№ 569
гр. Видин, 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л.Л.
СъдебниС. В. А.
заседатели:Ю. Д. С.А
при участието на секретаря И. СТ. К.А
и прокурора П. Б. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Л.Л. Наказателно дело от общ
характер № 20251300200247 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
В залата се намира Е. А. С. – назначена като преводач по делото от
български на сръбски език и обратно с протоколно определение №454 от
24.09.2025г.
Преводачът встъпи във функцията си.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Видин се явява прокурорът П. Ч..
Подсъдимият М. Ч. – явява се лично и с адв.С. С. с пълномощно от
преди и с адв.Тервел Р., преупълномощен от адв.М. за осъществяване на
защита в днешното с.з.
Свидетелите:
С. Д. С. – нередовно призован, не се явява. В отрязъка от призовката,
върната по делото, под подписа на получател не е отбелязано кой и в какво
качество е получил призовката.
Е. Б. Й. – нередовно призован, не се явява. Призовката му е върната в
цялост с отбелязване, че адресът е посетен на три различни дати, съответно
през месец септември, октомври и ноември 2025г., адресата не е намерен. На
оставени бележки не се отзовал.
1
О. С. Н. – налице.
М. Я. П. – редовно призован, не се явява. От свидетеля М. П. е
постъпила молба, в която сочи, че е с онкологично заболяване и на 11.11.2025г.
ще му бъде извършена операция в болница в София.
И. С. Т. – редовно призован, не се явява. От свидетеля е Т. е постъпила
молба, в която сочи, че не може да се яви, тъй като живее и работи в
Швейцария.
В. К. И. – налице
В. Ц. К. – налице.
Н. П. Н. – нередовно призован, не се явява. Призовката му е върната в
цялост с отбелязване, че адреса е посетен на три различни дати през месеците
септември, октомври и ноември 2025г., адресата не е открит.
И. В. И. – редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба,
че поради личен ангажимент, а именно медицински преглед на негово дете в
болнично заведение в гр.София не може да се яви в съдебното заседание на
днешната, дата но ще се яви в насроченото с.з. на 19.11.2025г.
И. М. И. – налице.
Прокурорът Ч.: – Моля, да дадете ход на делото и да се извършат
възможните съдебно-следствени действия.
Адв.Р.: – Моля, да дадете ход на делото за разпит на явилите се
свидетели.
Адв.С.: – Моля, да дадете ход на делото.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Моля, да дадете ход на делото.
Съдът намира че няма пречки за даване ход на делото за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОПУСКА и СНЕМА самоличността на явилите се свидетели, както
следва:
О. С. Н. – 61год, без родство със страните
2
В. К. И. – 68год., без родство със страните
В. Ц. К. – 39год., без родство със страните
И. М. И. – 40год., без родство със страните
На свидетелите се напомни отговорността по смисъла на чл.290от НК
и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Председателя на съдебния състав да докладва делото, като посочи
основанията за образуването на съдебното производство.
Председателя на съдебния състав докладва делото, като посочи
основанията за образуване на съдебното производство.
Председателя на съд състав предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА думата на представителя на Окръжна прокуратура – Видин да
изложи обстоятелства включени в обвинението.
Прокурорът Ч.: – ОП-Видин обвинява М. Ч. за това, че в периода
01.01.2018г. до 31.03.2018г. в гр.Видин в качеството му на управител на фирма
„Д ЕНД М БАУ“ ООД с ЕИК:*********, със седалище гр.Дунавци,
ул.“Г.Димитров“ №2, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в особено
големи размери – 143 285,15лв, като не е подал пред ТД на НАП-В.Търново,
офис Видин Годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 и 2 от ЗПКО и
дължимия корпоративен данък за 2017 – престъпление по чл.255, ал.3, във вр.
с чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.92, ал.1 и 2 от ЗКПО (ДВ,
бр.97/05.12.2017г., в сила от 01.01.2018г.)
3
На основание чл.276, ал.3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА БЪДЕ ЗАПИТАН подсъдимият разбира ли обвинението.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на съдебния състав запитва подсъдимия разбира ли
обвинението и на основание чл.277, ал.1 от НПК поканва подсъдимия да даде
обяснения по обвиненията.
УВЕДОМЯВА подсъдимия, че може да дава обяснения във всеки
момент на съдебното следствие.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Разбирам в какво съм обвинен.
Ще дам обяснение на края на съдебното следствие.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
В залата се въведе свидетелят О. С. Н..
Свидетелят О. С. Н.: – Понастоящем работя като строителен работник.
През 2016г. имах уговорка за работа със сръбския гражданин М. Илич. Той се
намира в залата до мен /свидетеля посочи подсъдимия, намиращ вдясно от
него/. Той имаше и други имена но не се сещам, минаха години.
Мисля че беше есента на 2016г, с мен се свърза С. – С. С.. С. аз не съм го
познавал от преди, той ми е намерил от накъде телефонния номер и ми се
обади. Уговорката беше за работа в чужбина с финансови параметри.
Първо се чухме със С., впоследствие се срещнахме тримата – аз, С. и
сръбския гражданин, за който говоря и който зная като М. Илич, който е
подсъдим в момента. С нас беше и свидетеля, който е в момента отвън – В. К..
На тази среща говорихме за работа в чужбина, трябваше да се сформира една
бригада, да се намерят хора. С. и М. Илич ни уговаряха за работа в чужбина.
Работата се изразяваше в строителна дейност, конкретно поставяне на
гипскартон – тавани, стени, прегради и т.н. Финансовите параметри на
уговорката ни удовлетвори. Предложи ни се заплащане, което мен ме
4
удовлетворяваше. Трудов договор подписахме някакъв, не го пазя и не помня
точно какъв, но знам, че подписахме. Фирмата се казваше „ВИВА БАУ“, с
която подписахме договор. Не зная чия е била тази фирма. С М. Илич не
говорихме за формуляр А1. Чул съм да се споменава за такъв формуляр, но аз
с М. Илич не съм говорил за такъв. Предполагам, че ми е бил изваден такъв
формуляр. За Австрия заминах мисля че януари следващата година. Около 8
човека бяхме: аз, Н. Н., И. – има го като свидетел, Момчил Мисков, М. П.,
дето е с онкологично заболяване, още един Н. – не му знам фамилията, В. К..
Тези са. С. не е пътувал с нас, но съм го виждал в Австрия, когато ние бяхме
отишли да работим там. Работата в Австрия протече като навсякъде. Работата
беше в едно градче Енс.
Поддържахме нормални отношения с М. Илич. Конфликт не сме имали.
Не зная колко време е бил срока на договора, но явно имаше някакви
документални проблеми, тоест така предполагам аз, защото нямаше приходи и
М. Илич не можеше да ни плаща това, което се бяхме разбрали и ни каза да си
тръгваме. Уточнявам, че той ни плати част от уговорената сума, но не всичко.
Това е за втория престой, а за първия престой ни е платено всичко.
Аз съм бил два пъти там. Първия път ни е платено всичко.
Уточнявам – първия път когато заминах за Австрия да работя ми е
платено всичко, а това, за което казвам, че част от уговорената сума не беше
платена, се отнася за втория път. Втория път ме извика мен и още двама души,
това беше в същата година – 2017г. Ние си дойдохме от Австрия, седяхме една
седмица и се върнахме обратно пак.
С М. говорихме на сръбско-български език. Ние говорим сръбски малко,
той малко български и така се разбирахме.
Втория път, когато отидохме в Австрия, бяхме аз, М. П. и Н., на който
забравих фамилията. Редовно ни плащаше тогава М. Илич. Нямам забележки
по отношение на плащането – тоест М. Илич ни плащаше уговорените суми.
В Австрия когато бяхме втория път, там дойдоха няколко момчета
работници – колеги от Сърбия. Около 5 човека мисля че бяха. Направи ми
впечатление, че единия от тях се похвали, че има българска лична карта на
името на Н. Н.. Това го видях съвсем случайно. Бяхме малко афектирани,
когато дойдоха те, защото бяха започнали да се бавят плащанията. Не знам
кой беше извикал сръбските работници, предполагам че ги е извикал М. Илич.
