№ 30685
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110124343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искане на А. И. В. – ответник п оделото, съдържащо се в негова
Въззивна жалба с вх. № 270659/23.08.2024 г., в която е направено искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 13517/08.07.2024 г. в частта за разноските, с която
ответникът А. В. е осъден да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 1 240 лв. – съдебни разноски.
В искането се твърди, че по делото е призован само ответникът А. В. и по този повод
той следвало да дължи 80 лв., а не присъдените 240 лв. – държавна такса. Поисканият
адвокатски хонорар не следвало да бъде приет за платен в цялост, тъй като е представен
договор, който не бил първичен счетоводен документ. По делото били проведени две
заседания и адвокатският хонорар не следвало да бъде завишен два пъти от определения
минимален размер.
Насрещните страни по искането – ищците К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. К. считат искането
за неоснователно, тъй като държавната такса е определена въз основа на броя предявени
искове – три. Действително били проведени две заседания по делото, но следвало да се има
предвид процесуалната дейност на адвоката извън тях – отправени искания за издаване на
удостоверения и т.н.
От фактическа страна съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 126877/09.05.2023 г.,
предявена от К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. К. срещу собственици на Етажна собственост /ЕС/,
намираща се в гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 42, с която са предявени искове за отмяна на
решения на Общото събрание /ОС/ на ЕС. С Разпореждане № 63784/23.05.2023 г. съдът е
указал на ищците да внесат по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
240 лв. и да посочат управителя на ЕС. С Молба с вх. № 170573/15.06.2023 г. ищците са
посочили, че управител на ЕС е А. И. В.. Представили са доказателство за заплатена по
сметка на СРС държавна такса в размер на 240 лв. В о.с.з. от 09.04.2024 г. с протоколно
определение е даден ход по същество на делото. Процесуалният представител на ищците е
поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и
държавна такса, като е представил Договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г., в
чийто чл. 2.1 е вписано, че клиентът е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в
брой в деня на сключване на договора. В същото съдебно заседание ответната ЕС е
направила възражение за прекомерност. В своето Решение № 13517/08.07.2024 г. съдът е
приел, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е заплатено за защита на трима ищци, за проведени две открити съдебни
заседания, в рамките на които са разпитани трима свидетели.
1
От правна страна съдът намира следното:
Неоснователно е искането на молителя А. В., че съдът е следвало да го осъди да заплати
80 лв. държавна такса на ищците, тъй като само той бил призован по делото. Исковете на
ищците са насочени срещу конкретно решение, взето от ОС на ЕС. Като неперсонифициран
субект /т.е. несамостоятелен субект на правото каквито например са физическите и
юридически лица – търговски дружества, сдружения/ Етажната собственост се представлява
по делото от управителя си. Участието на А. В. е именно в това му качество, а не в
качеството му на етажен съсобственик. Осъждането е в тежест не на А. В., а в тежест на
представляваната от него Етажна собственост. Предвид на което не би могло да се раздели
присъденото задължение за заплатена държавна такса.
Неоснователно се явява и възражението за недължимост на адвокатското
възнаграждение, тъй като договорът за правна защита и съдействие не е бил счетоводен
документ. В т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
извършеното плащане на адвокатски хонорар може да се отрази и в договора за правна
защита и съдействие, сключен между страните. В тази му част той има характер на разписка.
Това тълкувателно решение е задължително за всички съдилища в Република България на
основание чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт ЗСВ/, включително и за настоящия съдебен
състав и предвид представените доказателства за извършено плащане, съдът не би могъл да
формира друг извод, освен приетия в мотивите на решението, че адвокатския хонорар
действително е бил платен.
Неоснователно се явява и възражението за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение. Ищците по делото са трима. Упълномощили са един адвокат с едно
адвокатско пълномощно, въз основа на един Договор за правна защита и съдействие.
Нормално е размера на адвокатския хонорар да съответства на положен труд за защита
интересите на всеки един от доверителите. По делото е вярно, че са проведени три броя
съдебни заседания, но адвокатския хонорар е съобразен с цялостната дейност на адвоката:
време за запознаване с фактическата обстановка, изложена от клиентите му, време за
написване исковата молба, в която стойност се включват консумативи за принтиране,
стойност на компютърен софтуер, явяване в открити съдебни заседания, разпит на
свидетели, участие във всички процесуални действия.
Предвид изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната Етажна собственост в нейна
Въззивна жалба с вх. № 270659/23.08.2024 г. искане за изменение на постановеното по
делото Решение № 13517/08.07.2024 г. в частта за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2