Р Е Ш Е Н И Е
№ 3796
гр. Варна, 26.09.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5030 по описа на ВРС за 2017-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.К.С., ЕГН**********,
иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Е. – п. П.”
АД, ЕИК***, сумата 11853.81лв. –
стойност на коригирана (служебно начислена) ел.енергия за периода 12.10.2015г. – 11.10.2016г. за обект,
находящ се в ***, с абонатен №***и клиентски №***.
Ищецът твърди,
че узнал за извършена от
„Е. – п. м.” АД проверка на измервателния
уред, обслужващ имот,
находящ се в ***, с абонатен №***и
клиентски №***, титуляр по партидата
на който е ищеца
(към момента, а до 2014г.
– покойната му съпруга). При проверката било констатирано неточно измерване (отразяване измерването) на електрическа енергия. Във връзка с проверката
бил съставен протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия, като му е начислена сумата 11853.81лв. – стойност на коригирана (служебно начислена) ел.енергия
за периода 12.10.2015г. – 11.10.2016г.
Поддържа, че не я дължи и излага
съображения за това.
Моли за уважаване на иска
и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е. – п. П.” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са в договорни
правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба имот.
Оспорва
обаче иска, като в тази връзка навежда доводи, че проверката на електромера
е извършена съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ и че при
осъществяването й е установено точно измерване на количеството потребена
енергия, но неточно остойностяване на същото, поради неизправност на софтуера
на електромера (отчитане на суми по скрит регистър). На база на констатациите е
извършено служебно преизчисляване на сметката на абоната, като определената по този
ред стойност счита за дължима от абоната като реално потребена ел. енергия.
По същество моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори,
че са съконтрагенти по договор за
доставка на ел.енергия, по силата на който
ищецът е потребител, а ответникът – доставчик, като договорът е уреден от ОУ ДПЕЕЕМ, които са обявени публично и са узнати от
абоната, като последното се потвърждава и от приложените доказателства за
публично оповестяване на ОУ.
От представения констативен протокол се установява, че на 14.10.2016г. длъжностни
лица на „Е. – п. м.” АД извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в ***, с абонатен №***и клиентски №***. Отразено е, че при проверката не е констатирана механична повреда или гршка при измерването
на консумираната енергия, но част от последната е отчитана по невизуализиран регистър 1.8.3,
вместо по регистрите за дневна и нощна тарифа (описани са всички тарифни
показатели, прочетени чрез специализиран софтуер). Поради това електромерът е подменен. Протоколът е подписан от двама служители
на „Е.
– п. м.” АД и от двама свидетели.
Със
„становище” от 01.02.2017г. на началник отдел при „Е. – п. П.” АД е одобрено начисляването на допълнителни
общо 83240 кВт/ч. потребление, разделено на
няколко подпериода със съответни размери. Начисляването е извършено „служебно”
и „на осн. чл.50 ПИКЕЕ”, след прочитане данните от скрития регистър.
Представена е
фактура №**********/***г., издадена въз основа на цитираното „становище”, в която
се посочва като дължима от ищеца сумата 11853.81лв. – стойност на коригирана
(служебно начислена) ел.енергия за периода 12.10.2015г. – 11.10.2016г. за
обект, находящ се в ***, с абонатен №***и клиентски №***.
От заключението на експерта по
назначената СТЕ, което съдът възприема като обективно и достоверно, се установява че корпуса и схемата на електромера в
случая няма данни да са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера на СТИ, в
резултат на която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и
по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана и може да бъде
изследвана само чрез специализиран софтуер. Такъв софтуер за прочитане на
скритите данни по правило притежават само неговия производител и лицензираното
за ползването му енергийно дружество. Българският институт по метрология не
разполага с пълен и надлежен механизъм и софтуер за
преценка на софтуерни въздействия в СТИ, а процесният електромер не е тип „Смарт”. Фактурираната сума е математически правилно
изчислена по цените на КЕВР на база „начислената” консумация.
Видно от
обясненията на експерта в о.с.з., в случая е невъзможно да се установи кога
точно е стартирало отчитането по
невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е станало конкретно
в процесния или/и в друг (предходен) времеви период и в кой точно часови
диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия. Освен това различните
количества ел. енергия за отделните подпериоди, посочени в „становището за
начисляване”, вещото лице пояснява, че са изчислени „приблизително математическо”
и „в никой случай не са реално отчетени количества”.
От показанията на изслушания свидетел се потвърждава
верността на записаните в процесния констативен протокол обстоятелства при
проверката и естеството на неизправността на електромера.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: След като ответното дружество претендира исковата сума
именно от ищеца (издадена фактура на негово име и изявление на ответника в
о.с.з., че вземането се претендира именно от ищеца), няма съмнение в допустимостта
на предявения отрицателен иск.
По основателността: Фактическият
състав на предявения отрицателен установителен иск се свързва с установяване от
ответника, в условията на пълно и главно доказване, на основанието и размера на
вземането си – законосъобразността и правилността на
корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ, ПИКЕЕ и ЗЕ или реалното
доставяне на твърдяното количество ел. енергия през процесния период до обекта
на ищеца (в зависимост от действителните фактически данни).
По корекционното правомощие: По делото не се спори, че ищецът
е потребител на
ел. енергия
по смисъла на ЗЕ, че
имотът, в
който е монтиран
процесния електромер, е част от електропреносната мрежа, както и че с
ответника -
въззивник са в договорни отношения за доставка
на електрическа енергия, уредени при
ОУ, обявени надлежно, като последното се потвърждава и
от приложените доказателства за публично оповестяване на ОУ.
В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. са обнародвани Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение
на делегирани с разпоредбите на чл.21,
ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ
правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12
ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните
норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото
„друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва
да се отчитат единствено за корекционни процедури с
начална дата след 16.11.2013г. Поради това и с оглед
въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) следва да се вземат предвид в случая, поради
материалния им нормативен характер.
В настоящия случай
от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на
свързване или схемата на измерване на електромера – тоест не е устанановена грешка при измерването
на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив – касае
се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са
отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа. При тези фактически данни корекционните основания по чл.48
и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични
дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и
измерване, а хопотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира
специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ.
В чл.50
ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв,
защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при
който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на
дружеството. Нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет
на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо
разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От
изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните
правомощия на ответното дружество по правилата на чл.48, чл.49 и чл.50 СК са
неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо
начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни
правила следва да се отрече.
По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да състалвява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази
връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ,
задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Дори да би
се приело, че такъв софтуер би могъл да бъде закупен и на свободния пазар,
доказателства за което няма, то никой потребител не е длъжен да инвестира пари
в подходящ хардуер и софтуер, нито да може да борави с тях, за да упражни
законовото си право на контрол на показанията на
електромера.
На следващо
място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите
на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ,
които въвеждат изискване за зоново в денонощието
измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в
случая.
Непонятно остана
още начисляването на различни количества ел. енергия за отделните подпериоди,
посочени в „становището за начисляване”, които съдебния експерт определя като „математически”
изчислени, но „в никой случай не са реално отчетени количества”.
И най – вече от
заключението по СТЕ и обясненията на експерта в о.с.з. е повече от видно, че е
невъзможно да бъде установено по несъмнен начин, кога
точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали
натрупването на показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг (предходен)
времеви период и в кой точно часови диапазон е потребена записаната в скрития
регистър енергия.
За пълнота по
делото дори липсва протокол за монтаж на СТИ, от който да се изясни с какви
показатели е монтиран електромерът на обекта, тк ако
след предходна подмяна той не е бил нулиран, преди да бъде свързан към
процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на предишния обект.
По
изложените причини съдът намира за недоказано пълно и главно, че исковата сума
се дължи от ищеца, като цена за реално потребена от него в процесния период
цена за действително доставена до обекта му ел. енергия.
В заключение по изложените
групи съображения съдът намира, че по делото не се
установи
по надлежен начин наличието
на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване”
на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна - „Е. – п. П.” АД,
че процесна
сума му се
следва.
Поради
това искът
е основателен и следва да бъде уважен.
Горните правни изводи
впрочем са възприети изцяло, с препращане към мотивите на настоящия съдебен
състав, в актуалната практика на ВОС при подобни случаи (Решение от
05.07.2017г. по в.гр.д. №1124/2017г. на ВОС; Решение от 24.02.2017г. по в.гр.д.
№2451/2016г. на ВОС; Решение от 22.02.2016г. по гр.д. №50/2016г. на ВОС,
Решение от м.февруари 2016г. по гр.д. №107/2016г. на ВОС и други).
По разноските: Предвид изхода на спора
и представените доказателства, на
ищеца се следват разноски за държавна такса – 474.16лв. и адвокатски хонорар – 900.00лв.,
или общо 1374.16лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.К.С., ЕГН**********, не дължи на „Е. – п. П.” АД, ЕИК ***, сумата 11853.81лв. – стойност на коригирана (служебно начислена)
ел.енергия за периода 12.10.2015г. –
11.10.2016г. за обект, находящ се в ***, с абонатен №***и клиентски №***,
на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е. – п. П.” АД, ЕИК ***,
да
заплати на Т.К.С., ЕГН**********,
сумата 1374.16лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………