№ 246
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503658 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 284319/24.11.2020 г. на К. Р. Р., ЕГН **********, с
местожителство в ***** срещу Решение № 260635/12.10.2020 г., постановено
по гр.д. № 18394/2019 г., на ВРС, XLIX с., в частта, с която е прието за
установено, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 1502.19 лв., представляваща цена на
ползвани и незаплатени ВиК услуги, за периода 02.05.2016 г. - 09.04.2019 г.,
по партида с аб. № 1753928, за обект – Ателие № 3, находящ се в ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане , както и
сумата 123.90 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата, за
периода 02.05.2016 г. – 19.04.2019 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 6683/2019 г., на ВРС, XXVI с.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
1
постановено при съществени процесуални нарушения в атакуваната му част.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на сключен
договор между страните по делото и се сочи, че такъв договор не е бил
представен по делото. Счита, че клаузите от общите условия предвиждащи
възнаградителна лихва и неустойка са неравноправни, поради което и
нищожни в хипотезата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита, че липсват доказателства
ответника да е собственик на водомер и в обекта да е монтирано
измервателно устройство, за да бъде ангажирана отговорността на последния.
Още излага, че задълженията не били изискуеми и ликвидни, тъй като от
страна на ищеца не са били издадени и връчени на ответника, фактури. По
същество отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и
отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в
който заявява, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и
мотивирано. Сочи, че решението е постановено след извършен анализ на
събраните в хода на производството доказателства, от които се установявало
наличието на договор между страните по делото и задължението на ответника
да заплаща, доставеното и потребено количество ВиК услуги. Още сочи, че
задължението на потребителя да заплаща ползваните услуги не произтича от
фактурата, а от сключения договор, поради което и неиздаването на фактура
не го освобождава от изпълнение на това си задължение, още повече, че
съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактура може да не се
издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо
лице. По същество отправя искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез особен и процесуален
представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях доводи.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде
прието за установено, че ответникът К. Р. Р. дължи сумата 2490.82 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
2
аб. № 1753928, за обект: Ателие № 3, находящ се в гр. ******, за периода
04.09.2014 г. - 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното
изплащане; сумата 130.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода 31.04.2016 г. - 19.04.2019 г., за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК , по ч.гр.д. № 6683/2019 г., по описа на ВРС, XXVI с.
Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес гр. ******.
Сочи, че ответникът е титуляр на партида с аб. № 1753928, по която се води
отчета на консумираната вода. Като потребител ответникът има задължение
да заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането, което задължение последният не изпълнил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител
депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
не са налице доказателства за наличие на договорно правоотношение между
страните по делото, както и, че ищецът не е издал фактура и такава не е
подписвана от ответника или него представител. От тези факти се извлича
извода, че ответника няма задължения в претендирания размер. На следващо
място излага, че не са налице доказателства за потребени количества вода,
предвид липсата на данни за начина на отчитане като твърди, че обекта не е
посещаван с оглед отчитането му. Излага коментар на съдържанието на
представената справка за недобора. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че заплатената от ответницата на 28.08.2019 г.
сума в размер на 300.00 лв. не е следвало да бъде отнасяна към период
обхванат от погасителна давност.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по
ч.гр.д. № 6683/2019 г. по описа на ВРС, XXVI с., е издадена Заповед по реда
на чл. 410 ГПК, с която е осъден въззивникът да заплати сумата 2490.82 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
аб. № 1753928, за обект: Ателие № 3, находящо се в гр. ******, за периода
3
04.09.2014 г. - 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното
изплащане; сумата 421.33 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода 30.04.2016 г. - 19.04.2019 г, както и разноските по
делото.
Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“
ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за
влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;
30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне
регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
Видно от приложената по делото справка за недобора на частен абонат с
№ 1753928, с титуляр К.Р., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Бр Тедески“,
бл. 9, ат. 3, общото задължение за консумирана вода за периода 04.09.2015 г. -
09.04.2019 г., възлиза на 2490.82 лв. Начислената от ищцовото дружество със
справката за недобора лихва върху съответните главници към 19.04.2019 г. е в
размер на 121.82 лв.
Представени са карнети по партида с абонатен № 1753928, на името на
въззивника, обхващащи периода от м.09.2014 г. до м.02.2019 г., в които са
посочени начислени количества консумирана вода в куб.м.
Пред ВРС е представен и Констативен протокол № 117/10.12.2018 г., от
който се установява, че за периода 10.10.2018 г. – 10.12.2018 г. не е
осигуряван достъп за отчет на водомера от страна на потребителя с аб. №
1753928.
По делото е представена Справка от АВ (л. 87-89) от персонална
партида № 258099, разкрита на името на въззивника, от която се установява,
че К.Р. е собственик на имота, находящ се на административния адрес, на
който са отчитани ВиК услугите.
Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение,
неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и
от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От
4
заключението се установява, че в рамките на исковия период общия сбор на
задълженията по главницата за аб. № 1753928 възлиза на 2490.82 лв., а
размерът на лихвата за забава възлиза на 130.83 лв. Вещото лице посочва, че
партидата е на името на абонат К.Р.. По фактурите предмет на настоящото
производство не са извършвани плащания.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните
правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 4272/30.12.2020 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6683/2019 г. на ВРС,
XXVI с., поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по
фактите, водят до категоричния извод, че през процесния период К.Р. е
потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с аб.
№ 1753928, за обект – Ателие № 3, находящ се в гр. ******, който е
присъединен към водопроводната и канализационната система. В тази връзка
5
като неоснователно се преценява оплакването на въззивника, че между
страните не е налице сключен договор, доколкото писмен такъв не е бил
представен от ищеца. С оглед характера на договора, не съществува изискване
за форма с оглед доказването му, същият може да бъде сключен и при общи
условия или с конклудентни действия.
След въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към
ищцовото дружество, то същата е обвързана и от влезлите в сила и действащи
Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014
г. Неоснователно е и оплакването, че при произнасянето си ВРС бил
съобразявал отменени ОУ на ВиК оператора – въззиваем. Макар и в
решението да е цитирано влизането в сила на отменените ОУ, по делото са
представени действащите ОУ от м. август 2014 г. и доказателства за
влизането им в сила, поради което е допусната неточност не може да бъде
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неравноправност на
клаузи за възнаградителна лихва и неустойка. Настоящият състав не установи
в ОУ да се съдържат клаузи предвиждащи задължение на потребителя да
заплаща възнаградителна лихва и неустойка на ВиК оператора, поради което
и тези оплаквания се преценяват като неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят
да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на
индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя,
или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя
да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
6
един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
От представените карнети за удостоверяване на отчитането на имота на
въззивника се установява, че за периода предмет на въззивна проверка -
02.05.2016 г. – 09.04.2019 г., последния положен подпис за потребител е при
отчитането извършено на 10.10.2018 г. За последващия период 10.10.2018 г. –
10.12.2018 г. на представителя на ВиК оператора не е бил осигуряван достъп
до измервателното устройство, който факт е удостоверен с представения КП
№ 117/10.12.2018 г., съставен съобразно изискванията на цитираните по-горе
клаузи от ОУ.
В представените карнети записванията продължават и за м. януари – на
09.01.2019 г. и февруари 2019 г. – на 12.02.2019 г. като за тези два месеца не е
налице подпис на потребител, нито са налице доказателства да е бил отказан
достъп до водомера, удостоверен по надлежния начин и как е било извършено
начисляването на консумация.
За последващия период 12.02.2019 г. – 09.04.2019 г. (крайната дата на
периода на претенцията) не са налице каквито и да е доказателства за
извършено отчитане на водомера, отказване на достъп и начин на
начисляване и т.н.
Изложеното води до извода, че претенцията на ищеца е доказана за
периода 02.05.2016 г. – 10.12.2018 г. За периода 10.12.2018 г. – 09.04.2019 г.
претенцията се преценява като недоказана и подлежи на отхвърляне.
По размера. Съобразно изготвените справки към заключението на ССЕ
стойността на доставените и потребени ВиК услуги за периода 02.05.2016 г. –
10.12.2018 г. възлиза на 940.46 лв. За разликата до установения размер
1502.19 лв., искът ще следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената част от главницата се дължи обезщетение за забава на
осн. чл. 44 от ОУ. Така съобразно справките към ССЕ за периода предмет на
тази претенция, върху главницата от 940.46 лв., дължима се явява сумата
119.63 лв., обезщетение за забава за периода 02.05.2016 г. – 19.04.2019 г.. За
разликата до установения размер 123.90 лв. и за периода 12.02.2019 г.
19.04.2019 г. искът ще следва да бъде отхвърлен.
7
По изложените мотиви постановеното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно в посочените части подлежи на
потвърждаване, а в останалите – на отмяна.
По разноските.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г., тълк.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски възлизат на 34.40 лв.,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от предявеният иск, дължимите на ищеца
разноски за първа инстанция възлизат на 235.67 лв., държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение. Изчисляването е извършено при включено
определено служебно от въззивния съд, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв
За въззивна инстанция на въззиваемия се следват разноски, съразмерно
с отхвърлената част от въззивната жалба и съобразно обжалваемия интерес,
възлизащи на 162.98 лв., възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение. При изчисляването на разноските е
включено и юрисконсултско възнаграждение определено служебно от
въззивния съд, в размер на 100.00 лв.
В тежест на въззиваемата страна следва да бъде възложена дължимата
за разглеждането на уважената част от въззивната жалба държавна такса,
която изчислена съразмерно с обжалваемия интерес, възлиза на 19.16 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260635/12.10.2020 г., постановено по гр.д. №
18394/2019 г., на ВРС, XLIX с., в частта за разликата над сумата 940.46 лв.,
до уважения размер 1502.19 лв., представляваща главница и за периода
8
10.12.2018 г. – 09.04.2019 г., за разликата над сумата 119.63 лв. до уважения
размер 123.63 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода
12.02.2019 г. 19.04.2019 г., както и в частта за разноските И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3 за приемане за установено, че К. Р. Р., ЕГН
**********, с местожителство в *****, дължи разликата над сумата 940.46
лв. (деветстотин и четирдесет лева и 46 ст.), представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида .с аб. № 1753928, за обект –
Ателие № 3, находящ се в ******, за периода 02.05.2016 г. – 10.12.2018 г. до
уважения размер 1502.19 лв. (хиляда петстотин и два лева и 19 ст.) и за
периода 10.12.2018 г. – 09.04.2019 г. и разликата над сумата 119.63 лв. (сто
и деветнадесет лева и 63 ст.), обезщетение за забава за периода 02.05.2016 г.
– 19.04.2019 г. до уважения размер 123.90 лв. (сто двадесет и три лева и 90
ст.), обезщетение за забава и за периода 12.02.2019 г. 19.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми
е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 6683/2019 г., на ВРС,
XXVI с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260635/12.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 18394/2019 г., на ВРС, XLIX с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К. Р. Р., ЕГН **********, с местожителство в ***** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3
сумата 34.40 лв., (тридесет и четири лева и 40 ст.), разноски в заповедното
производство и сумата 398.65 лв. (триста деветдесет и осем лева и 65 ст.),
разноски за първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3
да заплати на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на
9
съдебната власт, сумата 19.16 лв. (деветнадесет лева и 16 ст.), държавна
такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10