№ 16325
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110144967 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че ответникът М. Х. И. е била потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответницата топлинна
енергия, чиято цена последната не е заплатила, поради което моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи следните суми:
сумата от 3082,93 лв. - главница, представляваща стойност на доставената топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
09.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 527,87 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
27.10.2021 г., сумата от 23,16 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,68 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
64036/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител – адв. К. К., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач .... счита предявените искове за основателни и доказани,
като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на
което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер ....
през процесния период е била М. Х. И., като това обстоятелство не се оспорва от
ответницата, а и се установява от приетия по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /на лист 112/.
Ето защо, съдът счита, че ответницата се явява пасивно легитимирана да
отговаря по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
"клиенти" на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Според пар. 1, 41 б, б. "а" (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.)
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен
газ от доставчика. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия
за битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора
за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е
собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства /на лист
112/ се установява, че за посочения период ответницата е била собственик на
процесния имот, поради което същата е притежавала качеството на потребител/клиент
на топлинна енергия - чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продабжа на топлинна
енергия за битови нужди от 2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2
ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона - топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода са възложени на третото лице-помагач .... в изпълнение на
3
разпоредбата на чл.139, б.б, ал.1 ЗЕ.
По делото няма спор, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло
в имота на ответницата топлинна енергия в твърдяните количества, като последната от
своя страна не е заплатила дължимата цена в размер на сумата от 3 082,93 лв.
Ответницата не установи плащане, поради което съдът намира, че искът е
изцяло основателен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 23,16 лв. за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на
договорите между .... и търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на
ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б. "в", пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл.422, ал.2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от
предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116, б.„б.”, пр.І ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 09.11.2021 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл.
33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 -дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради
това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на
настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят), погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за
периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г., които се равняват на сумата от 478,88 лв.
4
След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от
ГПК въз основа на писмените доказателства по делото и на направени от съда
собствени изчисления, размерът на дължимата главница за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2020 г. възлиза на 2 604,05 лева.
Ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи в този размер и за
периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., като за сумата над този размер до пълния
претендиран размер от 3 082, 93 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г.
следва да се отхвърли, като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищеца на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е
легитимиран да получи цената на услугата "дялово разпределение". Тъй като
претенцията за услугата „дялово разпределение“ се търси за периода от м. 10. 2018 г.
до м. 04. 2020 г., вземането не е погасено по давност, при съобразяване датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 9.11.2021 г.
Ето защо искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в
пълния претендиран размер от 23,16 лева и за периода от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми
след изтичането на 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят месечно
дължимите суми, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението
си за заплащане цената на топлинната енергия в 45-дневен срок от издаване на общата
фактура за целия отчетен период – съответно от 15.09.2019 г. и от 15.09.2020 г.
Предвид изложеното, за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г. лихвата за забава
върху задължението по общите фактури, издадени за отчетния период от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г. е в размер на 543,33 лв. съобразно заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза. Ответницата не
5
установи плащане, поради което съдът намира иска, предявен за сумата от 527,87 за
изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда, поради което
акцесорната претенция за сумата от 4,68 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасените по
давност главници. Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия,
която не е погасена по давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на
онлайн лихвен калкулатор за исковия период надвишава претендираната сума, ето
защо искът на ищеца за обезщетение за забава върху главницата следва да се уважи
размер от 439,83 лева за периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 527,87 лв. същият следва да бъде отхвърлен,
като погасен по давност.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от
122,77 лв., от които 72,77 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковите претенции ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на
сумата от 103,48 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (72,77 лв.), за възнаграждение на вещо лице (300
лв.), за възнаграждение за особен представител на ответницата (665) и за
юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) в общ размер от 1137,77 лв., която съобразно
уважената част от исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 959,04 лв., която
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата също
6
има право на разноски както за заповедното, така и за исковото производство, но
доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Х. И., ЕГН **********, дължи на ...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 2604,05 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.09.2018 г.
до м.4.2020 г. в имот с абонатен № ...., находящ се в гр. ...., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
439,83 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 15.09.2019 г. до 27.10.2021 г., както и сумата от 23,16 лв., представляваща
цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д № 64036/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за главница и лихви в останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Х. И., ЕГН **********, да
заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 103,48 лв.
– разноски в заповедното производство, както и сумата от 959,04 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7