№ 236
гр. Варна, 15.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20263100500050 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община
Варна против решение № 3851 от 30.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 13295
по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, с което е
осъдена Община Варна да заплати на да заплати на основание член 49 от ЗЗД
на Д. Г. Б. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на
счупване на лявата лъчева кост в долна трета, причинено вследствие спъване в
неравност на тротоара, образувана счупване на тротоарна плочка, на
06.09.2022 г. в град Варна, ведно със законната лихва, считано от 06.09.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението; както направените по делото
пред първата инстанция разноски в размер на 400 лева; както и да заплати на
адвокат П. Й. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лева.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не се
доказва осъществен състав на член 49 от ЗЗД – не е установено виновно
неизпълнение на задължения от изпълнителя на работата, доколкото не е
доказано, че е имало счупена тротоарна плочка; не е налице пряка причинно-
следствена връзка между падането и увреждането. При определяне размер на
1
обезщетението първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо счита, че
обездвижването се дължи на увреждането на лявата китка, като самата травма
изключва такава възможност. Доказателства за предприемана физиотерапия
също не са представени от ищцата. Иска се отмяна на така обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, а в условията
на евентуалност да се редуцира сумата от 15 000 лева до справедлив размер на
обезщетението.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства, въз
основа на които е определил размера на обезщетението, като се желае
потвърждаване в обжалваната му част.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени искания за
събиране на доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от
Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16
февруари 2026 година от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват
2
страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от
ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от
тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
член 78, алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3