Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търг.д. № 2256 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският градски съд е сезиран с иск от Д.Д.И КО.ГМБХ И КО.К. –Германия,
чрез адвокат М.Б. против „Д.Е.– 11“ООД за присъждане на заплатено от него
застрахователно обезщетение за липса на превозвана стока по чл.17, §1 от
Конвенцията за договор за международен превоз на стоки (CMR- Конвенцията), обезщетение за лихвите за забава на
основание чл.27, §1 от Конвенцията, както и съдебните разноски по делото, в
това число в производство по обезпечаване на иска.
С исковата молба се твърди, че на 23.03.2018 г. въз основа на
застрахователна полица № 114310/23.03.2018 г., ищцовото дружество сключило с „Е.Т.К.“
ООД застрахователен договор с предмет изпълнението на сключени от дружеството спедиторски
или превозни договори за периода от 23.03.2018 г. до 22.03.2019 г. „Н.Б.“ АД
възложило чрез платформата „Транспореон“ на „Е.Т.К.“ ООД извършване на
международен Т. на стоки при следните условия: Дата на товарене: 11.04.2018 г.;
Място на товарене: N.H.KFT, HU PL ********HU-3900,
Унгария; Дата на разтоварване: 14.04.2018
г., след 17:00 ч.; Място на разтоварване: „Н.Б.“ АД, ж.к. „*****", бул. „********,
София, България; Стока: 14 143 кг, 49 палета. „Е.Т.К.“ ООД приело да извърши Т.а
и на 05.04.2018 г. превъзложило на „Д.Е.-11“ ООД със заявка за извършване на Т.
с № **********/05.04.2018 г. извършването на Т.а при следните условия: Дата на
товарене: 11.04.2018 г.; Място на товарене: N.H.KFT, ****** H-H-3900 SZERENCS, Унгария; Дата на разтоварване: 13.04.2018 г., след
17:00 ч.; Място на разтоварване: Н.Б. АД, ж.к. „*****", бул. „********,
София, България; Стока: 66 еп на два реда нескафе 3 в 1 - до 24 тона.
В Т.ната заявка към ответника „Д.Е.-11“ ООД било посочено изрично
задължително условие: камионът със стоката да бъде паркиран на сигурен паркинг,
който е предназначен за паркиране на камиони, като сигурен паркинг е такъв,
който е с ограждение, осветление, видеонаблюдение и пропускателен режим. При
липса на възможност да се паркира на сигурен паркинг, превозното средство
трябвало да бъде с инсталирани и активирани две независими устройства против
кражба: имобилайзър или друго електронно устройство/система против кражба, а
като второ устройство против кражба може да е заключване на волана, гуми и др.
Заключването на вратите и ключът за стартиране на двигателя не се броят за
устройства против кражба. Ответникът се съгласил да извърши превоза, като на 12.04.2018
г. товарът е приет за превоз от негов служител с товарен камион с рег.№ *****и
ремарке с рег. № *****. Превозът е бил извършен до паркинг в с.Казичене, като
на 15.04.2018 г. превозното средство е напуснато от шофьора и оставено без
надзор, без да са предприети мерки за предотвратяване на кражба и на неохраняем
паркинг. Няма данни и в превозното средство да са били инсталирани и активирани
устройства против кражба. На 16.04.2018 г. е настъпило събитието, за което са
уведомени и съответните органи и образувано ДП № 3383 ЗМК-548/2018 г. по описа
на 08 РУ СДВР за извършено престъпление по чл.346, ал.1 НК.
Сочи се, че липсата на стоката е настъпила поради виновно неизпълнение
на задълженията на превозвача по време на извършване на възложения превоз, а
именно оставяне на стоката без надзор на
неохраняем паркинг без видеонаблюдение, без режим на достъп и без шофьорът да е
предприел каквито и да е мерки зе предоствратяване на кражбата на стоката. Поради
противозаконното отнемане е изпратило рекламация за липса на стоката, като
претендирата сумаа от 36 236, 52 евро заедно с дължимото ДДС в размер на
20 % съгласно приложена фактура. „Е. К. Т.“ ООД от своя страна е изпратило
рекламация до „Д.Е.- 11“ ООД.
На 15.06.2018 г. „Е.Т.К.“ОООД е заплатило на „Н.Б.“АД сумата от
40 046, 97 лв. на 18.06.2018 г. – сумата от 19 000 лева, а на
19.06.2018 г. сумата от 26 000 лв. С тези плащания е погасена сума по
сметка № ********** от 11.06.2018 г. издадена на „Н.Б.“ АД до „Е.Т.К.“ ООД за
нескафе. Твърди се, че на 22.06.2018 г. ищцовото дружество в качеството на
застраховател е заплатил на „Е.Т.К.“ сумата от общо 36 236, 52 евро. Поради полученото
обезщетение Е.Т.К. е предоставило суброгационно писмо на ищцовото дружество, с
което са му прехвърлени всички права във връзка с липсата на стоката
включително правото на претенция спрямо трети лица.
Освен стойността на обезщетението за липсващи стоки ищецът има право да
претендира и обезщетение за лихвите за забава върху незаплатеното обезщетение,
на основание чл. 27, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR - Конвенцията/ за периода от 22.06.2018 г. (датата, на
която Д.Д.И КО.ГМБХ И КО.К. заплатило на „Е.Т.К.“ ООД обезщетението) до датата
на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск, включително. Обезщетението
за забава, изчислено към дата 20.09.2018 г. било 451.36 евро или 882.78 лева по
фиксинга на БНБ. Обезщетението за забава било изчислено както следва: 5 %
годишно от 36 236,52 евро или 1 811,83 евро на година, разделено на 365 дни -
по 4.96 евро на ден за периода от 22.06.2018 г. до 20.09.2018 г. - 91 дни х
4.96 евро на ден = 451.36 евро, равняващи се на 882.78 лева. С допълнителна
молба от 17.07.2019 г. ищецът уточнява, че съгласно застрахователния договор,
отношенията по него се уреждат от германското право и по-конкретно германския
Закон за застрахователния договор като суброгацията в правата на застрахования
е на основание чл.86, ал.1 от Германския закон за застрахователния договор,
съгласно която ако застрахованият има иск за обезщетение срещу трето лице, това
вземане преминава към застрахователя, доколкото застрахователят е заплатил
обезщетение.
ИСКАНЕТО е съдът да
осъди ответника „Д.Е.- 11“ ООД да заплати на Д.Д.И КО.ГМБХ И КО.К. –Германия
1./ сумата 36 236.52 евро обезщетение за липса на превозвана стока, на
основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR
– Конвенцията) с левова равностойност
70872, 47 лв.; 2.1 обезщетение
за забава върху незаплатеното обезщетение в размер на 451.36 евро с левова
равностойност 882, 78 лева по фиксинга на БНБ, за които отговаря превозвачът,
на основание чл. 27, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR
– Конвенцията) за периода от 22.06.2018
г. до датата на завеждане молба за обезпечение на бъдещ иск ; 3./ обезщетение за забава върху незаплатеното обезщетение за
периода от тази дата, до пълното изплащане на задължението. Претендира, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК деловодните разноски по ч.гр.д. № 12251/2018 г.,
IV „в“ състав на СГС, в това число разноските за извършените преводи на
документи от чужд език на български език, направените разноски по
обезпечителното производство пред частен съдебен изпълнител, образувано във
връзка с обезпечаването на бъдещ иск - Изпълнително дело № 349/2018 г. по описа
на ЧСИ М.К., както и направените деловодни разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба са представени и приети като доказателства:
Копие от Потвърждение за застрахователно покритие Полица № 114310, издадено на
23.03.2018 г. от Д.Д.И КО.ГМБХ И КО.К. до „Е. К. Т.“ ООД, заедно с превод на
български език; Копие от Заявка за Т., изпратена от „Н.Б.“ АД до „Е.Т.обезпечаване
на бъдещ иск по ИД № 349/2018 г. при ЧСИ М.К. срещу „Д.Е.“ ООД - копие от
Документ за внесена такса по банкова сметка ***; копие от Адвокатско пълномощно
и Удостоверение за актуално състояние на Адвокатско дружество „Р.И П.“; копие
от Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2018 г.; копие от Фактура №
**********/11.10.2018 г. за адвокатски хонорар, заедно с превод на български
език; Извлечение от банкова сметка ***.10.2018 г., а в хода на делото е прието
и ДП № 3383 ЗМК - 548/2018 г. по описа на 08 РУ - СДВР за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК с цел установяване на обстоятелствата
относно извършената кражба, констатирани от компетентните органи. С молба –
уточнение са представени полица № 114310; фактура № ********** от 10.07.2019 г.
От така представените и приети по делото доказателства се установява сключването на договор за международен превоз на стоки, по силата на който ответникът се е задължил да извърши превоз на стоки и е приел товара и извършил превоз до паркинг в България, с.Казичене. Установено е на следващо място и твърдяното в исковата молба, че при започнал превоз, на 16.04.2018 г. паркираният товарен автомобил и ремаркето, заедно с товара, е бил откраднат, като не е установен авторът на противозаконното отнемане. Събитието е настъпило в периода на действие на застрахователен договор (клауза „Срок на договора“ предвижда автоматично подновяване без уведомление, освен ако не бъде прекратен с препоръчано писмо в срок най-малко три месеца преди изтичането му), сключен с полица №1143010 между превозвача, възложил превоза и ищеца - застраховател с предмет на застраховка отговорността на превозвача за вреди от загуби и щети на стоки, които са предмет на договора за превоз или логистика (чл.5.1.1.) и последващи загуби или последваща имуществена загуба, основана на щетите на стоки. Застраховката включва уреждане на основателни искове за щети и защита срещу неоснователни претенции за загуби, които се подават срещу застрахования като изпълнител на Т.на поръчка (чл.6.1.). Застрахователният договор притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност", чиито предмет е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка – в случая §.86 от Закона за застрахователните договори (VVG), съгласно който ако застрахованият има право на обезщетение срещу трето лице, то това право се прехвърля към застрахователя доколкото застрахователя обезщети щетата. В отношенията между застрахователя и застрахования пък разпоредбите на Конвенция СМR намират приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Между
правоимащия (изпращач или получател на
товара) и застрахователя
на превозвача
не съществува правоотношение по договор за застраховка. При осъществяване на риска за правоимащия възниква имуществено
притезателно право да иска плащането на застрахователното обезщетение и това право
почива на закона, а не на съглашение между застрахователя и застрахования.
Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на застрахования,
като максималната граница е уговорената в
договора застрахователна сума. Размерът на дължимото обезщетение за вреди, както и
размерът на лихвите, се определя от
закона, уреждащ отношенията между застрахования
и увреденото лице. При иск за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз,
както размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава на това обезщетение се определят от нормите на Конвенция СМR - чл. 27 от Конвенция СМR.
|
|
|
|
|
Съгласно §86 от Закона застрахователните договори, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования, включително правото на
превозвача да предяви регресен иск за главницата, лихвите и разноските
срещу превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, при следните
условия, по чиято вина е причинена щетата. От
събраните по делото писмени доказателства се установява образуването на щета и
плащането на полагащото се застрахователно
обезщетение на застрахования за пълна липса на
товара по издадена фактура, а именно сумата 36236, 52 евро (л.30-35). В този
смисъл е приложеното към делото суброгационно писмо от „Е.Т.К.“, който преди това рекламирал недоставянето на товара.
С оглед доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността на превозвача „Д.е.“ООД за липсата на товара по време на възложеният му от застрахованото по застраховка гражданска отговорност на превозвача и спедитора превоз на товари в резултат на противозаконното му отнемане, настъпило в периода на действие на застрахователния договор застрахователни събитие и изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, то регресния иск на застрахователя е вероятно основателен. По делото са представени и покани – 2 бр., за доброволно изплащане на задълженията, но няма данни задължението да е погасено.
В първото съдебно заседание по делото ответникът ›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен, поради което са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение, с което искът да бъде уважен без да се излагат мотиви по същество.
Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноските, дължими в настоящето производство и направените в обезпечителното производство разноски – т. 5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК , за които са представени и доказателства.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.Е.- 11“ ООД с ЕИК********да заплати на Д.Д.И КО.ГМБХ И
КО.К. –Германия, учредено и действащо съгласно законите на Република Германия и
регистрирано в Търговския регистър при Окръжен съд Хамбург под №********,
със седалище и адрес на управление ***, *******“ 20459, представлявано от
прокуриста К.Б., със съдебен адрес ***
– адвокат М.И.Б. 1./ сумата 36 236.52 евро, равняващи се на 70 872, 47
лева по фиксингаа на БНБ, представляваща платено обезщетение за липса на
превозвана стока, на основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR – Конвенцията); 2.1. обезщетение за
забава върху незаплатеното обезщетение в размер на 451.36 евро, равняващи се на
882, 78 лева по фиксинга на БНБ, на
основание чл. 27, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR – Конвенцията)
за периода от 22.06.2018 г. до датата на 19.09.2018 година; 3./ обезщетение за
забава върху незаплатеното обезщетение за периода от 20.09.2018 г. до пълното му
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс,
„Д.Е.- 11“ ООД с ЕИК********да заплати на Д.Д.И КО.ГМБХ И КО.К. –Германия,
учредено и действащо съгласно законите на Република Германия и регистрирано в
Търговския регистър при Окръжен съд
Хамбург под №********, със седалище
и адрес на управление ***, *******“ 20459, представлявано от прокуриста К.Б.,
със съдебен адрес *** – адвокат М.И.Б.
разноски в размер на 2 885 лв. за внесена държавна такса и 4000 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и разноски в производство за обезпечение в
размер на 1791 лева по ч.гр.дело № 12251/2018 г. на СГС, IV „в“ състав и в размер на 1466 лв. по изп.дело № 349/2018 г.
по описа на ЧСИ М.К..
Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския
процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: