РЕШЕНИЕ
гр.София,29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3323 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №20255888 от 19.11.2020 г. по гр.д. №68066/19 г., СРС, ГО, 125 с-в ПРИЗНАВА за установено, че А.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.*******вход Д, *******, дължи на „Т.С.” ЕАД *** сумата 560,87 лева - главница за период от м.5.2015г. до 4.2018г. за топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.*******ап.35, абонатен номер *****, заедно със законната лихва от 29.7.2019г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата в размер 154,50лева, дължимо за период 14.9.2016г.- 19.7.2019г; главница за дялово разпределение от 0,94лева по фактури от м.6.2016г. и м.3.2018г.. , заедно със законната лихва от 29.7.2019г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата в размер 0,08лева, дължимо за период 30.4.2018г.- 19.7.2019г; за които по гр.д.№ 43621/2019г. от СРС, 125- ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД ЕИК ***** против А.В.В. ЕГН ********* и А.П.В. ЕГН ********** *** иск за установяване на вземане по заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по гр.д.№ 43621/2019г. от СРС, 125- ти състав: че двамата дължат солидарно сумата 560,87 лева - главница за период от м.5.2015г. до 4.2018г. за топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.*******ап.35, абонатен номер *****, заедно със законната лихва от 29.7.2019г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата в размер 154,50лева, дължимо за период 14.9.2016г.-19.7.2019г; главница за дялово разпределение от 0,94лева по фактури от м..6.2016г. и м.3.2018г.. , заедно със законната лихва от 29.7.2019г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата в размер 0,08лева, дължимо за период 30.4.2018г.- 19.7.2019г.
ОСЪЖДА А.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.*******вход Д, ******* да заплати на „Т.С.” ЕАД ЕИК ***** сторените по делото разноски - 39,33лева за заповедното производство и 435,67лева за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ЕИК ***** да заплати на А.В.В. ЕГН ********* и А.П.В. ЕГН ********** *** сторените по делото разноски от 350 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението в отхвърлителната част като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.Неправилно съдът приел,че ответниците В., макар и тутуляри на вещни права върху имота, не трябва да отговарят за задълженията на дружеството.И двамата ответници били собственици на имота и било без значение кое лице в действителност ползва имота.Понятието титуляр на партида имало вътрешносчетоводно значение.Моли да се отмени решението и да се признае за установено дължимост на исковата претенция и спрямо двамата ответници.Претендират се разноски.
Постъпил отговор по жалбата на
ищеца,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена.
Ответниците са
съсобственици на топлоснабдения имот за исковия период -ответниците А. и А.В.в
СИО 1/2 ид. част от него, а
ответницата А.М., до 3.4.2018г. - останалата 1/ 2 ид.ч.от него. До 23.7.2015г.,
когато влиза в сила съдебно решение за развод на А.М. и В.В., имотът е
притежаван от тях двамата, в режим на СИО, като със същото решение, на А.М. е
предоставено ползването на семейното жилище. На 30.9.2015г., В.В. прехвърля с
договор за замяна на А.В. и А.В. своята 1/2 ид.ч. , с протокол за въвод от 8.10.2015г., А.В.
е изведен от жилището, което, като
семейно жилище, е предоставено на А.М.. На 5.12.2016г., А.В. и А.В. предявяват
против А.М. иск за делба. На 10.8.2017г., А.М. уведомява ищеца, че и А.В. и А.В.
са собственици на имота, а на 3.4.2018г., А.М. прехвърля на А. и А.В.своята 1/2 ид.ч. от имота.
До 3.4.2018г./края на исковия период/,
когато А. и А.В.придобиват собствеността върху целия имот, двамата са лишени от
владението върху имота, по силата на въвода във владение. Съгласно ОУ - чл. 62, купувач на топлинна енергия,
който напуска семейното жилище по силата на официален документ е длъжен да
уведоми продавача и да подаде заявление за промяна на партидата, придружено от
посочения документ. Праводателят на ответниците А. и А. В., е бил изведен
принудително от семейното жилище, а А.М. е въведена във владение на цялото
жилище, а не на 1/2 от него. Ал. 2 на чл.62 на общите условия, предвижда, че в
този случай, ако имотът се ползва от повече
от едно лице, ищецът разкрива партида на всяко лице. Качеството потребител, в
тази хипотеза, се свързва освен с обективния критерий принадлежност на правото
на собственост и с възможност за ползване на топлинна енергия, което
предпоставя упражняване на правомощието владение, предпоставка и за упражняване
на правомощието ползване на вещта - т. е. упражняване на фактическа власт върху вещта,
съответно- служене с нея. На 10.8.2017г., А.М. е уведомила ищеца, че има
промяна на собствеността, като е приложила нотариалния акт от 2015г. Съответно,
ищецът е вписал като титуляри по партидата А.В. и А.В., видно от прогнозните
фактури, въз основа това заявление, от 31.8.2017г., в изпълнение на чл.62,ал.2
ОУ. Доколкото за период от 8.10.2015г.- 3.4.2018г., ответниците А. и А. В., по
силата на официален документ - протокол за въвод във владение на А.М. са били
лишени от възможността както да владеят, така и да си служат с имота, то и
ищецът неправилно е открил партида и за тях, по силата на чл.62,ал.2 ОУ, защото
те не са ползвали имота, по смисъла на цитираната разпоредба.
Тъй като ответницитеВ.са
били лишени от възможността да си служат с вещта, по силата на независещи от
тях обстоятелства и то въз основа на съдебно решение, с което ответницата А.М.
е въведена с протокол за въвод в имота, те не могат да носят отговорност, за
липсата на реално изпълнение по договора - за плащане. Исковете против
ответницитеВ.са правилно отхвърлени изцяло.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение
Не
се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то
като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е сторила 350 лв.разноски
за адвокат,размерът не е прекомерен и съобразен с Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъден.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20255888
от 19.11.2020 г. по гр.д. №68066/19 г., СРС, ГО, 125 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА
„Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***** да заплати на А.В.В. ЕГН ********* и А.П.В. ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв.
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.