Решение по дело №134/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 580
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20221100900134
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100900134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на „С.****“
ЕООД, ЕИК **** поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3
месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че във връзка с подаден сигнал от ТД
на НАП – София и в рамките на инициирана прокурорска преписка станало ясно, че
едноличния собственик на капитала и управител на ответното търговско дружество -
„С.****“ ЕООД – Н.Т.М. е починал на 01.03.2021 г. След настъпване на това
обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което
фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на
подаване на ИМ в съда. Сред материалите по проведената прокурорска проверка
нямало и данни за заявен интерес от наследниците на починалия едноличен собственик
на капитала на „С.****“ ЕООД да е заявен интерес за продължаване дейността на
дружеството. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,,
а това налагало прекратяване на дружеството.
С нарочен съдебен акт от 24.01.2022 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. М.Е., в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е
процесуално допустим, но неоснователен. Изтъкнато е, че след смъртта на едноличния
собственик на капитала и управител на ответното ЕООД същия е оставил наследници
по закон – П. и В.М.. Доколкото в нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ е предвидено, че
дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик, ако друго не е
предвидено, или наследниците не пожелаят да продължат дейността му. Отбелязва се,
че в учредителният акт на „С.****“ ЕООД няма уреждане на последиците с
1
дружеството ако едноличния собственик на капиталът му почине, но същевременно
следвало да се изясни волята на двамата му наследници във връзка с евентуално
продължаване дейността на дружеството. Доколкото в закона не е установен срок, в
чиито предели наследниците трябва да изявят желанието си относно запазване на
дружеството, то в настоящото производство било необходимо да се изясни тяхната
воля относно този факт.
В проведеното съдебно заседание представителят на СГП е заявила, че поддържа
изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение за прекратяване на
ответното дружество, като се приеме да са налице предпоставките на чл. 155, ал. 1, т. 3
ТЗ.
На свои ред адвокат – Е. в качеството й на особен представител на ответното
дружество е заявила, че предявеният срещу „С.****“ ЕООД трябва да бъде отхвърлен
при съобразяване на доводите изложени в отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приложено е Справка изготвена след селекция на данните поместени в Регистър
„НБД – Население“, от чието съдържание се установява, че лицето Н.Т.М. е починало
на 01.03.2021 г. в гр. София, като е оставил за свои наследници по закон две деца – син
П. Н.М. и дъщеря – В.Н.М..
От направена справка по електронната партида водена за дружеството „С.****“
ЕООД в публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел и откритите вписани във времето обстоятелства се констатира, че след
учредяването на посоченото ЕООД през 2019 г. за управител и едноличен собственик
на капитала е вписан Н.Т.М.. След осъщественото вписване на това обстоятелство до
настоящия момент няма правени промени, като независимо от смъртта му лицето – М.
продължава да фигурира като актуален вписан управител на ответното търговско
дружество.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското
дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече
от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за
прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в
продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на
дружеството е починал на 01.03.2021 г., който факт автоматично прекратява
функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на
„С.****“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 01.03.2021 г. до датата на
упражняване на ИМ – 20.01.2022 г. издава това, че ответното дружество е без
управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона
тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия
момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава
реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.
155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „С.****“ ЕООД. Що се касае до
въведеното от особения представител на ответното дружество възражение, че по
делото не е изследвана волята на наследниците по закон на починалия едноличен
собственик на капитала във връзка с законово установената за тях възможност да
2
продължат дейността на дружеството, доколкото за възползването от тази правна
възможност законодателя не е фиксирал определен срок, то трябва да се съобрази, че в
случаят се касае до разглеждането на съвсем различен фактически състав предвиден от
законодателя, като основание да се постанови прекратяване на ООД/ЕООД, за чиято
реализация изобщо не е релевантен фактът, дали наследниците по закон на починалия
едноличен собственик на капитала възнамеряват да продължат дейността на
дружеството или не. Последният факт е възприет за значим тогава, когато се преценява
наличие на прекратяване по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ, какъвто не е разглеждания
случай. Въведеното от ищеца основание на иска е това по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, което
се интересува единствено от обстоятелството, дали в 3-месечен срок, считано от
смъртта на лице вписано като управител на ООД/ЕООД е извършено вписване на нов
управител, като ако това не е направено фактическият състав покриващ това основание
следва да се смята за реализиран. Каква е волята на наследниците на управителя имащ
едновременно и качеството на едноличен собственик на капитала няма релевантно
значение, извън това евентуално да поемат дяловете оставени им в наследство и да
изберат управител, който да впишат в рамките на тримесечния срок. Ако те
бездействат, то няма пречка с решение на съда след иск на прокурора дружеството да
бъде прекратено. Освен това когато се коментират гарантираните от закона субективни
права на наследниците на починалия едноличен собственик трябва да се съобразява и
основания правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
бездействие, поради което приложението на нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ не следва да
бъде ограничавано по причина, че липсва изрично предвиден срок за упражняване на
правата на наследниците по отношение на дружеството, произтичащи от
наследственото правоприемство.
Мотивиран от тези си правни изводи съдът намира, че предявения конститутивен
иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска
прокуратура за прекратяване на ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 380,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените
процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „С.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление : гр. София, р-н „Триадица“, „**** - партер.
ОСЪЖДА „С.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Триадица“, „**** - партер, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 380,00 лева - държавна такса
следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение
определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на
ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4