№ 20806
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110130590 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците Д. А.
Б. и Р. С. В. да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД при условията на
разделна отговорност – по 1/2 от следните суми: сумата от 297,03 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на вземането,
сумата от 68,31 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 38,53 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2020г. до м.06.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на
вземането, и сумата от 9,49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент 83, находящ се в гр. София, жк. „Левски Г“, бл. ..., аб.
№ 321219.
Ответницата Д. А. Б. дължи следните суми: сумата от 148,52 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 34,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 19,26 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2020г. до м.06.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на
вземането, и сумата от 4,74 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г.
Ответницата Р. С. В. дължи следните суми: сумата от 148,52 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на вземането,
1
сумата от 34,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 19,26 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2020г. до м.06.2021г., ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на
вземането, и сумата от 4,74 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.06.2020г. до 18.05.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците, да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира
разноски.
Ответницата Д. А. Б. не е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановен срок по чл.131, ал.1 ГПК.
Ответницата Р. С. В., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е подала отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че ищецът не е доказал ползването на ТЕ. Излага съображения, че не е ясно по
какъв начин е начислявана топлинна енергия за процесния период. Заявява, че не са
представени документи, удостоверяващи преминали метрологични проверки по
отношение на уредите за дялово разпределение и на общия топломер. Моли за
отхвърляне на исковите претенции. Третото лице помагач на страната на ищеца
"Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 53, том VI, дело № 869/2021г., се установява, че на 08.07.2021г. Ц. Н. М. се е
разпоредила със собствения си имот, находящ се в гр. София, жк. „Левски Г“, ..., като
го е прехвърлила на В.П.П. и Й.Д.П.. С оглед на това следва да се приеме, че до
сключване на прехвърлителната сделка, Ц. М. е била носител на правото на
собственост по отношение на процесното жилище. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници изх. № РПД23-ТД26-753/ 13.07.2023г., издадено от
Столична община, район „Подуяне” е, че Ц. Н. М. е починала на 31.07.2021г., като е
оставила наследници по закон две деца – ответниците по делото. Съгласно нормата на
3
чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което по силата
на наследствено правоприемство децата на починалата Д. А. Б. и Р. С. В. са придобили
по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. В качеството си на
собственици на процесния апартамент № 83, находящ се в находящ се в гр. София, жк.
„Левски Г“, бл. ..., ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения
имот.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 20.10.2001г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му
договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците е имало 5 броя отоплителни тела,
на които са поставени ИРРО, както и че в сградата на е ползвана топла вода. Вещото
лице дава заключение, че през исковия период, ТЕ за отопление е изчислявана на база
реален отчет, при който са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на
абоната/лицето подсигурило достъп, показанията от които са правилно нанесени в
подробните изравнителни сметки. От заключението се изяснява, че дължимата от сума
за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 297,03 лева. Съдът намира, че заключението на вещото
лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една
страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответниците Д. А. Б. и Р. С.
В. дължат по 1/2 част от сумата от 297,03 лв. – или сумата от 148,52 лв., за която сума
искът по отношение на ответниците е основателен и следва да се уважи в пълния
предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
4
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 26 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от 01.04.2020г. до 30.06.2021г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 38,53 лв., от която всеки от
ответниците дължи по 1/2 /съгласно гореизложените мотиви относно квотите в
съсобствеността/, или сумата от по 19,26 лв., поради което исковете са основателни и
следва да се уважат.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът от всеки от ответниците, съобразно уважената част от исковете.
Дължимите от ответника Д. А. Б. разноски са в размер на 324 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
5
Дължимите от ответника Р. С. В. разноски са в размер на 648 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ, депозит за
особен представил и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78,
ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно
с отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до приключване на устните
състезания не са заявили искане за присъждането им, такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 148,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
05.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 19,26 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 83, находящ се в гр. София, жк. „Левски Г“,
бл. ..., аб. № 321219, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 34,16 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
18.05.2023г., както и иска за сумата от 4,74 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020г.
до 18.05.2023г.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 148,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
05.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 19,26 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 83, находящ се в гр. София, жк. „Левски Г“,
бл. ..., аб. № 321219, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 34,16 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до
18.05.2023г., както и иска за сумата от 4,74 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020г.
до 18.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 324 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. С. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 648 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7