№ 59
гр. Варна, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.на Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от С.на Тодорова Търговско дело №
20233100900385 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 385 по описа на Окръжен съд Варна е
образувано по искова молба на „МИНЕРАЛИ-М" ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Гергевана" №10 срещу
„ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК" АД ЕИК ********* с адрес: с. Неофит Рилски,
общ. Ветрино, обл. Варна за осъждане на „Исторически парк" АД ЕИК
********* да заплати на „Минерали-М" ООД ЕИК ********* сумите, както
следва:
Сумата от 29564.79 лева с ДДС, представляваща главница (остатък) по
фактура № **********/23.11.2020г., издадена по Договор № 3 от 12.12.2018г.
за изработка и доставка на изделия от камък, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане и
Сумата от 7744.33 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, начислена върху главницата, определено по размер от законната
лихва, за периода от 06.12.2020г. до 06.07.2023г.
Претендират се разноски, направени пред настоящата инстанция.
Твърди се в исковата молба, че между страните били установени
търговски отношения, произтичащи от Договор за изработка и доставка
№3/12.12.2018г., с който договор ищецът, като изпълнител се задължил да
изработи и предаде на ответника изделия от камък, описани в спецификация-
оферта, на обща стойност 890 872.40лева, предназначени за изграждането и
оформянето на визията на различни обекти от собствения на ответника
туристически атракцион - „Исторически парк", разположен в село Неофит
Рилски, област Варна. Изделията били предавани с нарочно изготвен приемо-
предавателен протокол, подписван от представители на двете страни. След
1
предаване на изделията по съответния ред, били издавани и съответните
счетоводни документи. По процесния договор за изработените и предадени
изделия от камък били съставени 15 броя приемо-предавателни протокола,
въз основа на които са издадени общо 29 броя данъчни фактури, които
ответникът заплащал регулярно. След предаване на последните изделия от
камък с Приемо-предавателен протокол № 15 от 09.06.2020г. била издадена
последната издадена по договора фактура № **********/23.11.2020г. на
стойност 162 895.99 лева. Твърди се, че по същата ответникът е извършил
няколко частични плащания, както следва: на 23.11.2020г. - сумата от
23331.20лева; на 09.02.2021г. - сумата от 15000.00лева; на 31.03.2021г. -
сумата от 20000.00лева; на 10.05.2021г. - сумата от 20000.00лева; на
21.05.2021г. - сумата от 20000.00лева; на 22.06.2021г. - сумата от 20000.00лева;
на 05.07.2021г. - сумата от 15000.00лева, в резултат на което останали
дължими 29 564.79 лева с ДДС.
Сочи се в исковата молба, че с цел уреждане на съществуващите
облигационни отношения, на 25.01.2023г. страните са подписали
извънсъдебна спогодба, с която ответникът признава наличието на парично
задължение, като е поел ангажимент да го погаси на три отделни месечни
вноски с определен падеж на всяка една, като последната е с дата на плащане -
20.04.2023г.
Ищецът твърди, че плащания не били извършвани, поради което
задължението за сумата в размер на 29 564.79 лева, представляваща остатък
по фактура № **********/23.11.2020г. е непогасено и към настоящия момент.
Обосновава, че за периода, считано от 06.12.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба се е формирала дължима сума в размер на 7744.33 лева,
мораторна лихва върху дължимата главница. Поради изложеното моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна „Исторически парк" АД, с който ответникът счита исковата
претенция за неоснователна. Изразява становище, че с подписване на
извънсъдебната спогодба страните са приели за дължима опредЕ.та сума, но
известно време след монтирането на доставените изделия от камък били
открити скрити недостатъци по тях, изразяващи се в промяна в тяхното
качество и в цвят.
Твърди се, че веднага след откриване на недостатъците на доставените
стоки е направено възражение за неизпълнен договор, като е осъществен
контакт с изпълнителя - ищеца, но последният отказал да подмени дефектната
част от стоката, както и да поеме разноските по демонтиране и монтиране на
нова каменна облицовка. Поради обстоятелството, че договорът не бил
изпълнен от страна на ищеца поради доставката на некачествени стоки и
предвид отказа от замяната им, не било извършено и плащането на сумите,
посочени в извънсъдебната спогодба.
Ответникът прави възражение срещу размера на претендираните суми,
като счита, че след като в чл. 1, ал. 2 от спогодбата е уредено, че кредиторът
„Минерали М" ООД няма да претендира заплащане от длъжника
„Исторически парк" АД на дължимите лихви за забавено плащане по
посочената данъчна фактура, то претенцията за присъждане на мораторна
лихва в размер на 7 744.33 лева, считано от датата на подписване на
спогодбата до подаване на исковата молба, следвало да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
2
недоказан и присъждане на сторените по делото разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло писмения
отговор и поддържа изложеното в исковата молба. Счита, че с депозирания
отговор е направено признание на фактите, по реда на чл. 175 ГПК, относно
следните фактически обстоятелства: че между страните съществува валидно
обвързваща ги извънсъдебна спогодба, сключена на 25.01.2023г.; че плащане
по главния иск на останалото дължимо плащане по фактура №
**********/23.11.2020г. в размер на 29 564.79лева не е извършвано. Изразява
становище, че по силата на сключения между страните писмен Договор
№3/12.12.2018г. в случай на констатиране на недостатъци по изработените
изделия, следвало същите да се отразят в протокола по приемането и
предаването им. Видно от приложения Приемо-предавателен протокол № 15
от 09.06.2020г. е, че при приемането на изделията от камък недостатъци не са
били констатирани. Счита, че ответникът не е конкретизирал по кои точно
изделия от камък са се проявили твърдените от него „скрити недостатъци" и в
какъв срок. Посочва, че каменните изделия са предадени на ответника на
09.06.2020г., а Извънсъдебната спогодба е сключена на 25.01.2023г., при чието
подписване претенции по реда на чл.265 от ЗЗД, касателно наличие на
"недостатъци" по изработените от изпълнителя каменни изделия не били
отправяни. Намира, че с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, с която
законодателят е установил презумпцията, че липсата на възражение при
приемане на изпълнението, работата се счита за приета, а пропускът да бъде
своевременно направено такова преклудира възможността на възложителя да
реализира отговорността на изпълнителя за евентуални недостатъци по реда
на чл.265 ЗЗД.
За неотговарящи на обективната истина посочва твърденията на
ответника, че е отправил възражение за неизпълнен договор и твърди, че
водените между страните разговори касаели само и единствено останалото
частично задължение по процесната фактура от страна на ответника, довели
до сключване на извънсъдебна спогодба на 25.01.2023г. Счита, че индиция за
несъстоятелност на твърденията за наличие на „недостатъци" по изработените
каменни изделия били извършваните частични плащания по процесната
фактура от страна на ответника, последното от които е на 05.07.2021г.
Единствено при провежданите разговори се твърди, че ответникът бил
споделил за „избила ръжда" върху някои от каменните изделия и е поискал
изработка на нови изделия за подмяна за своя сметка, каквато готовност
изпълнителят е изразил при условие, че ответникът заплати дължимия остатък
по процесната фактура и заплати новите авансово. По изложените
съображения счита, че направеното възражение от ответника по чл. 265 от ЗЗД
е неоснователно, а алтернативно - поради настъпила преклузия.
По въведеното възражение за неоснователност на претенцията по
акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД ищецът намира, че съгласно чл.4 от
Спогодбата страните са се съгласили, че едва с изпълнението на подписаната
между тях извънсъдебна спогодба, ще се приеме, че за в бъдеще няма да са
налице претенции по отношение на това вземане. В допълнение посочва, че с
текста на чл.5 от спогодбата, страните изрично се съгласили, в случай на
неизпълнение на постигнатите уговорки, неплащането на която и да е
уговорените вноски в срок прави изискуемо цялото неизплатено вземане,
ведно с лихвите и евентуалните разноски, като отпадат и уговорките за отказ
от лихви. Поради неизвършване на уговореното плащане от страна на
3
ответника, ищецът намира, че условията на спогодбата не са изпълнени и
претендира вземането за забава.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва
твърденията, изложени в допълнителната искова молба. Твърди, че след
подписване на извънсъдебната спогодба и след монтирането на облицовката
от каменни изделия са открити скрити недостатъци на доставените стоки,
конкретно и най-вече в изделията, представляващи каменни плочи -
„облицовка", които са монтирани на обекти „Тракийски дворец" и „Храм на
Кибела" в туристически атракцион „Исторически парк". Недостатъците се
изразявали в неестествена промяна на цвета - поява на петна в част от
каменните плочи и на появата на шупли и оронване на част от каменните
плочи, използвани за облицовка, за които твърди, че са се появили след
монтажа им и след подписване на процесната спогодба. След откриване на
недостатъците посочва, че е направено възражение за неизпълнен договор.
Моли с решението по делото да се направи произнасяне за съществуването на
частичното неизпълнение на процесния Договор № 3 от 12.12.2018г. от страна
на „Минерали М“ ООД, изразяващо се в изработка на некачествени/дефектни
стоки за част от стоките. Изразява несъгласие с направените от ищеца
твърдения, че едва след изпълнението на подписаната между страните
извънсъдебна спогодба, следвало да приеме, че не се дължат лихвите от
възникване на вземането до подписване на спогодбата. Счита, че със
спогодбата са извършени взаимни отстъпки, с които ищецът се отказва от
претенциите си за лихва за забава на претендираната главница, а ответникът
признава вземането по основание и размер, поради което претенцията за
заплащане на лихва, считано от датата на спогодбата до датата на подаване на
исковата молба, следвало да бъде отхвърлена.
С допълнителна молба вх. № 28108/17.11.2023г. ответникът
конкретизира вида, характера, количеството и мястото на увредените каменни
изделия, монтирани в обект Тракийски храм (Храм Кибела) и обект Тракийски
дворец (Тюрзис), които основно се изразяват в пукнатини и тъмни петна върху
различни елементи от облицовката, подробно описани в молбата. Сочи се, че
при подписване на спогодбата били налице някои дребни дефекти като
оронвания по ръбовете и ъглите на някои от плочите, а пукнатините и петната
се появили в началото на м. 02.2023г., т.е. след подписването на спогодбата.
Твърди се, че след м.02.2023г. между представителите на двете дружества
били провеждани няколкократно разговори за подмяната им за сметка на
ищеца, но това не било приет от последния. Сочи се, че монтажът на
каменните изделия е извършван от „Монтажи Мрамор“ ООД с ЕИК
********* в периода от началото на 2019г. до края на м. 06.2020г. Писмен
договор с изпълнителя не е подписван, като разплащането се извършвало след
издаване на фактура за положения труд.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Прието за безспорно установено между страните е, че същите са
обвързани от действието на писмен договор № 3 от 12.12.2018г., по силата на
който изпълнителят „Минерали М“ ООД гр.Велинград се е задължил по
поръчка и според изискванията на възложителя „Исторически парк“ АД с.
Неофит Рилски, общ. Ветрино, да изработва изделия от камък, съгласно
спецификация – оферта.
4
Съгласно чл. 2 и чл. 3 възложителят предоставя аванс от 50 % от
стойността на всяка оферта, а остатъкът се заплаща при получаване на
продукцията. Приемането на изработените от изпълнителя елементи се
извършва от възложителя в цех Велинград, за което се съставя приемо-
предавателен протокол, в който се описва количеството, като качеството на
изделията се преценява към момента на предаването (чл.10). В случай на
констатирани недостатъци на изработеното, възложителят има право да иска
отстраняването им за сметка на изпълнителя в посочен срок (чл.11).
Транспортните разходи до обекта на възложителя са за негова сметка (чл.12).
Представен по делото е Приемо-предавателен протокол № 15 от
09.06.2020г., разписан от членове на комисия : А. СтА.-М. и Н. Н., с който е
удостоверено предаването и натоварването на подробно посочени изделия –
барелеф, облицовка, профили, шапка и пиластри с посочено количество и
метраж. Представена е Фактура № **********/23.11.2020г. за извършена
изработка на мраморни елементи Храм Траки на обща стойност от 516 666.67
лева, с отразен общ аванс по издадени фактури и сума за плащане в размер на
162 895.99 лева.
Не се оспорва от страните взаимноразписана Извънсъдебна спогодба от
25.01.2023г., с която след констатация относно извършено частично плащане
по Фактура № **********/23.11.2020г. е приета между страните дължимостта
на остатък по нея в размер на 29 564.79 лева. При взаимни компромиси
страните са взели решение кредиторът да се откаже от дължимите лихви за
забава в плащането на главното вземане и да приеме плащане на главницата на
няколко транша, а длъжникът е поел ангажимент да заплати изцяло сумата на
три вноски с фиксиран падеж в периода 20.02.2023г. – 20.04.2023г. Страните са
се договорили, че при неплащане на която и да е вноска отпада уговорката за
недължимост на обезщетение за забава по размер на законната лихва (чл.5).
Прието за безспорно по делото е, че плащане по главния иск на
останалия дължим остатък по Фактура № **********/23.11.2020г. в размер на
29 564.79 лева не е извършвано.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водените от ищеца свидетели : Н. Д. Н., А. Д. К. и А. СтА., както и на
свидетелите, водени от ответника : С. С., Й. М. и Х. Х..
Св. Н. Н. преподава във Варненски свободен университет – доцент по
скулптура. Сочи, че заедно с И. М. са създали „Исторически парк“, като той
бил „Арт директор“, макар, че такава длъжност не е имало, а М. отговарял за
финансовата част.
Св. Н. се занимавал с всичко останало, включително и с фирмите, които
работели на обекта; цялата художествена и изпълнителска част „минавала“
през него от създаването, считано от 2014г. - 2016г., за да се реализира идея за
атракцион.
Св. Н. изнася, че той е направил контакта „Минерали М“ ООД, тъй като
познава работата им от 25 години. Сочи се, че всички детайли са негова идея,
като нещата са мислени и чертани от архитекта по негови указания. Тъй като е
настоявал за всеки един детайл да бъде изработен и поставен по точно
определен начин, то той от първия до последния момент е присъствал изцяло
на обекта, както и предварително при приемането на елементите, изработвани
„Минерали М“ ООД. Проследявал е елементите преди да се натоварят на
превоза за Варна в гр. Велинград, както и след като биват разтоварени, вкл. и
5
по време на монтажа им, тъй като за него било изключително важно всичко,
което се прави да бъде изпълнено така, както той го вижда и иска.
Свидетелят сочи, че доста пъти и на доста места се е случвало да има
проблеми при монтажа на мраморните елементи в следствие на некачествено
изградена сграда. Споделя, че строителството на сградите не било качествено
изпълнено от основния изпълнител на строителството фирмата „Миг маркет“
гр. Варна. Налагало се да се къртят изкривени стени и да се дублира
изграждането на стени, за да се постигни крайния резултат, защото камъкът
бил подготвен по детайли и трябвало да си влезе по размер на строежа, който е
крив или изтумбен. Налагало се да се кърти бетон, като понякога се стигало до
арматура, за да се монтира камъка.
Св. Н. изнася, че не е установявал некачествена работа на доставчика
„Минерали М“ или изработено да е опасно. Сочи, че е скулптор и доста добре
познава естеството на камъка. Изнася, че стенната облицовка в сградата
Тюрзис и Храм Кибела е изцяло от мрамор. По пода има най-различни
камъни, но това, за което става въпрос е мрамора. Това е кристален камък,
който попива влага и течност в дълбочина, може би в едни 6-7 см, каквото и
да било. Затова кухните не са правят от мрамор, а от гранит, защото и
гранитът също попива, но по-малко. Каквото и да капне, всичко попива и се
оцветява. Изработването на мраморните изделия било по идея на
„Исторически парк“. Извършена е възстановка на базата на консултации с
проф. М., с проф. В., с проф. К. от Търново, с Директора на Търновския музей,
които казали, че ако идеята е сградите да се възпроизведат едно към едно,
напр. двореца на Севт ІІІ, следва да се направи съобразно историческите
данни. Затова било решени облицовката да е мрамор.
Св. Н. изнася, че не е видял пукнатини по мраморните колони както при
приемането им във Велинград, така и при разтоварването на обекта. Сочи, че
ако има пукнатина, няма как да се монтира, ако е спукан елемента, защото
тръгне ли дамара, е абсурдно да се монтира спукан елемент. Твърди, че или
след монтажа може да се спука, естествено, при улягане на терена или
всякакъв вид други условия, но не и от самия камък.
Пояснява, че „дамар“ е скрита пукнатина, която при най-малкия допир
се отваря. В случая не е имало дамаросани камъни, защото те се избират.
Когато бъде изработван детайла от камъка, тези дамари се махат, защото иначе
ще бъдат компрометирани още при изработката на камъка. Ако ги е имало, те
се махат, ако ги е нямало – няма как да се проявят впоследствие.
Според свидетеля, „Исторически парк“ не е подсигурявал качествени
материали за монтажа на камъните. Спомня си, че „Миг Маркет“ е доставяло
абсолютно всичко - пясък, цимент, арматура и други материали. Имало
проблеми там, защото изискванията за това как да се монтира камъка били
едни, а възможностите за доставка били други. Общо взето – каквото е имало.
През лятото, май месец 2018г. може би, без точен спомен, свидетелят
твърди, че сградите били готови за посещение. Храмът на Кибела също бил
готов, но все още лисвало абсолютно всичко.
Според свидетеля причините за неразплащането с „Минерали М“ най-
вероятно са били по-скоро на моменти липса на пари, но никакъв случай не е
бил проблема в качеството на изработка на камъка.
Свидетелят заявява, че мраморните плочи се доставяли като готови
изработени детайли. Всичко е на палети, стефирано, стричовано и се знае кой
6
палет за коя част и за къде е. Колоните са „П“ образни готови парчета, които
директно се слагат. Кръглите колони се сглобяват на сухо, защото монтажът е
много сложен. Има много тежки детайли – вратата на двореца с касата е 5
тона с изключително сложни детайли. Едно парче от корниза горе тежи 150кг
и такова парче, ако има проблем в него, ако то е пропуснато и има дамар, то
при самото качване, още преди монтажа ще се счупи.
Свидетелят сочи, че като се доставят и приемат, елементите се монтират
от бригадата на А. К., брациговска бригада, които били изключителни
каменари. Твърди, че е присъствал на монтажа през цялото време, буквално
денонощно, защото постоянно имало проблеми за разрешаване, което
трябвало да стане на момента.
Твърди, че е участвал в приемането и монтирането на огромна част от
мраморните плочи. Друг представител на дружеството, който е участвал в
приемането е техника на обекта, изпълняващ инвеститорски контрол.
Св. Н. твърди, че преди да престане да бъде част от екипа, всичко е било
готово отдавна и е работило, може би, две години. Готово и облицовано с тези
плочи. През времето, когато и работил в атракциона, свидетелят не е
констатирал пукнатини, люспи, тъмни петна.
Според него тъмните петна са вследствие от некачествена арматура.
Ръждата избива, камъка попива и през него минава ръждата и избива.
Пояснява, че камъкът се монтира към зида с арматура – кукички. Според него
всичко е монтирано по правилата, но монтажниците са имали притеснения, че
предоставения им от „Исторически парк“ турски цимент не отговарял на
изискванията за монтаж на бял мрамор, тъй като бил черен и като се забърка
текват черни води. Монтажниците предупредили, че черното ще избие през
камъка. Причината за закупуването била поради ниската цена на цимента.
Лепилото, което монтажниците ползвали, обаче, било висококачествено
“MAPEI”.
Св. А. Д. К. е собственик на фирмата, наета за извършване на
монтирането на мраморната облицовка на сградите в „Исторически парк“ –
„Монтажи мрамор“ ЕООД гр.Брацигово.
Изнася, че стартира работа през месец 2016г. и приключва в края на
декември 2020г. Техният ангажимент бил изцяло само за труд, без материали и
консумативи. Монтирали са каменни елементи – облицовка, профили. Два-три
вида камък – реолит, мрамор. Материалите се доставяли от „Минерали М“ в
„Исторически парк“ с камиони. При получаването на стоката от „Исторически
парк“ имало техническо лице, което заснемало всичко, като на място
получените детайли също се оглеждали подробно. Винаги имало в повече
материал, защото по пътя може да се счупи камък и ако не достигне, да може
да се добави на сградата. Увредените при транспорта каменни изделия се
заменяли, като били отделяни и не се приемали от техническото лице на
„Исторически парк“.
Св. К. обяснява, че технологичният процес на правоъгълни колони на
Тракийски храм Кибела е мокър процес – залепва се, дюбелира се и се налива
цимент. Елементите се залепват с лепила; обкантчва се с медна тел за мрежата
и след това се налива с пясък и цимент. Необходимите за монтажа материали
са доставяли от „Исторически парк“. Монтажниците настоявали за
поцинкована мрежа, но им била доставена метална мрежа, която не е
подходяща, защото корозира, ръждясва вътре. На следващо място имали
7
проблеми с пясъка, който „не беше пясък, а си беше прахоляк, пръст“. Имал
мидички вътре. Циментът също не бил качествен, а черен турски цимент.
Единствено успели „да се преборят“ да им се достави хубаво лепило на
марката „MAPEI“.
Според свидетеля доставяните материали били неподходящи, защото на
първо място металната мрежа корозира и пуска ръжда. Затова е нормално
ръждата да излезе извън камъка и да се прояви върху камъка. От турския
цимент по принцип избиват черни петна върху камъка.
По отношение на колоните свидетелят твърди, че при поставянето на
колоните и пръстените за колони не се е установило същите да са били
компрометирани и с пукнатини. Сочи, че елементите са огромни,
дебелостенни, около 150 кг тежи един пръстен и, за да се поставят няколко
един върху друг и да се изгради колоната, всеки елемент се хваща с въжета и с
кран. Ако е било спукан елемента изначално, то същият ще се спука още при
монтажа. Има бетон колона и каменни пръстени за кръгли колони и трябва да
се нахлузи върху бетона. Още при вдигането с крана елементът ще се счупи,
ако е имало пукнатина.
Свидетелят сочи, че фирмата е приключила окончателно работа през
декември 2020г., като последната сграда, по която са работили е Храм Кибела.
Тюрзис-а бил отдавна готов, като по него нямало никакви проблеми.
Св. К. изнася за станало през 2020г. наводнение в с. Неофит Рилски в
резултат на проливен дъжд. В резултат на това бедствие 5-6 стъпала от
сградата на Храм Тюрзис се отделили. Тези стъпала били отлети от строителя
след построяването на сградата, като кръпка, без здрава основа. След това
наводнение на много места имало улягане на сградите.
Св. К. пояснява, че за доставката на материалите от „Исторически парк“
комуникирал с Х. Х. – технически ръководител на обекта. Той предупредил Х.
за евентуални последици върху камъка поради некачествените материали,
като той много добре знаел, че изпълнителите държали да имат доставка на
поцинкована мрежа, на хубав пясък и цимент. Техническият ръководител Х. Х.
приемал работата по монтажа на облицовката.
Св. А. Д. СтА.-М. работи като ръководител маркетинг и търговия във
фирма „Минерали М“ ООД гр. Велинград. Сочи, че последните доставки за
„Исторически парк“ били изделия за монтиране в задната част на Храма на
Кибела, които представлявали барелеф, профилите над него, облицовката и
пиластрите. Освен в предаването на изработените от фирмата изделия, св. М. е
участвала в изработването, в опаковането и предаването, както и вземането на
поръчката. Сочи, че най-често е комуникирала с Н. Н. от страна на
„Исторически парк“, защото той бил човекът, който оформял последно като
детайли това, което трябва да изработят. Сочи, че всеки детайл е бил
преглеждан от него, преди да бъде опакован, защото държал на много неща, за
да може да стане всичко както трябва.
Свидетелката споделя, че познава отлично фирмата и лицата, които са
извършвали монтажа, тъй като работят с тях от много години и основно те
монтират тяхна продукция, това, което са произвели във фирмата : А. К.
„Монтажи мрамор“ и другите момчета - Г. С. и К. – цялата им бригада.
Св. М. изнася, че имало доста проблеми по време на монтажа –
разминаване в чертежите, в размерите. Някои от изделията се изработвали
бавно и трудно, което налагало да се допитват до Н.Н. за размери, за да бъдат
8
по-точни като изделие, защото после на място в обекта не може да се преправи
и да се монтира. Монтажниците били споделяли, че са монтирали с
некачествени материали – мрежа, цимент, пясък, който е бил черен. Мрежата
трябва да е поцинкована, за да не се пусне ръжда на камъка и много други
неща – има и грундове и всякакви подробности от монтажната дейност.
Свидетелят твърди, че изпълнителят не е уведомявал „Минерали-М“ за
дефекти на изделията, които фирма е изработила. Никога по време на работа
не било казвано, че има счупено, или там има петно, или има нещо, което не
става. Всичко е монтирано както трябва.
Св. М. сочи, че имало договорки относно процесните суми, които са
останали неразплатени по последната фактура. Участвала била след много
опити и молби да бъде платена последната фактура, след много пъти звънене
по телефона, като накрая се стигнало до споразумение, в което бяха написани
сумите към коя дата колко да се преведат. Господин М. участвал в тези
разговори от страна на „Исторически парк“. Когато започнали разговорите за
последните пари и подписването на споразумението той казал, че има избили
няколко жълти петна, при което „Минерали-М“ било готови да направи
наново част от камъка и да го сменят, като съответно той да си заплати.
Според свидетеля Ив.М. е знаел, че ще се получи това нещо с тези дефекти, но
от камъка, а от некачествените материали за поставянето му.
Свидетелят изнася, че опаковката на изделието била индивидуална за
всяко изделие. Така, специално за барелефите, които са големи дебели парчета
и за да се получил релефа, същият е работен над два месеца, като машината е
работила 24 часа, за да стане по-бързо, свидетелката е правила специална
пирамида, на която да легне изделието, за да не се счупи при транспорта. По-
малките, които са облицовъчни камъни - на палет, на каса, на магаре, със
специални подложки, стиропори, стречове, чембери, е правено всичко, което е
необходимо, за да стигне до „Исторически парк“ невредимо. В една опаковка
бил влаган много труд и средства, за което „Исторически парк“ не е платил
нищо от стойността на опаковка. Въпреки трудностите всичко е стигало
здраво на обекта.
Според свидетеля монтирането на този вид изделия предполага
специфика. Самата мрежа трябва да е хваната здраво, да е поцинкована, за да
не излезе ръжда, да може всяка една плоча да се заскоби и да се хване, а не
челно да се дюбелира, за да не стане грозно. Времето също има значение - да
не е зимата, да е нормално време за работа, да не замръзва.
Свидетелят С. Н. С., воден от ответника, работи във фирма „Брутос“
ООД, която от 2022г. стопанисва двете заведения за хранене, функциониращи
в атракциона „Исторически парк“, като зарежда с храна и помагам на
колегите с обслужването на клиенти в заведенията. Едното заведение се
намира на вход-изход на „Исторически парк“, а другото заведение се намира
до Тракийския дворец. Заведенията работят от март до 15 ноември през
годината. Твърди, че има видими изменения в облицовката на Храм Кибела и
по Храм Тюрзис в рамките на тази година и половина от зимата на 2023г., през
която бил там, като имало петна по стъпалата, фасадата, корнизите, които
ставали по-жълти, все едно е ръжда. Чистачките казали, че тези петна не
можели да се изчистят с препарат. Изглеждало все едно, че е заблатено. Не си
спомня да е имало наводнение в селото и комплекса.
Св. Й. Й. М. бил във взаимоотношения с „Исторически парк“, породени
9
от ежегодно подновяван граждански договор, по силата на който имал
задължение да се занимава с подготовка на документацията и снабдяване с
разрешение за строеж, като работил и по време на строителството,
осъществявайки „нещо като инвеститорски контрол“. Твърди, че първия етап
на въвеждане в действие на обекта бил през октомври 2019г. Сочи, че
промените в облицовката започнала в началото на 2023г., след зимата. Имало
кафяво оцветени петна на мраморните плочи, като най-фрапиращи били
няколко камъка по двете колони от двете страни на фасадата. По плочите от
дюбелите също се забелязвали големи петна с големината на 2 лева.
Пояснява, че монтирането на мраморните плочи става като дюбелите се
слагат, винт и после се замазва с бяло, да не си личи. Всъщност около това
отворче с времето избили петна. В Храма на Кибела имало по облицовъчните
плочи, които са по фасадите отвън. Изнася, че ъглите на плочите са отнети, за
да се получи някаква форма по-различна. И в последствие се забелязва едно
отлющване от част от този камък. Парченца се отлепват, отлюспват. Ъгълът
като се изчука с чука се получава една фаска, която не е гладка. Това се прави
нарочно, за да може да се оформи плочата. Всички плочи са направени и
тогава фугата изглежда по-различна. Плочите се доставят оформени по
специфичен начин, за да изглежда по-автентично. И там дали в резултат от
това счукване, започва камъка да се отлепва 2-3мм. По ръба на ъглите се
отлюспва. Тюрзисът е с друг вид камък. Св. Х. сочи, че каменните изделия се
монтирали от една група от шест човека с ръководител А. К.. Когато дошло
време да се завършват вече фасадите на сградите, там основно работил
проектанта- доцент Н. Н. и Н., която произвеждала и доставяла различните
видове каменни изделия, готови обработени и само да се монтират.
Свидетелят изнася, че през 2020г. в цялото село и в „Исторически парк“ имало
голямо наводнение с интензитет на бедствие, което се случило през нощта. На
другия ден водата се беше оттекла и имало тиня по плочките. Най- долното
езеро е дълбоко около метър, метър и десет, и поело по-голямата част от
водата.
Св. Х. Я. Х. работи от 07.02.2018г. в „Исторически парк“ като
„Технически ръководител“ и „Инвеститорски контрол“. Сочи, че монтажът на
облицовката бил извършван от група от Велинград с ръководител А. К..
Мраморът, доставян директно на обекта от Велинград, пристигал на етапи
според превозното средство. Видими дефекти нямало по мрамора, но
започнали да се получават впоследствие след монтажа. На различните обекти
монтажът приключил по различно време. Първо се завършил Тюрзиса, а
впоследствие се работило по Храма на Кибела, тъй като се забавили
орнаментите горе, които се изработвали ръчно. В началото доцент Н. приемал
изработеното на първия етап. После имало авторски надзор - архитектът давал
детайлите, които се изработвали във Велинград и после с монтажната група
били монтирани. Твърди, че след окончателното завършване на сградите
започнали да излизат петна, а на Храма на Кибела се залющил мрамора. На
Тюрзиса излезли ръждивите петна. Свидетелят твърди, че при появата на
петната и залющването на отделни елементи от облицовката на храма, той
сигнализирал г-н М. – Изпълнителния директор, като по този въпрос
служители на доставчика и монтажника не са посещавали обекта. На
настилката в храма също се разпукали някои от плочите по пода. Св. Х. сочи,
че на територията на парка имало наводнение, понеже имат плац и
отводняване, то езерата поели голяма част от водата. Водата била заляла
плочите и стълбите отпред, но вътре в сградата въобще не е влизала. Св. Х.
10
първо твърди, че монтажната група сама си набавяла материалите и
консумативите за монтажа като пясък, цимент, мрежи, крепежни елемент, в
последствие твърди, че г-н К. поръчвал материали, а „Исторически парк“ ги
доставял, вкл. и специалното лепило било доставяно и заплащано от
възложителя. Св. Х. твърди, че при констатирани дефекти и видими проблеми
с материала се сформирали комисии. Акт 16 и разрешението за ползване на
„Исторически парк“ били издадени около юни 2019г.
Проведени по делото са две единични Съдебно-технически експертизи,
чиито констатации са взаимно допълващи се и кореспондират със останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което същите се
кредитират от съда. Вещите лица (след допусната в открито съдебно
заседание поправка на СТЕ, изготвена от в.л. инж. Б. П. по т. 1) сочат, че
вложените каменни изделия отговарят на каменните изделия, изработени от
ищцовото дружество и предадени по приемо-предавателен протокол № 15 от
09.06.2019г. за Храм на Кибела. При извършените огледи е констатирана на
много места поява на жълто- ръждиви петна по облицовката от мрамор на
обект „Храм на Кибела". Тези петна са концентрирани предимно около
крепежните елементи, с които са закрепени плочите, а на места и цели редове
са с променено оцветяване, тъй като са в близост до почвата. На обект „Храм
на Кибела " се забелязва деформиране на част от мраморните плочи по
външната облицовка. Деформациите се състоят в поява на пукнатини и
отлюспване на различни части от повърхностния слой на облицовъчните
плочи, оронване и обрушване на парчета от плочите. На същия обект се
забелязва промяна на оцветяването и на стълбите.
В.л. В. разяснява, че мраморът е метаморфна скала, образувана при
огромно налягане и висока температура от първичните скали варовик или
доломит. Структурата на мрамора е зърнеста-кристалинна, при което
отделните кристали са свързани помежду си направо, без участие на
междинна материя. Освен зърнесто устройство мраморите притежават и
слоевидно. То е резултат от първичната сила, въздействала за образуването на
мрамора или резултат на пиезокристализация на мраморната маса в периода
на образуването й, от кристализацията преди натиска, при която
новообразуваните люспести минерали заемат ориентирано положение,
отвесно на посоката на натиска и придават на зърнестата маса наслоен вид. С
подобно устройство се характеризират и динамометричните мрамори, които
съдържат слюда и талк, които са причина за наслоението. Присъствието на
тези минерали в мрамора му придават красив вид, но в по-голямо количество
вредят на качеството на мрамора. Мраморите съдържат различни примеси.
Желязото в белия мрамор съществува главно под формата на железен сулфид,
железен карбонат и магнезиев железен силикат. Тези железни минерали са
диспергирани в мраморната матрица или обогатени в мраморната текстура.
Проучванията с електронен микроскоп върху най-често срещаната бяла
мраморна повърхност установяват, че железни минерали с размери на
частиците, вариращи от 2 микрона до стотици микрона, съществуват върху
повърхността и текстурата на мрамора. Някои са разпределени по
повърхността на плочата, а някои са навътре в структурата на мрамора. Когато
съдържащите желязо минерали от двувалентно желязо на повърхността на
камъка се окисляват от кислорода във въздуха до тривалентно желязо и се
комбинират с вода, се образува хидратиран железен хидроксид.Той образува
това, което често се нарича ръжда, обикновено известна като пожълтяване
(образуват жълти или кафяви хидратирани железни оксиди) и се появяват
11
дефекти по повърхността на плочите. Смята се, че окисляването на железните
минерали, съдържащи се в белия мрамор и хидратацията, е основната причина
за пожълтяване на мрамора. Това явление е особено забележимо за белия
мрамор. Следователно намалявайки съдържанието на влага в мрамора може
да се избегне появата на ръждиво жълто оцветяване. Ако не се вземат
предпазни мерки, този вид мраморно оцветяване ще настъпи 8-12 месеца след
поставянето на мрамора. Това показва, че пожълтяването на белия мрамор е
тясно свързано с влагата. Мраморът трябва да е защитен преди монтажа, за да
се предотврати навлизането на влага в плочите и да се избегне окислителния
процес - с кислорода във въздуха и да не се появи ръжда. За монтажа е
необходимо внимателно да са подбрани крепежните елементи, за да се избегне
опасността от ръждясване отзад и разпространение на повърхността на
мрамора и да се превърне в ръждиво петно. Монтажната мрежа да бъде от
поцинкована стомана, държачите да са от неръждаема стомана, а обканчването
с медна тел. Преди монтиране на мрамора повърхността трябва да се обработи
от всички страни със защитен водоустойчив грунд срещу проникване на влага,
за да се предотврати образуването на ръжда и разпространението й да
причини замърсяване. Това се прилага отново след монтажа й (запечатана или
импрегнирана повърхност). Не трябва да се оставя необработена облицовката,
тъй като така мраморът е много по-податлив на разрушения и дефекти в
сравнение със запечатания мрамор. Факторите, които причиняват ръждиво
жълто оцветяване са: самият мрамор съдържа нестабилни, съдържащи желязо
минерали (железен сулфит)/ скрити дефекти на каменните изделия/; чужда
ръжда проникнала в мраморната повърхност, поради наличие на влага/
некачествени материали, използвани при монтажа на каменните изделия/. По
отношение на деформациите по външната облицовка с мраморни плочи -
скрити дефекти на каменните изделия: Важни свойства на мрамора: крехкост
и жилавост. Ключов компонент на мрамора е калциевият бикарбонат, който
набъбва под действието на водата от околната среда, така че горната част от
мраморната структура ще стане рохкава и ще се напука. Напукване,
причинено от външни сили, атмосферни влияния, резки промени в
температурата на околната среда, проникване на вода в пукнатините на
плочите и последващо замръзване води до разширяване на тези пукнатини и
впоследствие на отлюспване на отделни люспи. Обработването на
повърхността с по-голям интензитет причинява отчупване на парчета от
материала поради неговата крехкост. В приложенията към СТЕ вещото лице
подробно подава причините за появата на констатираните проблемни места по
облицовката като същите се свеждат до 1. използване на неподходящи
материали за монтажа и присъствие на примеси в мрамора, които
взаимодействат с влагата, и 2. атмосферни влияния и подпочвена влага, както
и обработване повърхността на мрамора с по-голям интензитет.
В.л. Бл.П. също е категоричен, че характерът на констатираните
оцветявания поради промяна в цвета се дължи на неспазване на технологията
при монтиране на въпросните изделия. Сочи, че физико-механичните качества
на облицовъчният материал, атмосферните условия и използването на
неправилни материали довеждат до образуването на тези оцветявания, като
процесът е необратим. По отношение на петната по част от плочите в.л. счита,
че характерът на тези оцветявания се дължи на анкериране на отделни
елементи в следствие на недобрата спойка между елементите и сградата при
монтажът им. Наличието на шупли, пукнатини, оронване по монтираните
изделия се обяснява с тези възможни причини: неправилен транспорт на
12
материала; неправилно съхранение; неправилна обработка - неспазване на
технологията при обработка на материала; неотговарящ по качество материал.
СЪДЪТ, предвид така установените факти и обстоятелства и събраните
писмени и гласни доказателства, както и с оглед заключенията на вещите лице
по проведените съдебно-технически експертизи, формира следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. чл. 258 и сл.
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за
наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата
на сключен договор за изработка и продажба на стоки, и неизпълнение на
задължението на купувача да заплати стойността им. Тези твърдения
обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.
Всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици, като с оглед успешно провеждане
на производството по исковете в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че между него и ответника е налице валидно
сключен и действащ договор, който е породил желаните от страните правни
последици, както и че самият той е изправна по него страна - че е изпълнил,
когато според уговореното, или по естеството на задължението следва да
престира първи, или е готов да изпълни задълженията си по него; периода на
забавата в плащането, както и размера на главното вземане и този на лихвата
за забавено плащане. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже
положителния правопогасяващ факт на изпълнение на задължението да
заплати договорената цена се възлага върху ответника; както и направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в хода на
производство са следните обстоятелства: че между страните е сключен
Договор за изработка №3/12.12.2018г., както и Извънсъдебна спогодба,
сключена на 25.01.2023г.; че плащане по главния иск на останалото дължимо
възнаграждение по фактура № **********/23.11.2020г. в размер на 29
564.79лева не е било извършвано в уговорените срокове.
Установява се, че изпълнителят е приел да извърши поръчката със свой
материал. По делото са представени спецификации на мрамор – технически и
химически характеристики с маркировка СЕ.
Не се оспорва от страните по делото, както и се установява от
свидетелските показания, че изделията са изцяло изработени съгласно
поръчката на възложителя по размер, вид и начин на обработка. Представител
на възложителя (св. Н. Н.) е поддържал постоянен и непрекъснат контакт с
представляващия изпълнителя, както и контрол в хода на изработката им,
която е протичала при взаимно съгласуване на стандартните, както и на
специалните изисквания към изделията (чл. 4 и чл. 7 от договора). Установява
се, че приемането на всички изделия е осъществявано в цеха на изпълнителя
във Велинград, за което са съставяни приемо-предавателни протоколи (чл.10).
Служител на дружеството в лицето на св. Н. е приемал всеки един детайл,
като същият е категоричен, че не е видял пукнатини по изделията, вкл. и по
мраморните колони, както при приемането им във Велинград, така и при
разтоварването им на обекта. Не са въведени от възложителя възражения за
13
констатирани недостатъци при приемането на детайлите, съотв. липсват
писмени данни за това (чл. 11).
Не се спори по делото, че последната доставка по договора е предадена
във Велинград на възложителя с приемо-предавателен протокол № 15,
взаимноразписан от представители на двете страни, на 09.06.2020г., и
съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 10 от договора. Видно е, че
липсва запис, отразяващ констатация за недостатъци на изработеното и прието
количество стока. Не се спори, че представената по делото фактура №
********** от 23.11.2020г. за доставки на обща стойност от 516 666.67 лева
и отразяваща фактури за авансово плащане по същите доставки, формираща
остатък за плащане от 162 892.99 лева, съдържа стойността на последната
доставка, за която е съставен приемо-предавателния протокол № 15 от
09.06.2020г.
Установява се, че съгласно чл. 12 от договора възложителят
самостоятелно е организирал транспортирането на изделията, като
изпълнителят за своя сметка индивидуално е пакетирал изделията, поставял е
специални подложки, използвал е стиропори, стречове, чембери, с оглед да
осигури безпроблемното им транспортиране (св. М.). Конкретно за
барелефите на Храма на Кибела, св. М., без да има задължение към начина на
организиране на превоза, била изработила специална пирамида, за да
подсигури в максимална степен безопасното транспортиране на дебелите и
тежки каменни парчета. Установява се, че огромното количество каменни
изделия са доставени безпроблемно на територията на атракциона. Същите са
били приемани на обекта от св. Н. и св. Х., инвеститорски контрол. По делото
не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, че е имало изделия, които да
са били повредени след транспортирането им от Велинград до „Исторически
парк“. Според св. К., ръководител на монтажната фирма, при получаването на
стоката от „Исторически парк“ имало техническо лице, което заснемало
всичко, като на място получените детайли също се оглеждали подробно. Не са
опровергани показанията му, че винаги е изпращан в повече материал, който
при евентуална повреда на елемент, да се използва за замяната му.
Установява се, че монтажът на всички изделия е възложен на „Монтажи
Мрамор“ ЕООД гр. Брацигово, като ангажиментът бил поет само за труд, а
доставката на необходимите материали и консумативи, се извършвала от
„Исторически парк“. В тази насока е и представената фактура за заплащане
на труд с № 2 от 03.04.2020г. Св. К. подробно разяснява процеса на монтаж,
при което се установява, че необходими за това материали са мрежа, тел,
дюбели и кукички, пясък, цимент, лепило. За поставянето на колоните и
пръстените на храмовете се ползва кран и въжета. Установява се от
показанията на св. К., че като специалист е изисквал качествена поцинкована
мрежа, бял цимент и качествен пясък, но е получил обикновена метална
мрежа, некачествен пясък „прахоляк, с мидички“, както и черен цимент, като
единствено лепилото било с нужното качество. Установява се от показанията
му, доколкото елементите за колоните са огромни, дебелостенни, с тежина
около 150 кг, и за да се поставят няколко един върху друг и да се изгради
колоната, всеки елемент се хваща с въжета и с кран, и ако някой пръстен е бил
спукан изначално, то той ще се спука още при монтажа. Данни за подобни
констатации по делото не са събрани, като не се и твърди от ответника, че към
момента на издаване на обекта – в края на 2020г. от монтажистите към
възложителя е била налице некачествена работа. Показанията на св. К. не са
14
опровергани от тези на св. Х., доколкото последният се колебае по отношение
на начина на снабдяване с материали и консумативи като първоначално
твърди, че бригадата сама си купувала материалите, а впоследствие изнася, че
„Исторически парк“ ги доставял.
От показанията на св. К., св. М. и св. Х. се установява, че на територията
на парка в период на извършване на монтажа на каменните изделия през 2020г.
е имало наводнение с интензитет на бедствие както в с. Неофит Рилски, така и
в атракциона, в резултат на което водата заляла ниската част на сградите, вкл.
плочите и стълбите отпред пред Дворец Тюрзис, върху които имало тиня.
Установява се от показанията на св. К., че след това наводнение на много
места имало улягане на сградите.
От заключенията на вещите лица по двете СТИ, които съдът кредитира
като взаимнодопълващи се и кореспондиращи с доказателствата по делото, се
уставява, че при липса на данни, които да установяват давност, към момента
на огледите, извършени от двамата експерта, по фасадата на Храм Кибела се
констатира поява на жълто- ръждиви петна по облицовката от мрамор на
обекта предимно около крепежните елементи, с които са закрепени плочите, а
на места и цели редове в близост до почвата са с променено оцветяване. Част
от мраморните плочи по външната облицовка обект „Храм на Кибела" са
налице пукнатини и отлюспване на различни части от повърхностния слой на
облицовъчните плочи, оронване и обрушване на парчета от плочите. На
същия обект е налице промяна на оцветяването на стълбите. Вещите лица
посочват вероятни причините за появата на констатираните проблемни места
по облицовката като същите се свеждат до използване на неподходящи
материали за монтажа и присъствие на примеси в мрамора, които
взаимодействат с влагата, атмосферните влияния и подпочвената влага, както
и обработване повърхността на мрамора с по-голям интензитет. Конкретно по
отношение на петната по част от плочите се счита, че характерът на тези
оцветявания се дължи на анкериране на отделни елементи в следствие на
недобрата спойка между елементите и сградата при монтажът им. Посочени се
няколко възможни причини за наличието на шупли, пукнатини, оронване по
монтираните изделия сред които неправилен транспорт на материала;
неправилно съхранение; неправилна обработка - неспазване на технологията
при обработка на материала; неотговарящ по качество материал.
Така от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
каменните изделия са изцяло изработени, съгласно изискванията на
възложителя, като в хода на работата последният е извършвал постоянен
контрол. Работата е приемана периодично, съответно на договорените етапи и
в срок. При приемането й от упълномощен представител на изпълнителя не е
документирано неизпълнение в каквато и да било форма. Не се установява
използване на нискокачествен каменен материал или неотговаряща на
спецификата на камъка обработка.
Монтажът на изделията е извършван от друг изпълнител с материали и
консумативи, доставяни от възложителя „Исторически парк“. Същите не са
отговаряли по качество на спецификата на каменните изделия – така тъмния
цимент и некачественият пясък при анкерирането, както и ползването на
обикновена метална, а не поцинкована мрежа, става причина за
потъмняването на част от плочите. Избиването на „ръжда“ по плочите на
места, където се ситуират крепежните елементи, сочи, че причината за
възникване на дефекта следва да се търси в процеса по монтажа им върху
15
фасадата на сградата. Промяната в цвета на плочите върху стъпалата и ниско
долу по стените се дължи на наводнението в обекта пред 2020г. и
непосредствената близост до земята и изпаряващата се влага от нея, доколкото
съгласно поясненията на вещите лица мраморът е кристален камък, който
попива влага и течност в дълбочина, като промяната в цвета му като краен
резултат е необратим процес.
В обобщение изработеното по поръчката в рамките на действието на
Договор № 3 от 12.12.2018г., предадено с приемо-предавателен протокол от
09.06.2020г. и за което е съставена фактура № ********** от 23.11.2020г., е в
съответствие с възложеното в количествено и качествено отношение. Същото
е получено от възложителя изцяло и прието без възражения, като появилите се
след използването им по предназначение дефекти са в резултат на
некачествени материали при монтажа върху фасадите на сградите, улягането
на същите и агресивни атмосферни условия. За възложителя възниква
задължението да заплати възнаграждението за приетата работа, което
обуславя основателността на предявения главен иск в предявения размер.
По отношение на акцесорния иск : Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая,
в процесната фактури е посочен срок за плащане, но съдът следва да се
съобрази със заявеното искане. Изчислено служебно с помощта на ел.
калкулатор Calculator.BG обезщетението за забава в плащането на главницата
в размер на 29 564.69 за периода от 06.12.2020г. до датата на подаване на
исковата молба – 06.07.2023г., определено по размер на законната лихва
възлиза на сумата от 7743.33 лева, което обуславя извод за основателност и
доказаност и на предявения акцесорен иск. Клаузата на чл. 1, ал.2 от
спогодбата се дерогира в резултат на пълното неизпълнение на длъжника по
нея (чл.5).
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи и следва да заплати на ищеца разноски в размер на общата сума от
7 697.37 лева, от които 1492.37 лева – държавна такса, 2 205 лева –
възнаграждения на вещите лица по СТЕ и 4000 лева – адв.хонорар.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК" АД ЕИК ********* с адрес: с.
Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна да заплати на „МИНЕРАЛИ-М"
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.
„Гергевана" №10 сумите, както следва:
Сумата от 29564.79 лева с ДДС, представляваща главница (остатък) по
фактура № **********/23.11.2020г., издадена по Договор № 3 от 12.12.2018г.
за изработка и доставка на изделия от камък, ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2023г. до окончателното й изплащане и
Сумата от 7744.33 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, начислена върху главницата, определено по размер от законната
лихва, за периода от 06.12.2020г. до 06.07.2023г.
ОСЪЖДА „ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК" АД ЕИК ********* с адрес: с.
Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна да заплати на „МИНЕРАЛИ-М"
16
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.
„Гергевана" №10 съдебно деловодни разноски в размер на 7 697.37 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17