№ 43
гр. Стара Загора, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Веселина Н. Станчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20245530202246 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 05.12.2023г.
на ИИ. В. В. – Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, оправомощен
със Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО №
********** от 28.08.2020г., с което на „**********, ЕИК: **********,
представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1,
предл.второ от Закон за счетоводството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 200 /двеста/ лева, за нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството.
В жалбата си и в с.з. чрез пълномощник, жалбоподателя излага
твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна в с.з. – чрез пълномощник изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора - редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства: заверено копие на
АУАН № ********** от 14.09.2023г.; заверено копие на Възражение срещу
АУАН № **********18.09.2023 г.; заверено копие на Наказателно
постановление № **********/05.12.2023г.; Заповед №
**********/28.08.2020г.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: Д. Щ. Е. - Г. - съставила
АУАН и М. З. Й..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС – Стара
Загора намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване
на административно нарушение) № ********** от 14.09.2023г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.74, ал. 1 от ЗСч - Закон за
счетоводството ("Който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0, 1 до 0, 5 на сто
от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. ") за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч ("Предприятията публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския
закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година" - според редакцията, в сила
до 01.01.2021 г., а според действаща към момента редакция - "... в срок до 30
септември на следващата година"), извършено в гр. Стара Загора и
изразяващо се в това, че като предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на Търговския закон (ТЗ), като е бил длъжен, в законоустановения
срок - до 30.09.2022 г., не е публикувал, като не е заявил и представил за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния си
финансов отчет (ГФО) за 2021 г., като изрично е посочено, че: жалбоподателят
е извършвал дейност през 2021 г. според подадената годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх № ********** от 29.06.2022 г. и
приложения към нея годишен отчет за дейността, реализирайки нетни
2
приходи от продажби в размер на 2660.00 лева съгласно данните в част V от
декларацията; ГФО на жалбоподателя за 2021 г. не е бил заявен за вписване и
представен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията до датата на
съставяне на АУАН; нарушението е било установено (т. е. констатирано, тъй
като установяването му става със съставяне на АУАН) на 17.07.2023 г., на
която дата НАП е била уведомена за него с писмо от Агенцията по
вписванията.
В случая, видно от част V от декларацията му по чл. 92 от ЗКПО с вх №
********** от 29.06.2022 г., жалбоподателят, който е ЕООД, т. е. търговец по
смисъла на ТЗ и предприятие по смисъла на ЗСч - чл. 2, т. 1 ("За целите на
този закон предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон,
включително клоновете на чуждестранните търговци"), е извършвал дейност
през 2021 г., като е реализирал нетни приходи от продажби в размер на 2660.00
лева. От данните в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, който
е публичен и информацията в него е общодостъпна, се установява също, че
жалбоподателят не е заявил и представил за обявяване в Търговския регистър
ГФО за 2021 г. в законоустановения срок по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, изтекъл
на 30.09.2022 г. за преодотвратяване на последиците. Същият е бил заявен и
представен за обявяване в Търговския регистър на 12.09.2023 г.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и
извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен
начин.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяна на
последното като незаконосъобразно, включително твърдените такива в
жалбата, в частност чл.34 от ЗАНН.
Тук следва да се отбележи, че начина на изпълнение на задължението на
Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването на ГФО от
дружеството-жалбоподател е без значение за задължението на
административния контролен орган. Няма значение и това дали тази
информация е постъпила в информационните масиви на НАП. За АНП и
спазването на сроковете е от значение дали тази информация, съдържаща
данни за извършено нарушение от конкретен нарушител е достигнала до
3
знанието на административния (контролен) орган, който има право да
повдигне административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали
в съответната институция към която принадлежи адм. орган има информация,
не е достатъчно за да се приеме, че има установено нарушение с установен
автор. В случая Агенцията по вписванията е информирала ТД НАП с писмо
вх. № ********** от 17.07.2023г. Но дори и тази дата не би могла да се приеме
като дата на установяване на нарушението и нарушителя, тъй като е неясно
кога св. Й. - актосъставителят (адм. контролен орган с правомощия да състави
АУАН) е узнала предоставената от агенцията информация, още повече че и тя
самата не можа да посочи това обстоятелство. А видно от доказателствата по
делото въпросното уведомително писмо е постъпило в ТД на НАП Пловдив на
23.08.2023г. Тоест в производството не е установено категорично кога
актосъставителят е узнал за конкретното нарушение и неговия автор.
Безспорно е обаче, че най-ранната възможна дата за това е именно
17.07.2023г., когато в НАП е постъпила информацията със списъците на
предприятия не публикували ГФО за 2021г. От тази дата следва да се
изчислява тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН и той изтича на 17.10.2023г. В
рамките на този срок срещу дружеството жалбоподател е било повдигнато
адм. обвинение със съставения на 14.09.2023г. АУАН, а именно преди
изтичане на тримесечния срок.
Нарушението, също така, не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, още
повече, че закъснението за публикуване на процесния ГФО е почти една
година, т. е. не се касае за маловажно нарушение, независимо от липсата на
реално настъпили вреди, настъпването на каквито при това не обуславя
съставомерността на извършеното, и фактът, че нарушението е било
извършено за първи път, който може и следва да бъде отчетен като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но сам по себе си не води до
маловажност на извършеното нарушение.
Що се отнася до наложеното с НП наказание - имуществена санкция в
размер на 200 лева, същото съответства по вид и размер на минималното
такова, предвидено в закона за извършеното нарушение с оглед на размера на
реализираните от жалбоподателя през 2021г. нетни приходи, поради което
съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било
наказанието с тежестта на нарушението.
4
По разноските:
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
страна е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение,
съобразно правото си по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН. С оглед изхода на делото на
НАП следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение на основание
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ и преценка на вида и
количеството на извършената дейност, съобразно Наредбата за заплащане на
правна помощ. При определяне на възнаграждението на правоимащата страна
съдът се съобрази с факта, че делото не представлява фактическа и правна
сложност. Горното мотивира съда за присъждане на възнаграждение в
минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Районен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
05.12.2023г. на ИИ. В. В. – Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив,
оправомощен със Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на
АНО № ********** от 28.08.2020г., с което на „**********, ЕИК:
**********, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, на основание чл.74,
ал.1, предл.второ от Закон за счетоводството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 200 /двеста/ лева, за нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството.
ОСЪЖДА „**********, ЕИК: **********, представлявано от Т. Й. Т. с
ЕГН **********, да заплати на НАП-София, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5