястото, върху което била построена сградата, представляващо парцел II
от кв. 392 по плана на гр.София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м. С последващ договор,
обективиран в н.а. № 44, том XXXII, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г., те се съгласили да
придобият следните ограничени вещни права върху процесната триетажната жилищна
сграда, първо- право на надстрояване на два етажа върху съществуващата постройка на три
етажа; второ- право на собственост върху 35/100 идеални части от общите части на
сградата и подобренията; трето- четири броя мазета в същата сграда;
Със Заповед № А-0-07-989/23.05.1980г. и протокол по per. преписка № 42/1980г. било
10
отчуждено мястото, върху което била построена процесната жилищна сграда, а именно:
парцел II от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра”, с площ от 462 кв.м. С влязло в сила
на 07.07.1998г. Решение по АХД № 106/1997г. по описа на СГС, ІІІ г. състав е потвърден
постановеният отказ за отмяна на отчуждаването т.е. земята, върху която е построена
сградата, остава собственост на Държавата.
Извършените правни сделки с идеални части от правото на собственост върху процесната
сграда (обективирани в н.а. № 66, том XXVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г. и н.а. № 44,
том XXXII, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г.) намират за нищожни, поради невъзможен
предмет, тъй като са прехвърлени части от тавана и 4 бр. мазета на сградата, които не са
обособени в отделни обекти на собственост, а предназначени да обслужват цялата сграда,
поради това твърдят, че те са общи части в режим на етажна собственост. При
предявяването на иска, правото на надстрояване на сградата (обективирано в н.а. № 44, том
XXXII, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г.) вече било погасено по давност, при условията на
чл.67 ЗС, понеже не било упражнено в рамките на установения от закона пет годишен срок.
Уточняват, че първата ответница М. Ш. лично осъществява фактическа власт върху една
конкретна фактически обособена част от таванския /трети надпартерен/ етаж на триетажната
жилищна сграда, с местонахождение в гр. ***, ул. „***” № *, представляваща две стаи,
коридор и входно антре, с обща площ от около 25 кв.м., при съседи: двор, имот на В. Ч., от
двете страни- таванско помещение, отдолу имот на А. А. и В. К., а отгоре- покривна
конструкция. Останалите ответници се легитимирали формално в качеството на собственици
на ограничени вещни права върху юридически несъществуващи обекти от общите части на
сградата и макар да не осъществявали изключителна фактическа власт върху тези общи
части, те смущавали правото на собственост на ищците, създавайки предпоставки за спор
относно действителните вещни права върху мазетата в процесната сграда, които също имали
правен статут на общи части.
Ответницата М. С. Ш., оспорва исковете като не отрича, че осъществява фактическа власт
върху процесната част от таванското помещение в сградата, но тази фактическа власт е на
годно правно основание - договор за дарение, извършено през 1997г. от нейните родители.
Преди това, имотът бил владян от праводателите й М. и Г. Ш., които го закупили през 1963г.,
а баща й го ползвал като ателие, тъй като приживе бил художник.
Ответницата Т. Г. Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е придобила
собственост по силата на договор за замяна, обективиран в н.а. № 214, том 1, дело №
457/22.12.1982г. издаден от В. В. - районен съдия в гр. Бяла Слатина.
Ответницата К. П. А. оспорва исковете, като твърди, че притежава отричаните от ищците
права върху процесната сграда, легитимирайки се с н.а. № 66, том XXVII, нот. дело № 3047
от 29.07.1963г. и в н.а. № 44, том XXXII, нот. дело № 5272 от 28.12.1963г. както и Решение
№ 384/27.10.1967г. постановено по гр.д. № 2894/1967г. на 4 район, 5 участък при СНС за
разделяне на дворно място и общи части на сградата.
Трети лица-помагачи: А. Б. Й., лично и като адвокат на М. В. Й., И. Н. Б. и В. А. Д., както и
С. Н. С., ЕГН **********, не изразяват становище в писмен вид.
11
От фактическа страна се установява, че процесната сграда е била построена през 1932г.,
видно от Крепостен акт № 327, дело №408/1905г.; Протокол за съдебна делба от 13.09.1961
г., вписан с акт № 57, том V, по гр.д. № 5725/1961г., като триетажната жилищна сграда, с
местонахождение в гр. ***, ул. „***” № * /със старо наименование „Васил Коларов“/
състояща се от мазе с шест отделения, партерен етаж с два магазина, първи и втори
надпартерни жилищни етажи /на всеки от които имало само по един апартамент/ и тавански
етаж, която сграда е построена в парцел II от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра” с
площ от 462 кв.м.
През 1961г. е одобрена съдебна спогодба, видно от Протокол за съдебна делба от
13.09.1961г., вписан с акт № 57, том V, по гр.д. № 5725/1961г., съгласно която двата големи
апартамента на втори и трети жилищни етажи, се раделят на по два по-малки или общо
четири дяла, като Ц. Т. А., М. Т. П., В. Т. К. и А. Т. А. получат по един апартамент /след
предстоящо и посочено като възможно преустройство от вещо лице/, ведно с идеалните
части от общите части на ЕС Лястовичка, както и съответно мазе и таван към всеки
апартамент. Изрично е посочено, че страните се съглА.ват таванското ателие да
остане в съсобственост между всички тях. Следователно още към 1961г. процесното
ателие не е принадлежност към конкретно определено и обособено жилище, а
самостоятелно помещение, което е оставено в съсобственост между всички етажни
собственици. Следователно към този момент то не се е ползвало фактически като
жилище само от някой от тях, нито е поставено в дял на някой от съделителите.
Предмет на исковете за нищожност, поради невъзможен предмет, са два договора за
покупко-продажба сключени две години по-късно през 1963г., както следва:
Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 66, том XXVII, нот.
дело № 3047 от 29.07.1963г. на Е. М., Първи нотариус при СН съд, по силата на който
продавачите: М. Т. П., В. Т. К., Ц. Т. А., и А. Т. А. прехвърлят правото на собственост на
купувачите: Т. К., Л. К., Д. П., А. М., М. Ш. и Г. Ш., върху: две стаи, коридор и входно
антре, с обща площ от около 25 кв.м. разположени в таванския етаж на процесната
сграда, трети надпартерен етаж; при съседи: двор от двете страни, З. Ч., отдолу А. А. и
В. К.. а отгоре- покрив, заедно с 8/100 идеални части от общите части на сградата и 38/100
идеални части от мястото, върху което била построена сградата, представляващо парцел II
от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра” с площ от 462 кв.м.
Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 44, том XXXII, нот.
дело № 5272 от 28.12.1963г., на нотариус Х. О. I нотариус при СН съд, издаден по реда на
Закон за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, по силата на който
продавачите: М. Т. П., В. Т. К., Ц. Т. А., и А. Т. А. са се съгласили да прехвърлят на
купувачите: Т. К., Л. К., Д. П., А. М., М. Ш. и Г. Ш. 5/100 идеални части от дворно място
цялото с площ от 426 кв.м. съставляващо парцел II-8 от квартал 392, по плана на гр. София,
м. „Центъра“, находящо се на ул. „Васил Коларов“ № 14, четири мазета по предварително
определена номерация и правото на надстрояване на два етажа върху съществуващата
12
сграда, според утвърдения архитектурен план, изразяващо се в построяване на четири
апартамента. Съдържанието на нотариалния акт сочи, че е изготвен въз основа на Протокол
№ 27, ст. 13 от 02.12.1963г. на ИК на Благоевския районен съвет.
Съдържанието на приетите два договора от 29.07.1963г. и от 28.12.1963г. сочи намерението
на досегашните съсобственици на сградата и земята /четиримата съделители от 1961г./ да
учредят в полза на купувачите /трети лица, извън досегашните съсобственици/ правото на
надстрояване на процесната сграда с два нови жилищни етажа, което остава нереализирано
във времето. Вещото лице М. не е открила утвърдения архитектурен план, свързан с това
надстрояване, изразяващо се в построяване на четири нови апартамента. Прехвърлените с
двата договора четири мазета и едно общо ателие са имали за цел всеки от новите
съсобственици да притежава и принадлежност към апартамента си.
На 27.10.1967г. е постановено Решение № 384/27.10.1967г. по гр.д.№ 2894/1967г. по описа
на Софийски народен съд, Благоевски 5 район /л.621/, с което е уважен установителен
иск по чл.97 ГПК, като съдът се е произнесъл по отношение размера на придобитите от
купувачите Т. К., Л. К., Д. П., А. М., М. Ш. и Г. Ш. идеални части от дворното място с площ
от 426 кв.м. съставляващо парцел II-8 от квартал 392, по плана на гр. София, м. „Центъра“,
находящо се на ул. „Васил Коларов“ № 14, от общите части на сградата и правото на
надстрояване на таванския етаж на същата сграда, тъй като в двата н.а. не е изрично
посочено каква идеална част придобИ. всеки от купувачите. Съдът изрично е посочил,
че в случая е неприложима разпоредбата, визирана в чл.40 ЗС, тъй като не се касае за
определяне на части от общите части на сградата, а само на частите, които са
придобили купувачите по двете сделки, в който случай е меродавна частта от цената,
заплатена от всеки от тях на продавачите. Отразено е, че двата договора са сключени
по повод утвърден архитектурен план за надстрояване на сградата.
Безспорно е между страните, че правото на надстрояване не е реализирано нито към 1968г.,
нито по-късно, като спорен е въпросът дали таванското помещение от 25 кв.м. и четирите
мазета са годен самостоятелен обект на собственост към 1963г. или са общи части по
предназначение от етажната собственост, които не могат да бъдат самостоятелен предмет на
договор за покупко-продажба.
Със Заповед № А-0-07-989/23.05.1980г. и протокол по per. преписка № 42/1980г. е било
отчуждено мястото, върху което била построена процесната жилищна сграда, а именно:
парцел II от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра”, с площ от 462 кв.м. /без сградата/.
С Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД -54- 229/10.11.1995г. е
оставено без уважение искането за отмяна на отчуждаването, поради реализиране на
мероприятието, за което това отчуждаване е било извършено /ресторант Хавана и
трафопост/. Постановеният отказ за отмяна на отчуждаването е потвърден с влязло в сила на
07.07.1998г. Решение по АХД № 106/1997г. съгласно описа на ІІІ г. отделение при СГС.
Следователно земята остава собственост на държавата респ. общината, а не на
съсобствениците в ЕС.
От заключението на съдебно-техническата екпертиза, депозирано на л.837 от делото,
13
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че четирите тавански помещения без обозначен номер са били разположени в
четирите ъгъла на таванския етаж от жилищната сграда, като са били и съседни помежду си;
от описанието на таванския етаж може да се установи, че са били обособени четири отделни
тавански помещения, общи коридори и „ателие с две отделения“, което е без посочена
площ и съседи, като при това, нито едно от четирите тавански помещения няма за съсед
споменатото „ателие“. За да формира този извод вещото лице проследява одобрената от
съда делба от 1961г. , с който е одобрена спогодба за доброволно разделяне на имота,
находящ се в гр. ***, на ул.“***“ № *, състоящ се от масивна, триетажна сграда, състояща се
от: мазе с шест отделения, партер с два магазина, вход за етажите и портиерска стаичка,
първи и втори надпартерни етажи, състоящи се от по един четиристаен апартамент и на
тавана - ателие с две отделения и четири тавански помещения за апартаментите.
Четирите тавански помещения са описани с площи от по 26 кв.м., разположени и при
граници, както следва: към Дял I - на Ц. А. - таванско помещение в северозападната част,
при съседи: двор, етажна собственост „Лястовица“, В. К. и общ коридор. към Дял II - на М.
П. - таванско помещение в югоизточната част, при съседи: улица, З. Ч., А. А. и общ коридор.
към Дял III - на В. К. - таванско помещение в югозападната част, при съседи: улица, етажна
собственост „Лястовица“, Ц. А. и общ коридор. към Дял IV - на А. А. - таванско помещение
в североизточната част, при съседи: двор, З. Ч., М. П. и общ коридор. Към всеки от
описаните четири дяла от процесната, жилищна сграда, са разпределени по 25/100 ид.ч. от
общите части на същата или общо 100/100 ид.ч. В дяловете са включени магазините и
апартаментите в жилищната сграда, заедно с принадлежащите към всеки дял мазета и
тавани. т.е. извън описаните в дяловете самостоятелни обекти, в процесната жилищна сграда
не е съществувал друг самостоятелен обект и към същия не са разпределени идеални части
от общите части на сградата и от дворното място, както към останалите обекти в сградата.
Съгласно чл.38 ЗС, в заварени държавни, обществени и кооперативни жилищни сгради и
етажни собствености, се допуска да се изграждат и бекярски жилища, състоящи се от
стая за живеене, с площ най-малко 14 кв. м, преддверие, мивка и клозет. Видно от
описанието на процесния имот по Нот. акт № 66/1963 г., същият не е притежавал клозет.
т.е. не е било изпълнено минималното изискване за наличие на санитарен възел в едно
жилище. Предвид горните обстоятелства, вещото лице счита, че съгласно действувалите
към момента на сделката с Нот. акт № 66/1963 г. строителни правила и норми, процесният
имот, не е отговарял на изискванията за жилище. На място констатира, че достъпът до
частта от таванския етаж, обитавана от М. Ш. се осъществява от стълбищната площадка на
таванския етаж от сградата, през метална врата, има и още една, дървена, стара врата към
тази част от таванския етаж, находяща се в стената между общото преддверие на останалата
част от таванския етаж и частта, ползвана от М. Ш.. Към деня на огледа, и двете врати били
заключени и достъп не е предоставен до отделните помещения. Частта от таванския етаж,
ползвана от М. Ш. представлява източната част от таванския етаж. При справки в
техническите архиви при Район „Средец“ - CO и при НАГ - CO констатира, че в същите не
14
се съхраняват каквито и да било строителни книжа, касаещи таванския етаж на процесната
жилищна сграда. Към датата на посочената сделка - 29.07.1963г., действуващи са били
строителните правила и норми за изграждане на населени места. /Обн. ДВ бр.75 от 1959 г. и
измененията им към същата дата/ Съгл. чл.21а. от действувалите СПН към датата на
съставяне на Нот. акт № 66/1963 г., подпокривното пространство на жилищни сгради
може да се използува за ателиета за художествена и друга творческа дейност, но не и
за лабораторна работа и работилници. Към ателието трябва да има клозет и мивка,
освен при малоетажно застрояване и във вилните зони. Ателиетата трябва да бъдат
съобразени и с изискванията по т.21, ал.II от Противопожарните строителни норми
("Известия", бр.33 от 24 април 1959 г.). Тъй като в имота не е имало клозет, вещото лице
счита, че същият не е отговарял на изискванията за ателие. Към настоящия момент,
надстройка над сградата, за която е било продадено право на строеж с Нот. акт № 44, том
XXXII, дело № 5272/28.12.1963г., не е изградена. Не се установява да е било издадено
разрешение на главния архитект при Окръжния народен съвет за изграждане на жилище в
подпокривното пространство на сградата. Описанието на обекта „ателие с две отделения“
мотивира извод, че този обект не е разполагал с необходимите мокри помещения т.е. не е
отговарял на действащите строителни правила, за да бъде обособен в отделно жилище. На
таванския етаж на сградата са обособени два отделни входа, пред които са монтирани
две отделни врати. Едната от вратите е била заключена и до помещенията зад нея не е бил
осигурен достъп на вещото лице. Извършената от вещото лице справка в техническите
архиви на Район „Средец“ и НАГ при СО не установява наличие на строителни книжа или
данни за издаване на строителни книжа, относно надстрояване на процесната сграда или
обособяване на жилище в таванския етаж на сградата.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищците въпроси дали
процесните помещения представляват общи части по предназначение към ЕС или са
самостоятелни обекти на право на собственост, които да са годен предмет на отчуждителна
сделка към 1963г., когато са издадени двата н.а. Съвкупната преценка на събраните
доказателства дават основание на СГС да приеме, че това са общи части от сградата,
които са неделими, съгласно изискванията на чл.38 ал.3 ЗС, че не представляват
самостоятелно обособени обекти на собственост, а принадлежности към съществуващи
самостоятелни обекти в сградата, като такИ. те са извадени от гражданския оборот по
волята на законодателя. Затова двата договора са прогласени за нищожни поради
невъзможен предмет. Правото на строеж е безспорно погасено, поради неупражняването
му в срок, а искът по чл.108 ЗС срещу Ш. досежно ателието е уважен.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка САС сподея изводите на първа инстанция
по следните съображения:
Със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 34 от
15.8.1983 г по гр.дело № 11/83 на ОСГК и Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г на ВС
на РБ и в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в следните влезли в сила
15
решения на ВС на РБ : решение № 1858 от 31.7.1974 г по гр.дело № 146/74 г на Първо ГО на
ВС на РБ, решение № 1135/8.8.1961 г по гр.дело № 3481/61 г на Първо ГО на ВС на РБ,
както и решение № 173 от 21.5.2009 г по гр.дело № 2562/2008 г на ІV ГО на ВКС е дадено
тълкуване на въпроса обща част ли е таванското помещение в сграда, в която етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, може ли да се прехвърли
собствеността върху таванско помещение, което има височина между пода и покрИ. му и
може да се ползва за живеене, както и има ли значение дали таванското помещение е
преустроено в жилище по одобрен архитектурен проект и кои строителни правила и норми
следва да бъдат съобразени при извършване на преценка за обособяване на самостоятелния
обект -тези към момента на изграждането или тези, действащи към момента на предявяване
на иска. По начало, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
тавана, представлява обща част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето
естество или по предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните
правила и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти
/сервизни помещения/ или не. Когато подпокривното пространство /таванът/ е обща
част, същото не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на съдебна делба,
нито да бъде придобИ.о по давност, преди да е било променено предназначението му
/срвн. ТР № 34 от 01.08.1983 год. на ОСГК на ВС/. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна,
което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на
етажната собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на
отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят на индивидуалния жилищен
обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата
и да им придаде характер на индивидуална собственост.
Кои етажи или части от етажи, как трябва да са обособени по вид, характер, строителни и
битови елементи, за да могат да имат самостоятелно юридическо съществуване и да
принадлежат на отделни собственици, е определено в Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство. Според чл. 63, ал. 1 от наредбата в обема на
подпокривното пространство (тавана) на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен
архитектурен проект, могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна
дейност за ползване на обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена,
научна и друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещения.
При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут
на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има
предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика
(съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут
е момента на възникване на етажната собственост. В случая това е 1932г., когато
сградата е била построена, но липсват строителни книжа според в.л.М. както за нейното
16
построяване, така и за извършеното преустройство.
Съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС,
сделката ще е нищожна поради невъзможен предмет, ако към постигане на съгласието
предметът й е фактически или правно невъзможен. Фактическа невъзможност ще е налице,
ако предметът на сделката не съществува в реалната действителност при сключването й и не
може да възникне, а правна невъзможност ще е налице, ако съществува непреодолима
правна пречка за възникване на предмета. Ако предметът на сделката стане невъзможен след
сключването й, сделката е действителна и подлежи на разваляне поради невъзможност за
изпълнение. Посочено е, че ако предмет на прехвърляне е реално определена част от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът има предмет, ако страните са
постигнали съгласие коя част се прехвърля и ако е възможно обособяването на отделните
части като самостоятелен обект съгласно изискванията на действащия устройствен закон.
Нормата на чл. 202 ЗУТ е императивна, но неспазването й няма за последица нищожност на
сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат
и съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Разпоредбата на чл.26, ал.2,
пр.1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на
преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. В решение № 202 от
3.11.2016 г. по гр. д. № 2008/2016 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че изискването на чл. 202 ЗУТ
следва да се спазва при изповядване на сделката от нотариуса, но при възникване на съдебен
спор определящо за валидността или нищожността на една сделка с предмет реална част от
сграда е не формалното наличие, липса или нередовност на инвестиционния проект, а дали
фактически обособената реална част обективно съответства на изискванията на
закона за самостоятелен обект на собственост. Само липсата на такова съответствие
представлява непреодолима пречка за одобряване на инвестиционния проект от гледна точка
на действащите правила и норми. Ако към момента на сключване на сделката
фактическото преустройство е било извършено и реалните обекти са били обособени
като отделни такИ. на собственост, сделката е валидна и не е налице невъзможен
предмет. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че процесният договор за
покупко-продажба на ателие е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, тъй като към датата
на продажбата от 1963г. фактически не е съществувало това обособено Ателие като отделно
такова, никой фактически не го е ползвал отделно и самостоятелно и точно затова при
делбата от 1961г. то е оставено в обща съсобственост между етажните собственици по тяхно
взаимно съгласие.
С ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието че при решаване на въпроса относно
възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че §
155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението
им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат
след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно § 158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950
г. и § 121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила
и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и
17
могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми
при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното
ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на
новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото тълкуване
при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради, отредените в
реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите
на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи
представляват обособени от по-рано отделни жилища. Процесното ателие фактически
не е било обособено като отделно жилище нито преди делбата от 1961г., нито след нея,
доколкото е оставено в обща съсобственост между всички живущи в ЕС Лястовичка.
Настоящият съдебен състав намира, че това тълкуване е приложимо към процесната сграда,
тъй като през 1961г. е извършена съдебна делба на жилищата /общо четири – по два на всеки
от двата жилищна етажа/, а в обща съсобственост е оставено процесното таванско
помещение - ателие. Тълкуването се прилага и при преценка за възможността такИ.
обособени преди 1963г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане,
макар и да не отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката
строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази хипотеза водещ е
фактическия признак - заварена обособеност в самостоятелно жилище. Посоченото
задължително тълкуване е в основата на тР.та съдебна практика, според която обособените
преди 1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да се прилагат
действащите към момента на разпореждането строителни правила и норми - т.е.
строителните правила и норми, определящи понятието самостоятелен обект на
разпореждане не се прилагат за заварените случаи в посочената хипотеза./така
решение № 44 ОТ 12.09.2012 Г. ПО ГР. Д. № 699/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/ В този
смисъл и решение № 637 от 14.07.2000г. по гр.д.№ 152/2000г. на ВКС, I г.о., съгласно което
обособените преди 17.05.1963г. жилища могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и
делба, макар и да не отговарят на строителните правила и норми;
Само ако обособяването на таванския етаж като ателие е станало заедно с построяването на
сградата и то се е ползвало като самостоятелно жилище преди 17.05.1963г., следва да се
приеме, че самостоятелното му ползване е допустимо, независимо от това, че не е
самостоятелен обект по смисъла на строителните правила и норми (действащи към 1963г.),
както и, че може да се прехвърля като заварен случай. С Решение № 371 от 14.02.2012 г. по
гр.д.№ 84/2011 г. на ВКС, III г.о. е споделено тълкуването, направено с ТР № 96 от
16.11.1971 г. на ОСГК, както и тР.та съдебна практика за възможността обособени преди
1963 г. жилища, включително тавански помещения, да бъдат годен обект на разпореждане,
без да се следи за действащите към момента на сделката строителни правила и норми, които
не са приложими за заварени обекти. Разрешението е приложимо и за случаите, при които
обект е обособен с построяването на сградата като таванско жилище.
С оглед гореизложеното САС намира, че за преценката представлява ли самостоятелен обект
на разпореждане процесния имот – ателие не следва да се прилагат строителните правила и
18
норми към момента на извършване на разпореждането през 1963г., още по-малко към
настоящия момент. Доколкото няма доказателства фактически ателието да е представлявало
обособено жилище съобразно цитираната практика на ВКС, която настоящият съдебен
състав възприема, то следва да се приеме, че не е самостоятелен обект, респ. е извън
гражданския оборот, още повече купувачите не са от досегашните съсобственици т.е. не
притежават отделни жилища от ЕС. Сградата е изградена през 1932г. Партерният етаж е бил
с търговско предназначение - магазини. Двата жилищни етажа са се ползвали за живеене,
като в тях са били обособени по два апартамента на всеки етаж, или общо четири
апартамента. Съгласно Протокол от 13.09.1961г. по гр.д.№ 5745/1961г. на Софийски
Народен съд, Благоевски район, 4 участък праводателите на ищците са извършили
доброволна делба на самостоятелни обекти в сградата, като са оставили в обща собственост
помежду им ателие с две отделения в таванския етаж на сградата. Към датата на
извършване на делбата в таванския етаж на сградата, освен четири тавански помещения,
разпределени между съделителите с делбения протокол, е съществувало таванско ателие, с
отделен вход, предверие, две стаи и коридор от общо 25 кв.м., но никой не е ползвал
фактически същото като самостоятелен обект. Същият имот е предмет на покупко-
продажбата, извършена с нотариален акт № 66 том XVII, нот. дело № 3047 от 29.07.1963г.
Това разположение на таванския етаж е било характерно за изградените по онова време
сгради – т.нар. бекярски стаи, са били предназначени за отдаване под наем на
работници и служители. Към момента на проектиране и изграждане на сградата, при
действието на Закона за благоустройство на населените места от 1911г., поради нуждата от
изграждане на стаи за прислугата или за работници, таванските стаи са били предназначени
за бекярски жилища – за един човек, едно помещение с обща тоалетна на етажа, а
складовите помещения са се намирали в зимника/сутерена, който се е ползвал от цялата
къща. По отношение на този обект САС намира, че са приложими § 158 и сл. от ППЗПИНМ
от 1950г. и § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ от 1960г., според които построени по време на
стари строителни правила и норми сгради остават да съществуват в стария им вид и
архитектурно устройство.
Следователно приложими са изискванията, установени от Строителните правила и норми за
изграждане на населените места /Обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от
02.09.1977 г./ - § 21а, § 38 и 39, както и тези на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. / - чл. 35, чл. 39, чл. 50,
чл. 63, ал. 1 и, ал. 6, на Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./-чл. 83, ал. 1, чл.
93, ал. 2, т. 2, б. "г" и чл. 94 и на действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /в сила от
13.01.2004 г./ - чл. 72, ал. 3, изр. 2. В обобщение е направен извод, че тъй като промяната на
статута на общата част по предназначение е възможна само със съгласието на етажните
собственици, то от съществено значение е за какво е дадено същото. В случая съгласието е
обективирано в договора на покупко-продажба от 1963г., но не за преустройство на ателието
в жилище, а за учредяване право на надстрояване и прехвърляне на задължително
19
необходимите общи части от ЕС към всеки от бъдещите обекти. При положение, че на
практика не е реализирано нито надстрояване на сградата, нито преустройството в жилище,
не може да се приеме, че ателието е престанало да бъде обща част.
В този смисъл е и постоянната практика на ВКС и по други дела - решение № 50060/
18.09.2023 г. по гр. д. № 2045/2022 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, съгласно което при определяне
дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или
не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото
предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед
строителните книжа или след извършено преустройство от собственика (съсобствениците)
на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е момента на
възникване на етажната собственост. При положение, че към този момент бъде определено
друго предназначение по волята на етажните собственици, меродавно ще е така
определеното предназначение. По отношение на тавана, когато той не е конструктивна обща
част на сградата - подпокривно неизползваемо пространство и обща по естеството си част, а
има такава височина между пода и покрИ., че може да се преустрои в самостоятелни или
обслужващи помещения и да се използва за живеене, за ателие или склад, тР.та съдебна
практика приема, че той е обща част по предназначение, без която сградата може да
съществува. Приема се също, че след обособяване на такИ. помещения те ще запазят
характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече биха могли да преминат
в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в
сградата, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да
съществува самостоятелно /напр. жилище, ателие, склад, стаи за творческа или научна
дейност и др./. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е изразена
изрично, но трябва да следва от „някой акт“ или от поведението им, което да разкрИ.
недвусмислено такава воля. Горното се извежда от постановките на тълкувателно решение
№ 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС и тР.та съдебна практика,
обективирана в решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, първо г. о.,
решение № 280/18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение №
40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 33/02.06.2022 г. по
гр. д. № 2419/2021 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящият състав.
Подобна промяна не е забранена от закона, тъй като се касае за обща по предназначение, а
не по естеството си част /във втория случай законът не допуска възможност за промяна на
статута/. Изводът, който се налага, е, че спорният обект не е принадлежност съгласно чл. 98
ЗС към главната вещ – самостоятелните етажи, а жалбоподателката М. Ш. като
приобретател на ателието не е придобила права върху него. Без правно значение за правата
й, са видът и функционалната характеристика на ателието, след като нито при учредяването
на етажната собственост през 1932г., нито при делбата от 1961г. е прието същото да премине
в самостоятелна собственост. Неизползването на ателието по предназначение не може да
доведе до извод за промяна на този статут.
