№ 382
гр. Враца, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Административно
наказателно дело № 20221420200238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. И. от гр. Враца против Наказателно
постановление № 26-0000058 на директора на Районна дирекция "Автомобилна
администрация" Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.44,
ал.1, т.1, б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а,
ал.7, т.3 ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като в производството по издаването му са допуснати редица
нарушения на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Счита се, че
АУАН и НП не са издадени от компетентните за това административни органи.
Поддържа се, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са нарушени
давностните срокове по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че актосъставителят не е
посочил ясно и конкретно изписване на наименованието на нормативния акт, който е
нарушен. Поддържа се, че е налице разминаване между описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление, както и че липсва посочване на точното и конкретно място на
извършване на нарушението. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 44,ал.1,т.1,
б”б” от Наредбата е обща, поради което за да се формулира точно правната
квалификация на деянието, административно-наказващият орган следва изрично да
посочи съответна разпоредба от методиката, в която се съдържат задълженията за
съответния преглед и приложение № 5 и към методиката. Претендира се, че в случай че
се приеме, че е налице констатираното нарушение извършено от нарушителя, то да
бъде прието, че извършеното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен
в чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
1
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от
ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 07.02.2022 г. около 14:50 ч. в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, под РУМ, К. К. и
Т. Г. –инспектори в Районна дирекция „Автомобилна администрация“ –гр.Враца
извършили проверка /тематична/ на пункт за годишни технически прегледи,
притежаващ разрешение № 1466, валидно до 01.07.2025 г., във връзка със заповед РД-
12-405/07.2.2022 г., при която се констатирало следното нарушение: 1. На 20.09.2021 г.
при извършване на технически преглед на автомобил кат. М1, марка Опел Зафира с
per. № ****, собственост на Б. Г. Д., като технически специалист член на комисията не
е извършил проверката, съгласно технологичната карта и методиката на измерване,
като при измерването в Протокол № 26672110 в т.1, т.1.4 е отбелязано, че спирачката
за паркиране е изправна, но също при измерването е видно че се използва работната
спирачка. Установява се, че при измерването светват стоповете на автомобила, видно
от записа на 2 бр. камери от прегледа.
Въз основа на извършената проверка бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №315098/07.02.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което
административнонаказващият орган е приел констатациите от акта. На Б. П. И. за
извършено нарушение чл.44, ал.1, т.1, б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН №315098/07.02.2022
г., Наказателно постановление № 26-0000058 на директор на Районна дирекция
"Автомобилна администрация" Враца, протокол за извършена периодична проверка за
техническа изправност на пътно превозно средство №26672110 от 20.09.2021
г.,Заповед РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, уведомително писмо рег.№11-52-233/10.01.2022 г. от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ регионална дирекция – Враца,
показанията на свидетелите Т. Г. /актосъставител/, К. К. /свидетел по АУАН/ и В. Д.,
които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор" в Районна дирекция
"Автомобилна администрация" – Враца. Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" контролира дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа
изправност на регистрираните пътни превозни средства. В ал. 2, т. 4 на същата
разпоредба е уредено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби
дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на
моторните превозни средства. Съгласно чл. 49 и чл. 51 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, контролът по прилагането на тази наредба се осъществява
2
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация, чиито контролни органи
могат да съставят актове за установяване на административни нарушения при
констатирани такива. От цитираните норми следва, че актосъставителят в случая е
разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при извършената проверка.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно
компетентността на административно-наказващия орган по делото е приложена
Заповед №РД – 08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията,, с която в т. І. 6 са оправомощени директорите на Районна
дирекция "Автомобилна администрация" да издават наказателни постановления за
установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
административно-наказващ орган е имал законовата компетентност да издаде
обжалваното НП.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при издаване на наказателното
постановление са нарушени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”
АУАН е издаден на 07.02.2022 г.- изцяло в срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН – в съшия ден, в който е установено нарушението, а нарушението е
отрито при извършената проверка на 07.02.2022 г. Видно от мотивите към
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС
I и II колегия, административнонаказателното преследване се изключва по
давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в
който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в
който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице
осъществено нарушение от точно определен нарушител. Застъпено е
разбирането, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя
значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено. В случая нарушението е станало
известно на проверяващите органи на 07.02.2022 г., когато е извършена
проверката, при която контролните органи са установили, че е извършено
нарушението. Именно това е първата дата, на която е била налична
необходимата информация за индивидуализация на нарушението. Ето защо,
доколкото АУАН е съставен на 07.02.2022 г., същият е издаден в рамките на
3
3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, буква “б” от Наредба Н-32/2011 г.
на МТИТС, в която е определена ролята на техническия специалист, участващ в
комисията при периодичните прегледи на ППС. Същият извършва необходимите
проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове;
разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху тях заключение за
съответствието с нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя
индивидуален печат.
Приложената санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е бланкетна
и препраща към подзаконовия нормативен акт. Според нея технически специалист,
който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите,
механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които
подлежат на преглед, за проверка на техническата изправност, по методите,
определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (Наредба № Н-32), се наказва с глоба
в размер 1 500 лв. Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 1,
б. „б“ от Наредба № Н-32 сочи, че при извършването на периодичните прегледи на
ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на
техническата изправност на ППС, съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване
на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва необходимите проверки и
измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове; разпечатва
резултатите от измерванията, вписва върху тях заключение за съответствието с
нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя индивидуален печат.
Разпоредбата е препращаща, тъй като конкретните изисквания се съдържат в други
разпоредби от наредбата.
Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в НП следва да
се посочат и законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са препращащи или
бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и съответните правни норми от същия
или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за поведение.
В случая това изискване не е изпълнено.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 периодичните прегледи на ППС
обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите,
които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове,
нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват
при спазване на Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Приложение № 5 към
Наредба № Н-32). Следователно с Методиката са посочени подлежащите на проверка
системи, уредби и механизми на превозните средства. В нея са описани правилата и
препоръчителните методи за тяхната проверка, както и критериите, които трябва да
бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на превозното
средство е приемливо.
В случая като нарушена е посочена единствено отпращащата разпоредба на
чл.44, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС без нарочната й
привръзка към конкретна диспозиция на норма от Приложение 5 към Наредбата. Този
пропуск представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото
на защита на нарушителя, като спестява пълната правна квалификация на
4
нарушението, възпрепятствайки го да разбере кое конкретно правило за поведение е
пропуснал за спази той. Нормата на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. "б" препраща към чл. 31, ал. 1
от Наредбата, според която периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността
и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с
безопасността на движението, отделянето на отработилите газове и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. В цитираната методика се съдържат различните изисквания, които
следва да се спазят при технически преглед, като в т. 1. 1 - 1. 7 са разписани
изискванията, свързани със спирачната уредба. Точка 1. 2. от методиката е озаглавена
"Полезно действие и ефективност на работната спирачна уредба". В т. 1.2.2 е посочено,
че проверката за ефективност на работната спирачна уредба включва проверка на стенд
за изпитване на спирачки, а за превозните средства или ремаркета с максимално
разрешена маса над 3500 кг. - проверка съгласно предписанията на I. 21069 или
равностойни методи. От своя страна, т. 1. 3 от методиката е озаглавена "Полезно
действие и ефективност на резервна (аварийна) спирачна уредба (ако се осъществява
чрез отделна система и когато ППС е произведено с такава)", като в т. 1.3.2. са
предвидени критерии за проверка на ефективността в следния смисъл: ако резервната
спирачна система е отделена от работната спирачна уредба, да се използва методът,
посочен в т. 1.2.2. В т. 1. 4. от методиката е предвидено, че следва да се оценяват
полезното действие и ефективността и на спирачната уредба за паркиране.
Ефективността се проверява (т. 1.4.2.) чрез проверка на стенд за изпитване на
спирачки. Товарните превозни средства следва по възможност да се проверяват в
натоварено състояние. От изложеното е видно, че според методиката на проверка
подлежи ефективността на три вида спирачни системи (работна, резервна и за
паркиране). Освен това се разграничават различни методи за проверка според масата
на автомобила и предназначението му (товарен или лек). Поради тази причина
наказващият орган е следвало да посочи точно кое от изискванията на методиката не е
спазено. Цитирането на Приложение № 5 от методиката не е достатъчно, тъй като в
последното са предвидени различни изисквания за различните видове спирачна уредба
и различните видове автомобили. Липсата на описание на основни признаци от състава
на вмененото нарушение, каквито са фактите, чрез които се е осъществило
конкретното противоправно деяние и механизма му на осъществяване, представлява
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказаното лице и не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство.
Предвид горното в случаите, когато се вменява отговорност за нарушение на
технически специалист, свързано с начина на проверка за техническа изправност на
ППС, в АУАН и НП следва да се посочи съответната нарушена разпоредба от
Методиката, тъй като само в нея се съдържат конкретните правила и методи на
проверката, които той следва да изпълнява.
В мотивите към Тълкувателно решение №8/ 16.09.2021г., постановено по т. д.
5
№1/2020г. Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на
ЕСПЧ, съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно
не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на които се
основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава. Според
утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес
информирането на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също
толкова важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на обвинението.
При тези констатации относно съдържанието на НП, съдът намира, че същото не
съдържа ясно посочване на нарушената законова норма, а това означава липса на
реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, която ограничава сериозно правото на защита на
визирания нарушител.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде
отменено само на това основание.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото в размер на 400.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Поради това следва да осъди Районна дирекция
„Автомобилна администрация”-Враца да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000058 на директора на Районна
дирекция "Автомобилна администрация" - Враца, с което на Б. П. И., от гр.Враца, с
ЕГН: ********** за извършено нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б."б" от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 63д от ЗАНН Районна
дирекция „Автомобилна администрация” - Враца да заплати на Б. П. И. сумата от
400.00 лв. за процесуално представителство на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му, пред Административен съд Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6