Решение по дело №645/2014 на Софийски окръжен съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 08.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 645 по описа на Софийски окръжен съд за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от „В.-.” ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. Д. П., чрез упълномощения адв. И.М. срещу М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ „В.” - гр. П., общ. П., Софийска област, находящо се  в имот извън регулационния план на населеното място, отреден със заповед № ……………./…….. г. и акт  № ……./……….. г. на О. П., състоящо се от 500 кв.м., при съседи: от изток-улица; от запад-земя на ТКЗС; от север- улица; от юг-земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: 1. К., състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ 384 кв.м. и застроен обем 1174 куб.м.; 2. Р., състояща се от покрита търговска площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка със застроена площ 90 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; 3. В., съставляваща едноетажна масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108 кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; 4. К., съставляваща покрит навес с метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.; 5. П. Г. - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво, с двускатен покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., заедно с изпълнените настилки от цепени камъни, засадените трайни насаждения от круша, липа, бук и други, две порти от масивно дърво, изграден над реката подиум-дансинг и съоръженията, обслужващи подхода, открит паркинг, алея, стоманобетонен мост, стопански двор, огради и декоративни подпорни зидове, ответникът М.Ц.М. да бъде осъден да предаде владението на описания недвижим имот на ищеца „В.-.” ЕООД – гр. С. Претендира присъждане на разноски за производството.        

Ищецът твърди, че с решение от 10.01.2002 г., постановено по гр. д. № 451/2001 г. на Софийски окръжен съд и оставено в сила с решение № 805 от 11.07.2003 г. по гр. д. № 709/2002 г. на ВКС, М.Ц.М. бил осъден да предаде на „В.-.” ЕООД владението върху описания по-горе недвижим имот. Въз основа на издаден на 21.10.2003 г. изпълнителен лист „В.-.” ЕООД инициирало изпълнително производство по изп. д. № 94/2004 г. на ДСИ при БРС срещу длъжника М.М. за въвод във владение на имота, което производство било прекратено на 13.10.2004 г., поради непредставяне от взискателя на скица на имота и данъчна оценка. Изпълнителният лист бил изпратен по пощата, вследствие на което изгубен. Въводът в имота не бил осъществен и осъденият да предаде владението  М.М. не бил отстранен от него.

         По молба на „В.-.” ЕООД било образувано гр. д. № 367/2005 г. на РС – гр. Ботевград за издаване на дубликат на изпълнителния лист, по което съдът се произнесъл с определение № 71 от 18.06.2007 г., с което отхвърлил молбата. Последното влязло в законна сила като необжалвано. През лятото на 2007 г. ищецът предприел действия за установяване на фактическата власт върху имота и с договор от 26.03.2008 г. възложил охраната върху него на „С. ..” ЕООД. Твърди се, че ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост и предприел действия за изготвяне на помощен кадастрален план, на който да бъде нанесен имота. На 14.11.2012 г. отдал под наем ресторант „В.” на „К.” ЕООД – гр. С., което било въведено в имота и започнало действия по стопанисването и възстановяването на сградите и съоръженията.

         Твърди се, че на 09.05.2013 г. М.Ц.М. подал искова молба до РС – гр. Ботевград срещу „В.-.” ЕООД и „К.” ЕООД с иск по чл. 76 ЗС за възстановяване владението му върху имота, с твърдения, че ответниците по скрит и нерегламентиран начин му отнели същото, по която с невлязло в сила решение по гр. д. № 560/2013 г. ответниците били осъдени да върнат владението върху процесния недвижим имот на ищеца.

         С оглед на горното и предвид предприетата от ответника М.М. защита чрез владелчески иск по чл. 76 ЗС, ищецът заявява, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 108 ЗС, който интерес бил обусловен от обстоятелствата, настъпили след влизане в сила на решението на Софийски окръжен съд по гр. д. № 451/2001 г.

