№ 1505
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100504326 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А.Д. срещу решението по гр.д. № 23107/2021
г. на СРС, III ГО, 158 състав, което се обжалва в частта, в която е уважена исковата
претенция на въззиваемата страна за увеличаване размера на присъдена издръжка за
разликата над 180 лева до 300 лева. Моли да се отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част и искът в тази част да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.М. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител
Н.Й. Й. оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение в
атакуваната част. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 23107/2021 г. СРС, III ГО, 158 състав, е увеличил
присъдената, в полза на малолетното дете А.М. А. (род. на ******* г.) с решение по гр.д.№
666/2014 г. на СРС, III ГО, 86 състав, месечна издръжка от 120 лева на 300 лева, считано от
1
датата на предявяване на иска (22.04.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава,
отхвърлил е иска за разликата над уважения размер от 300 лева до пълния предявен размер
от 450 лева, и е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на
259.20 лева върху увеличението на издръжката. По правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК е
разпределил разноските, като е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 272.73 лева, а ищецът е осъден да заплати на ответника
съобразно отхвърлената част на иска разноски в размер на 159.09 лева.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 120 лева с решението по гр.д.
№ 666/2014 г. на СРС, III ГО, 86 състав, влязло в сила на 28.04.2015 г., детето А.М. Д. е било
на ненавършени 5 години, а към момента е на близо 12 години. От определянето на
месечната издръжка от 120 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около седем
години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Въззивникът е
представил доказателства, че средно месечният му брутен трудов доход (т.е. доход по
смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г.,
ОСГК на ВС) за периода от месец юни 2020 г. до месец май 2021 г. е в размер на 2 457 лева,
а за периода от месец юни 2021 г. до месец май 2022 г., включително средномесечният му
брутен трудов доход възлиза на 2340.80 лева. Същевременно, въззивникът е в
трудоспособна възраст, работоспособен е, полага труд по трудово правоотношение, респ.
реализира трудови доходи надхвърлящи повече от три пъти минималната работна заплата,
установена за страната, а алиментните му задължения към други две деца, не могат да бъдат
преценени като новонастъпили обстоятелства, доколкото въззивникът е имал алиментни
задължения към същите две деца и към момента на присъждане на първоначалната
издръжката от 120 лева.
При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че бащата може
да заплаща на малолетния си син А. месечна издръжка в размер на 300 лева, съобразно
увеличените нужди на детето, е правилен. Задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други
2
задължения. Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти
от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество – това
противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Трябва да се посочи също, че
въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете.
Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил размера на издръжката –
според нуждите на детето, което има право на издръжка (предполагащи средства за
съществуване – храна, облекло, отопление и др.под.), и възможностите на бащата, който я
дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са
достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по въззивната жалба, право на разноски има само въззиваемата
страна, която е доказала действително сторени такива в размер на 400 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Това възнаграждение не е
прекомерно и е в минималния размер по чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000766 от 05.01.2022 г., постановено по гр.д. №
23107/2021 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА М. А.Д., ЕГН **********, да заплати на А.М. Д., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Н. Й. Й., ЕГН **********, сумата от
400 лева – разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А.Д. за присъждане на разноски във
въззивното производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3