О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 28.11.2017г.
Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
На 28.11 Година две хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от съдия
Олга Златева
гражданско дело номер 4058 по
описа за 2017 година.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства представените документи, както и да бъде задължена ищцовата страна на основание чл. 190 ГПК да представи справки от регистрите за проведените срещи и разговори между П.И.С. и М.Г.Х.. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото:съобщение вх.№11-763/28.06.2017г., договор за
цесия от 27.06.2017г., опис на документи, решение №5380/30.07.2015г. по дело
№2237/2014г. по описа на АС София-град, решение №2084/25.03.2016г. по дело
№2237/2014г. по описа на АС София-град, решение №8017/22.06.2017г. по дело
№8587/2016г. по описа на АС София-град, изпълнителен лист от 27.10.2011г. по
гр.д.№1720/2007г. на СтРС, изпълнителен
лист от 03.10.2011г. по гр.д.№769/2008г. на СтРС, изпълнителен лист от 16.12.2016г. по
д.№3945/2014г. на АС София-град,
решение №136/01.08.2014г. по дело №77/2014г. по описа на АС Стара Загора,
решение №56/22.03.2017г. по дело №275/2016г. по описа на АС Стара Загора,
определение №129/05.05.2017г. по дело №275/2017г. по описа на АС Стара Загора,
определение от 25.04.2014г. по дело №17/2014г. по описа на АС Стара Загора,
определение по дело №487/2014г. по описа на АС Стара Загора, разпореждане от
15.06.2016 г. по адм.д.№275/2016г. на АС Стара Загора, определение по дело
№512/2016г. по описа на АС Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА
ищцовата страна да представи по делото, най-късно в първото съдебно заседание, справки
от регистрите за проведените срещи и разговори между П.И.С. и М.Г.Х..
СЪОБЩАВА
на страните проект за доклад по делото: Предявен е иск по чл. 135 от ЗЗД от ГДИН
- град София против М.Г.Х. *** и П.И.С. ***.
Ищецът
твърди, че на адреса му - гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21,
постъпило съобщение от 27.06.2017г., за прехвърляне на парично вземане от ответника
М.Х., изпратено от ответницата П.С., чрез транспортно-логистична компания „Еконт
Експрес”, офис Казанлък. Към съобщението, вх.№М 763/28.06.2017г. по описа на ищеца,
били приложени в оригинал: договор за цесия от 27.06.2017г., собственоръчно
изготвен от ответника Х. и опис на документи. Съгласно представения договор, Х.
прехвърлял свое парично вземане от ищеца, в размер на 150 лева, ведно със
законната лихва, считано от 04.03.2014г. за сумата от 1 лев на ответницата С.. Към
настоящият момент бил налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело
№ 2237/2014г. по описа на Административен съд София /Решение № 5380 от
30.07.2015г., допълнено с Решение № 2084 от 25.03.2016г., поправено с Решение №
3188 от 11.05.2016г./, изменени с Решение № 8017 от 22.06,2017г. по адм. дело №
8587/2016г. на Върховен административен съд на Република България. По силата на
същото, ищецът бил осъден да заплати на Х., изтърпяващ наказание „Доживотен
затвор без замяна" в Затвора Стара Загора, сума в размер на 150 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
13.01.2014г. - 30.01.2014г. от незаконосъобразни действия и бездействия по
повод на предадена от лицето кореспонденция за изпращане по реда на чл. 90 ал.
4 от ЗИНЗС в Затвора гр. София. Същевременно, към настоящият момент и Х.,
изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без замяна" в Затвора Стара Загора,
бил осъден да заплати на ищеца суми за юрисконсултско възнаграждение, както
следва:
- 200
лева - по гр. дело № 1720/2007г. на Районен съд Стара Загора;
- 50 лева - по гр. дело № 769/2008г. на Районен
съд Стара Загора;
- 450
лева - по по адм. дело № 3945/2014г. на Административен съд София - град;
- 150
лева - по адм. дело № 77/2014г. на Административен съд Стара Загора;
- 200
лева - по адм. дело № 275/2016г. на Административен съд Стара Загора.
Горепосочените административни производства били
образувани и водени лично от Х.. Същият бил надлежно уведомяван с всички
съдебни книжа и отлично запознат със задълженията си ищеца, възникнали преди
извършване на увреждащото действие от негова страна, които били действителни и
не били погасени, чрез някой от предвидените в закона правни способи. По всички
водени от него против ищеца административни производства Х., позовавайки се на
липса на парични средства, редовно депозирал молби за освобождаване от разноски
- не заплащал държавни такси, не внасял депозит за призоваване на свидетели по
негови молби, т.е. съзнателно намалявал имуществото си. Горното давало
основание да се твърди, че Х., със знанието за наличие на задължения към ищеца,
които би могло да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни
задълженията си, извършвал разпоредителни действия, увреждащи интересите на
ищеца. В настоящия случай било налице и знание за увреждащия характер на извършената
сделка спрямо ищеца и у втория ответник - П.С.. Към момента на извършване на
транслативната сделка, Решение № 8017 от 22.06.2017г. по адм. дело №
8587/2016г. на Върховен административен съд на Република България не било
връчено на Х.. След подписване на 27.06.2017г. на изготвения договор за цесия
от Х., П.С. изпратила документи по приложен опис до ГД „ИН" София на 27.06.2017г.
в 15,30 часа, от гр. Казанлък, чрез Еконт Експрес, офис Казанлък. Предвид
гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес от водене на настоящото
производство.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да обяви за относително недействителен сключения във вреда на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София договор за цесия от
27.06.2017г. между М.Г.Х. и П.И.С..
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника М.Г.Х., с който исковата молба се счита за
неоснователна, тъй като се твърдяло като безспорно осъждането на ответника да
заплати на ищеца суми в размер на 200 лева по гр.д.№1720/2007г. на РС Стара
Загора и 50 лева по гр.д.№769/2008г. на РС Стара Загора. Към исковата молба
били приложени копия от изпълнителни листи по посочените дела, от които било
видно, че задължението е към Министерство на правосъдието на Р.България, а не
към ГД”ИН”, от което следвало, че по тези изпълнителни листи ищецът не бил
кредитор, а ответникът Х. – длъжник. В конкретния случай се касаело за т.нар.
„Павлов иск”, при който за уважаване на иска били нужни три кумулативни
предпоставки – да има действителен кредитор /а не привиден такъв/, да има
увреждане на последния, както и третото лице да е знаело за увреждащия характер
на сделката спрямо кредитора. Тези обстоятелства подлежали на доказване с
допустимите процесуални способи и средства на ГПК /решение №226/12.07.2011г. по
гр.д.№921/2010г. на VІ ГО на ВКС/. В тежест на ищеца било да проведе главното
доказване за наличие на знание за увреждащия характер на сделката спрямо
кредитора от втория ответник П.С., като за това бъдат представени доказателства,
а такива липсвали по настоящото дело. Липсата само на една от кумулативните
предпоставки водела до неоснователност на предявения иск. Моли съдът, вземайки
предвид горното, да отхвърли предявения иск като недоказан, поради липса на
една от трите кумулативни предпоставки – знание от третото лице по сделката.
Постъпил е и
отговор от ответника П.И.С., с който се прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на
ищеца в размер на 200 лв., представляващи разноски по гр. д.
№1720/2007 на Районен съд Стара Загора, както и за вземането в размер на 50
лв., представляващи разноски по гр. д. №769/2008 на Районен съд Стара Загора.
Сочи се, че тъй като ответницата не била запозната с правоотношенията по
предявения Павлов иск, прави възражение за вземането на ищеца и оспорва
вземането му спрямо другия ответник, както по основание, така и по размер.
Правоотношенията, от които произтичало вземането на ищеца спрямо първият
ответник, за ответницата били неизвестни. Вземането на другия ответник от ищеца
било за неимуществени вреди, несеквестируемо, и като такова не представлявало
изпълнимо притезание за ищеца. Счита се, че за уважаване на исковата претенция
по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на третото лице - ответницата,
следвало да се докаже наличието на знание у него за така нареченото
„увреждане", което ищецът смятал, че се извършва спрямо него. Наличието на
знание, за което се визира от ищеца „към момента на извършване на
транслативната сделка", нямало как да е налице, тъй като ответницата била
в контакт с другия ответник- Х., освен в деня на сключване на договора за
цесия, само в деня на заседанието по гр. д. № 1783/2016г. по описа на Районен
съд Стара Загора - 04.10.2016 г., който контакт бил много затруднен, защото
първият ответник бил на специален режим на изтърпяване на наказанието си -
„доживотен затвор". Ответницата не била представител на другия ответник по
нито едно от производствата, описани в исковата молба, по съответните негови
производства срещу ГД"ИН", за да има представа за развитието на тези
производства, тоест съответните негови задължения, изразени в присъдени
разноски на ГД"ИН". В конкретния случай имала сключен договор за
продажба на парично вземане и считала, че е добросъвестен купувач на вземането.
Моли съдът да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В
тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор спрямо първия ответник - Х.,
че процесния договор за цесия го уврежда, причинната връзка между договора и
увреждането, че длъжникът – Х., при извършването на сделката е знаел за
увреждането и че ответницата С. също е знаела за увреждането.
Ответниците следва да докажат
възраженията си и положителните факти, които твърдят в отговорите в свой
интерес
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер - чл.78 ал. 9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото на 24.01.2018г. от 13.30ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи
на страните, а на ищеца – и от отговорите на исковата молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: