№ 19325
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П.
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110105427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
Б. Й., С. М. Й. и Б. М. Й. кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят
разделно сумата от 1685,80 лв., от които 1390,38 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 267,07 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 03.01.2024 г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.01.2021 г. - м.04.2022 г. в размер на 22,57
лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 5,78 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 03.01.2024 г., в условията на разделна
отговорност, при следните квоти:
- Б. М. Й. - 1/3 или за следните суми: сумата от 463,46 лв. – стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
1
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за
топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2024 г., до
окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.07.2021г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за услугата дялово
разпределение;
- С. М. Й. - 1/3 или за следните суми: сумата от 463,46 лв. – стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за
топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2024 г., до
окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.07.2021г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за услугата дялово
разпределение;
- М. Б. Й. - 1/3 или за следните суми: сумата от 463,46 лв. – стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за
топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2024 г., до
окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.07.2021г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата за услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение, възникнало
2
с починалата П. Т. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, доколкото тя била
собственик на процесния недвижим имот в процесния период. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове
и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответниците.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
3
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
С оглед направеното от ответниците признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
Доколкото ответниците са заявявили изрично в проведено на 22.10.2024 г.
открито съдебно заседание, че признават предявените искове, а ищецът е
заявил, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание,
съдът следва да постанови своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в
размер на 100,00 лв. за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 100,00 лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. Й., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* за следните суми: сумата от
463,46 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: ***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на
главницата за топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.07.2021г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата
за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. М. Й., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* за следните суми: сумата от
463,46 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: ***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на
главницата за топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата
за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* за следните суми: сумата от
5
463,46 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: ***********, аб. № 200885 за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от 89,02 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на
главницата за топлинна енергия; както и сумата от 7,52 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2024 г., до окончателното изплащане и сумата от 1,93 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 03.01.2024 г. по отношение на главницата
за услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. М. Й., ЕГН **********, С. М. Й., ЕГН ********** и М. Б.
Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в производството пред
настоящата инстанция в общ размер на 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като всеки един от ответниците дължи по 1/3 част от тази
сума.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6