Разпореждане по дело №448/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4051
Дата: 11 октомври 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200900448
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 242

Номер

242

Година

16.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.14

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20104100500288

по описа за

2010

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 196 и сл. ГПК/отм./.

С решение № ...от 26.10.2009г. по гр.д.№ .../07г. Районен съд Е. е приел за установено по отношение на О. С. по земеделие гр.З. ,че наследниците на П.В. Г., б.ж. на гр.С. ,сред които са Р. Д. В. от гр.В.Т. ЕГН *, Л. И. Г. от гр.С. ,ЕГН * и И. П. Г. от гр.С. с ЕГН *, имат право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи ,находящи се в землището на гр.З.,а именно: нива от 29.274 дка и лозе от 10 дка в м.Кара орман ,нива от 4 дка в м.Кара орман, ,нива от 3 дка в същата местност/в Миндевското землище/, нива от 12.5 дка в м.Финьовец, нива от 3 дка и лозе от 1 дка в м.Кара орман, всимките по НА № 67,рег.№ 645, дело № 39/05.03.1911г.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ОбСЗ З.,който в подадена в срока по чл.197 ГПК въззивна жалба чрез законнния си представител го обжалва.В жалбата си твърди,че решението е постановено по недопустим иск при преклудирана възможност за ищците да заявят за възстановяване правото си на собственост при вече заявено такова право пред органа по поземлена собственост и въз основа на същия документ.Твърди да е образувана преписка № 1342/1992г. при ОСЗ З. по заявени за възстановяване процесните имоти по същия нотариален акт, че част от имотите по този акт са възстановени, а за друга има постановен отказ. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение или да бъде отменено като неправилно и необосновано.

Ответникът по жалба Н. А. Г.,конституирана във въззивното производство на осн. чл.120 ГПК/отм./ --не е заел отношение по жалбата.

Ответникът И. П. Г. и Р. Д. В. не заемат становище.

О. З. не заема становище по жалбата.

Окръжният съд като съобрази оплакванията във въззивната жалба,становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.188 ГПК/отм./ ,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока от надлежна страна в процеса и като такава е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба на М. И. Г.-В. от гр.С., заменена по чл.120 ГПК от встъпилата в процеса Р. Д. В., от Л. И. Г. –заменен във въззивното производство от Н. Г.-съпруга и И. П. Г., за постановяване на решение ,с което да се приеме за установено по отношение на ОбС З. правото им да се възстанови собствеността върху земи по приложен НА от 05.03.1911г.Заявяват,че по преписка В.№ ...на ПК З. от всички притежавани земи на наследодателя им П.В. Г., респ.И. П. Г. са им възстановени с решение № 30/30.03.1995г. само 30.753 дка.Твърдят,че след това е открит документ за собственост- НА, приложен към преписката на ПК, като заявили,че за по-голямата част от земята-100 дка в м.Песчана нямат претенции,тъй като знаели да е продадена.Молят да им бъде признато правото да възстановят собствеността си върху следните земи по представения НА- по т.2- за 39.274 дка в м.К. -представляващи разликата между притежаваните 70 дка ниви и възстановените с решението на ПК 30.753дка, по т.3- за 4 дка нива и лозе в м.К.,по т.4-за 12.5 дка ниви и лозе в м.Ф. и по т.5 –за 4 дка нива и лозе в м.К.- всичките в бивше землище с.М.

За да уважи предявения иск ,Районният съд е приел ,че са налице процесуалните и материалноправните предпоставки – ищците са законни наследници на собственика на земите- П. В. Г. б.ж. на гр.С. и същите не са заявявани за възстановяване пред ПК. Този извод е направен по представени от ищците доказателства : у-ние за наследници № 1459/20.06.07г. на Столична О.,район С. , препис-извлечение от 12.02.2009г. и от акт за смърт № 23/09.01.09г. на О. В.Т. и у-ние за наследници № 973/24.06.09г. на Район Витоша, общ.Столична, област С. град за смъртта на П. В. Г., б.ж. на гр.С. починал на 18.10.1932г. и удостоверяващи наследствените права на ищците като преки наследници на сина на П. Г.- И. П. Г..От същите е видно още,че освен този син- П. Г. е оставил още 4 дъщери и 3 сина. От НА № ...,рег.№ 645 ,дело № 39 от 05.03.19911г. се установява П. Г. да е признат за собственик по обстоятелствена проверка на недвижими имоти, по т.1- на нива от 100дка в м.П. , по т.2 нива с лозе от около 10 дка с чаир в м.К. орман- всичко 70 дка , по т.3 – нива от 4 дка в същата местност, по т.4- нива от 12 ½ дка в м.Финьовец и по т.5- колиба едноетажна с 1 с дка лозе в м.Кара орман. Със заявление от 10.02.1992г. подадено от Л. И. Г. и М. В.-Г. като н-ци на И. П. Г. е заявено за възстановяване 52 дка в м. Кара орман ,които са им отказани за възстановяване, което решение на ПК З. е потвърдено с решение на Районен съд Е. по гр.д.№ ..../93г.,но преписката на ПК З. не е представена. Впоследствие с решение № 30/30.03.1995г. на н-ци на И. П. Г. е възстановено право на собственост съгл.план за земеразделяне в землището на гр.З. върху нива от 30.753 дка в м.Кара орман .По делото липсват доказателства досежно индивидуализацията на имотите- възстановени и претендирани. Липсват и доказателства процесната земя да има характер на земеделска по см.на чл.2 от ЗСПЗЗ, като за претендираните имоти по НА не е доказано да попадат в изчерпателно изброените случаи на чл.10,ал.1-14 за които се възстановяват правата на собствениците.

Искът е допустим като подаден в преклузивния срок за имоти които не са заявявани за възстановяване. За да бъде уважен така предявения иск квалифициран като иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже че той или негов наследодател са собственици на претендирания имот,че е пропуснат срока за подаване на заявление за възстановяване на правото си на собственост,респ. че тази незаявена за възстановяване земя е възстановима по някоя от изчерпателно предвидените хипотези на чл.10,ал.1-14 ЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства се установява само ,че общия наследодател на ищците е починал през 1932г. ,т.е. преди образуване на ТКЗС,поради което липсват доказателства същия да е притежавал правото на собственост върху процесните земеделски земи към този момент, както и доказателства ,че така заявените земи са внесени в ТКЗС към момента на образуването му.Ищците със задължението си по делото и съгл.разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ да докажат че се легитимират като титуляри на голото право на собственост ,че земята е имала земеделски характер преди настъпване на посочените в чл.10 юридически факти и че тази незаявена за реституция земя е възстановима по някое от изброените изрично в чл.10,ал.1-14 ЗСПЗЗ материално правни основания, не са сторили това. От доказателствата по делото не се установява наследодателя на ищците да е бил лишен от правото си на собственост върху конкретната земеделска земя ,респ.възможността му да упражнява собственическите правомощия в цялост да е била отнета чрез включването му в земи на ТКЗС,ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, отчуждаване/одържавяване/ по чл.12 ЗСГ,отстъпени безвъзмездно на ТКЗС или на държавата,отнети неправомерни и т.н. Напротив по делото дори не са наведени твърдения за това от ищците и пред двете инстанции. При така изяснената фактическа обстановка следва извод,че предявения по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.Като е стигнал до други изводи,първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно на доказателствата решение.

При така изложеното Окръжният съд приема,че жалбата на О. С. земеделие гр.З. е основателна и доказана и като такава следва да се уважени. Атакуваното с нея решение като неправилно и незаконосъобразно с оглед събраните доказателства следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго с което исковата претенция на Надка А. Г., И. П. Г. и Р. Д. В. се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.

Водим от изложеното и на осн.чл.208,ал.1 ГПК/отм./,Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № ....от 26.10.2009г. по гр.д.№ ..../2007г. на Районен съд Е.,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Надка А. Г. ЕГН * от гр.С., р-н Лозенец, ул.”А.Й.М.” 14,.4 , И. П. Г. ЕГН * от гр.С., жк Л.,Б.631Е,.8,А.1. и Р. Д. В. ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”Б. К.” 3Б,.1,А.2 ,предявен против ОбСЗ З. на осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи,находящи се в землището на гр.З. , а именно: нива от 29.274 дка и лозе от 10 дка в м.Кара орман ,нива от 4 дка в м.Кара орман, ,нива от 3 дка в същата местност/в М. землище/, нива от 12.5 дка в м.Финьовец, нива от 3 дка и лозе от 1 дка в м.Кара орман, всичките по НА № ....,рег.№ 645, дело № ..../05.03.1911г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

95511E708B826CE5C2257761004A2ACF