№ 734
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110141571 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответниците са собственици на процесния имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44, респ. че са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са
влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни
да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-
дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като
дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата
дялово разпределение, предоставена от „Термокомплект“ ООД и не са погасили
задълженията си.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответниците,
че същите дължат на ищеца сумите както следва: Г. П. Й. – 1 413,44 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,04 лв.
главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
1
със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,76
лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
11.04.2025 г.; В. Й. Й. – 1 413,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода
от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,05 лв. главница за услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 17.04.2025 г.
до окончателно изплащане на вземането и 9,75 лв. мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22700/2025 г. по
описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде
гледано в о.с.з. без присъствието на представител на дружеството. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна. Прави искане за компенсиране с
насрещните разноски.
Ответникът Г. П. Й. оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в насока, че
приложимата такава с оглед характера на вземанията, е тригодишна. Оспорва претенцията
на ищеца за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и подробно аргументира, че липсват
доказателства относно изпадането в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение
при твърдения, че липсват доказателства относно разпределянето на цената за услугата
между етажните собственици. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като в тази връзка
твърди, че не е установен падеж за плащане, както и че не е поканен да плати задължението.
Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не
оспорва издаването на фактури за процесния период и тяхното осчетоводяване, както и
обстоятелствата, че до имота е доставена ТЕ на претендираната стойност. Претендира
разноски.
Ответницата В. Й. Й. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от
представения нотариален акт по делото се установява, че процесният имот е даден на
ответника Г. Й. като обезщетение по реда на ЗТСУ, в който случай придобитото имущество
представлявало лична собственост на обезщетения собственик, дори нот. акт да е съставен
по време на брака. Излага, че дори да се приеме, че е налице обикновена съсобственост, то
следвало да се съобрази обстоятелството кое лице е заявило откриване на партида, като в
тази връзка се позовава на съдебна практика според която с откриването на партида на
името на единия съсобственик, облигационното правоотношение възниквало само с него.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност и също развива подробни съображения
в насока, че приложимата такава с оглед характера на вземанията, е тригодишна. Също
оспорва изпадането в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение при твърдения,
че липсват доказателства относно разпределянето на цената за услугата между етажните
собственици. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като в тази връзка твърди, че не е
установен падеж за плащане, както и че не е поканен да плати задължението. Прави изрично
2
искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи, че не оспорва
издаването на фактури за процесния период и тяхното осчетоводяване, както и
обстоятелствата, че до имота е доставена ТЕ на претендираната стойност. Претендира
разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство (ЗТСУ – отм.), а именно: Нотариален акт № 93, том X, дело №
1893/1983 г. Страната, в чиято полза е издаден нотариалният акт е Г. П. Й., като обезщетено
лице по реда на ЗТСУ (отм.). Обезщетението е със самостоятелен жилищен имот –
апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4.
По делото е прието Удостоверение с изх. № 68-00-475/23/02.05.2013 г., издадено от
ГИС – София (Географска информационна система – Столична община), от съдържанието
на което се установява идентичността и административно-кадастралната индивидуализация
на процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП
– 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, като същият е част от сграда в режим на етажна собственост.
По делото е приета данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси, подадена от Г. П. Й. пред компетентната общинска администрация, пред която е
декларирал топлоснабдения имот апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“,
бл. 38А, вход Б, етаж 4 на негово име.В представената данъчна декларация не е посочено
друго лице като съсобственик или титуляр на вещно право върху имота.
По делото е приет Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, сключен между етажната собственост на сградата, в която се намира
процесният имот, и „Термокомплект „ ООД. Договорът е сключен на 19.08.2002 г. С него
етажната собственост възлага, а „Термокомплект“ ООД се задължава да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, включително:
отчет на средствата за дялово разпределение и водомерите за битово горещо
водоснабдяване; изготвяне на годишни и индивидуални изравнителни сметки;
разпределение на доставената топлинна енергия между отделните имоти в сградата;
предоставяне на данните от отчетите и изравнителните сметки на „ТС“ ЕАД.
По делото е приет списък на собствениците в сградата – етажна собственост, приложен
към договора за извършване на услугата дялово разпределение, имащ за цел
индивидуализиране на отделните самостоятелни обекти в сградата и лицата, посочени като
техни собственици. Списъкът съдържа данни за номера на апартаментите, както и имената
на лицата, срещу които съответните имоти са вписани, като част от етажната собственост.
От съдържанието на списъка се установява, че срещу апартамент № 44 е вписано лицето Г.
П. Й., като собственик на процесния недвижим имот.
В представения списък не е отразено друго лице като съсобственик или титуляр на
вещно право върху апартамент № 44.
3
По делото е представена декларация с нотариално заверен подпис от Стоян Йорданов
Стоянов за верността на положените подписи, изготвена във връзка с документацията на
етажната собственост и приложена към списъка на собствениците и/или договора за
извършване на услугата дялово разпределение.
По делото е представена Фактура за общо потребление № **********, с дата на
издаване 31.07.2023 г., издадена от ТС ЕАД на името на Г. П. Й., за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, апартамент № 44, по абонатен №
225983 / инсталация № **********, със стойност 2 125,06 лева, като сумата е начислена за
реално потребена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
включваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление и компоненти,
формирани въз основа на годишно изравняване.
По делото е представена и фактура за общо потребление № **********, с дата на
издаване 31.07.2024 г., издадена от същото дружество на името на Г. П. Й., за същия
недвижим имот – гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вход Б, етаж 4, апартамент № 44, по
абонатен № 225983 / инсталация № **********, със стойност 1 830, 21 лева, като сумата е
начислена за реално потребена топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2023 г. до
30.04.2024 г., включително стойности за битово горещо водоснабдяване, отопление и дялово
разпределение, определени след извършено годишно изравняване.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводната експертиза от чието заключение
се установява, че за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. по партидата на абонатен
№ 225983 за имота в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44 не са постъпвали
плащания за начислените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение;
изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, са въведени в
информационната система на доставчика през м. юли 2023 г. за отчетния период 2022/2023 г.
и през м. юли 2024 г. за отчетния период 2023/2024 г., като за първия период е налице сума за
доплащане, а за втория – сума за възстановяване; за процесния период са издадени кредитни
известия за сторниране на прогнозно начислени суми и общи фактури за реално потребена
топлинна енергия, като общият размер на неплатената главница възлиза на 2 912,96 лева,
формирана от стойности за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление,
отдадена от сградна инсталация, както и цена за услугата дялово разпределение в размер на
86,09 лева; върху тази главница, считано от датите на падеж на съответните задължения до
11.04.2025 г., е изчислена мораторна лихва в общ размер на 540,53 лева, от които 521,02 лева
върху задълженията за топлинна енергия и 19,51 лева върху задълженията за дялово
разпределение.
От правна страна съдът приема следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
4
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот
(апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4) е придобит с
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден за
мероприятия по ЗТСУ недвижим имот (нот. акт № 93, том X, дело № 1893/1983 г.).
Придобиването е осъществено през 1983 г., когато е бил в сила Семейният кодекс от 1968 г.
(отм.). Съгласно чл. 13, ал. 1 СК 1968 г. недвижимите и движимите вещи и права върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити, а чл. 13, ал. 2 СК 1968 г. изрично изключва от тази
общност вещите и правата, които са лични (напр. придобити преди брака, както и
придобити по наследство или дарение и др.).
При конкретната придобивна хипотеза – отстъпване на жилище като обезщетение за
отчужден индивидуален (личен) имот – трайната и последователна практика приема, че не
възниква съпружеска имуществена общност върху отстъпения в обезщетение имот, макар
обезщетяването да е извършено по време на брака, тъй като придобиването не е резултат от
съвместен принос, а представлява заместване (субституция) на лично имущество на
правоимащия съпруг. В този смисъл е и практиката на ВКС, вкл. решение № 145/27.06.2013
г. по гр.д. № 1352/2012 г., I г.о., както и посочваните в същата линия решения №
549/30.06.2010 г. по гр.д. № 3218/2008 г., I г.о., № 415/2012 г. по гр.д. № 231/2012 г., I г.о. и
др., които приемат, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг е
отстъпен в обезщетение друг недвижим имот, собствеността върху него не се включва в
5
съпружеската общност. Констативният нотариален акт в тези хипотези има удостоверително
значение, а вещноправният ефект произтича от предхождащия административен акт по
отчуждаването/обезщетяването; съпругът, от когото не е отчуждаван имот, би могъл да
придобие права върху обезщетителния имот само при изрично участие/посочване в
обезщетителния акт или при валидно прехвърляне на правото на обезщетение по
предвидения в ЗТСУ (отм.) ред.
При тези правни положения и доколкото по делото не се установява настъпване на
правопораждащи факти, които да обосноват възникване на съпружеска имуществена
общност върху имота, даден в обезщетение (респ. участие на другия съпруг в придобивното
основание по специалния ред за обезщетяване), съдът приема, че процесният апартамент е
лична собственост на съпруга – Г. П. Й., като титуляр на правото, произтичащо от
обезщетяването. Ето защо Г. П. Й. следва да се приеме за собственик на процесния имот
(съответно – материалноправно легитимиран като носител на правата и задълженията, които
законът свързва с това качество), а искът срещу В. Й. Й. за заплащането на следните суми: 1
413,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г.
до 11.04.2025 г., 43,05 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането и 9,75 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22700/2025 г. по описа на
СРС, 175-ти състав, следва да бъде отхвърлен.
По предявената срещу Г. П. Й. претенция ищецът е заявил (в условията на разделна
отговорност при квота 1/2) да се признае за установено, че ответникът дължи следните суми
за имота в гр. София, ж.к. „КП – 1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44, по аб. № 225983 / инст. №
**********, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.: 1 413,44 лв. – главница за доставена
топлинна енергия; 43,04 лв. – главница за цена на услугата дялово разпределение; 260,51 лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.01.2023 г. –
11.04.2025 г.; и 9,76 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022 г. – 11.04.2025 г.. От заключението на съдебно‑счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно и изготвено въз основа на счетоводните записвания и
представените отчетни документи, се установява, че общият размер на неплатените
задължения за процесния период възлиза на 2 912,96 лв., като в тази сума е включена и цена
за услуга дялово разпределение 86,09 лв., поради което размерът на главницата за топлинна
енергия е 2 826,87 лв. (2 912,96 лв. – 86,09 лв.). Експертизата е изчислила и общата
мораторна лихва върху главница 2 912,96 лв. до 11.04.2025 г. в размер на 540,53 лв., която
съответства на сбора от претендираните в исковата молба лихви (521,02 лв. за топлинна
енергия и 19,51 лв. за дялово разпределение). При съпоставка между претендираните срещу
Г. Й. суми и установеното от експертизата се налага извод, че заявените спрямо него
6
вземания представляват 1/2 от общо установените по партидата задължения, като
разпределението по компоненти е математически съизмеримо с квотата (напр. 2 826,87 лв. :
2 = 1 413,435 лв., закръглено до 1 413,44 лв.; 86,09 лв. : 2 = 43,045 лв., като е отразено 43,04
лв. при разпределение на стотинки между двамата ответници), а по отношение на лихвите –
претендираните 260,51 лв. и 9,76 лв. са в съответствие с общо изчислената от експертизата
мораторна лихва и нейното разпределяне при квота 1/2. С оглед на това съдът приема, че
претенцията спрямо Г. П. Й. е доказана по размер в заявените от ищеца суми.
По отношение направеното възражение за настъпила погасителна давност. При
действието на общите условия от 27.06.2016 г. давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Най-старото
задължение е за м. май 2022 г. Неговата изискуемост настъпва на 16.07.2022 г. Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК е
подадено на 17.04.2025 г. и по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК то прекъсва давността именно от
тази дата, поради което направеното от ответника Г. Й. възражение за давност следва да бъде
оставено без уважение.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г. върху ½
отглавницата или сумата от 1 413, 44 лева е 260, 51 лева, какъвто е и претендираният общ
размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
7
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника Г. Й. иск за
сумата от 9, 76 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изложеното предявените искове от „ТС“ ЕАД за признаване за установено, че
ответникът Г. Й. му дължи следните суми: 1 413,44 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 260,51 лв.
мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,05 лв. главница за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22700/2025 г. по
описа на СРС, 175-ти състав следва да бъдат уважени, а искът за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 9,75 лв. мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г. следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски имат и трите страни.
Ищецът „ТС“ ЕАД претендира заплащането на 69, 07 лв. – държавна такса за
заповедното производство; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, общо за двете лица; 69, 07 лв. – държавна такса за исковото производство; 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, и 450 лв. – изплатено
възнаграждение за ССчЕ.
Съдът определя юрисконсултското възнаграждение на 150 лв. за исковото производство.
Предвид уважената част от иска ответникът Г. Й. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца „ТС“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 389, 56 лв. – съдебни
разноски.
Ответникът Г. Йончев се е представлявал по делото от адв. В. Т. по пълномощие
издадено на основание сключения между тях Договор за правна защита и съдействие от
16.10.2025 г., като договореното възнаграждение е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът
го определя на 500 лв. Предвид отхвърлената част от иска 2, 84 лв.
Ответницата В. Йончева се е представлявала по делото от адв. В. Т. по пълномощие
издадено на основание сключения между тях Договор за правна защита и съдействие от
16.10.2025 г., като договореното възнаграждение е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът
8
го определя на 500 лв.
Ищецът „ТС“ ЕАД следва да заплати на адв. В. Т. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума
в общ размер на 502, 84 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. П. Й., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44, дължи на „ТС“
ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, ½ от общо
задължение, възлизащо на сумата от 1 413,44 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.
„КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44 /абонт. № 225983/ за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането; 260, 51 лв. - мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43, 04
лв. - главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.05.2025 г. по ч.гр.д. 22700/2025г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 9,76 лв. мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.04.2025 г.
ОТХЪВРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б за признаване за установено, че В. Й. Й., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44 му дължи ½ от общо
задължение, вълизащо на следните суми: 1 413,44 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.
„КП-1“, бл. 38А, вх. Б, ет. 4, ап. 44 /абонт. № 225983/ за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането; 260,51 лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 11.04.2025 г., 43,05 лв.
главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва считано от 17.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,75
лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
11.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 22700/2025 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Г. П. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „КП-1“, бл. 38А, вх. Б,
ет. 4, ап. 44, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389, 56 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б
9
да заплати на адвокат В. В. Т., ЕГН ********** с адрес на кантората: гр. София, бул. „В“ №
10, ет. 5, ап. 19 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 502, 84 лв. за процесуално
представителство на ответниците по делото.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10