РЕШЕНИЕ №
946
гр. Бургас, 29.06.2009
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ
гр. състав
при секретаря VІІ гр.
състав, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2923 по описа за 2009-а год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на В.Н.С.,*** З., с която претендира осъждане на М.Г.Е.,***, да
й заплати сумата от 23 952,79 лева, представляваща обезщетение за периода
02.07.2005-18.12.2008 год. за забавено плащане на главницата от 50 000
лева, определена с Решение № ... год. по н. д. № ... год. на ВКС (НОХД № ...
год. на БОС), както и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
от 50 000 лева, считано от предявяване на иска – 18.12.2008 год., до
окончателното изплащане; ангажирани са доказателства, претендират се деловодните
разноски.
Размерът и периодът на процесното
вземане са уточнени в писмена молба на ищеца от 19.03.2009 год.
Правните
основания на предявените искове са чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ЗЗД.
Ответната
страна оспорва исковете поради погасяването им по давност, моли за отхвърлянето
им и за присъждане на направените по делото разноски; не ангажира
доказателства.
Видно от
данните по делото, с присъда от 06.06.2007 год. по НОХД № ... год. на БОС подсъдимата
М.Г.Е. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в” във вр. с чл. 342, ал. 1, НПК, в резултат от което, на 02.07.2005 год., е
причинила по непредпазливост смъртта на Т. С. С., като подсъдимата е била
осъдена да заплати на майката на пострадалия – В.Н.С., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 35 000 лева. Присъдата на
първоинстанционния наказателен съд е била изменена в частта относно размера на
гражданския иск, който, с влязло в законна сила Решение № ... год. по н. д. № ...
год. на ВКС, е увеличен на 50 000 лева. Ищцата твърди, че върху така
присъдената сума й се дължи и обезщетение за забавено плащане, считано от деня
на непозволеното увреждане (02.07.2005 год.) до окончателното изплащане на
сумата, което обезщетение за периода от 02.07.2005 год. до предявяване на иска
пред съда – 18.12.2008 год., възлиза на 23 952,79 лева.
В писмения
си отговор по делото и в откритото съдебно заседание на 11.05.2009 год. ответната
страна е признала факта, че не е платила на ищеца обезщетението от 50 000
лева и лихва върху него; твърди, че акцесорното вземане е погасено с изтичане
на 3-год. давност, считано от деня на непозволеното увреждане.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни.
Страните са обвързани от извъндоговорно правоотношение, възникнало на основание
деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ЗЗД на М.Е. за
заплащане на съдебно признато обезщетение за нанесени на В.С. неимуществени
вреди от 50 000 лева. Видно от съдържанието на крайните съдебни актове по
НОХД № ... год. на БОС, в полза на кредитора В.С. не е признато вземане за
лихва върху присъденото парично обезщетение за неимуществени вреди. Въпреки
това, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е носител на правото за това
акцесорно вземане, тъй като по силата на чл. 84, ал. 3, ЗЗД забавата на
длъжника по непозволено увреждане настъпва от деня на деянието, дори и без
покана. Размерът на главното вземане за обезщетение е определен от съда
възоснова предявения в наказателното производство граждански иск, образувано в
БОС на 24.04.2007 год. (съгласно съдържанието на нарочното писмо – л. 66 по
описа на делото). По отношения гражданския иск същото наказателно производство
е приключило с влизане в законна сила на крайния съдебен акт на ВКС – на
30.05.2008 год. Този факт налага извода, че 5-годишната погасителна давност
върху главницата от 50 000 лева е била спряна за периода
24.04.2007-30.05.2008 год. – чл. 115, б. „ж”, ЗЗД, и е продължила да тече след
обявяване решението на ВКС. Вземането за лихви върху обезщетението също е станало
изискуемо от деня на непозволеното увреждане (757-2008-ІІ ГО на ВКС, ТК), но по
арг. от чл. 119, ЗЗД 3-годишната давност за него не е текла през периода на
висящност на НОХД № ... год. на БОС. Изложеното налага извода, че към момента
на предявяване на иска по настоящото дело – 18.12.2008 год., вземането за лихви
не е било погасено по давност, а признанието на ответника, че не е платил
обезщетението от 50 000 лева налага определяне размера на акцесорното
вземане за изминалия период 02.07.2007-18.12.2008 год. Делото не съдържа доказателства
за този размер, но в изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът го изчислява
служебно и констатира, че той възлиза на 23 952,79 лева. Делото не съдържа
данни, а и твърдение на ответника, че е извършил плащане на тази сума, поради
което искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен, ведно с присъждане и на
обезщетение за забавено плащане – в размер на законната лихва върху главното
обезщетение от 50 000 лева, начиная от 18.12.2008 год. до окончателното
изплащане на паричната сума.
Уважаването
на предявените осъдителни искове налага уважаване и на молбата на ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане направените по делото разноски в
размер от 500 лева.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК, ответникът М.Е.
следва да бъде осъдена да заплати на БРС държавна такса от 958,11 лева, дължима
върху присъдената сума, и държавна такса от 25 лева върху задължението за
законна лихва от 18.12.2008 год. до окончателното изплащане на обезщетението от
50 000 лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Е.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. .., вх. .., ет. .., на основание чл. 84, ал.
3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Н.С., ЕГН **********,***„...” № .., ет. ..,
ап. .., сумата от 23 952,79 (двадесет и три хиляди деветстотин петдесет и
две запетая седемдесет и девет) лева, представляваща обезщетение за периода
02.07.2005-18.12.2008 год. за забавено плащане на обезщетението от 50 000
лева, определено с Решение № ... год. по н. д. № ... год. на ВКС
(първоинстанционно НОХД № ... год. на БОС).
ОСЪЖДА М.Г.Е., ЕГН **********,***, ж. к. ...,
бл. ..., вх. 6, ет. 6, на основание чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Н.С., ЕГН **********,***„...”
№ ..., ет. 6, ап. 23, законната лихва за забавено плащане на обезщетението в
размер от 50 000 лева, определено с Решение № ... год. по н. д. № ... год.
на ВКС (първоинстанционно НОХД № ... год. на БОС), начиная от 18.12.2008 год.
до окончателното изплащане на главницата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Е.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. ..., вх. 6, ет. 6, на основание чл. 78, ал.
1, ГПК, да заплати на В.Н.С., ЕГН **********,***„...” № 28, ет. 6, ап. 23,
деловодни разноски в размер от 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА М.Г.Е.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. ..., вх. 6, ет. 6, на основание чл. 87, ал.
6, ГПК, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 983,11
(деветстотин осемдесет и три запетая единадесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано по
въззивен ред от страните в 2-седмичен срок от връчване на преписи от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: VІІ гр. състав
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Е. Х.