№ 2342
гр. Пазарджик, 18.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20255220102234 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ищеца „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, редовно призован, не се явява
законен или процесуален представител.
Съдът докладва постъпилото становище от пълномощника на ищеца -
адв. В. Н., с вх. № 33636/02.12.2025 г., с която сочи относно подлежащите на
доказване от ищеца факти, че съществуването на валидни облигационни
правоотношения между „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел
България“ ЕАД и И. А. Г. се установява от представените като писмени
доказателства договори/допълнителни споразумения за мобилни услуги и
договори за лизинг. В договорите/допълнителните споразумения за мобилни
услуги И. А. Г. е положил подписа си и е изписал собственоръчно имената си,
с което е дал съгласието си те да влязат в сила при уговорените условия.
Ответникът е подписал нарочни декларации, с които е декларирал, че е
получил екземпляр от Общите условия на мобилния оператор и се е съгласил с
тях. В договорите са посочени всички техни съществени параметри –
избраните абонаментни планове, размерите на месечните абонаменти,
сроковете, за които са сключени, неустоечните клаузи, цените на мобилните
услуги извън стандартните месечни пакети. Насрещните задължения за
ответника по договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги са
да заплаща месечните абонаментни такси, както и мобилните услуги извън
пакет, когато такива са използвани. Уточнява, че вземанията за месечни
абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за допълнително
1
потребени мобилни услуги. Следователно, месечните абонаментни такси се
дължат по силата на самото сключване на договорите/допълнителните
споразумения за мобилни услуги, след като ответникът е получил достъп до
мобилната мрежа на оператора. Следователно, вземанията за месечните
абонаментни такси са доказани по основание, размер и изискуемост. Относно
използваните от И. А. Г. мобилни услуги извън стандартните месечни пакети,
такива са използвани единствено от предпочетени номера +359*****,
+359***** и +359***** и са начислени в представените по делото фактури, в
които са посочени техните вид и стойности. В процесните договори за лизинг
са посочени техните съществени параметри - броят и размерът на лизинговите
вноски, сроковете на договорите. Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с
подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройствата във вид, годен за употреба, от което
следва, че договорите за лизинг имат значението на приемо-предавателен
протокол. Следователно, мобилният оператор е изпълнил задълженията си,
като е предал устройствата, предмет на договорите за лизинг, на И. А. Г..
Цитира мотивите на Решение от 18.02.2021г. по в.гр.д. № 2835/2020 г. по
описа на СГС. Сочи, че задълженията за заплащането на месечните лизингови
вноски произтичат от самото сключване на договорите за лизинг. Договорите
за лизинг са сключени за срок от 23 месеца и те са прекратени поради
изтичането на срока, за който са били сключени. Следователно, към датата на
подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 18.02.2025г. падежът на
всички лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на
общо основание. Сочи се, че И. А. Г. не само че не е заплатил дължимите
лизингови вноски, но също така не е върнал предоставените устройства на
мобилния оператор. Посочва, че процесните неустойки са начислени поради
неизпълнението на И. А. Г. да заплати изискуемите абонаменти такси по
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. В неустоечните
клаузи е уговорено, че неустойки се дължат при нарушение на задълженията
на ответника по договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги.
Неплащането на месечните абонаментни такси безспорно се явява нарушение
на договорни задължения, което е уговорено като самостоятелно основание за
начисляването на неустойките. Излага подрони съображения, поради които
счита, че ответникът дължи претендираните неустойки. Цитира относима
съдебна практика. Сочи се, че претендираните суми за разлики са в по-нисък
2
размер от действително направените отстъпки, защото са отчетени периодите,
през които ответникът е изпълнявал задълженията си по
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги.
Излага становище по отношение на депозирания отговор на исковата
молба като счита, че процесните вземания не са погасени по давност. Сочи, че
най-старата по време фактура № **********/05.01.2023г., в която са
начислени процесни вземания, е със срок за плащане 20.01.2023г. Давността
по нея започва да тече от другия ден - 21.01.2023г., когато вземането е станало
изискуемо. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 18.02.2025г. и
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 116, б. б) от ЗЗД давността е
прекъсната и не е изтекла. Сочи, че особеният представител на ответника
оспорва исковете по основание и размер, но не релевира конкретни
възражения и не сочи кои точно вземания оспорва и на какво основание.
Също така бланкетно твърди, че в процесните договори имало неравноправни
клаузи, но отново не сочи кои конкретни клаузи счита за неравноправни и на
какво основание. Сочи, че абсолютно ирелевантно е направеното от особения
представител на ответника оспорване на представените по делото фактури,
защото фактурите единствено индивидуализират процесните вземания, но
основанието за тяхното плащане са именно сключените между страните
договори/допълнителни споразумения за мобилни услуги и договори за
лизинг. Задълженията за ответника да заплаща месечните абонаментни такси
и лизингови вноски възникват от самото сключване на договорите, след като
мобилният оператор е изпълнил задълженията си да му предостави достъп до
мрежата си и да му предаде устройствата. Следователно, именно
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги и договорите за
лизинг са основанието за процесните вземания, като ответникът е бил
предварително запознат с размера и падежа на задълженията си, произтичащи
от договорите и мобилният оператор не е имал задължение да го уведомява
допълнително за тях. С оглед горното считам за излишно назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза. Още повече, че особеният представител на
ответника не е посочил конкретни въпроси и какво точно ще доказва с тази
експертиза. Не възразява да бъдат събрани доказателствата относно
местоживеенето на ответника. Сочи, че ответникът не представя
доказателства да са заплатени претендираните суми, нито да е върнал
предоставените устройства на мобилния оператор. С оглед гореизложените
3
аргументи и представените по делото доказателства счита, че исковите
претенции са доказани по основание, размер и изискуемост. Моли съдът, да
даде ход на делото, като разгледа същото в отсъствието на ищеца. Поддържа
изцяло предявения срещу И. А. Г. установителен иск, както и всички
представени към исковата молба писмени доказателства. Счита иска за
законосъобразен и основателен. Счита доказателствата, приложени към
исковата молба, са относими и логически подредени, безспорно установяващи
претенцията на ищеца. Моли съдът да постанови решение, като установи със
сила на пресъдено нещо претендираните срещу И. А. Г. парични вземания и го
осъди да заплати на „Йеттел България“ ЕАД извършените разноски, както по
ч.гр.д. № 673/2025г., така и по настоящото производство, според приложения
списък на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК. Към становището са приложени
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие.
Ответникът И. А. Г., не се явява. За него се явява назначения му от съда
особен представител адв. К. А., редовно призован.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. А.: Оспорвам предявения иск. Поддържам подадения отговор.
Моля да ми бъде предоставен препис от становището на ищеца от 02.12.2025 г.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на адв. А. препис от становището на ищеца с вх.
№ 33636/02.12.2025 г.
АДВ. А.: Запознах се със становището. Поддържам писмения си
отговор. Няма да правя уточнения.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение №
3138/04.11.2025 г. проекто-доклад.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да
4
бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 3138/04.11.2025 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото.
Съдът докладва постъпилите по делото документи:
- писмо от ОДМВР – Пазарджик, с вх. № 31482/17.11.2025 г., с което
уведомяват съда, че от 13.11.2022 г. до 13.11.2025 г. (период от три години
назад, считано от датата на изготвяне на справката) лицето И. А. Г. няма
регистрирано напускане на пределите на Република България и регистрирано
завръщане. Данните са от АИС “Граничен контрол”.
- писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с вх. №
31543/17.11.2025 г., с което уведомяват съда, че в ИС на НАП няма данни за
регистрирани трудови договори и осигуряване в периода от м. 10.2022 г. до
12.11.2025 г., няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022 г. и 2023 г. и
справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи /трудови и различни от
трудови/ през 2022 г. и 2023 г. на лицето И. А. Г. с посочено ЕГН. Към дата
12.11.2025 г. ИС на НАП няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
доходи получени през финансовата 2024 г. на лицето Сочи се, че доходите
получени през 2025 г. се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в
законоустановеният срок от 10.01.2026 г. до 30.04.2026 г. и в справка по чл. 73
от ЗЗДФЛ от 10.01.2026 г. до 28.02.2026 г.
АДВ. А.: Да се приемат представените с исковата молба писмени
доказателства, както и частното гражданско дело. Да се приемат и изисканите
справки.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с исковата молба, изисканите справки и изисканото
частно гражданско дело, са допустими и относими и следва да бъдат приети
по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба, както и изисканите справки от
ОДМВР – Пазарджик и ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.
5
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 673/2025 г. по
описа на РС – Пазарджик.
АДВ. А.: Поддържам възражението, че българският съд не е
компетентен да разглежда делото, тъй като лицето не е в България щом не е
регистрирано в НАП.
Съдът по възражението на ответника за липса на международна
компетентност българският съд да се произнесе по настоящата искова
претенция:
В отговор на исковата молба ответникът е направил оспорване на
компетентността на българския съд да се произнесе по настоящата искова
претенция, което се поддържа в днешното съдебно заседание. Безспорно от
наличните по делото съобщения и призовки се установява, че ответникът не
пребивава на официално регистрираните си постоянен и настоящ адрес,
единият от които съвпада с посочения в исковата молба, което е било и
предпоставка за назначаването на особен представител по делото. Липсват
обаче доказателства, че ответникът се е установил да пребивава трайно в
конкретна държава. Напротив, дори от изисканата справка от ОД на МВР -
Пазарджик за пътуванията на ответника е видно, че в периода от 13.11.2022 г.
до 13.11.2025 г. няма регистрирано напускане пределите на страната и
регистрирано завръщане. Обстоятелството, установено от постъпилата
справка от ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, че ответникът няма
регистриран трудов договор и данни за осигуряване, също не води до
обратния извод, че ответникът трайно пребивава в чужбина. Всичко това не
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че българският съд не
е компетентен да се произнесе по исковете. По тези съображения се явява
неоснователно възражението на ответника.
АДВ. А.: Държа на искането за назначаване на ССчЕ, доколкото като
особен представител няма друг начин да разбера дали ответникът дължи тези
суми. Моля вещото лице да изчисли по представените договори, съответно
документите, които са представени, какви суми са дължими за абонаментни
такси, лизингови вноски, неустойки по процесните договори; извършвани ли
са плащания по процесните договори и в случай, че са извършвани, какви
суми са останали дължими и отговарят ли на посочените в исковата молба.
Съдът намира доказателственото искане на ответника за допустимо и
6
относимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА по делото ССчЕ като вещото лице след
запознаване с материалите по делото и извършване на необходимата проверка
в системата на ищеца да даде отговор на поставените в днешното съдебно
заседание от адв. А. въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платимо първоначално от бюджета на съда.
АДВ. А.: Нямам други искания за днес.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна и за изготвяне
на ССчЕ съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 12.02.2026 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищецът уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Ответникът уведомен чрез назначения му особен представител адв. К.
А..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Л. Ц..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7