В обобщение, спорният обект - ателие, разположен в подпокривното пространство, е
20
останал обща част на сградата, поради което и предявеният иск за собственост е
основателен. Затова договорът е нищожен поради невъзможен предмет, до каквито изводи е
стигнал и първоинстанционния съд. В тази част решението следва да се потвърди. В
разглеждания случай ищците имат правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2
ЗЗД, съединен с иск за собственост и този интерес е обусловен от обстоятелството, че
твърдят да са съсобственици на вещта, предмет на недействителната сделка.
ВТОРО досежно иска с правно основание чл.67 ЗС за проглА.ване погА.ване, поради
неупражняването му в срок.
Правото на строеж обременява имота на собственика и за да съществува яснота дали то ще
бъде реализирано или не, законът предвижда петгодишен срок за упражняването му. При
неспазването му правото на строеж се погА.ва по давност в полза на собственика на земята.
В мотивите на ТР № 1/2011 г. на ОСГК, се приема, че искът по чл. 67 ЗС следва да бъде
заявен от собственика на земята "спрямо суперфициара, на когото той е отстъпил правото на
строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив". С
дадените задължителни разяснения се приема, че "при уважаване на иска правото на строеж
като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще
придобие и подобренията върху нея- изградените обекти или етажи, защото правото на
строеж, сключено по единен договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено
частично". От гл.т. на процесуална защита, изложените съображения налагат извод,
че материално-правно легитимиран ищец е собственикът на земята / респ.
собствениците на терена, върху който е учредено правото на строеж/, а материално-
правно легитимиран ответник по иска по чл. 67 ЗС е лицето, в чиято полза е било
надлежно учредено единното право на строеж, което не е реализирано в петгодишния
срок.
Със Заповед № А-0-07-989/23.05.1980г. и протокол по per. преписка № 42/1980г. е било
отчуждено мястото, върху което била построена процесната жилищна сграда, а именно:
парцел II от кв. 392 по плана на гр. София, м. „Центъра”, с площ от 462 кв.м. С Отказ на
искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД -54- 229/10.11.1995г. е оставено
без уважение искането за отмяна на отчуждаването, поради реализиране на мероприятието,
за което това отчуждаване е било извършено. Постановеният отказ за отмяна на
отчуждаването е бил потвърден с влязло в сила на 07.07.1998г. Решение по АХД №
106/1997г. съгласно описа на ІІІ г. отделение при СГС. Следователно към момента ищците не
притежават право на собственост върху земята, а само идеални части от правото на строеж,
съответстващи на притежаваните от тях обекти на собственост в ЕС.
За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да
защити това право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното
право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца,
като запазят или обогатят имуществото му. Ограниченото вещно право на надстрояване след
учредяването му има отделно и самостоятелно съществуване от правото на собственост,
респ. ползва се с отделна защита от тази на правото на собственост. СГС не е съобразил, че
21
ако ограниченото вещно право на строеж не е учредено с действителна сделка, или ако след
учредяването то се е погасило по давност, то това става "в полза на собственика на земята" -
чл.67 ал.1 ЗС. Доколкото ищците не твърдят, че са съсобственици на земята, /която е
надлежно отчуждена от държавата/ а само че правото на надстрояване, учредено в полза на
праводателите на ответниците, се е погасило поради не упражняването му в продължение на
повече от пет години, то ако това твърдение се докаже за вярно и иска бъде уважен като
основателен, правото на надстрояване би преминало в патримониума на собственика, респ.
на съсобствениците на терена, между които очевидно ищците вече не са. Следователно при
уважаване на предявеният установителен иск решението не би рефлектирало в тяхната
правна сфера, като допълни правото им на собственост за съответната идеална част от
терена с правото на надстрояване. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост
върху сградата и се съдържа в него. Ако се извърши прехвърляне на сградата, без дворното
място, върху приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се право на строеж.
Обратно, при прехвърляне на дворното място, без сградата, правото на строеж остава да
съществува в полза на собственика на сградата. При разрушаване /погИ.е/ на сградата
правото на строеж се запазва и носителят му има право да изгради сградата наново в същия
обем в рамките на петгодишен срок - чл. 66, ал. 2 и чл. 67 ЗС. Освен това срокът по чл. 67
ЗС е давностен, поради което и при погА.ване на правото на строеж върху чужда земя се
прилагат общите правила на ЗЗД за погасителната давност, в това число и правилото на чл.
120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно. Прието е, че възражението за погА.ване по
давност на правото на строеж е своевременно, ако е заявено от собственика на земята, а в
случая то е заявено от трети лица. След като правото на строеж не е било реализирано в
срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, то е погасено по давност в полза на собственика на земята т.е.
