Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 107/06.02.2012 г. по гр. д. № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б.П. - В., Сграда , ЕИК ., че И. Н. П., с ЕГН *, от гр. В. Т., ул. „И. Д.” № .. не дължи на посоченото дружество сумата 1 846.95 (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и 95 ст.) лева, представляваща начислена корекционна сума по дебитно известие № *********/28.07.2011 г. за периода 06.01.2011 – 04.07.2011 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на „Е-ОН Б. М.” . С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. П. - В., Сграда . ЕИК ... да заплати на И. Н. П., с ЕГН *, от гр. В. Т., ул. „И. Д.” № . сумата ... лева, представляваща направени разноски по делото. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № ...., В. Т. Г, ЕИК.. против Решение № 107/06.02.2012 г. по гр. д. № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Също било прието, че ответникът не бил доказал, че посоченото в справката за корекция количество електроенергия е реално доставена и към коя дата процесният електромер измервал неточно. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не бил съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че основанието за извършване на корекция за сметки на абонати бил чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ във врзъка с предходно извършена корекция по рида на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като участието на абоната в тези процедури посредством ангажирането на отговорността му, произтичало от установяването на обективно съществуващо обстоятелство за неточно измерване на измервателен уред, което било в резултата на неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ или техническа неизправност. Абонатът бил ползвател на СТИ и оттук произтичало и законово установеното му задължение да следи за точността на измерване на СТИ – по арг. от чл. 44 от ЗИ. СТИ било монтирано в точската на присъединяване на абоната към електроразпределителната мрежа, така че за електроразпраделителните дружества не съществувала техническа възможност да осигурят непрекъснат режим (24 часа) на опазване на собствеността си, поради което в тази насока се разчитало на абонатите. Излага се, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможносттта за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговронст за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната oа заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изппълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Излага се и, чекорекционните процедури не били продажба на движима вещ, за да съществувало задължението за установяване на точното количество реално доставена и потребена електроенергия от купувача, за която да се търси цена. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от И. Н. П. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №... иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 846.95 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 06.01.2011 г. – 04.07.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електрическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „И. Д.” № .., с клиентски номер *. Служители на “Е. Б. М.” съставили протокол № 0035151/04.07.2011 г., на основание, на който била начислена електрическа енергия по партидата му. С писмо от 23.08.2011 г. на “Е. Б. М.” бил уведомен от ответното дружество за извършена корекция на сметката му по партидата за периода 06.01.2011 г. – 04.07.2011 г., по която следвало да заплати сумата от 1 846.95 лв. Не бил съгласен с твърдяното в справката, поради което депозирал жалба до ответника на 28.07.2011 г., но в отговора от 23.08.2011 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не бил потребил посоченото количество електроенергия. Оспорва констатациите в протокол № 0035151/04.07.2011 г. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е. Б. М.” и същите са заключени и пломбирани от тях. Твърди, че за твърдяната в протокола „неправомерно външно въздействие” се изисквали специални знания и умения, съответна техническа квалификация, каквито той не притежавал. Твърди, че основанието за начисляване на ел. енергия, както и изполваната методика били приложени неправилно. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ за изчисляване и коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 846.95 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 0035151/04.07.2011 г., по фактура № */28.07.2011 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването били задължителни за страните във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът И. П. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „И. Д.” № .. От представения по делото копие от констативен протокол № 0035151/04.07.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 7046423 и електромерното табло във входа. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна, монтиран е неправомерно мост от меде проводник 6 кв.мм. между входяща и изходяща токова клема на електромера и поради тази причина консумираната електроенергия през този проводник не се измерва и не се заплаща. Св. Иван Иванов, служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., ул. „И. Д.”. На един от абонатите отрили нередности, за което съставили протокол. Заявява, че не си спомня конкретната проверка и заявява, че споделя какви действия извършват по принцип. Заявява, чуе обикновено търсят абоната, ако не го намерят домоуправителя или някой от съседите. След това възстановявали правилната схема на свързване. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 06.01.2011 г. – 04.07.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */28.07.2011 г. за сумата от 1 846.95 лв. с ДДС. По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Мрежи” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че процесното СТИ е преминало метрологична проверка през 2008 г., видно сигнатурата на пломбата му и че технически е възможно изчислената в спраката за корекция „електроенергия за доплащане” в размер ва 9 979 квтч. да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Вещото леце дава заключение, че при така осъществената схема на свързване се извършва шунтиране на измервателната система на СТИ, вследствие на което по-голяма част от потребявания от абоната ток преминава през веригета с по-малко съпротивление и не се отчита. Дадено е заключение, че не може да се извлече точна информация за датата, на която електромера не е отчитал правилно потребената от абоната електрическа енергия, както и на процесното СТИ не е извършена и документирана друга проверка, като същото е монтирано на обекта през 2009 година. Вещото лице дава заключение, че в изготвената справка правилно е изчислено количесството електроенергия за корекция при неточно измерване на електрическа енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ НА ДПЕЕ в размер на 9 979 квтч. и правилно е определен периодът на корекция и остойностяването на изчислената справка. Според вещото лице е възможно да се приеме, че корекцията следва да се извърши на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия, в който случай размера на остойностената енергия възлиза на 688,61 лв. за 174 дни. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 107/06.02.2012 г. по гр. д. № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката нÓ потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 0035151/04.07.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран с пломба на фирмата – изпълнител. Съставеният констативен протокол от 04.07.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 04.07.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 04.07.2011 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. М. основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. За да е подписан той трябва да му е предявен за подпис. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал ищецът, а проверката е извършена с участието на свидетел, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел – съсед на потребителя, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Св. Иван Иванов – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. На следващо място св. Иванов не дава конкретни показания, а обяснява как се извършват проверките по принцип. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 107/06.02.2012 г. по гр. д. № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/06.02.2012 г. по гр. д. № 4003/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |