Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 01.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 221 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК……, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „…….“, Бизнес парк, сграда 6, чрез адв.
Н. Ш.- САК, с който се иска установяване на вземане срещу ответника З.Ц.Ш., ЕГН
**********, с адрес *** в размер на
в размер на 393,36 лв. (триста
деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – непогасени задължения по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ………… от 17.08.2015 г. и договор
за лизинг от 17.08.2015 г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
…… от 11.07.2016 г. и договор за лизинг от 11.07.2016 г., от която 45,93 лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 01.08.2016 г. –
31.10.2016 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ………. 74,10 лв.
– неплатени лизингови вноски за периода 01.08.2016 г. – 31.12.2016 г. по
договор за лизинг от 17.08.2015 г.; 66,99 лв. - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода 01.08.2016 г. – 31.10.2016 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +……………. и 206,34 лв. - неплатени лизингови
вноски за периода 01.08.2016 г. – 31.12.2016 г. по договор за лизинг от
11.07.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
се твърди, между ищеца и ответника е съществувал договор за мобилни услуги с предпочетен номер +……. от 17.08.2015 г. и
договор за лизинг от 17.08.2015 г. и
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ……… от 11.07.2016 г. и
договор за лизинг от 11.07.2016 г.
За потребените услуги са издадени фактури № ……….. г. за периода 01.08.2016
г. – 31.08.2016 г. на стойност 52,85 лв., фактура № ……… г. за периода от
01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. на стойност 54,84 лева, фактура № …….. г. за
периода от 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. на стойност 52,88 лева, фактура № ……
г. за периода от 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. на стойност 3,56 лева и фактура ……..
г. за периода от 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. на стойност 854,89 лева.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не представя писмен отговор, не
взема становище по иска.
В първото по делото
заседание, проведено на 14.10.2019 г. ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение, по реда на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото
От една страна, в законоустановения срок ответникът не
е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1
от ГПК), като в призовката за съдебно заседание са му указани последиците по
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
От друга страна, съдът приема, че са
налице и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. От неоспорените от
ответника писмени доказателства – договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+ +359********* от 17.08.2015 г. и договор за лизинг от 17.08.2015 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+…….. от 11.07.2016 г. и договор за лизинг от 11.07.2016 г. се установява, че
между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ………. и З.Ш. е съществувало облигационно правоотношение, по силата
на което дружеството е предоставило на ответника телекомуникационни услуги. От
представените фактури е установена стойността на услугите, а ответникът /чиято
е доказателствената тежест/ не е представил доказателства, че е изпълнил
задължението си да ги заплати..
Ето защо съдът приема, че така представените
доказателства предполагат вероятната основателност на предявения иск, поради
което същия следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сторените разноски за воденето на делото, които възлизат на 410,00 лева и
включват заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в хода на
заповедното и в хода на исковото производство.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
ЕИК……….., седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6,
спрямо З.Ц.Ш., ЕГН **********, с адрес ***
в размер на в размер на 393,36 лв.
(триста деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – непогасени
задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + …………….. от
17.08.2015 г. и договор за лизинг от 17.08.2015 г. и по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + +359********* от 11.07.2016 г. и договор за лизинг
от 11.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.Ц.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ………….,
седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6 сумата от 410,00 лв. /четиристотин
и десет лева/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/