№ 795
гр. Варна , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 31/26.01.2021 г., постановено по касационно
частно гражданско дело № 4192 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което са обезсилени
Определение № 2192 от 25.07.2019 г. и Определение 2601/07.07.2020г., постановени по в. ч.
гр. д. № 1202/2019 г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е върнато за ново разглеждане на
друг състав от въззивния съд.
Производството по в. ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на ОС-Варна е било образувано по
въззивна жалба с вх. № 25988/09.04.2019г. на Д.Д., както и на частна жалба с вх. №
25987/09.04.2019г. на Д.Р., подадени срещу Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. №
2290/2013г. на Варненския районен съд, в частта, в която са оставени без уважение
исканията им за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, в евентуалност за
отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, както и искане по
реда на чл. 248 от ГПК, в частта му относно държавните такси и разноските,
включително и за освобождаване от такива на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на
жалбоподателката Димитра Р..
В частна жалба вх. № 25987/09.04.2019 г., подадена от Д.Р., последната претендира
редуциране на присъдите държавни такси и разноски по първоинстанционното решение.
Сочи, че съдът е определил държавната такса в завишен размер. Твърди недължимост на
разноски в размер на 150 лева в полза на насрещната страна К.Р., като претендира
последният да бъде осъден да заплати сумата от 137.80 лв. – сторени необходими разноски
за дела му, както и 55.30 лв., разноски по спора за поземления имот.
В жалба вх. № 25988/09.04.2019 г., подадена от Димитра Д.-Тодорова се обжалва изцяло
постановеното Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на Варненския районен
съд. Жалбоподателката сочи, че постановения акт е недопустим в частта, с която съдът се е
произнесъл по искането на страната по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
таксите и разноските, като постановен преждевременно. Намира, че решението на РС Варна
е неправилно по отношение искането за изменение в частта за разноските и по-конкретно
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Претендира и
1
редуциране на присъдените държавни такси и разноски по първоинстанционното решение.
Моли за отмяна и допълване на обжалваното решение, поради нарушение на нормите на чл.
38, 40 и 63 от ЗС, като в акта следва да се посочи, че на публична продан следва да се
изнесе застроен поземлен имот заедно с построените в него самостоятелни сгради, като за
всяка от тях да се посочат прилежащите общи части от земята, върху която са построени.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на двете жалби от насрещната страна
– съделителят К. П. Р..
По така посочените жалби от Димитра и Доника Р.и, Окръжен съд Варна се е произнесъл с
Определение № 2192 от 25.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. №1202/2019г. на ОС Варна, в
което съставът е приел, че е сезиран само с искане за произнасяне по отношение на
разноските в производството, като е потвърдил Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. №
2290/2013г. на Варненския районен съд, в частта му по чл. 248 от ГПК, с която е оставена
без уважение молба с вх. № 7423/31.01.2019г. на двете жалбоподателки за изменение и
допълване на Решение № 5315/21.12.2018г., постановено по същото гражданско дело №
2290/2013г., в частта за разноските по делото, чрез присъждане на жалбоподателката Д.Р. на
адвокатски хонорар в пълния размер, предвиден в Тарифа №1/2014г. за МАРВ размер за
делбеното производство, както и чрез отпадане и/или намаляване на размера на
определените от първоинстанционния съд задължения за разноски към бюджета на
съдебната власт и към насрещната страна и за присъждане на допълнителни разноски в
полза на жалбоподателките.
След постановяване на посоченото определение № 2192 от 25.07.2019 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1202/2019г. на ОС Варна, двете жалбоподателки с молба вх. № 37278/13.12.2019г.
поискали от съда да допълни акта си, като се произнесе и по исканията им по реда на чл. 250
и 247 от ГПК. С Определение 2601/07.07.2020г. съставът на ОС Варна е оставил без
уважение подадената молба.
Така постановените Определения № 2192 от 25.07.2019 г. и Определение 2601/07.07.2020г.,
постановени по в. ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на ОС-Варна, ГО, са обезсилени от ВКС,
като производството е върнато за ново разглеждане.
Съобразно указанията дадени от ВКС с горепосоченото Определение, доколкото върховният
съд е приел, че обжалваните определения на ОС Варна по ч. гр. д. № 1202/2019г. са
недопустими и е обезсилил същите, настоящото производство следва да се образува като
въззивно гражданско дело по реда на въззивното производство (глава ХХ – чл. 258-273 от
ГПК), по което съставът на съда да се произнесе по въззивната жалба с вх. №
25988/09.04.2019г. на Д.Д., както и на частна жалба с вх. № 25987/09.04.2019г. на Д.Р., като
постанови допустимо съдебно решение по тях (в частта по частната жалба решението ще
има характер на определение по чл. 248 от ГПК).
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба с вх. № 25988/09.04.2019г. на Д.Д., както
и частна жалба с вх. № 25987/09.04.2019г. на Д.Р., подадени срещу Решение №
941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 275/2021 г. на ОС-Варна за 24.03.2021 г. от 10:00
2
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3