5
Бяхме афектирани за много неща. Не беше вече отношението както в
началото. Започнаха да се бавят нещата, парите, той изчезваше – М.
изчезваше. Той си беше тук по Видин и ние трябваше да тръгнем на
следващия ден за Австрия, той ни даде само част от уговорените пари и каза
да тръгнем, а той ще дойде там да ни даде останалата част от парите, но така и
не дойде.
За фирмата „ВИВА БАУ“ в Австрия работехме две години.
След като М. не се яви, получихме предложение от фирма „ВИЛИХ“ за
трудов договор и да работим за нея. Възнаграждението, което получавахме, ни
се даваше на ръка. Няма банков път, няма бележки. Аз съм доволен, че си
получавах парите, а той как ги е взел и от къде – нямам идея. Не зная дали ги е
теглил от банка.
По принцип сръбските работници ако имат виза би трябвало да имат
право да пребивават, но не зная дали могат да работят.
Прокурорът Ч.: – Защо според вас сръбските работници са имали ваши
български документи?
Адв.Р.: – Възразявам срещу този въпрос.
Председателят на състава: – Отхвърля се възражението. Свидетелят да
отговори на въпроса.
Свидетелят О. С. Н.: – Предполагам защото ние имаме право да
работим в ЕС като български граждани и затова сръбските граждани бяха с
наши документи. И предполагам, че това е може би и свързано с този
формуляр А1.
Заплащането получавах в брой от М. Илич лично. По някой път ги
оставяше парите при съпругата на моя колега в едно барче във Видин, при
съпругата на М. П.. Тя тогава работеше в едно барче.
Не съм поддържал контакт със счетоводството. Не знам кой е бил
счетоводител. Не зная кой е придвижил документите за формуляр А1. Не
поддържам контакт със С.. На „Здравей – Здрасти“ сме ако се видим. Аз съм
говорил със С., че съм имал трудова книжка, която не зная къде се намира.
Друго не съм разговарял със С.. Това сме говори тук в България. В Австрия
сме говорили общи работи, защото съм го виждал и там – за гипскартон, за
такива работи.
6
През 2017-2018г не помня да съм споделял нещо специално със С..
През този период – 2017г. до последния ден, когато съм работил, сме
били в една къща с М. Илич и се виждахме постоянно. Всеки ден се виждахме,
той ни караше на работа, освен когато пътуваше за Сърбия. Имаше две коли,
едната я караше той, а другата – някой от работниците.
Видял съм лична карта с името на Н. Н., българска лична карта, но със
снимка на друг човек – на един от сръбските колеги. Това го казах на разпита
на ДП. Това казах – че са ни преснимани личните карти на всички. Когато
разбрах за това не съм подавал никъде сигнал. Може би съм споменал на
човека Н. Н., но не помня дали съм споменал за тази лична карта на Н. Н.. Не
се сещам как се казваше сърбина, който ползваше тази лична карта. Не помня
името на сърбина.
Във фирмата не мога да кажа до кой ден точно работих. Не си спомням
месеца или годината до когато съм работил във „ВИВА БАУ“.
Видях българска лична карта на името на Н. Н., със снимката на друг
човек, друго не съм видял. Вече го казах. Друг документ за самоличност не
съм видял на това лице. Нито други документи. Казах вече – видях, че пише
„Н. Н.“. Друго не съм видял. На нея пишеше Р.България. познавам
българските лични карти.
Мен ме изгониха от Австрия при първия ни престой там. Господина ни
каза „Напускате всички“. Той си ни плати и каза „Тръгвайте“. И ние си
тръгнахме. Платил ни е всичко. Стана някакво каране между нас и ни каза да
си ходим. Изчака да дойдат пари от Сърбия, плати ни и ни каза да си ходим.
Бяхме тогава тези 8 човека, които изброих. И 8-те си тръгнахме с едни автобус
на „Николич“, който дойде и ни взе и ни докара до Връшка чука и от там
всеки със собствен транспорт се прибрахме. След една седмица се върнахме
отново в Австрия.
Прокурорът Ч.: – Моля, за прочитане на показанията от ДП, на
основание чл.281, ал.5 НПК, а ако евентуално страните не са съгласни – на
основание чл.281, ал.4 НПК, поради противоречия между сегашните
показания и тези от ДП, във връзка с две обстоятелства – кой го е потърсил
свидетеля първоначално и второто – свидетеля посочи, че отношенията са
били нормални или добри с М. Илич в Австрия, а в хода на ДП е заявил съвсем
друго.
7
Адв.С.: – Предоставям на съда, но ще направя друго искане за
прочитане в частта, в която има противоречие- протокола за разпит от ДП
10.11.2022г., на последна страница, втори абзац – съдебно заседание
свидетелят твърди, че лично е видял документа, който твърди че е фалшив, а в
ДП казва – „..един от тях се изпусна че двама-трима от сърбите работят с
фалшиви документи“. В същото време казва, че такова нещо е заявил и на
ДП, а такова нещо липсва и това е противоречие, което считам, че трябва да
бъде изяснено прочитайки показанията.
Адв.Р.: – Право на колегите е да правят такова искане. Моля, ако
почитаемия съд прецени, че са налице такива противоречия, да прочете
показанията но само в тази част, а не в цялост. Категорично не давам съгласие
за четене на целите показания, а само в частта, която визира адв.С..
Съдът запитва подсъдимия дава ли съгласие да бъдат прочетени
показанията на свидетеля О. Миков, дадени на ДП?
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Не давам съгласие да бъдат
прочетени показанията на свидетеля Н. от ДП.
Съдът намира, че са налице несъответствия, както бяха посочени от
прокурора и от адв.С. между показанията, които свидетеля даде пред съда в
днешното съдебно заседание и показанията му от ДП, за което и на основание
чл.281, ал.4, във вр с ал.1 , т.1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля О. С. Н., дадени на ДП
том 7, л.72-73.
ПРОЧЕТОХА СЕ показанията на свидетеля О. С. Н., дадени на ДП том
7, л.72-73.
Свидетелят О. С. Н.: – Съгласен съм с това, което ми се прочете с
изключение на мястото, където е записано, че ми се е обадил сърбина М.
Илич, за да се уговорим за работата в чужбина. Всъщност е така, както казах
пред съда – срещнали сме се четиримата – аз, М. Илич и С. С. и имаше още
един сърбин.
Уточнявам – бяхме се видели в „Балкантурист“ /настоящ ресторант
8
„Бонония“/. Там бяхме аз, С. С., М. Илич, В. и още един сърбин, който не
познавам, явно е бил шофьор, защото той впоследствие ни закара в Австрия,
след това се върна и аз не съм го виждал от тогава.
Поддържам, че съм виждал личната карта в ръцете на сърбина така както
казах по-горе пред съда, не съм я вземал в ръце тази лична карта. Видях я.
Прокурорът Ч.: – Нямам други въпроси.
Адв.Р.: – Нямам повече въпроси.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
В залата се въведе свидетелят В. К. И..
Свидетелят В. К. И.: – Занимавам се със строителство. През 2016г.
също се занимавах с това – поставяне на гипскартон. Тогава, през 2016г.,
работехме на МОЛА във Видин. Свършихме работа там и търсихме някаква
друга работа. Понеже работата на МОЛА приключваше, ние се видяхме със С.
С., тоест той се видя с мен и с двама-трима от моите колеги и ни попита дали
искаме да работим в Австрия. Ние го попитахме какви са условията, той
отговори, че ще ни свърже с човек, който ще ни обясни нещата.
Впоследствие се видяхме в „Бонония“ в барчето. Там бяхме 5-6 души,
мисля че бяхме толкова – аз, О., мисля че М. П. беше също, Начко също беше,
не му знам истинското име – този, който е в Швейцария сега, И. С. - ние го
знаем като Начко, Момчил Мицков май беше. Там се видяхме с М.
подсъдимия /свидетелят посочи подсъдимия в дясно от него/. С М. имаше
един шофьор с очила, той ни закара после до Австрия, и който беше сърбин.
