Решение по дело №59280/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2025 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20241110159280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7826
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110159280 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ по реда на чл.237 ГПК – при признаване на иска от ответник!
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, и чл.150 и сл. Закон за енергетиката/ЗЕ/.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
315785/8.10.2024г. от ищец Т***, срещу ответник В. Н. Е., ЕГН **********, с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответник дължи на ищеца следните суми - обща сума 1698,21 лева/лв./, от
които сумата 1403,02 лева (хиляда четиристотин и три лева и 02 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 263,07 лева (двеста
шестдесет и три лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период
от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., и сумата 25,53 лева (двадесет и пет лева и 53 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за
период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 6,59 лева (шест лева и 59 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., като сумите са
нчаислени за топлоснабден имот с адрес гр.С***, аб.№ ***, инсталация №***, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 13925/7.5.2024г. издадена по ЧГД№ 23604/2024г. на
СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 от ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес -
гр.С***, аб.№ ***, инсталация №***. Посочва, че съгласно действащите през този период
общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните
дължими суми е 45 дневен срок от датата на изтичане на отчетния период/който е
едномесечен за прогнозната консумация/, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
1
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на издаване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Твърди, че ответника е изпаднал в забава, затова дължи и лихва в размер на
законната лихва за посочените в ЗИ и ИМ размери и периоди.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по заповедно и исково
производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК и не прави
възражения. В заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК с вх.№
275167/28.08.2024г., в което не е посочил нищо като възражение, освен че има настоящ адрес
в гр.Благоевград. На този етап от производството няма реално възражения формулирани от
ответник, защо не дължи сумите по ЗИ.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло, като съдът се
произнесе с неприсъствено решение, представя и списък с разноски.
В о.с.з. ответникът не се явява лично и не се представлява от адвокат, редовно
призован за о.с.з. Със становище с вх.№ 129506/11.4.2025г., изпратено чрез ССЕВ, но
докладвано на съдията след о.с.з.проведено на 11.4.2025г., подадено от ответник, чрез
упълн.адвокат, исковите претенции са изцяло признати.
Спор между страните няма, тъй като претенциите са изцяло признати от ответник
преди да се постанови решението по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответника по делото е признал иска, а ищеца моли
съдът да постанови решение съобразно признанието на иска и съдът да присъди разноските,
които ищеца е направил. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а
именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е
такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против двамата ответника следва да
бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага
мотиви за това.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят
разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото ответника е
станал причина за подаване на ИМ в съда, след като е подал възражение по чл.414 ГПК по
ЧГД№ 23604/2024г. на СРС, вместо да заплати дължимите суми по ЗИ№ 13925/7.5.2024г.
издадена по ЧГД№ 23604/2024г. на СРС и да подаде възражение по чл.414а ГПК, или да
представи подписано споразумение с ищеца, за заплащане на дължимите суми по ЗИ на
разсрочено плащане и на няколко вноски, което също не е сторено. Така ответникът би
заплатил само разноски по заповедната част на производството и нямаше да се образува
исковата част. Затова съдът не приема възраженията на ответник, че не дължи разноски на
ищец по делото и присъжда такива по ред на чл.78, ал.1 ГПК.
2
Следва да се присъдят разноски на ищеца по реда на чл.78, ал.1 ГПК в размер на
257,14 лева, от които 107,14 лева за платена ДТ и 150,00 лева за юр.к.възнаграждение, от
които 50лв. в заповедната част на производството.
Съдът намалява исканото юр.к.възнаграждение за исковата част на производството на
100лв., поради възражението на ответник направено по чл.78, ал.5 ГПК със становището с
вх.№ 129506/11.4.2025г.
Съдът е приел като доказателство по делото, в последното проведено о.с.з.,
представения списък по чл.80 ГПК на ищеца/л.69 от делото/.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т***, със седалище и
адрес на управление гр.С***, и ответник В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес гр.С***, че
ответника дължи на ищеца следните суми - обща сума 1698,21 лева/лв./, от които сумата
1403,02 лева (хиляда четиристотин и три лева и 02 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 263,07 лева (двеста
шестдесет и три лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период
от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., и сумата 25,53 лева (двадесет и пет лева и 53 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за
период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 6,59 лева (шест лева и 59 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г., като сумите са
нчаислени за топлоснабден имот с адрес гр.С***, аб.№ ***, инсталация №***, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 13925/7.5.2024г. издадена по ЧГД№ 23604/2024г. на
СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, и чл.150 и
сл.ЗЕ.
ОСЪЖДА В. Н. Е., ЕГН **********, с адрес гр.С***, да заплати на Т***, със
седалище и адрес на управление гр.С***, сумата от 257,14 лева сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски от ищец по исковата и заповедната част на производството по ЧГД№
23604/2024г. на СРС, на основание чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т***, като трето лице – помагач/3ЛП/
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на 3ЛП със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3