държавата. С оглед на изложеното и при данните по делото, настоящият състав
приема, че обжалваното решение е процесуално недопустимо в тази част.
Основателно с въззивната жалба се поддържа довод за липса на правен интерес от
завеждане на иск по чл.124 ГПК вр.чл.67 ЗС, доколкото към момента собственик на
земята е държавата респ.общината. /така РЕШЕНИЕ № 203 ОТ 19.07.2012 Г. ПО ГР.
Д. № 41/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
ТРЕТО
По втория договор от 1963г. СГС е приел, че четири броя мазета в същата сграда не
представляват самостоятелно обособени обекти на собственост, а принадлежности към
съществуващи самостоятелни обекти в сградата, които принадлежат на отделните
собственици заедно със съответния обект и по тази причина, по арг. от разпоредбата на чл.
37, ал.1 ЗС - мазетата не са самостоятелни обекти на право на собственост, а са неделими от
апартамента принадлежности. Затова е приел, че обективирания в н.а. № 44, том XXXII, нот.
дело № 5272 от 28.12.1963г. договор е нищожен, само в частта по отношение на
несъществуващите самостоятелни обекти четири броя мазета - поради невъзможен предмет,
понеже както към момента на неговото сключване, така и по- късно не е възможно тези
мазета да бъдат обособени като самостоятелни обекти. Според архитектурния проект на
22
сградата – четирите мазета са принадлежности към вече съществуващи обособени
самостоятелни обекти в сградата – четири апартамента. Обособените обекти- апартаменти,
принадлежат на отделните собственици и са неделими принадлежности.
В практиката на ВКС, е прието, че избено помещение може да се придобие по давност
от трето лице при две условия: третото лице-владелец да е етажен собственик,
който притежава в същата сграда самостоятелен обект на правото на собственост, а
собственикът на завладяното избено помещение да притежава и друго складово
помещение. САС споделя изводите на първа инстанция, доколкото няма данни тези мазета
да са били фактически обособени като жилища преди 1963г. От друга страна е отпаднала
единствената причина те да бъдат прехвърлени ведно с 5/100 идеални части от дворно място
цялото с площ от 426 кв.м., а именно погасеното поради неупражняване в срок право на
надстрояване с два етажа на вече съществуващата жилищна сграда. Смисълът на договора е
да се изградят нови обекти на собственост към които да се прехвърлят и съответните
принадлежности - мазета. След като правото на надстрояване е погасено, липсва главна вещ,
а прехвърляне само принадлежност към такава се явява действително невъзможен предмет.
В тази част решението следва да бъде потвърдено.
Ето защо исковете по чл.124 ГПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС правилно са били уважени
от първа инстанция, който краен извод се споделя от въззивна инстанция.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на исковете,
поради което решението следва да бъде потвърдено в горепосочените части и частично
обезсилено в частта по чл.67 ЗС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззИ.емите страни
направените по делото разноски, но такИ. не се претендират.
По частните жалби по чл.248 ал.3 ГПК съдът констатира, че с Определение от 10.05.2024 г.
постановено по гр.д. № 5472/2008 г., по описа на СГС, ГО, 8 състав, без уважение са
оставени молбите на Т. Г. Г. и на П. Д. П., по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението
в частта за разноските.
Касае се за разноски за събиране на доказателства и процесуално представителство, в размер
на сумата от 10 833 лв., разпределена съобразно представените доказателстваза конкретните
суми и лицата, които са ги заплатили. Релевираното от страна на ответниците възражение за
прекомерност на разноските, които са направени за процесуално представителство, правилно
са преценени като неоснователни. Този извод съдът е формирал съобразявайки обема и
продължителността на развитие на съдебното производство. САС констатира, че искът по
чл.108 ЗС е насочен само към М. Ш., докато останалите искове са срещу всички ответници.
Независимо от това определението следва да бъде потвърдено с оглед процесуалното
поведение на ответниците.
Воден от горното и на основание чл. 272 и чл.270 ал.3 ГПК, съдът
23
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261376/18.12.2023г. постановено по гр.д.№ 5472/2008 г., по описа
на СГС, ГО, 8 състав в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
вр.чл.67 ЗС за признаване на установено, че учреденото с н.а. № 44, том XXXII. нот. дело №
5272 от 28.12.1963г. право на надстрояване на два етажа върху триетажната жилищна сграда,
с местонахождение в гр. ***, ул. „***” № *, е погасено поради неупражняването му в
рамките установения в закона петгодишен срок, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.05.2024г. постановено по гр.д. № 5472/2008 г., по описа
на СГС, ГО, 8 състав, с което без уважение са оставени молбите на Т. Г. Г. и на П. Д. П., по
реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи: И. Н. Б. - Д. и В.
А. Д., както и А. Б. Й. и М. В. Й. и С. Н. С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24