Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 32
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300900001
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

  Гр.Разград, 23. 06. 2020 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският окръжен съд в открито заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:Анелия Йорданова

   

при секретаря  Д. Георгиева като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова  т. д.  № 1 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Постъпила е молба от „Евро ин консулт“ ЕАД гр. София за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Бългериан дискавъри“ ООД гр. Завет. Твърди се, че длъжникът не може да изпълни задължението си по търговската сделка към молителя. Моли съда да открие производство по несъстоятелност.  

Тъй като едноличното дружество с ограничена отговорност е с починал собственик и управител, няма законен представител, поради което му е назначен особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК. Ответното дружество чрез особения представител  заявява становище по иска в открито съдебно заседание, като не се противопоставя да бъде открито производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, ответникът е длъжник на ищеца по Договор за заем от 08. 01. 2014 г. Молителят предоставил в заем на длъжника – ответник сумата в размер на 160 000 лева за срок от 12 месеца при договорена лихва в размер на 3,5 % върху предоставената в заем сума.   На падежа – 08. 01. 2015 г., задължението за връщане на дадената  в заем сума не било изпълнено, както и до настоящият момент. Твърди се, че общата стойност на задължението е 246 698, 80 лв. , от които главница – 160 000 лв. 56000 лв. договорна лихва и 81 098, 80 лв. лихва за забава, считано от 09. 01. 15 г. до 06. 01. 19 г. Към молбата са приложени: Копие от Договор за заем от 08. 01. 2014 г., Справка от счетоводството на молителя, относно размера на задължението на длъжника, платежно нареждане за преведената сума на длъжника,  Уведомление по чл. 78 от ДОПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според изготвеното заключение, към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът има ликвидни и изискуеми задължения към молителя, публични задължения към държавата, общо в размер на 438 790, 24 лв. Има ликвидни и изискуеми задължения  към ищеца в размер на 241 098, 80 лв.  в т. ч. главница в размер на 160 000 лв., законна лихва за периода от 09. 01. 15 г. до 06. 01. 20 г. в размер на 81 098, 80 лв. Публично – правните задължения са 134 691, 44 лв. Има задължения по аванси в размер на 63 000 лв. Длъжникът не извършва търговска дейност към днешна дата и не е възможно да бъдат покрити съществуващите задължения към кредитори, затрудненията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите. Публичноправните задължения в размер на 134 487, 20 лв. са разпределени за изпълнение от публичен изпълнител от НАП Варна, офис Разград. За начална дата на неплатежоспособност се приема 16. 04. 2019 г. Дружеството акумулира загуба в размер на 52 000 лв. , която към датата на подаване на молбата в съда е нараснала до 148 000 лв.

Коефициентите за рентабилност са положителна величина към 31. 12. 2018 г. Коефициентът /К/ за обща ликвидност към 31. 12. 15 г. е 1, 55; към 31. 12. 16 г. е 1, 01; към 31. 12. 17 г. е 1, 00; към 31. 12. 2018 г. е 1, 16, към 16. 04. 19 г. е 0, 98, към датата на подаване на молбата от кредитора 07. 01. 20 г. 0, 77 при изискуем 1,2-2; К за бърза ликвидност е : към 31. 12. 15 г. 1, 55; към 31. 12. 2016 г. е 1, 01; към 31. 12. 2017 г. е 1, а към 31. 12. 2018 г. е 0, 81, към 16. 04. 19 г. е 0,69, към 07. 01. 20 г. 0, 54 при изискуем 1-1,2; К за абсолютна ликвидност към 31. 12. 2015 г. е 1,23, към 31- 12. 16 г. е 0,20; към 31. 12. 17 г. е 0,04 и към 31. 12. 18 г. е 0,22, към 16. 04. 19 г. е 0,19, към 07. 01. 20 г. е 0,14 при изискуем 0, 3; К за незабавна ликвидност към 31. 12. 15 г. е 1,55, към 31. 12. 16 г. е 1,01, към 31. 12. 17 г. е 1, към 31. 12. 18 г. е 0,81, към 16. 04. 19г. е 0, 69, към 07. 01. 20 г.  е 0, 54  при референтни стойности 0, 5-0, 7. Коефициентът за финансова автономност по години е: 2015 г. – 0, 01; 2016 г. 0, 007; за 2017 г. – 0, 0023; към 2018 г. 0, 16, към 16. 04. 2019 г. минус 0, 014 при префереферентни стойности  - К по-голям от 1 показва финансова независимост. Дружеството е декапитализирано, няма финансова самостоятелност и е изцяло зависимо от кредиторите си. Стойността на коефициентите за ликвидност показват постоянна и трайна тенденция във влошаване на ликвидността от 16. 04. 19 г. Основният коефициент за преценка на икономическото състояние е коефициента за обща ликвидност и вещото лице дава заключение, че при стойност над 1 предприятието може да погаси ликвидните си задължения. Според вещото лице, към 09. 01. 2015 г.  дружеството е имало капитал, за да може да погаси задължението си към ищеца. От 16. 04. 2019 г. , когато е настъпила изискуемостта на публичното задължение на ответника, което не е погасено, е настъпила невъзможността за плащане на задълженията.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:  За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от ТЗ: Молбата да е подадена от процесуално легитимирано  лице по чл. 625 от ТЗ, съответно по чл. 742, ал. 2 от ТЗ, да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ и състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.  Налице е последователна постоянна практика на ВКС, че неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние, свързано с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения и се преценява от съда въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите. В случая, молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от лице от кръга на изброените в чл. 625 от ТЗ - кредитор с вземане от търговска сделка. Страните са търговци, вземането  на ищеца е основано на договор за заем. Процесният договор за заем представлява търговска сделка за ответника, не само поради презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, но и защото без съмнение е свързана с осъществяваната от него търговска дейност - търговец по форма не може да сключва нетърговски сделки, нито пък да действа в нетърговско качество /чл. 1, ал. 2 ТЗ/. Безспорно е установеното по делото обстоятелство от заключението на ССЕ, че задължението по договора е осчетоводено при ответника. Непротиворечива е съдебната практика, че в тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. В случая, ответникът чрез особения представител  заявява становище по иска в открито съдебно заседание, като не се противопоставя да бъде открито производство по несъстоятелност, доказателства, оборващи законовата презумпция за неплатежоспособност от същия не са ангажирани по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с бързоликвидно имущество, достатъчно за покриване на задълженията си, без да създава опасност за интересите на кредиторите си. Показателите за ликвидност характеризират способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, като платежоспособността му е толкова по-добра, колкото коефициентът е равен или надхвърля 1 и обратно. Показателите за финансовото състояние на ответника, определяемо от количествените характеристики на способността му да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, според коефициентите за обща и бърза ликвидност, според заключението на съдебно - счетоводната експертиза са както следва: Коефициентът /К/ за обща ликвидност е 0,77 при изискуем 1,2-2; К за бърза ликвидност е 0,54 при изискуем 1-1,2; К за абсолютна ликвидност е 0,14 при изискуем 0, 3; К за незабавна ликвидност е 0,54 при изискуем 0,5 - 0,7. Коефициентът за финансова автономност по години е: 2015 г. – 0, 01; 2016 г. – 0,007; за 2017 г. – 0,04; за 2018 г. – 0,22; за 2019 г. към 16. 04. 19 г. – 0,014, към 31. 12.19 г./ 07. 01. 20 г. минус 0, 23. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Така посочените коефициенти за финансова автономност на ответното дружеството сочат на абсолютната му зависимост от кредитори, тъй като коефициентът на финансова автономност е значително под 1. Според вещото лице, тези стойности на показателите за ликвидност сочат, че финансовите затруднения на дружеството имат траен и необратим характер. Заключението не е оспорено от страните, същото е обективно, всестранно и компетентно, поради което съдът го приема като доказателство по делото. С оглед гореизложеното, молбата за откриване на производство по несъстоятелност, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а фактически настъпилата невъзможност за плащане.

Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното плащане към конкретно определен кредитор. Видно от изчислените показатели за обща ликвидност от 2018 г. дружеството е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения като тази тенденция от 16. 04. 2019 г. е установена трайно и необратимо. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор.  Поради това, за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 16. 04. 2019 г., към която безспорно са налице изискуеми и непогасени от ответника задължения, като след тази дата финансовите затруднения на търговеца са с траен характер  и към която въз основа на заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установено състоянието на неплатежоспособност.

С допълнителна молба и в хода по същество, молителят е поискал съдът да се произнесе с решението си с доводи, сочещи на  чл. 630, ал. 2 ТЗ, като длъжникът бъде обявен в несъстоятелност и да се прекрати дейността му, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност. С разпоредбата на  чл. 630, ал. 2 от ТЗ са уредени две хипотези, при които длъжникът може да бъде обявен в несъстоятелност и да се прекрати неговата дейност: едновременно с откриване на производството по несъстоятелност и след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696 от ТЗ. Основната предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му е посочена в  чл. 630, ал. 2 от ТЗ - когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността. Преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна – въз основа на критерии, които не е необходимо да установяват действително увреждане, а да е достатъчно да предпоставят извод за възможност за бъдеща увреда. В случая молбата е основателна, доколкото продължаването на дейността с оглед липсващия понастоящем управителен орган на ответното дружество, би увредило масата на несъстоятелността.

С решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ следва да бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.

Спазено е изискването на чл. 78, ал. 1 от ДОПК, видно от представеното уведомление до ТД на НАП.

На осн. чл. 78 от ГПК длъжникът следва да бъде осъден да заплати на молителя разноските по делото в размер на 1 150 лв., в т.ч. 250 лв. платени за държавна такса, 600 лв. за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за възнаграждение за особен представител.

Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ

 

 

                                    Р          Е          Ш         И          :

           

           

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19 с начална дата 16. 04. 2019 година.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19.

            ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника.

            ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка "в несъстоятелност".

ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника.

            ЛИШАВА длъжника „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19 от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

            ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19.

            ПОСТАНОВЯВА започване на осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19  Я.Г.К., ЕГН ********** с адрес ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 800 лева. ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик - 24. 06. 2020 г.

ОПРЕДЕЛЯ дата на първо събрание на кредиторите на „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19 за 20. 07. 2020 г. от 10.00 часа в Зала № 3 на Разградския окръжен съд с дневен ред: 1/ Изслушване на доклад на временния синдик, 2/ Избор на постоянен синдик, 3/ Избор на комитет на кредиторите.

             ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИАН ДИСКАВЪРИ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. „Любен Каравелов“ № 19 да заплати на „Евро ин консулт“ ЕАД гр. София, ж.к. „Манастирски ливади запад“, ул. „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. 33 на осн. чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 1 150 лева.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

             Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд  в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ:

 

 

 

ДГ