РЕШЕНИЕ
№ 2126
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120102189 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Т. Т. срещу Прокуратура на РБ, иск за осъждане на
ответника за заплати на ищеца следните суми: сумата от 10000 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, негативни преживявания поради
влошаване на отношение с познати, отправени подигравки и подмятания, вследствие
повдигнато на 16.01.2021 г. срещу ищеца обвинение за тежко умишлено престъпление от
общ характер по досъдебно производство № 115/2021 г. на РУ – Бургас (вх. № 641/2021 г. на
РС – Бургас), прекратено на 02.06.2022 г., ведно със законна лихва от влизане в сила на
постановлението за прекратяване – 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В исковата молба и уточняваща молба от 16.01.2025 г. се твърди, че ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 115/2021 г. на РУ –
Бургас (вх. № 641/2021 г. на РС – Бургас) за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. 18, ал. 1 НК.
Сочи се, че на 18.01.2021 г. ищецът е задържан с мярка за неотклонение „***“, изменена на
12.03.2021 г. в мярка за неотклонение „***“, при което общо 55 дни е бил неправомерно
лишен от свобода. Изложено е, че на 02.06.2022 г. производството е прекратено. Поддържа
се, че вследствие незаконното обвинение и взетите по отношение на ищеца мерки за
неотклонение същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
негативни преживявания поради влошаване на отношение с познати, отправени подигравки
и подмятания.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни
1
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Сочи
се, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди са причинени от друго наказателно
производство НОХД № 5222/2021 г. на РС – Бургас, по което същият е признат за виновен,
както и че случаят не е публично оповестен от ответника, а ако същият е достигнал до
знанието на обществото то това се дължи на поведение на ищеца. Поддържа се, че при
евентуална основателност на иска за главница, претенцията за лихва би била основателна,
считано от 27.06.2022 г., когато постановлението за прекратяване е връчено на пострадалото
лице, а не на датата на която е връчено на ищеца.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност
за присъждане на обезщетение в по-малък размер от предявения.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщено е по делото ДП № 115/2021 г. на 04РУ – Б**. От материалите по
досъдебното производство е видно, че досъдебното производство е започнало като бързо, на
основание чл. 356, ал. 1, т. 4 НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел
очевидец, впоследствие преобразувано в такова по общия ред /л. 28 и л. 31 от делото/. На
17.01.2021 г. по отношение на ищеца е извършен обиск /л. 56/ и му е предявено
постановление за привличане на обвиняем в престъпление по чл. 198, ал. 1 НК /л. 61/ и
същият е разпитан в качеството му на обвиняем /л. 62/. На 21.01.2021 г. ищецът отново е
разпитан в качеството му на обвиняем /л. 63 ДП/. По отношение на ищеца на 18.01.2021 г. е
взета мярка за неотклонение „***“ /л. 116/, впоследствие изменена на „****“ на 12.03.2021 г.
/л. 110/. На 04.10.2021 г. производството е прекратено за престъплението по чл. 198 НК,
поради липса на достатъчно доказателства и е спряно за престъпление по чл. 130 НК /л. 196/.
На 02.06.2022 г. досъдебното производство е окончателно прекратено за престъплението по
чл. 198 НК, поради липса на достатъчно доказателства /л. 176/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда при налагане на наказание по Наказателния
кодекс, когато лицето бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това, както и твърдените обстоятелства по
делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът
на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен
по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като
повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с
прекратяване на производството; че от тези действия на длъжностни лица на ответника за
него са произтекли конкретните неимуществени вреди по вид и размер. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при
вредоносните действия на правозащитните органи. Ответникът следва да установи всички
свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.
2
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Не е спорна по делото изложената в исковата молба фактическа обстановка, която се
установява и от приобщените досъдебно и съдебно производство и приложени към исковата
молба писмени доказателства относно образуването, движението и приключването на
наказателното производство.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените
искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република Б** е
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по иска, доколкото и действията на
органите на разследването се извършват под ръководството на съответната прокуратура, и
съда при внесен обвинителен акт не може да откаже да образува съдебно производство.
Съгласно чл. 51 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като
се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността и интензитета на незаконно
предприетото наказателно преследване; характерът и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните
за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и
от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с
вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта
им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че обвинението за
престъпление по чл. 198 НК е повдигнато на 17.01.2021 г. с предявяване на постановлението
за привличане на обвиняем, от който момент е възникнало качеството обвиняем и ищецът е
заживял с напрежението, че е наказателно преследван. В хода на досъдебното производство,
с участието на ищеца са извършени множество действия по разследване, като по отношение
на същия е извършен обиск, разпитван е два пъти, на 18.01.2021 г. е взета мярка за
неотклонение „****“ /л. 116/, изменена на „***“ едва на 12.03.2021 г. /л. 110/. Установи се и
че на 02.06.2022 г. досъдебното производство е окончателно прекратено за престъплението
по чл. 198 НК, поради липса на достатъчно доказателства /л. 176/, като това е крайният
момент на наказателното преследване, доколкото от този момент ищецът е престанал да
живее с напрежение, че е наказателно преследван. Крайният момент не е този на частичното
прекратяване на производството, тъй като до изтичането на съответните срокове и и
постановяване не окончателно прекратяване същото може да бъде възобновено.
Видно от постановлението за окончателно прекратяване, досъдебното производство е
прекратено на реабилитиращо основание – липса на достатъчно доказателства, поради което
ищецът има право на обезщетение по ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът приема, че искът е установен по основание.
По отношение на размера, не са ангажирани доказателства от ищеца, поради което
същият следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са
възникнали логичните и обичайни морални болки и страдания, които всяко лице би
преживяло при наказателно преследване, като притеснения, нервно напрежение, обсебване
на съзнанието изцяло от мисълта за повдигнатото обвинение.
Освен описаните обстоятелства, допълнително е увеличен интензитета на
негативните преживявания у ищеца вследствие наложените му ограничения от личен
характер чрез взета по отношение на него мярка за неотклонение – „*****“, изменена в
подписка едва след три месеца „****“.
3
Негативните преживявания са допълнително увеличени предвид тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение. Тежестта на последното се преценява в
зависимост от размера на предвиденото наказание, което за престъплението по чл. 198, ал. 1
НК е лишаване от свобода до десет години.
Не без значение е, че видно от мотивите на присъдата, ищецът е оправдан поради
липса на каквито и да било доказателства за вината му в извършване на престъплението, в
което е обвинен, т.е. оправдан е на реабилитиращо основание. Оправдаването на ищеца на
реабилитиращо основание допълнително оказва влияние върху размера на дължимото от
ответника обезщетение, тъй като при наличие на такова основание е безспорно, че
обвиняемият, респ. подсъдимият не е бил виновен, за разлика например от
нереабилитиращите основания /например давност/, при които са събрани достатъчно
доказателства за вината на подсъдимия, но преследването е преустановено поради изтекла
погасителна давност.
Независимо от изложеното, по делото не бяха ангажирани доказателства за
установяване на редица твърдения на ищеца. Не се установиха твърденията му, че нервното
състояние на ищеца, предвид множеството му предходни осъждания /л. 59/ е влошено
единствено вследствие незаконното обвинение /макар, че несъмнено същото е оказало
влияние/. Не се установи и че принос за отрицателните изживявания на ищеца е имало
лошото отношение и подмятания от познати. При определяне на обезщетението следва да
бъде отчетено, че в случая производството е останало в рамките на разумния срок от година
и половина, който при разследване на тежко умишлено престъпление от общ характер, с
извършване на множество действия по разследването не се явява прекомерно дълъг.
Като прецени всички изложени по - горе обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът определя, че справедливият размер на дължимото от ответника
обезщетение е в размер от 4000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер отхвърлен.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, респ. на постановлението за прекратяване на наказателното производство. От
този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение. В случая постановлението за прекратяване е влязла в сила на
04.07.2022 г. доколкото тогава изтича срока за обжалване и за последния участник в
наказателния процес, на когото същото е връчено – в случая постановлението е връчено
последно на пострадалия на 27.06.2022 г., поради което главницата за обезщетение следва да
бъде присъдена, ведно със законна лихва от тази дата, до окончателното изплащане на
задължението.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б**, гр. С**, бул. ***, представлявана от
**** на РБ да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Б***, ж. к. **** сумата от
4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, негативни преживявания поради влошаване на отношение с познати,
отправени подигравки и подмятания, вследствие повдигнато на 16.01.2021 г. срещу ищеца
обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство №
115/2021 г. на РУ – Бургас (вх. № 641/2021 г. на РС – Бургас), прекратено на 02.06.2022 г.,
ведно със законна лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване – 27.06.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за неимуществени
4
вреди за разликата над уважената част от 4000 лева до предявените 10000 лева, ведно със
законна лихва, считано от 17.06.2022 г., до 26.062022 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5