РЕШЕНИЕ
№
5
гр. Русе, 02.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседаниее на 16 февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 10
по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
А.Й.В. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 20-0453-000164 от 11.12.2020
г. на Началника на Районно управление (РУ) – Сливо поле при
Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
прекратена регистрацията на ППС
– лек автомобил, марка „Фолксваген голф“ с ***, цвят сив металик, рама № WVWZZZ1HZPP338614 за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на изземване на 2 броя
рег. табели и СРМПС част II.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските и писмени доказателства за реалното им
заплащане (л. 28, л. 16, л. л. 12 и 13 от делото).
Ответникът в производството – Началникът
на РУ – Сливо поле при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д. оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък на разноските (л. 29 от
делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0453-000164 от 11.12.2020
г., Началникът на РУ – Сливо поле към ОД на МВР – Русе е наложил
на А.Й.В. на основание чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил,
марка „Фолксваген голф“
с ***, цвят сив металик, рама № WVWZZZ1HZPP338614 за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на изземване на 2 броя
рег. табели и СРМПС част II (л. 4 и л. 6 от
преписката).
За да наложи
тази мярка, административният орган е взел предвид, че А.Й.В. е собственик на
лек автомобил, марка „Фолксваген голф“ с ***, цвят сив
металик, рама № WVWZZZ1HZPP338614, който автомобил на
10.12.2020 г., около 15:30 часа в с. Голямо Враново, на ул.„Хан Аспарух“ до №
72 е бил управляван от лицето Н. Н.С. от с.Голямо Враново, област Русе, без да
е правоспособен водач.
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН № АА/663530 от 10.12.2020 г.
Същият е представен по делото (л. 5 от преписката). Видно е, че актът е бил
подписан без възражения от водача С.. Въз основа на този акт, впоследствие
срещу С. е било издадено и НП № 20-0453-000363 от 14.12.2020 г., връчено на
водача на 22.12.2020 г. (л. 3 от преписката).
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0453-000164 от 11.12.2020 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, т. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като административният орган е
определил срока на действие на ПАМ на минимума от 6 месеца.
На 18.12.2020 г. А. В. подава молба до началника на РУ – Сливо поле към ОД
на МВР – Русе, с която моли да не се налага процесната ПАМ или съответно същата
да бъде за минимален срок, като сочи, че е на 85 г., инвалид /за което прилага
ЕР на ТЕЛК за общи заболявания - гр. Русе от 2005 г./ и че закупила процесния
автомобил, за да бъдат осигурени транспортните й потребности, които най-често
били осъществявани от внуците й, правоспособни водачи. В допълнение твърди, че
на процесната дата автомобилът бил във владение на нейната внучка
/правоспособен водач/, а тя предоставила ключовете от него на Н. С. само да
налее бензин (л. л. 1 и 2 от преписката).
По делото са разпитани свидетелите П.М.П., Т.Ц.Ц. и К.В.В. (л. л. 30 – 32
от делото).
Първите двама свидетели са полицейските служители, които на процесната дата
и място извършили проверка на водача Н. С.. От показанията им се установява
безспорно, а и това не е и било оспорено от лицето към момента на съставяне на
АУАН срещу него за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, че на процесните дата и място
е управлявало автомобила, собственост на жалбоподателката. Единият от
полицейските служители свидетелства за това, че тъй като и той е от с. Голямо
Враново лично познава С., като за него знае, че е неправоспособен водач. Чувал
в селото да се говори, че това лице управлява автомобил без да е правоспособен,
затова преди месеци го е предупреждавал да не управлява МПС. Знае, че този
автомобил по принцип се управлява от приятелката на С., която е внучка на
жалбоподателката. Св. П. свидетелства и за това, че познава и жалбоподателката,
като е виждал тя да се вози в автомобила, който тогава бил управляван от нейния
внук. Другият полицейски служител, извършил проверката, св. Ц. също безспорно
сочи С. като водач на въпросния автомобил на процесните дата и място. Този
свидетел не познава лично С., разбрал как се казва и че е неправоспособен водач
след направена справка. И двамата свидетели сочат, че не са забелязали автомобилът
да има поставен стикер за хора с увреждания, както и да има по него извършени интервенции,
които да сочат, че обслужва лице с уврежания.