Не му зная името. На тази среща беше и С. С., който всъщност ни свърза с М..
Ние му поставихме условия, те се съгласиха. Казахме на М., че искаме да ни
плаща всяка седмица и той се съгласи. Нас това ни устройваше. После ни
направиха документи. Казаха, че ще бъдем с документи. Мисля, че трудови
договори ни направиха, направиха ни трудова книжка, някакви документи,
които трябваше да направят в София – разрешение за работа в чужбина. Така
ни казаха.
Някъде на 6-7 януари, че е И.ден, а аз съм И., тоест януари 2017г. беше,
защото направих И.ден и тръгнахме, та тогава заминахме за Австрия. Там ни
настаниха. М. отиде с документите във някаква фирма, предполагам за да ни
9
се даде разрешение да работим в тази фирма – австрийската. След 3-4 дни
започнахме работа. Обекта се намираше в Линц. Фирмата беше в Линц, а
обекта беше в градче близо до Линц. Тогава заминахме един бус пълен –
мисля, че беше с 8 човека. Като имена се сещам за О., Н. с брадата, И./викаме
му Начко/, Момчил, М. беше с нас, дето е онкоболен, горе-долу тези бяхме. И
аз.
С М. не сме имал проблеми, ама не се разбрахме с плащането. На
седмица ни даваше някакви пари, които теглеше от карта, казваше че ще ни
плати, та четири седмици карахме така и накрая викаме „Ние си тръгваме“.
Той каза, че ще ни разплати това, което има да ни дава. Дойде шофьора от
Сърбия, донесе някакви пари. М. ни ги разплати, подписахме се в някаква
тетрадка и повече не съм го виждал. И не съм се и връщал в Австрия.
Възнаграждението ни се заплащаше на ръка. Тези пари, които ни ги
даваше, теглеше от карта. Казваше, че в България му се превеждат пари,
теглеше през седмицата на банкомата и ни даваше по 30-40 евро, а тези пари,
които ни ги даде накрая- му ги донесе шофьора. Не знам от къде са парите.
Сръбски шофьор ги докара, от къде ги е докарал не знам. Но беше сръбин.
Фирма „ВИВА БАУ“ – аз въобще не я знам тази фирма. М. лично ми е
давал на ръка пари в брой. То не е и възнаграждение. Парите, които
заработихме, последната вечер ни ги раздаде. Преди това на прибиране от
работа в буса ни даваше по 20-30 евро, колкото да си пазаруваме храна.
Мисля, че това беше февруари месец – когато ни издължи всички пари.
През тези 4 седмици М. ни е плащал периодично на ръка като аванс
малки суми. Последния път се разплати с нас на ръка той лично. Сръбския
гражданин ги донесе на М., не на мен. Това се случи в Линц, в Австрия.
Взехме решение да се приберем в България, защото не бяхме доволни. А
не бяхме доволни, защото М. не ни плащаше според устната уговорка, която
имахме за заплащане.
Когато ние си тръгнахме малко се поскарахме и М. каза, че ще докара
други работници на обекта.
Когато ние си тръгнахме, в същото време дойдоха някакви други хора.
Човекът, който дойде с парите докара и други момчета, работници. Човека с
парите дойде по тъмно, може би беше около 9-10ч вечерта. Ние си тръгнахме
веднага. Бяхме си уредили предварително бусче.
10
В момента, в който ни се плати, ние всички българи си тръгнахме за
България. Всички българи си тръгнахме за България нощта, защото трябваше
да освободим мястото в хосписа за нощувка на другите работници, който
дойдоха със сръбския шофьор.
По наше време имаше някакви шпакловчици там в хосписа. Ние бяхме
на различни квартири. Аз съм бил с О. в една стая и през това време никой не
е идвал при нас в стаята ни.
С другите хора не сме разговаряли - с тези хора, които ги докара човека с
парите. Те говореха на сръбски език. Аз разбирам сръбски език, защото съм от
Брегово и имам доста контакти в Сърбия.
Прокурорът Ч.: – Нямам други въпроси.
Адв.Р.: – Нямам повече въпроси.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
В залата се въведе свидетелят В. Ц. К..
Свидетелят В. Ц. К.: – През 2016г. както и понастоящем съм се
занимавал с направа на ножове. Не съм се занимавал със строителна дейност.
Не беше скоро, беше преди години може би да е било, 2016г. някъде,
разговаряме със С. С. да ме пише по трудов договор, за да ми се плащат
осигуровки. Той ми посочи някаква фирма, но не си спомням коя фирма той
предложи. Не си спомням дали сме говорили фирмата с какво се занимава.
Прокурорът Ч.: – Не възразявам да бъдат прочетени показанията на
свидетеля, дадени на ДП.
Адв.С.: – Също не възразявам да бъдат прочетени.
Адв.Р.: – Давам съгласие.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Давам съгласие.
С оглед на това, че свидетелят заяви, че не си спомня обстоятелства по
случая съдът намира, че са налице условията на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2,
предл.ІІ-ро от НПК, като показанията на свидетеля от ДП ще следва да бъдат
прочетени, в която насока е налице съгласие на всички страни, включително и
на подсъдимия, на който беше разяснено, че прочетените показания могат да
се ползват при постановяване на присъдата с оглед регламента на чл.281, ал.7
11
от НПК.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля В. Ц. К., дадени на ДП,
л.100-102, том І-ви.
Прочетоха се показанията на свидетеля В. Ц. К. дадени на ДП, л.100-
102, том І-ви.
Свидетелят В. Ц. К.: – Чух това, което ми се прочете. Напълно го
потвърждавам. Така беше и прочетеното отговоря на действителността. С. С.
го познавам може би от 20-тина години някъде, не си спомням точно. През
2016-2017г. не зная с какво се е занимавал. Фирмата, която ми предложи
нямам представа чия е била, с какво се е занимавала. От няколко години вече
му нямам телефонния номер на С.. През 2016-2017г. му имах телефонния
номер.
Съдът дава почивка 15мин.
След кратка почивка съдебното заседание продължава в 12:40ч.в
присъдствието на страните и преводача.
В залата се въведе свидетелят И. М. И.
Свидетелят И. М. И.: – Живея на адрес гр.Видин, ж.к.“Съединение“,
ет.1, ап.3. Там живее и В. С. все още. Тя е съученичка на сестра ми. Всеки от
нас си има стая. В този апартамент живее майка ми. Аз съм закупувал фирми.
До сега имам 68 фирми на мое име. Фирмата „Д ЕНД М БАУ“ не си спомням
дали е на мое име. Не си спомням изобщо имената на фирмите. От различни
хора съм купувал фирми. Нямам представа кои са тези хора. За да купувам
тези фирми ми се заплащаше – някой път по 100лв, друг път по 150лв. Парите
ми ги даваха адвокати – И. И., Стефан Стефанов и също адв.Бенов. Ходил съм
при нотариус, когато съм купувал фирмите. При Надежда А. и Богдан Т. – при
тези нотариуси съм бил. Не си спомням какви документи съм подписвал.
Имам завършено основно образование, но не мога добре да чета и не знам
какви документи съм подписвал. За фирмата която ме питате „Д ЕНД М БАУ“
12
не си спомням нищо. Във връзка с тези сделки, когато съм купувал фирми
нямам спомен да съм имал работа със сръбски граждани. По принцип съм
подписвал документи, но не зная какви документи съм подписвал. Може и
пълномощни да съм подписвал във връзка с тази моя дейност по изкупуване
на фирми. Виолета С. може да е имала някакво участие, но не зная дали е така.
От тези 68 фирми, които имам, нямам представа с какво се занимават.
Не знам дали е извършвана някаква дейност с тях.
Прокурорът Ч.: – Правя искане да се прочетат показанията на
свидетеля.
Адв.С.: – Не възразявам.
Адв.Р.: – Имам въпроси към свидетеля- познава ли Дамир Божич,
Драгиша Вуйчич и М. Илич, и прочел ли е протокола за разпита му от ДП.
Свидетелят И. М. И.: – Не познавам Дамир Божич, Драгиша Вуйчич и
М. Илич. Във връзка с тази работа с фирмите ми се обаждаше адв.И. И.. Той
ми даваше документите да подписвам. Ходил съм в полицията да ме
разпитват. Не съм чел протокола за разпит.
Адв.Р.: – Не давам съгласие да бъдат прочетени показанията на
свидетеля, дадени на ДП.
Подсъдимият М. Ч. /чрез преводача/: – Не давам съгласие да се
прочетат показанията.
Съдът намира, че поради това, че свидетелят не си спомня
обстоятелствата по случая, са налице основанията на чл.281, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2, предл.ІІ-ро от НПК за прочитане показанията на свидетеля И. М. И.,
дадени на ДП, л.118-122, том І-ви, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля И. М. И., дадени на ДП,
л.118-122, том І-ви.
ПРОЧЕТОХА СЕ показанията на свидетеля И. М. И., дадени на ДП,
л.118-122, том І-ви.
Свидетелят И. М. И.: – Чух това което ми се прочете. Потвърждавам
това, което ми се прочете. Същото отговоря на истината. Този човек, който
седи в ляво от мен, подсъдимия, съм го виждал два пъти – един път тук във
13
Видин пред нотариуса и един път в Австрия. Не си спомням дали е това
човекът, който ми прехвърли фирмата. Този човек присъства при нотариуса
заедно с Д.. Незнам защо днес не присъства адв.И. И.. От два месеца не сме се
виждали с него. С адв.И. не сме говорили за това дело. Аз не съм му се
обаждал за това дело. Потвърждавам, че на 12.12.20217г. съм закупил фирмата
пред нотариус чрез адв.И. И.. Адв.И. И. е уредил да закупя около 4-5 фирми.
Преди тази дата 12.12.2017г. не съм познавам подсъдимия, нито някой от
съдружниците. Парите за тази покупка съм получил от адв.И. И.. Той изготви
и договора за покупката и всички документи за покупката. Д. си спомням, че
беше пред нотариуса тогава и този човек /свидетелят посочи с ръка
подсъдимия/. Адв.И. също беше там и аз. Други не съм видял. Д. превеждаше
от български на сръбски език. Д. не ми е казвала да взема документите на
фирмата, аз не съм ги вземал в мен. В мен нямам никакви документи на
фирми. Аз назначих В. С. като управител на фирмата, това стана чрез адв.И.
И.. Той ми се обади на мен и той изготви документите. След подписването на
договора пред нотариус аз станах собственик на това дружество, а В. се
подписа пред нотариуса, че става управител.
Нямам представа кой е трябвало да подаде годишна данъчна декларация.
Аз не съм подал, защото нямам никакви документи в мен. Адв.И. И. не ми е
предавал документи. Адв.И. ми обясни, че аз съм реално собственика на тази
фирма и повече нищо не ми е казал и не ми е давал документи. Нищо не ми е
обяснявал и аз нищо не съм го питал.
Не зная дали след 12.12.2017г. М. е участвал в това дружество. Адв.И. не
ми е казал, че тази промяна трябва да бъде вписана в Търговския Регистър.
Адвоката се грижи за тези работи, той вписва промяната в ТР. Аз само се
подписвам. Нищо не ми е обяснено какво означава този договор, когато го
подписах. Нотариуса ми обясни някои неща, но аз не съм ги запомнил.
Прокурорът Ч.: – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв.С.: – Също нямам други въпроси.
Адв.Р.: – Също нямам въпроси.
След разпита на явилите се свидетели, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
14
ОТЛАГА делото за допълнителната дата, за която е насрочено, а именно
19.11.2025г. от 10:30ч., за която дата страните – уведомени.
Да се изплати на съдебния преводач Е. А. С. възнаграждение за
извършения превод в днешното съдебно заседание в размер на 500 (петстотин)
лева от бюджета на ВОС.
На съдебните заседатели С. А. и Ю. С.а да се изплати възнаграждение от
бюджета на ВОС за участие в съдебно заседание за времето от 10:30ч. до
13:20ч., съгласно Заповед №191/10.04.2025г. на Административния
ръководител на ВОС.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:20ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15