Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
02.01.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5543 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
топлофикация” ЕАД срещу Г.Н.Ш., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в *****, имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба
на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, топлинна енергия на стойност 224.21 лева през периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2018 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 37.61 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 05.01.2016г. – 08.01.2019г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски.
Срещу заповедта постъпило възражение в срок. Иска да бъдат установи задължения.
Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
претенциите. Твърди, че от негова страна не е подавано заявление за смяна на
партидата за имота, поради което оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца. Наред с това не била доставяна топлинна енергия, тъй
като били свалени радиаторите, щранг-лирата, водомерът за топла вода и
вертикалните тръби от помещенията. Възразява, че през имота му не преминавали видимо
тръби на сградната инсталация. Позовава
се на разпоредбите на ЗЗП и Директивата за енергийна ефективност относно
задължението за фактуриране на действително потребената енергия. Акцентира
върху формална проверка на начислените количества топлинна енергия и работата
единствено с документи на топлинния счетоводител. Счита, че ищецът не е в
договорни правоотношения с отделния потребител, и следва да претендира сумите
от етажната собственост или клиент присъединен към топлинната мрежа. Сочи за
отмяната на разпоредбите относно разпределението на топлинна енергия от ВАС.
Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация”
ЕАД срещу Г.Н.Ш., по което е образувано ч. гр. дело № 371/2019 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на страната, постъпило е възражение в
срок, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени
в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е
клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже,
че същия е собственик на процесния апартамент или че притежава право на
ползване върху него. Тези обстоятелства се установяват от представения
нотариален акт от 2017г. От него е видно, че ищецът е придобил право на
собственост върху топлоснабдения имот след смъртта на неговия баща през 2009г.,
а пълната собственост след смъртта на неговата майка на 20.02.2016г. С този
договор ответникът е прехвърлил правото на собственост върху имота, но е запазил
вещно право на ползване върху него. От изложеното до момента се установява, че
ответникът е бил собственик и титуляр на вещно право на ползване за апартамент,
в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката,
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР).
Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила,
видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са
били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства
за настъпили в тази насока промени.
Възраженията на ответника относно промяната на титуляра на
партидата са неоснователни. Облигационното правоотношение между страните
възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Името,
на което се води партидата в регистрите на ищеца, не е от значение за изхода на
делото, защото самостоятелно не обосновава материалноправната легитимация на
ответника.
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се
установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща блока е
била включена към топлопреносната мрежа, като е подавала топлинна енергия за
отопление и БГВ. Било е отчитано количеството ТЕ и са отчислявани технологични
разходи. Посочено, е че за периода всички отоплителни тела са били отсъединени
от топлопреносната мрежа и няма монтирани индивидуални разпределителни
устройства и водомер за топла вода, като такава не се ползва. В рамките на
периода на ответника била разпределена топлинна енергия единствено за сградна
инсталация в общо количество от 2.76539 MWh. Вещото
лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства
специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и
обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
Оспорванията на ответника не се споделят. Няма основание
заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице е изградило изводите
си на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и оспорени от
ответника. Експертът е дал заключение на база наличните данни от топлинния
счетоводител, който е трето за спора лице и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ се
избира от клиентите в сграда - етажна собственост, в това число и от самия
ответник. Законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на
отчитането и при липса на данни за тяхното нарушаване, не може да се презумира
неточност на начисленията. От заключението на експертизата се установява, че
начислените на ответника суми са определени правилно при спазване на действащите
нормативни изисквания.
Не може да се сподели и възражението, че начинът, по който е
отчитана и начислявана топлинната енергия, е в противоречие с принципите,
заложени в чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 05.04.2006 год. относно ефективността на крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета.
В тази насока вече е постановено Решение на съда на Европейския съюз по дело
С-708/17 и С-725/17, в което се даде тълкуване, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, както и че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Поради всичко изложено, съдът намира, че ответникът дължи
цената на доставената топлинна енергия.
Приета е и съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която
стойността на топлинната енергия, посочена в заключението на СТЕ като доставена
на ответника за процесния период e в
размер 224.21 лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение за забава е
определен на 37.61 лева. Експертизата е изготвена въз основа на направените в
СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през процесния период. С
оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно,
поради което следва да бъде кредитирано.
От приетите по делото доказателства категорично се
установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с
доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По
същото ответникът има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД
за потребена ТЕ в размер на 224.21 лева за периода.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не
се установява. Размерът на дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по
делото експертиза е 37.61 лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по
чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в
полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските
в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на
25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
исково производство в размер на 75 лева за държавна такса, 230 лева за СТЕ и ССЕ
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Н.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****,
следните суми: 224.21
лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в ****, за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г.
и 37.61 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
задължение за периода от 05.01.2016г. до 08.01.2019г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 09.01.2019г. до пълното й
изплащане, за които суми е била издадена
Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.
гр. дело № 371/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/-
разноските по ч. гр. дело № № 371/2019 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 5543/2019г.
по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.