         Препис от исковата молба, молбата от 17.06.2014 г. и доказателствата към тях са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощника си адв. Т.М. е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че същият е недопустим, по същество неоснователен. Сочи, че владее процесния имот с намерението да го свои и защитава владението си срещу всяко трето лице, включително и срещу ищеца. Твърди, че решението по гр. д. № 560/2013 г. на РС – гр. Ботевград било приключило с влязло в сила решение № 310 от 04.07.2014 г. по гр. д. № 181/2014 г. на Софийски окръжен съд, според което „В.-.” ЕООД било осъдено да предаде владението върху имота на ищеца М.М.. Владението върху имота не му било отнемано и в негова полза била изтекла 10-годишна придобивна давност, като прави възражение за придобиване собствеността върху процесния недвижим имот по давност. Ответникът М.М. моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на сторените за производството разноски.

В съдебно заседание ищеца и ответника поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, който е допустим.

По делото се установяват следните факти:

С решение № 9/07.03.2001 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС - Ботевград ответникът М.Ц.М. е осъден да предаде на „В.-.” ЕООД собствеността и владението на следния недвижим имот: ресторант /битово заведение/ „В.” - гр. П., общ. П., Софийска област, находящо се  в имот извън регулационния план на населеното място, състоящо се от 500 кв.м., при съседи: улица, земя на ТКЗС, улица, земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: К., Р., В., К. и покрит грил навес, както и др. подобрения и трайни насаждения. Решението е влязло в законна сила на 11.07.2003 г. с Решение № 805/11.07.2003 г., постановено по гр.д. №709/2002 г. на ВКС на РБ, IV г.о. На 21.10.2003 г. от РС – Ботевград е издаден изпълнителен лист на „В.-.” ЕООД по влязлото в сила решение.

С определение № 71 от 18.06.2007 г., постановено по гр.д. № 367/2005 г. на РС- Ботевград, влязло в законна сила на 03.07.2007 г., е отхвърлена молбата на „В.-.” ЕООД с искане да бъде постановено определение, за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 3/2000 г. на БРС, като неоснователна.

С решение № 259/18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на РС – Ботевград  „В.-.” ЕООД и „К.” ЕООД  са осъдени да предадат на ищеца М.Ц.М.  владението върху дворно място с площ 500 кв.м. находящо се в землището на гр. Правец, махала „Ж.”, извън регулационния план на населеното място, заедно с построените в него атрактивно заведение „В.”, двуетажна масивна стопанска сграда, допълнителни сгради и атракционни елементи, при съседи: от две страни улица и от две страни имот на бившето ТКЗС. С решение № 310/04.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 181 по описа на СОС за 2014 г. решението на РС-Ботевград в частта, с която „В.-.” ЕООД и „К.” ЕООД  са осъдени да предадат на М.Ц.М. владението върху дворно място с площ 500 кв.м. находящо се в землището на гр. П., махала „Ж.”, извън регулационния план на населеното място, заедно с построените в него атрактивно заведение „В.”, двуетажна масивна стопанска сграда, допълнителни сгради и атракционни елементи, при съседи: от две страни улица и от две страни имот на бившето ТКЗС е потвърдено, влязло в законна сила на 09.09.2014 г.

От договор за отдаване под наем на недвижим имот от 14.11.2012 г. се установява, че „В.-.” ЕООД, в качеството си на наемодател е отдало под наем на  „К.” ЕООД  в качеството му на наемател недвижим имот – ресторант „В.”, находящ се в гр. П. за срок от десет години, при месечен наем в размер на 500 лева без ДДС на месец.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № …, том .., рег. № …., дело № … от 07.12.2006 г. на нотариус Д. Г. - № … по регистъра на Нотариалната камара, „В.-.” ЕООД е признато за собственик, на основание продажба по реда на чл. 12 от Наредба на търговете във връзка с ЗППДОП и ППЗППДОП, на следния недвижим имот: РЕСТОРАНТ- БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ „В.”, построен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – дворно място, извън регулационния план на гр. П., общ. П., С. О., махала „Ж.”, с площ на имота от 500 кв.м., при съседи: улица, земеделска земя, улица, земеделска земя, заедно с изградените в него сгради и атрактивни заведения, както следва: К., състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ 384 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; В., съставляваща едноетажна масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108 кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; К., съставляваща покрит навес с метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.;  и П. Г. - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво и двускатен покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., както и намиращите се в имота подобрения, трайни насаждения, настилки и др.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № …, том .., рег. № …., дело № … от 14.07.2011 г. на нотариус Д. Г. - № … по регистъра на Нотариалната камара, „В.-.” ЕООД е признато за собственик, на основание покупка и съдебно решение, на следния недвижим имот: КОМПЛЕКС- БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ „В.”, находящ се в имоти извън регулационния план на гр. П., изграден частично върху собствено дворно място от 500 кв.м., при съседи на мястото по доказателствен акт: от изток – улица, от запад – земеделска земя, от север – улица, от юг – земеделска земя, както и върху съседни имоти , с отстъпено право на строеж и ползване на прилежащ и обслужващ терен върху съответните части, съгласно одобрени планове и разрешения за строеж № 25/1982 г., състоящо се от изградените в комплекса сгради и атрактивни заведения, както следва: 1. К., състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ 384 кв.м. и застроен обем 1174 куб.м.; 2. Р., състояща се от покрита търговска площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка със застроена площ 90 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; 3. В., съставляваща едноетажна масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108 кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; 4. К., съставляваща покрит навес с метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.; 5. Покрит грил - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво, с двускатен покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., заедно с изпълнените настилки от цепени камъни, засадените трайни насаждения, масивни огради с порти от масивно дърво, изграден над реката подиум-дансинг, както и съоръжения, обслужващи подхода към комплекса: открит паркинг, алея, стоманобетонен мост, стопански двор, огради и декоративни подпорни зидове.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее имота без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищеца следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника, който владее или държи вещта без правно основание. При тези доказателства съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска по чл.108 от ЗС.

По делото е безспорно, че с влязло в сила решение № 9/07.03.2001 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС - Ботевград е признато правото на собственост на „В.-.” ЕООД върху недвижим имот: ресторант /битово заведение/ „В.” - гр. П., общ. П., С. О., находящо се  в имот извън регулационния план на населеното място, състоящо се от 500 кв.м., при съседи: улица, земя на ТКЗС, улица, земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: К., Р., В., К. и п. Г. н., както и др. подобрения и трайни насаждения и М.М. е бил осъден да му го предаде. Т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска, ищецът е собственик на имота, въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

По делото липсват доказателства „В.-.” ЕООД да е въвеждан във владение на недвижимия имот след влизане в законна сила на постановеното решение. Ответникът М.М. не е бил отстранен от имота след уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Искането на ищеца за издаване на дубликат на изпълнителен лист е оставено без уважение и ответникът очевидно е продължил да упражнява фактическа власт върху имота в противовес със съдебното решение. Първият опит на „В.-.” ЕООД да си ползва пълноценно имота, както твърди е от месец ноември 2012 г., с отдаването под наем на недвижимия имот на „К.” ЕООД. С решение № 259/18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на РС – Ботевград  „В.-.” ЕООД и „К.” ЕООД  са осъдени да предадат на ищеца М.Ц.М.  владението върху дворно място с площ 500 кв.м. находящо се в землището на гр. П., махала „Ж.”, извън регулационния план на населеното място, заедно с построените в него атрактивно заведение „В.”, двуетажна масивна стопанска сграда, допълнителни сгради и атракционни елементи, при съседи: от две страни улица и от две страни имот на бившето ТКЗС, което е потвърдено с решение № 310/04.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 181 по описа на СОС за 2014 г. Очевидно е, че ответникът не е отнемал владението на имота, а е продължил да го държи с намерението да го свои. От събраните доказателства съдът приема, че имотът се намира във владение на ответника, поради което е налице втората предпоставка за уважаване на иска. 

Налице е и третата предпоставка за уважаване на иска, имотът се владее от ответника без правно основание. Съдът следва да се съобрази с постановеното решение /по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС – Ботевград/, тъй като съгл. чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Постановеното и влязло в сила решение с правно основание чл.76 ЗС не променя по никакъв начин констатациите на решението по гр. д. № 3/2000 г. БРС относно правото на собственост. В производството по владелчески искове се защитава единствено фактическа власт върху имота- владение или държане, без обаче да се изследва собствеността. Собственическото право е с по-голям интензитет от това на лице, чието владение/държане е било успешно защитено по съдебен ред. В случая налице е правен интерес за ищеца от ревандикационния иск, тъй като правото на собственост му е било признато с влязло в сила съдебно решение, но въпреки това фактическата власт върху имота не му е предадена и не е могъл да извади от имота лицето, което не изпълнява съдебното решение.

         Възражението за изтекла придобивна давност на ответника е неоснователно. След като ответникът е бил вече осъден да върне на собственика отнето владение, не може да противопостави по същество възражение за изтекъл срок на една погасителна давност, нито да изтъкне като обстоятелство срока на една своя придобивна давност, доколкото след като е осъден да предаде владението, той се превръща в държател, а  за държателите придобивна давност не тече -Решение №291/25.02.2015 по дело №2988/2014 на ВКС, ГК, III г.о.  Ответникът не може да формира намерение за своене в противоречие със съдебен акт, който го обвързва. В този смисъл възражението за придобиване на имота по давност се явява и неоснователно.

Изложеното дотук и безспорното между страните обстоятелство, че имотът се ползва понастоящем от ответника обуславя основателността на иска по чл. 108 ЗС за признаване на установено, по отношение на М.Ц.М., че ищецът е собственик на процесния имот и за осъждане на ответника да преустанови ползването и да предаде на ищеца владението върху него. На основание т.2а от Тълкувателно решение  №4/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

По разноските – съгласно чл.78, ал. 1 от ГПК ако искът бъде уважен изцяло, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. Видно от събраните по делото доказателства и представен списък сторените от ищеца разноски са в размер на 707,43 лева за държавна такса, 70,74 лева за вписване на исковата молба и 3000,00 лева адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител направи възражение за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималното адвокатско възнаграждение, съобразно изцяло уважения иск и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2652,29 лева. По делото е проведено само едно съдебно заседание и с  оглед на фактическата и правна сложност съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения минимален размер. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 3430, 46 лв. /три хиляди четиристотин и тридесет лева и четиридесет и шест ст./, от които 2652,29 лева за адвокатска защита, 707,43 лв. /седемстотин и седем лева и четиридесет и три ст. / за държавна такса и 70,74 лв. /седемдесет лева и седемдесет и четири ст. / за вписване на исковата молба.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, че ищецът „В.-.” ЕООД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. Д. П. е собственик на следния недвижим имот: БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ „В.” - гр. П., общ. П., С. О., находящо се  в имот извън регулационния план на населеното място, отреден със заповед № …………/….. г. и акт  № …../……… г. на О. П., състоящо се от 500 кв.м., при съседи: от изток-улица; от запад-земя на ТКЗС; от север- улица; от юг-земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: 1. К., състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ 384 кв.м. и застроен обем 1174 куб.м.; 2. Р., състояща се от покрита търговска площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка със застроена площ 90 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; 3. В., съставляваща едноетажна масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108 кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; 4. К., съставляваща покрит навес с метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.; 5. П. Г. - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво, с двускатен покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., заедно с изпълнените настилки от цепени камъни, засадените трайни насаждения от круша, липа, бук и други, две порти от масивно дърво, изграден над реката подиум-дансинг и съоръженията, обслужващи подхода, открит паркинг, алея, стоманобетонен мост, стопански двор, огради и декоративни подпорни зидове.

ОСЪЖДА М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: *** да предаде на „В.-.” ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. Д.П. владението на следния недвижим имот: БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ „В.” - гр. П., общ. П., С. О., находящо се  в имот извън регулационния план на населеното място, отреден със заповед № ………../…. г. и акт  № …./…….. г. на О. П., състоящо се от 500 кв.м., при съседи: от изток-улица; от запад-земя на ТКЗС; от север- улица; от юг-земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: 1. К., състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ 384 кв.м. и застроен обем 1174 куб.м.; 2. Р., състояща се от покрита търговска площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка със застроена площ 90 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; 3. В., съставляваща едноетажна масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108 кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; 4. К., съставляваща покрит навес с метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.; 5. П. Г. - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво, с двускатен покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., заедно с изпълнените настилки от цепени камъни, засадените трайни насаждения от круша, липа, бук и други, две порти от масивно дърво, изграден над реката подиум-дансинг и съоръженията, обслужващи подхода, открит паркинг, алея, стоманобетонен мост, стопански двор, огради и декоративни подпорни зидове.

 

ОСЪЖДА  М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: ***  да заплати на „В.-.” ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. Д. П. направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 3430, 46 лв. /три хиляди четиристотин и тридесет лева и четиридесет и шест ст./

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        

СЪДИЯ: