Р Е Ш Е Н И Е
№ 260557, 17.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив шести
граждански състав
на петнадесети
декември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2702 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 1235/10.04.2020,
постановено по гр.д.№ 13 383/2019, ПРС, с което е прието за установено по отношение
на Н.И.Д., че И.И.Д. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.507.* по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед
№ РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., бул. Д*№ *, с площ от
46 кв.м., с предназначение: гараж в сграда, находящ се в сграда № 5, при съседи
СОС с идентификатори 56784.507.*, 56784.507.77*, като Н.И.Д. е осъден да предаде на И.И.Д. владението на описания вече
имот, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Н.Д. е
останал недоволен от така постановеното решение, като го обжалва като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че в отговора на
исковата молба е оспорил претенциите като недопустими и неоснователни, а
изложените обстоятелства като неистински.
Заявява, че още с отговора е оспорил твърдението, че отказва да освободи
гаража, както и твърденията за агресивно поведение и продължаващо без правно
основание държане на процесния гараж. Поддържа, че съдът е коментирал
едностранчиво събраните по делото доказателства и не е коментирал твърденията
му за това, че е предоставил възможност за влизане в имота още към датата на
поканата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което се отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.Д. оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че същата не е
подкрепена от доказателствения материал. Заявява, че по делото не са оспорени
следните факти – че имотът е негова собственост и че в делбеното производство
жалбоподателят е бил осъден да му заплати обезщетение за ползване на имота, че
е отправил нотариална показа за предаване на имота. Поддържа, че по делото не се доказва
жалбоподателят да му е предал ключовете от гаража. Поддържа , че твърденията на жалбоподателя за
предоставена възможност за влизане в имота са голословни и неподкрепени с
доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от
постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта
в обжалваната му част. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Разгледан е предявеният иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС, поради което следва да се приеме, че съдът е дал търсената защита.
Следователно постановеното решение е валидно и допустимо.
Правилността на решението ще се прецени с
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания.
Пред районния съд е предявен иск от И.Д.
за признаване за установено по отношение на Н.Д., че е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.507.* по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., бул. ** *, с
площ от 46 кв.м., с предназначение: гараж, както и за осъждане на ответника да
предаде владението върху този имот.
Предявеният иск е с правно основание
чл.108 от ЗС. Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативно
изисквани елемента – доказване правото на собственост на ищеца, осъществяване на
владение върху имота от страна на ответниците и липсата на правно основание за това
владение. Липсата на който и да е от трите елемента води до неоснователност на
исковата претенция. При разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правото си на собственост върху спорния имот, на факта, че имотът се
владее от ответника, а ответниците - да проведат насрещно доказване, с оглед
конкретните си твърдения – в случая, че е предал това владение.
В настоящето производство
спорът се заключава дали се доказва по делото, че жалбоподателят Н. Д. е владее процесния
имот и респ. налице ли е предаване на владението на собственика И.Д.. По
останалите елементи от фактическия състав не е налице повдигнат пред въззивния
съд спор.
По отношение на този
елемент от фактическия състав – установяване на факта, че имота се владее от
ответника, по делото са събирани следните доказателства : Разпитван е
свидетелят Ст. Г., който установява, че е присъствал на опит от страна на И.Д.
да отключи гаража, но не е успял, т.к. ключът не ставал. В гаража се намирал
лек автомобил Мерцедес – бял на цвят, като това го видели пред открехнатия прозорец.
По делото е представена и нотариална покана от И.Д. до Н. Д. за предаване на
владението върху гаража, редовно връчена на 11.04.2019г.
С оглед
на тези доказателства, съдът намира, че не се доказва твърдението, че ответникът
ползва процесния имот. На първо място свидетелят не установява в кой точно
момент е присъствал на опитите на И. Д. да отключи гаража. Освен това, от тези
показания не може да се установи, че точно Н. Д. е сменил ключалката на
същия. От показанията се установява, че
в имота се намира движима вещ – МПС, но не се установява чия собственост е
същата. За да се приеме, че едно лице упражнява
владение върху един имот не е необходимо през цялото време то фактически да
упражнява власт върху имота, а е достатъчно тази власт да е установена и упражнявана
през различни периоди / съгл. чл.83 от ЗС, който е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното/. В настоящия случай по делото не са събрани доказателства Н. Д. да
е владял процесния имот нито към момента на отправяне на нотариалната покана,
нито след това. Доказателствената тежест да установи този факт е на ищеца – И. Д..
По делото не са събрани доказателства Н.
Д. да е упражнявал фактическата власт в минал период. Твърденията на
въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че в делбенето производство жалбоподателят
е бил осъден да му заплати обезщетение за ползване на имота са недоказани, т.к.
от представеното решение за извършване на делба не се установява да е
разглеждана подобна претенция. По делото не са ангажирани доказателства и за
това в по-късен момент Н.Д. да е установил фактическа власт върху имота.
Така, доколкото не е
проведено пълно и главно доказване на този елемент от фактическия състав на
нормата на чл.108 от ЗС, то претенцията за осъждане на ответника да предаде
владението на ищеца над процесния имот се явява недоказана, поради което и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че И. Д. е доказал само собствеността си върху
недвижимия имот / в който смисъл няма наведени оплаквания, този факт е доказан
в първоинстанционното производство с безспорни писмени доказателства/, но не е
доказал, че ответникът Н. Д. владее същия . С оглед това не е необходимо да се
изследва въпросът дали съществува правно основание да това владение. Предявения
иск като основателен в установителната част, касателно правото на собственост и
неоснователен в осъдителната част – касателно осъждане на ответника да отстъпи
собствеността и предаде владението, следва да бъде частично уважен. Като е
достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
непрвилно решение, което следва да бъде частично отменено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 56,27лв. разноски за въззивното производство,
съразмерно на уважената част на жалбата.
Жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемания сумата от 225лв. разноски по съразмерност на
отхвърлената част.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1235/10.04.2020, постановено по гр.д.№
13 383/2019, ПРС , В ЧАСТТА , в която Н.И.Д., ЕГН **********, е осъден да предаде на И.И.Д., ЕГН **********,
владението на следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.507.*** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от
03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П*, бул. Д**, с площ от 46 кв.м., с предназначение:
гараж в сграда, находящ се в сграда № 5, при съседи СОС с идентификатори
56784.507.** 56784.507.** както и в частта, в която Н.И.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, сумата над лв. до присъдените 794,52лв. разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Д.,
ЕГН **********, иск за осъждане на Н.И.Д., ЕГН **********, да му предаде владението на следния недвижим имот : самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.507.*** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П*бул. Д**, с
площ от 46 кв.м., с предназначение: гараж в сграда, находящ се в сграда № 5, при
съседи СОС с идентификатори 56784.**, 56784.507.** .
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1235/10.04.2020, постановено по гр.д.№ 13 383/2019, ПРС, в останалата обжалвана
част
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********,
да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********,
сумата от 56,27 лв. разноски.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН **********, да заплати на И.И.Д., ЕГН **********,
сумата от 225 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :