Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 187 19.06.2020 год. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 13 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Образувано е по касационна жалба на ЕТ
„МЕЛ – Л.Г.“ гр.Стара Загора против Решение №
642/28.11.2019г., постановено по АНД №2518/2019г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № F368136/15.05.2018г., издадено от Директора на офис за
обслужване – Стара Загора в ТД НАП Пловдив, с наложена на касатора
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.179, ал.,1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1 от същия
закон. В жалбата се развиват доводи за постановяване на
решението при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че районният съд не
е положил необходимите грижи да издири последния известен адрес на
представителя на едноличния търговец, като е дал ход на делото без да съобрази,
че адреса на управление и постоянния адрес на представляващия могат и да не съвпадат.
На следващо място се сочи, че от районния съд не са събрани служебно
доказателства за извършеното от страна на АНО издирване на търговеца за участие
в административнонаказателното производство и
конкретно дали е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, предвид на това,
че констативния акт е издаден в отсъствие на санкционираното лице. Обосновава
се липса на мотиви в постановения от въззивния съд съдебен акт, като се сочи,
че не са обсъдени доводите на жалбоподателя в тяхната цялост и не са коментирани
представените от същия доказателства. Излагат се съображения и за формален
подход от съда по отношение на преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли се съда да отмени решението на районния съд и да върне делото на
друг състав на районния съд или алтернативно да отмени решението на съда и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касация ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В представено по делото
възражение срещу касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли
съда да остави обжалваното решение в сила като законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултска защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „МЕЛ – Л.Г.“ гр.Стара Загора против наказателно постановление № F368136/15.05.2018г., издадено от Директора на офис за
обслужване – Стара Загора в ТД НАП Пловдив, с което въз основа на АУАН №F368136/28.12.2017г., на едноличния търговец е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че
регистрираното лице по ЗДДС ЕТ „МЕЛ – Л.Г.“ гр.Стара
Загора не е подало в Офис/дирекция за обслужване гр.Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2017г. –
31.10.2017г. в законоустановения срок – до 14 число включително за месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася – т.е. 14.11.2017г. . Нарушението е
извършено на 15.11.2017г. в гр.Стара Загора и е установено при проверка на
данъчното досие на задълженото лице, като АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. С това деяние се сочи нарушение на
чл.125, ал.1 от ЗДДС.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото
наказателно постановление. Прието е, че описаното в
санкционния акт нарушение и извършването му се потвърждават изцяло от събраните
по делото доказателства, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
които да ги оборват. Посочено е, че при извършване на служебната си проверка за
законосъобразност на санкционния акт съдът не е констатирал нарушения на
процесуалния закон, допуснати при издаване на констативния и санкционния акт,
опорочаващи последния до степен на незаконосъобразност. Изложени са съображения
по доводите на жалбоподателя, като е прието, че същият е индивидуализиран в
наказателното постановление чрез посочване на вида и наименованието му,
седалището и адреса му на управление и ЕИК, т.е. според изискванията на чл.57,
ал.1, т.4 от ЗАНН. Обосновано е, че административнонаказателното
обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и
ясно, за да може жалбоподателя да го разбере в неговата цялост и да организира
защитата си. Посочено е, че съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя,
включително и при неспазване на предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не
съставляват процесуалния нарушения от категорията на съществените, тъй като не
са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото АУАН е
връчен лично на последния. Изложени са доводи за законосъобразност на
наложеното административно наказание и липса за основание за приложение на чл.
28 отЗАНН
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Ангажирана е
административно наказателната отговорност на ЕТ „М.Л.Г.“ представлявано от Л.Г.
Г., поради което постоянния адрес на лицето, представляващо търговеца няма
правно значение – страна в производството е онова лице, чиято административно
наказателна или имуществена отговорност е ангажирана, а не лицето, което го
представлява. В тази връзка следва да се каже, че не е задължително едноличния
търговец да се представлява от същото физическо лице, което е регистрирало и
осъществява търговска дейност по занятие по смисъла на ТЗ. Предвид, че дейност
като едноличен търговец извършват физическите лица, то и същите като
дееспособни субекти на правото представляват сами себе си, но няма пречка да
упълномощят трето лице да ги представлява. Дори и когато представител на
едноличния търговец е същото физическо лице, което осъществява търговската
дейност под регистрираното наименование на търговец /фирма/, в отношенията с другите
търговци и държавни органи влиза търговеца с фирмата, адреса си на управление,
седалище и управител, съответно представител. Уточнението се налага с оглед
възраженията, че въззивният съд бил длъжен да търси касатора
на постоянния адрес на физическото лице, което осъществява търговска дейност
чрез ЕТ „МЕЛ-Л.Г.“ и представлява търговеца. По аргумент от чл.60, вр. с чл.61 от ЗАНН, съдът призовава нарушителят, а това е
физическото лице Л.Г. Г., но в качеството му на ЕТ „МЕЛ-Л.Г.“, като го
призовава на адреса, посочен във въззивната жалба, както е сторено в случая, и
ако на този адрес нарушителят не бъде намерен, то делото се гледа в негово
отсъствие. Правото на жалба се упражнява по желание на санкционираното лице и
то взема мерки да посочи адрес, съответно адресат, на който да бъде открит и
призован. В случая касатора едва в касационната жалба
посочва и съдебен адресат, където да му бъдат връчвани книжата, поради това
съществено нарушение на съдопроизводствените правила във въззивното
производство във връзка с призоваването на едноличния търговец не е допуснато.
Не е допуснато такова и
при излагането на мотиви в решението. Макар и накратко, районният съд е дал
отговор на доводите на жалбоподателя във въззивното производство и е изложил
мотиви защо ги приема за неоснователни. Посоченото в касационната жалба
възражение за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя вече е заявено и обсъдено от въззивната инстанция като
изложеното в оспореното решение в тази връзка изцяло се споделя от настоящия
състав.
По аргумент от
разпоредбата на чл.53, ал.1
от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава
наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че според него случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд също има
задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН
(ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007г.). Районен съд Стара
Загора се е произнесъл по този довод на
жалбоподателя и е приел за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно
е прието от съда, че не са изпълнени критериите на чл.93, т.9 от
ДР на НК, които са предпоставка за определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид и квалифицирането му като „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касае за формално по характера си нарушение, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира
настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици,
достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна
санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на търговеца не води до
извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Сочените от касатора обстоятелства
(липсата на настъпили вредни последици от нарушението, неосъществяването на
дейност от търговеца и др.), могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по
смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото
се за извършеното нарушение наказание. Тези обстоятелства са взети предвид от административнонаказващия орган при налагането на санкция в
предвидения по чл.179 от ЗДДС минимален размер.
Бездействието на регистрираното по ЗДДС
лице ЕТ „МЕЛ – Л.Г.“ гр.Стара Загора, е квалифицирано
като нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, която регламентира задължение за всеки
данъчен субект, който е регистриран по ЗДДС, да подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124. Нормата на ал.5 на
чл.125 от ЗДДС определя срока за подаването на справка-декларацията.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че справка-декларация за
данъчен период м.октомври 2017г. от ЕТ „МЕЛ – Л.Г.“ гр.Стара
Загора, не е подадена. Ето защо обосновано Старозагорският районен съд е приел,
че с оглед на изложената в санкционния акт фактическа обосновка, както и
предвид посочената като нарушена законова разпоредба и съответно приложената
санкционна норма, наказателното постановление се явява законосъобразно.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.) и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 80.00 лв.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА 642/28.11.2019г., постановено по АНД
№2518/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора
ОСЪЖДА ЕТ „М.Л.Г.“, ЕИК *********, представляван от Л.Г. Г., със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Казански“, бл.26, ет.1,
ап.33, да заплати на НАП гр.София, ЕИК *********, представлявана от директора Г.Д.,
сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.