№ 17663
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110142295 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ************* срещу ********* ЕООД с ЕИК: ***** със
седалище и адрес на управление: *******************, с която се моли съда да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 132,51 лева (сто тридесет и два лева и
51 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
23.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 40,30 лева (четиридесет лева и 30
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до 21.05.2025 г.,
13,08лева (тринадесет лева и 08 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 3,92 лева (три лева и 92
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 21.05.2025 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г. на
СРС.
Посочен е адрес на топлоснабден имот: **************, аб. № *********, ДС:
********, ИД: *********.
Ищецът твърди, между ********* ***“ ЕООД и „ТС“ АД и не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването. Дружеството е изпратило писмо покана *****************г. до
ответника, но същия не е предприел последващи действия.
Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответното дружество не е изпълнило
задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански
1
нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „ТС” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ТС”
АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като
същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от
"ТС" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - " ТС" ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.). Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че ********* ***" ЕООД не е ползвало топлинна енергия /TE/ за отопление
и топла вода в процесния период: от м.11.2022г. до м.04.2023г. ****************** няма
монтирани отоплителни тела - радиатори, щранг-лири и прочие, през него не минават, нито
хоризонтални, нито вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани към топлопреносната
мрежа на „ТС” ЕАД, поради което ответното дружество няма как да се е обогатило за сметка
на ищеца.
Сочи се, че в периода м.11.2022г. — м.4.2023г. магазин 38 не е използван от *********
***" ЕООД, същият е бил необитаем до юли 2021г., когато е отдаден под наем, видно от
договор за наем от 07.07.2021г.
Поддържа се, че ******* се намира във второстепенна самостоятелна сграда,
прилепена към основната сграда на блок 430, в която се намира абонатната станция.
Поставената между двете сгради дилатационна стена, представлява сложна изолационна
система непозволяваща преминаването на топлинна енергия между основната и
второстепенната сграда, от техническа гледна точка обектът не получава топлинна енергия
от сградна инсталация. Видно от Протокол от общото събрание на собствениците от
17.05.2011г., заверен от Нотариус КБ № **** ********* ***" ЕООД изрично е заявило, че не
желае да участва в топлофицирането на сградата /чл.1/, отклоненията на инсталациите за
2
отопление горещо водоснабдяване към магазин 38 са трайно прекъснати от общите сградни
инсталации на сградата /чл.2.1./, всички собственици изразяват съгласието си да заплащат
бъдещите дължими суми за топлинна енергия – сградна инсталация, общи части и и др. за
имота на ответното дружество /чл.4/. Въз основа на този протокол е подписан договор
между „ТС" ЕАД и представителя на ЕС, като от представения към исковата молба, договор
от 02.09.2011г., сключен между ищеца и ЕС на бл.430, София, кв. „Овча купел“, личи, че
няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетика
собствениците на изрично изброени имоти, включително: ********* ***" ЕООД – магазин
38 /чл.2/, т.е. ответното дружество не е потребител на топлинна енергия. В чл. 4 от договора
потребителите на топлинна енергия в ЕС се задължават да заплащат дяловете от топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, общи части и др. за магазина на ответното
дружество ************* този смисъл се определя като неоснователно твърдението, че
ищцовото дружество е обедняло, тъй като същото е получило суми за дялово разпределение
и сградна инсталация от собствениците на отопляеми обекти в сградата.
Оспорва се представения към исковата молба протокол от общото събрание на
собствениците от 20.02.2012г.
Поддържа се, че ********* ***" ЕООД не е потребител на топлинна енергия,
включително за сградна инсталация и общи части. В този смисъл неоснователно е
твърдението от страна на „ТС" ЕАД, че ответното дружество се е обогатило за сметка на
дружеството ищец, още по-малко пък, че е изпаднало в забава по процесните фактури, тъй
като от една страна плащане към дружеството ищец е имало от потребителите на ТЕ и от
друга ********* ***“ ЕООД въобще не дължи заплащане на ТЕ и никога не е получавало
фактури.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 23.05.2025 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ********* ***“ ЕООД за сумите: 132,51 лева (сто
тридесет и два лева и 51 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 40,30 лева (четиридесет
лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до
21.05.2025 г., 13,08лева (тринадесет лева и 08 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 3,92 лева-
суми за доставена топлинна енергия през периода 11 /2022 - 04/2023г., както и законова
лихва за забава върху изплатени вземания за енергия с №01101271776/31.12.2022г., която
започва да тече от 31.01.2023г. до 31.07.2023г., който период включва дължимата сума за
действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************** аб.№ ********* / инсталация ********, като не е заплатил дължимите
месечни суми за топлинна енергия, както и дължимите суми за дялово разпределение за
период 05/2022 - 04/2023г. Поради тази причина длъжникът се е обогатил без основание за
сметка на дружеството, и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
С разпореждане от 05.06.2025 г. по ч. гр. д. № ***** /2025 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
3
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представен по делото е договор за покупко-продажба на търговско предприятие от
10.05.2012 г., по силата на който ответното дружество е придобило съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, в т.ч. и включен в съвкупността самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********* представляващ магазин ******, находящ се в
*****************
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва целия блок /2 входа/.Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334.
Вещото лице сочи, че за извършване на дяловото разпределение на ТЕ в сградата са
монтирани апартаментни топломери в имотите. ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус
сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ.
Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми ПО проект /съгл. т.7.2. от
приложение към чл.61, ал.1 от методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС от Наредба
№16-33 4/06.04.2007г./. За процесния ИМОТ изчислението на ТЕ за отопление от сградна
инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 286куб.м. съгл. акт за разпределение
на кубатурата, приложен в делото. В процесния имот няма монтиран апартаментен
топломер. За двата отчетни периода не е осигурен достъп до имота. На 09,05.2019г. в
отчетния формуляр с подпис на домоуправител е отбелязано, че имота е необитаем, но в
отчетния формуляр за 2020г. няма отбелязване, че имота също е необитаем. Въпреки
неосигуреният достъп за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. За
период 22/23г. не е осигурен достъп до имота, за което е съставен протокол на 20.05.2023г. за
неосигурен достъп, представен на в.л. В отчетния формуляр от 2023г. е отбелязано, че
връзката към щранга за топла вода е затапена и за процесния период изчислена ТЕ за БГВ.
СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР за ТЕ за отопление от сградна инсталация са
в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
При посещението на 15.12.2022г. на жилищна сграда ********** ****** имота е на
две нИ.: кота -2.71 и кота 0.00 с вътрешна стълба между двете нИ.. В процесния имот към
датата на огледа, вещото лице е установило, че няма монтирани отоплителни тела. Видими
са само връзките на тръбопроводите в колекторната кутия. Няма поставен апартаментен
топломер в колекторната кутия. Процесната сграда е включена към централизираното
топлоснабдяване на гр. София през м.09.2011г. Абонатната станция топлозахранва целия
блок - двата входа. В процесната сграда е изградена отоплителна инсталация. От
разпределителната мрежа на отоплителната инсталация има отклонения до колекторни табла
към всеки имот. От колекторните кутии, отоплителната тела се захранват чрез хоризонтални
щрангове. Щранговете са от полиетиленови тръби, вградени в подовата замазка в гофриран
шлаух. При посещението на процесния имот вещото лице е установило, че в колекторната
кутия връзката към хоризонталните щрангове е прекъсната и няма подаване на ТЕ към
имота. Същото е установено за процесния период и в настоящата СТЕ в т.2 по въпросите на
ищеца, поради което няма изчислена ТЕ за отопление на имот. Процесния имот има
4
самостоятелен вход към улицата. При посещението на обекта на 15.12.2022г. в същия имало
2 броя лица. Имота е ситуиран в основната сграда на бл.430, няма отделена част от нея,
поради което не би могло да има дилатационна фуга
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя –
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за постигането на писмено
съглашение за продажба е също е относим към изхода на спора – доказването на подобно
съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са предявени на
извъндоговорно основание.
От протокол от 17.05.2011 г. на общото събрание на етажната собственост в гр. София,
ж. к. „Овча купел“, бл. 430 е видно, че всички етажни собственици са декларирали, че
отклоненията за отопление и горещо водоснабдяване към апартаменти и магазини, сред
които и процесният магазин, са трайно прекъснати от общите сградни инсталации на
сградата, като същите са поели ангажимент за осъществяване на контрол относно
неправомерното потребление на топлинна енергия за тези имоти.
В представения по делото договор от 02.09.2011 г., сключен между „ТС“ ЕАД и
етажните собственици на вход „А“ и „Б“ от сградата на адрес ********************
качеството им на потребител, страните са приели, че няма да се считат за потребители на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката собствениците на посочените в
договора имоти, сред които и праводателя на ответното дружество *********“ ООД –
собственик на ******** като потребителят се е задължил да заплаща дяловете от топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, общи части и др. за имотите по т. 2 от договора, в
която е посочен и *******. Уговорката в договора от 02.09.2011 г. относно начина на
заплащането на дължимите суми само от част от етажните собственици на топлоснабдената
сграда /новоизградена/, е валидна. Същата не противоречи на нормите в специалния закон -
ЗЕ, като така договореното следва да бъде зачетено при прилагане на принципа на
договорната свобода /арг. и от чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
5
топлоснабдяването/. С този договор страните са се споразумели потребители на топлинна
енергия в ******* да са останалите етажни собственици, а не собственикът на
топлоснабдения имот *********“ ЕООД. Не съществува пречка за това, като в Тълкувателно
решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС изрично е предвидено, че
клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, като при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия.
Въпреки представеният протокол от ОС на ЕС от 20.02.2012 г., съгласно който е взето
решение от ЕС за отмяна на това по протокола от и считано от 01.10.2011 г. дължимите суми
за ТЕ за сградна инсталация да се разпределят между всички имоти в сградата, то не е бил
сключен анекс за изменение на договора от 02.09.2011 г. между ищеца и ЕС, така че и
първоначално изключените обекти, вкл. и *******, да участват при разпределение на ТЕ за
общи части. Така ищецът е обвързан от сключения договор с ЕС от 02.09.2011 г. и няма
възможност да преразпределя ТЕ за сградна инсталация по друг начин.
При така установените обстоятелства и при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира, че не е налице основание за ангажиране отговорността
на ответното дружество. Извод в този смисъл се обуславя освен от заключението на
съдебно-техническата експертиза, в което е констатирано, че ответникът не ползва топлинна
енергия за отопление на имота и БГВ, като в имота не е направена връзка с отоплителната
инсталация, няма отоплителни тела, няма прибори и мивки, но и от представения по делото
договор от 02.09.2011 г., съгласно който е постигнато съгласие между ищеца и етажните
собственици за непредоставяне на услугата по отношение на част от тях, както и за
освобождаването им от задължението за заплащане на разходите за изразходваната
топлоенергия за сградна инсталация и общи части. Доколкото въз основа на установените
права и задължения в сключения на 02.09.2011 г. договор ответното дружество не дължи
заплащане на претендираните от него суми за цена за доставена топлинна енергия, като
задължението за това е за друго лице, съдът намира, че не се касае за разместване на блага
между имуществена сфера на ищеца и ответника на извъндоговорно основание именно
поради това, че ищецът разполага с правото да претендира вземането си от друго задължено
по договора лице.
Искът е неоснователен и на още едно самостоятелно основание. Претенцията по чл. 59
ЗЗД изисква ответникът реално да е ползвал имота, което обстоятелство се опровергава от
неоспорения от ищеца договор за наем на процесния имот, видно кт който фактическата
власт върху имота се осъществява от трето неучастващо по делото лице- наемателя „Ремонт
и поддръжка на сгради“ ЕООД.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и искът за дялово разпределение, тъй като ищецът не е ползвал топлинна енергия,
с оглед на което не следва да дължи и такса за услугата дялово разпределение.
С оглед липсата на установено задължение по главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск, поради което същият също следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователен е и искът за мораторна лихва по отношение на цената за дялово
разпределение.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът има право на разноски – за адвокатско
възнаграждение -400 лева и депозит за вещо лице- 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТС” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************* срещу ********* ЕООД с ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: *******************, за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 132,51 лева (сто тридесет и два лева и 51 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес: **************, аб. № *********, ДС: ********, ИД: *********, за период от
01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.05.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 40,30 лева (четиридесет лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2022 г. до 21.05.2025 г., 13,08лева
(тринадесет лева и 08 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 3,92 лева (три лева и 92
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 21.05.2025 г., с
които суми ответникът неоснователно се е обогатил и за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г. на СРС.
ОСЪЖДА ТС” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ********* ЕООД с ЕИК: *****,
съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7