Св. В. е син на жалбоподателката. Твърди, че въпросният автомобил е купен,
поради необходимостта майка му да бъде превозвана до различни болнични
заведения, тъй като тя е с изкуствена става, трудно подвижна, придвижва се с
проходилка и количка. Твърди, че на автомобила има поставен стикер за хора с
увреждА.я на предното стъкло, но в автомобила не е извършвана промяна в
конструкцията му, нито във вътрешната му част, за да бъде пригоден да се ползва
от инвалид. По отношение на конкретния случай знае, че на 09.12.2020 г. майка
му предоставила за ползване на своята внучка /дъщеря на свидетеля/ въпросния
автомобил, последният останал без бензин, затова дъщеря му дала ключовете на С.
да налее бензин, а тя впоследствие щяла да прибере колата.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателката лично, видно от собственоръчно
подписана от нея разписка на 22.12.2020 г. (л. 4 от преписката), а жалбата
срещу заповедта е подадена по куриер на 05.01.2021 г. (л. 2 от делото).
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка от процесуалния представител на ответника са
представени писмени доказателства, установяващи компетентността на
органа-издател на оспорения акт - Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Русе, изменена и допълнена със Заповед № 336з-571 от
20.03.2018 г. и Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., с която той е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между
които по т. 3, предл. 1 и началниците на районни управления в ОД на МВР - Русе.
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но
е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните
дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1
от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата
на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с
горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед №
336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на районни управления в ОД на
МВР - Русе. Процесната заповед е издадена от В.С.И. на длъжност Началник на РУ – Сливо поле
при ОД на МВР – Русе (л. л. 23 - 25 от делото). Изводът е, че
процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност –
разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с
който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на
индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта
се съдържат и в АУАН № АА663530 от 10.12.2020 г., който изрично е посочен като
основание за издаване на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от шест месеца на основание приложената
разпоредба.
Напълно ясно е и че процесната ПАП се налага на
собственика на автомобила, за това че последният е бил управляван от лице,
което е неправоспособен водач, без валидно СУМПС.
ОбжалвА.ят акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирА.я в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето Н. Н.С. е управлявало процесното МПС, без да е правоспособен водач, няма
валидно СУМПС. За поведението на водача С., както беше посочено и по-горе, е
бил съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. А
противно на така установеното и в проведеното съдебно производство не се
доказва. Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ
изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирА.
такива, които да ги опровергават. Следва да се има предвид, че при наличието на
уредените от разпоредбата материалноправни предпоставки, административният
орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и отговорността
му същото да бъде управлявано от правоспособен водача.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач.
За да
бъде приложена процесната принудителна мярка законът не изисква установяване и
то от административния орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила
е знаел, че водачът, който е управлявал автомобила му, е неправоспособен. Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на
автомобил да предприеме съответните мерки автомобилът му да бъде
управляван само на правоспособни водачи. Нормата на чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП е категорична ПАМ – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство се прилага по отношение на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен
водач. Само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно не
следва да бъде прилагана ПАМ по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
В случая жалбоподателката твърди, че лично тя нито е допуснала, нито е
предоставила за управление автомобила си на водача Н.. Субективният
елемент на умисъл – че съзнателно не е попречено
автомобилът да бъде управляван от лице, за което се знае,
че е неправоспособен водач - не е обвързан с
налагането на ПАМ, за разлика от административнонаказателната отговорност
по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Следва да се прави разграничение
между административното производство по налагане на ПАМ, където не е необходимо
установяване на такъв субективен елемент, от производството по налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение,
където следва да бъде доказвано наличието и на субективната състава на
конкретно административно нарушение.
За пълнота не е нарушен и принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Наложената мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а именно да се гарантира
безопасността на движението по пътищата. Фактът, че жалбоподателката е лице на
85 години, трудно подвижна, без нужното преосвидетелстване след 2005г., която има
необходимост да бъде обслужвана като й бъде осигуряван транспорт до лечебни
заведения, не изключва вземането на всички необходими мерки собственият й
автомобил да бъде управляван само от правоспособен водач, предвид
общественозначимия интерес да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0453-000164 от 11.12.2020
г. на Началника на РУ – Сливо поле при Областна дирекция на
МВР – Русе, не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за
отмяната й.
Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца е минималният, предвиден
от законодателя.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
С оглед изхода на
спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 4 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи
конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените
в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът,
разглеждан в производството по адм. дело № 10/2021 г., не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Й.В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0453-000164 от 11.12.2020
г. на Началника на Районно управление – Сливо поле при
Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл.171, т.
2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията
на ППС
– лек автомобил, марка „Фолксваген голф“ с ***, цвят сив металик, рама № WVWZZZ1HZPP338614 за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на изземване на 2 броя
регистрационни табели и СРМПС част II.
ОСЪЖДА А.Й.В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе
сумата 100 (сто) лева разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: