Решение по дело №882/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260137/16.10.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 882 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Гаранционен фонд с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу М.Х.Т..

Ищецът твърди, че на 06.2.2015 г., на път 50532, на около 5 м. след знак Д 12 край с. Рабово в посока с. Голобрадово, ответникът виновно причинил пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като при управление на л. а. „Сузуки ***" с ДКН ***, собственост на Я.А. Ю., се движил с несъобразена скорост с пътната настилка и атмосферните условия, изгубил контрол над автомобила на десен завой, навлезнал в лявата пътна лента и ударил движещия се правомерно там л.а. „Мерцедес ***" с ДКН ***, собственост на „***" ООД. Поддържа се и че към датата на ПТП ответникът управлявал процесния автомобил, без да има за него сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност". За настъпване на събитието при ищеца била образувана преписка по щета № 110699/07.08.2015 г., като било определено, че стойността на причинените имуществени вреди възлизала на 1 936,49 лв., които били изплатени от Гаранционния фонд на собственика. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но това не било сторено и до настоящия момент. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сума в размер на 1 936,49 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1510721/06.02.2015 г.; Писмо с рег. № 125300-9131/07.07.2016 г. от ОД на МВР Хасково; Справка от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ от 05.03.2015 г.; Доклад по щета № 110699/07.08.2015 г.; 2 бр. технически експертизи по щетата от 20.04.2015 г.; Експертен анализа по фактури от 20.04.2015 г.; Свидетелство за регистрация част 1 № *********; Преводно нареждане от 18.09.2015 г.; Регресна покана за плащане от „Гаранционен фонд“ до М.Х.Т. с изх. № ГФ - РП - 321/03.05.2016 г. с известие за доставяне към нея, се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното вземане за доказани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:

Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че действително на 06.2.2015 г., на път 50532, на около 5 м. след знак Д 12 край с. Рабово в посока с. Голобрадово, е реализирано ПТП между л. а. „Сузуки ***" с ДКН ***, управлявано от ответника, и л.а. „Мерцедес ***" с ДКН ***, собственост на „***" ООД. От неоспорения Протокол за ПТП № 1510721/06.02.2015 г. следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, доколкото същият в нарушение на чл. 179, ал. 2 ЗДвП се е движил с несъобразена скорост и на десен завой е изгубил контрол над автомобила, поради което е навлезнал в лявата пътна лента и е ударил движещия се там автомобил. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него. От друга страна, той е подписан от ответника без възражения относно изложените в него обстоятелства, поради което следва да се разглеждат и като извънсъдебно признание на факти, които са неблагоприятни за него. Деянието му е и виновно, доколкото по делото няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

По отношение вида и размера на причинените имуществени вреди от ищеца са представени Доклад по щета № 110699/07.08.2015 г., 2 бр. технически експертизи по щетата от 20.04.2015 г. и Експертен анализа по фактури от 20.04.2015 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на л.а. „Мерцедес ***" с ДКН ***, включващи стойността на частите и труда, са в размер на 1 936,49 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Следователно, от събраните по делото писмени доказателства се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

На следващо място, от Протокола за ПТП, както и от приетата Справка от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ се установява, че по време на ПТП ответникът е нямал качеството на застраховано лице по сключен от него или от друго лице договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” относно управлявания от него л. а. „Сузуки ***" с ДКН ***.  Ето защо, осъществено е и предвиденото в закона основание за извършване на плащане от Гаранционен фонд - чл. 288, ал. 2, б. „а“ КЗ /отм./.

Накрая, няма спор, а и от приетото преводно нареждане се установява, че на 18.09.2015 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 1 936,49 лева на собственика на увреденото МПС. 

 

 

 

 

При това положение съдът намира, че в случая са налице всички изискуеми предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 77,46 лева за платена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Х.Т., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. дружество „М. и Николова", сумата от 1 936,49 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 110699/07.08.2015 г. за причинени на л.а. „Мерцедес ***" с ДКН ***, собственост на „***" ООД, имуществени вреди, при ПТП на 06.2.2015 г., на път 50532, на около 5 м. след знак Д 12 край с. Рабово в посока с. Голобрадово, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Х.Т., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. дружество „М. и Николова", сумата от 77,46 лева, представляваща направени разноски по делото.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

        

       /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар:К.С.