№ 67
гр. гр. Добрич, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „А. груп“ ЕООД-гр.Д. /приложена към предходно в.гр.д.
№327/2021 г. на ДОС/,уточнена с молба вх.№269046/12.08.2021 г. по описа на
ДРС,срещу решение №260285/02.04.2021 г. по гр.д.№1830/2020 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на
„Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. сумата от 1455,98 лв-общ размер на
неустойка по договор №948 от 16.08.2017 г. за забавено плащане,както
следва:1318,48 лв-неустойка върху 1 464 лв за периода 22.08.2017 г.-
14.02.2020 г. и 137,50 лв-неустойка върху 1 100 лв за периода 15.02.2020 г.-
19.06.2020 г.Искът за присъждане на неустойка бил според въззивника изцяло
неоснователен,тъй като клаузата за неустойка била нищожна поради
накърняване на добрите нрави.Подробно са развити съображения в подкрепа
на доводите за нищожност.Ако не се приемела горната теза,се настоява за
намаляване на неустойката до размера на дължимата законна лихва върху
главницата.Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част и
отхвърляне на иска за присъждане на неустойка,респ. се настоява за
присъждане на разноски по делото.
1
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.Изложени са доводи в
противовес на тези на въззивника за нищожност на клаузата за
неустойка.Сочи се освен това,че искането за намаляване на неустойката е
незаконосъобразно,тъй като съгласно чл.309 от ТЗ при търговски сделки
неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност.Претендират
се сторените от въззиваемия разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.259 ал.1
от ГПК /първоинстанционното решение е връчено на въззивника на
06.04.2021 г.,а жалбата е подадена на 16.04.2021 г. при изтекъл за въззивника
срок за въззивно обжалване на 20.04.2021 г./ и като изхождаща от активно
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение в неизгодната за него част е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим осъдителен иск на основание чл.92
от ЗЗД.По същество е правилно в атакуваната част и следва да бъде
потвърдено при следните съображения:
Гр.д.№1830/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№13511/31.07.2020 г.,с която са предявени от „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д.
срещу „А. груп“ ЕООД-гр.Д. обективно кумулативно съединени искове на
основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,а
именно:
1./иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1 100 лв,представляваща незаплатена цена за извършени услуги по договор за
трудова медицина №948/16.08.2017 г.,обективирана във фактура
№3180/16.08.2017 г.;
2./иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
2
1 455,98 лв,представляваща общ размер на договорна неустойка по цитирания
договор,включваща сумата от 1 318,48 лв-неустойка върху главница от 1
464 лв за периода от 22.08.2017 г. /уговорен падеж на главното вземане/ до
14.02.2020 г. /дата на частично плащане на главница/ и сумата от 137,50 лв-
неустойка върху останала след частичното плащане главница от 1 100 лв за
периода от датата 15.02.2020 г. /следваща датата на частичното плащане/ до
датата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.
Претендирано е на основание чл.86 от ЗЗД и присъждане на обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от
датата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.,до окончателното плащане.
Първоинстанционният съд е уважил с решението си исковете в
цялост,като е осъдил „А. груп“ ЕООД-гр.Д. да заплати на „Вива Феникс-
СТМ“ ООД-гр.Д. сума в размер на 1 100 лв,представляваща незаплатена цена
за извършени услуги по договор за трудова медицина №948/16.08.2017
г.,обективирана във фактура №3180/16.08.2017 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на предявяване на исковете 31.07.2020
г.,до окончателното плащане,както и сума в размер на 1 455,98
лв,представляваща общ размер на договорна неустойка по цитирания
договор,включваща сумата от 1 318,48 лв-неустойка върху главница от 1464
лв за периода от 22.08.2017 г. до 14.02.2020 г. и сумата от 137,50 лв-неустойка
върху останала след частичното плащане главница от 1100 лв за периода от
15.02.2020 г. до 19.06.2020 г.Погрешно в диспозитива на
първоинстанционното решение последният период е фиксиран с по-ранна от
заявената крайна дата 19.06.2020 г. вместо визираната от ищеца дата на
предявяване на исковете 31.07.2020 г.,макар в мотивите към акта
претендираният период да е посочен правилно и обсъден съобразно исковите
претенции.В тази част от решението на ДРС /относно периода на дължимост
на сумата от 137,50 лв/ е допусната очевидна фактическа грешка,която
подлежи при необходимост на последващо поправяне по реда на чл.247 от
ГПК.Първоинстанционното решение се обжалва само в частта,с която е
уважен искът за присъждане на неустойка.В останалата част същото не е
атакувано и е влязло в сила.Със сила на пресъдено нещо между страните е
установено съществуването на валиден договор №948/16.08.2017 г. между
тях,по силата на който ответното дружество е задължено към ищеца за
3
заплащане на възнаграждение за предоставени услуги по цитирания договор в
остатъчен размер от 1 100 лв.
Безспорно е сключването на горния договор между „А. груп“ ЕООД-гр.Д.
в качеството на възложител и „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. в качеството на
изпълнител с предмет възлагане на изпълнителя от възложителя извършване
на дейности по трудова медицина като консултации по предварителни
медицински прегледи при постъпване на работа,изготвяне на индивидуални
здравни досиета,разработване на процедури и образци на
документи,консултиране и подпомагане на възложителя при организиране на
периодични медицински прегледи и изследвания,изготвяне на индивидуални
карти за всеки работник за отразяване на резултатите от профилактичните
прегледи и изследвания и др. /чл.1 от договора/.Договорът е сключен за срок
от една година,считано от датата на подписването му /чл.2 от
договора/.Според чл.3 ал.1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя
за обслужването възнаграждение по цените,визирани в Приложение №1 към
договора.Според чл.4 плащанията се извършват срещу издадени от
изпълнителя данъчни фактури.Съгласно клаузата на чл.5 от договора
възложителят превежда на изпълнителя сумата за съответния период най-
късно 5 дни след датата на предаване на фактурата.За годишното обслужване
на ответника-възложител по цитирания договор ищецът-изпълнител е издал
фактура №3180/16.08.2017 г. с цена на услугите 1 464 лв с ДДС.Размерът на
обективираното в горната фактура задължение на главницата-възнаграждение
за услугите не е бил оспорен от ответното дружество,което в срока по чл.131
ал.1 от ГПК е подало отговор на исковата молба,в който заявява,че исковете
са допустими и основателни.Ответникът-възложител по договора не е
оспорил твърдението,че не е заплатил в уговорения срок /петдневен след
издаване и връчване на фактурата/ горното задължение,т.е. е изпаднал в
забава от 22.08.2017 г.Извършено е впоследствие от него само едно частично
плащане по главницата в размер на 364 лв на 14.02.2020 г.,видно от
преводното нареждане на лист 15 от делото на ДРС.Остатъкът от главницата
в размер на 1 100 лв не е изплатен до датата на предявяване на настоящите
искове и в хода на производството по делото,поради което искът за горната
сума е уважен от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното ответното дружество е в забава по изплащане на
главницата от 1 464 лв през периода 22.08.2017 г.-14.02.2020 г. и в забава по
4
изплащане на част от главницата в размер на 1 100 лв през периода 15.02.2020
г.-31.07.2020 г.Този факт не е оспорен от ответника.За периода на забавата
ответното дружество дължи на ищцовото неустойка,уговорена в чл.19 от
договора,според която клауза при забава неизправната страна дължи на
изправната неустойка в размер на 0,1% за всеки просрочен ден върху
дължимата сума.При така уговорения размер вещото лице Д.Д. по
допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза
/заключение на листи 61-64 от делото на ДРС/ е изчислило,че към датата на
предявяване на исковете /31.07.2020 г./ дължимата от ответника неустойка
възлиза на 1 512,65 лв,от които 1 327,85 лв неустойка върху сумата 1 464 лв за
периода 22.08.2017 г.-14.02.2020 г. и 184,80 лв неустойка върху сумата 1 100
лв за периода 15.02.2020 г.-31.07.2020 г.Дължимите за неустойка суми за
двата процесни периода са по-високи от претендираните от ищеца,но
последният не е предприел изменение /увеличение/ на иска си за
неустойка,поради което следва да се приеме,че претенцията му за неустойка
подлежи на уважаване в претендирания от него по-нисък размер,както е
процедирал и първоинстанционният съд.
Спорно в настоящото производство съобразно въведения му с въззивната
жалба предмет е дали клаузата за неустойка е валидна или нищожна на
основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите
нрави.Доводите за нищожност на горното основание са наведени от
ответника по делото едва в хода на устните състезания пред първата
инстанция,но съдът дължи разглеждането им.Съгласно изложеното в
мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми,на които
законът е придал правно значение,защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл.26 ал.1 от ЗЗД/.Добрите нрави не са писани,систематизирани и
конкретизирани правила,а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях,като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
не само при изричното му сезиране от страна по делото,но и служебно.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се извършва за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при прилагане на примерни критерии като естество и
5
размер на обезпечените задължения,наличие на други обезпечения по
договора,вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вид
на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна
част,съотношение между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението вреди.Въззивникът счита процесната клауза за неустойка за
нищожна,тъй като нарушавала принципа за справедливост и недопускане
неоснователно обогатяване на кредитора,доколкото същата била прекомерна
и в пъти надвишавала размера на законната лихва,дължима при забавено
плащане на парично задължение според разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.
Няма никаква пречка страните по договор да уговарят при неизпълнение
на парично задължение размер на мораторно обезщетение
/неустойка/,различен от уредения в чл.86 от ЗЗД /в този смисъл решение
№68/09.07.2012 г. по т.д.№450/2011 г. на І т.о.,ТК на ВКС/.В случая
уговореният размер на мораторната неустойка от 0,1% за всеки просрочен ден
не е прекомерен,като е налице константна съдебна практика,че не е нищожна
клауза за неустойка и в по-големи размери-в размер на 0,3% дневно или 0,5%
дневно /така решение №99/08.07.2010 г. по т.д.№984/2009 г. на І т.о.,ТК на
ВКС;решение №196/06.12.2010 г. по т.д.№335/2009 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В
случая уговорката за неустойка в посочения размер при липса на краен
предел,до който същата да бъде изплащана,не противоречи на добрите
нрави,защото по начина на уговарянето й същата не създава сама по себе си
предпоставки за прекомерното й нарастване,нито дава възможност
единствено на кредитора да влияе на размера й,като сам определи кога да
предприеме действия по реализиране на вземането си.И по смисъла на т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК на
ВКС не е нищожна неустойка,уговорена без краен предел или без фиксиран
срок,до който тя може да се начислява,тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
релевантния момент на сключване на договора.Според същото ТР
прекомерността на неустойката не я прави априори нищожна поради
накърняване на добрите нрави.Нужно е да се преценят фактите по конкретния
случай.
В настоящата хипотеза размерът от 1 455,98 лв на претендираната за
периода 22.08.2017 г.-14.02.2020 г. неустойка върху главница от 1 464 лв и за
периода 15.02.2020 г.-31.07.2020 г. неустойка върху главница от 1 100 лв
6
надвишава над 3 пъти размера на законната лихва върху горните главници за
посочените периоди /общо 420,18 лв/.Това надвишение обаче не обуславя
нищожност на неустойката,защото размерът на дължимата неустойка е
предпоставен от поведението на самия длъжник.Ответното дружество е
можело чрез собственото си поведение да намали размера на неустойката или
дори изобщо да не я дължи,ако беше изпълнило навреме задължението
си.Твърдяната прекомерност на неустойката е резултат от продължилото
почти три години до датата на предявяване на иска неизпълнение от страна на
възложителя-ответник по делото на задължението за плащане на уговореното
възнаграждение по процесния договор,а не се дължи на начина на
уговарянето й /в тази насока цитираните по-горе решение №99/08.07.2010 г.
по т.д.№984/2009 г. на І т.о.,ТК на ВКС;решение №196/06.12.2010 г. по т.д.
№335/2009 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС,както и определение №60833/17.12.2021 г.
по гр.д.№1983/2021 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Така и в определение
№60676/04.10.2021 г. по гр.д.№1489/2021 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС е прието,че
при преценката за валидност на неустоечната клауза следва да се вземат
предвид и допълнителни критерии /освен вече изброените по-горе в
изложението/,един от които е възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на вредите от неизпълнението,за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване.В случая длъжникът е
имал такава възможност,но не я е използвал,поради което същият не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение /продължително
неизпълнение по договора/.Процесната клауза за неустойка има присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция и е валидна,поради
което ответникът дължи на ищеца претендираната неустойка.
Евентуално отправеното искане /да се разгледа,ако се приеме,че клаузата
за неустойка е валидна/ за намаляване на неустойката като прекомерна до
размера на законната лихва е неоснователно и не може да бъде
уважено.Процесният договор е търговска сделка,а според императивната
норма на чл.309 от ТЗ при търговски сделки неустойката не може да бъде
намалявана.
Предвид изложеното съдът намира иска за неустойка за основателен и
подлежащ на уважаване.Първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените от ДРС в
7
полза на ищеца по делото разноски съразмерно на уважения иск за
неустойка,които са му дължими на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има
въззиваемият и ищец по делото „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д.,който
изрично ги е претендирал.Същият е сторил разноски в размер на 800 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено по договора за правна защита и
съдействие на лист 32 от делото на ДОС.Наведено е от въззивника „А. груп“
ЕООД-гр.Д. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното
адвокатско възнаграждение.Материалният интерес,който се защитава във
въззивното производство,се равнява на цената на иска за неустойка-1 455,98
лв.Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. при
този интерес минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е в
размер на 331,92 лв.Платеното в размер на 800 лв е прекомерно,като се има
предвид,че въззивното производство приключи в едно открито съдебно
заседание и въззиваемият изложи тези,които вече са били разработени и
защитени в първоинстанционното производство.Възнаграждението следва да
бъде намалено съобразно правната и фактическа сложност на делото до
размер от 400 лв,който да се присъди в полза на въззиваемия-ищец.
С оглед изхода от спора въззивникът и ответник по делото „А. груп“
ЕООД-гр.Д. няма право на разноски за двете инстанции до момента и такива
не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260285/02.04.2021 г. по гр.д.№1830/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която „А. груп“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,жк“Д.*Б..*. груп“ е
осъдено да заплати на „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д.,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Д.,жк „Д.** сумата от 1 455,98 лв-общ
размер на неустойка по договор №948 от 16.08.2017 г. за забавено
плащане,както следва:1 318,48 лв-неустойка върху 1 464 лв за периода
22.08.2017 г.-14.02.2020 г. и 137,50 лв-неустойка върху 1 100 лв за периода
15.02.2020 г.-19.06.2020 г.,респ. в частта за разноските,присъдени в полза на
„Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. съразмерно на горния уважен иск за
8
неустойка.
В останалата част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А. груп“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Д.,жк“Д.*Б..*. груп“ да заплати на „Вива Феникс-СТМ“ ООД-
гр.Д.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,жк „Д.**
сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
400 лв /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9