Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2315
гр. Пловдив, 08 декември 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 2466 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на В.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. А. Х. –
пълномощник, против принудителна административна мярка, обективирана в
Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0110123 от 16.09.2022г.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената принудителна
административна мярка е незаконосъобразна и в противоречие с материалния закон,
понеже е наложена на автомобил, обозначен като управляван/ползван от лице с
намалена работоспособност. Иска се оспорената мярка да бъде отменена като
незаконосъобразна, неправилна и противоречаща на целта на закона.
Ответниците, редовно призовани, оспорват жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна
административна мярка и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 16.09.2022 г. в 11,22 часа, в град Пловдив на ул.“***“ № 4 по отношение на МПС, марка/модел
Фиат-Панда, цвят син, с рег. № ***, е приложена мярка принудително блокиране
чрез поставяне на техническо средство тип скоба № 50, за което е съставен констативен
протокол за принудително блокиране серия № 0110123 от 16.09.2022 г. След
заплащане на таксата от 40 лева автомобилът е бил отблокиран.
В хода на съдебното производство от ответната страна са представени заповед
№ 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив (л.33), с която на
основание чл.167, ал.2, т.2 и чл. 168 от ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив,
което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, както и
заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л. 34), с
която на основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 ЗДвП, в
съответствие с глава ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35, ал.2, т.1, във връзка с
чл.27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив (НОДПТОП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени
конкретните длъжностни лица от Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип
„скоба“ на пътното превозно средство, както и да съставят констативни протоколи
за принудително блокиране на пътни превозни
средства. На позиция № 10 и 11 са настоящите ответници П.Й.Ж. и П.Н.К.,
като за последния са представени и Допълнително споразумение № 132/30.05.2022г.
към трудов договор № 39/14.10.2015г. с ОП“Паркиране и репатриране“ за
длъжността „Скобар“, Контрольор автомобилен транспорт, направление „ПП“- синя зона, както и
длъжностна характеристика за длъжността „Контрольор, автомобилен транспорт“. За
П.Й.Ж. е представен Трудов договор № 17/24.03.2014г. с ОП “Паркиране и
репатриране“ за длъжността- „Инкасатор, плащания“ и длъжностна характеристика
за длъжността „Инкасатор, плащания“.
Видно от Приложение № 1 към решение № 329, взето по протокол № 17 от
09.11.2021 г., доп. с Решение № 313, Протокол № 15/02.08.2022г. на Общински
съвет Пловдив (л.31-л.32), в обхвата на „Синя зона“ се включва ул. „Св.Св. ***“
– мястото, където на 16.09.2022г. е била паркирала жалбоподателката в
качеството на водач на л.а. Фиат Панда, рег. № ***.
При тези факти съдът намира, че оспорената принудителна административна
мярка е законосъобразна.
На първо място оспорената мярка е наложена от компетентни органи, които са
надлежно упълномощени за това.
Съгласно чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете
на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по
чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство. Съгласно чл.27 НОДПТОП поставянето на скоба може да се извърши само
от звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината на
основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това законово задължение със заповед № 12ОА680 от
23.03.2012 г. кметът на Община Пловдив, както се каза по-горе, е определил ОП
„Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни административни мерки при
неправилно паркиране – блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, а със
заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. са определени конкретните длъжностни лица,
които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране
тип „скоба“ и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на
ППС, сред които длъжностни лица са и ответниците П. К. И П. Ж.. В този ред на
мисли по делото от страна на ответника бяха представени Допълнително
споразумение № 132/30.05.2022г. към трудов договор № 39/14.10.2015г. с
ОП“Паркиране и репатриране“ за длъжността „Скобар“, Контрольор автомобилен
транспорт, направление „ПП“- синя зона,
както и длъжностна характеристика за длъжността „Контрольор, автомобилен
транспорт“, подписана от П.К. на 31.05.2022г. (л.36 гръб), а за П.Ж. бяха
приети Трудов договор № 17/24.03.2014г. с ОП “Паркиране и репатриране“ за
длъжността- „Инкасатор, плащания“ и длъжностна характеристика за длъжността
„Инкасатор, плащания“, подписана от Ж. на 18.08.2020г., от които се установява,
че ответниците са в трудово правоотношение с общинското предприятие. Т.е.,
налице е изрично оправомощаване както на общинското предприятие, така и на
блокиращите оператори в ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив П.К. и
П.Ж. да налагат принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП
и противно на застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно е установено,
че оспорената принудителна административна мярка е наложена от компетентен
орган. Изпълнен е фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни
физически лица, служители на общинското предприятие, от кмета на община
Пловдив.
Процесната мярка е законосъобразна и съответна на материалноправните норми,
защото съгласно чл.99, ал.1 и 2 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като
местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Т.е.,
техническото средство скоба може да се прилага единствено и само по отношение
на ППС, за което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и което е паркирано
на определените от общинския съвет места за платено паркиране, обозначени
съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1 НОДПТОП на
територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на денонощието,
от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт
официални национални празници, в часовия диапазон от 08,30 до 18,30 часа. Ал.3
на същата разпоредба предвижда, че обхватът на „Синя зона” се определя от
Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, приложение № 1 на настоящата
наредба (л.31 от делото, общодостъпен на сайта на община Пловдив), като
условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална маркировка и
вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при
спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за
организация на движението в град Пловдив.
В настоящия случай от представената Схема(л.55 и л. 63) на пътните знаци за улица „***“, община-Пловдив,
по безспорен начин се установи, че жалбоподателката е паркирала управлявания от
нея автомобил на обозначено място в зоната, определена за платено почасово
паркиране. По делото не са представени доказателства за извършено самотаксуване от жалбоподателя,
чрез някой от методите, определени с чл.11 НОДПТОП. Основният довод, изтъкнат в
жалбата е, че автомобилът в деня на установеното нарушение е ползван за
придвижване на лице с увреждания, но е нямало места, обозначени със знак Д21,
„Инвалид“ е несъстоятелен, понеже не отговаря на предвиденото в НОДПТОП. Нещо повече в чл. 15, ал. 8 от НОДПТОП е
прието изрично, че при недостиг на паркоместа по ал. 1 - "Инвалид",
паркирането на автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване
на паркомясто, се извършва при режим на почасово платено паркиране.
Разглежданият случай попада в хипотезата на последно посочената норма и липсва
таксуване от страна на водача за ползване на място за платено паркиране в „Синя
зона“.
Съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на
основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От
страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване
твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената мярка е
законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Т., ЕГН
**********, против принудителна административна мярка, обективирана в
Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0110123 от 16.09.2022г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: