№ 10922
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110171205 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Б. П. Ж. срещу „Сити кеш“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да представи
в цялост кредитното досие по процесния договор, справка от счетоводството си за
всички извършени плащания по договора, както и препис от договора за паричен заем
№ 473410/30.11.2020 г. и СЕФ за относимо, допустимо и необходимо за разрешаване на
процесния правен спор, поради което доказателственото искане следва да бъде
уважено.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой сключени договора
има между страните, поради което искането на ищцата за снабдяването й със съдебно
удостоверение, което да й послужи пред БНБ следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Сити кеш“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото в цялост кредитното досие по процесния договор,
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договора, както и
препис от договора за паричен заем № 473410/30.11.2020 г. и СЕФ, като му УКАЗВА,
че непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл.
1
161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 280,00 лв., вносим от
ищцата в петдневен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза .............., тел.
........., която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в нейна полза да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да й послужи пред БНБ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.05.2023 г.
от 09:35 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски
кредит № 473410/30.11.2020 г., сключен между страните и 2/ в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати сумата от 50 лева, частично от сумата от 850 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл. 11, ал. 1 от
договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба до погасяването.
Ищцата Б. П. Ж. твърди, че на 30.11.2020 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № 473410. По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 1800 лв., която следвало да върне на
двуседмични вноски. Сочи, че на осн. чл. 11, ал. 1 от договора кредиторът начислил
неустойка в размер на 850 лева поради неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, предвидено в чл. 5, ал. 1 от договора. Сочи, че е погасила изцяло
всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка.
Счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит, с която е предвидена
неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, като постига единствено неоснователно обогатяване за
кредитора. Отделно, въпреки че не предявява иск за нищожност на целия договор,
излага аргументи в подкрепа на това твърдение. Сочи, че ГПК е описан единствено
като процент, без да е посочен начинът на неговото изчисляване. Намира, че в ГПР
следва да се включи и начислената неустойка, като така общият му размер би
надхвърлил законоустановения максимум. Счита, че договорът е нищожен поради
липса на форма. Намира, че уговорената възнаградителна лихва е в прекомерно висок
размер и противоречи на добрите нрави. Сочи, че не са спазени и законовите
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора да е включена информация за
условията по издължаване на кредита, погасителен план, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на отделните вноски. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
2
оспорваната клауза от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането за
неустойка, отговаря на изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата
пороци. Намира, че кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за
кредит, но след непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя
рискът за кредитора се е увеличил, поради което и неустойката се явява обезщетение за
възникналото след сключване на договора увеличение на риска. Излага подробни
аргументи и по наведените от ищцата доводи за нищожност на договора в неговата
цялост. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора, като освен
това счита, че предвидената неустойка не следва да е част от ГПР. Възразява срещу
твърдението за недействителност на уговорената възнаградителна лихва поради
прекомерност. Оспорва да е налице заобикаляне на закона по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД вр.
чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем от 30.11.2020 г., в който е уговорена неустойка
при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, която договорна
клауза противоречи на добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 50 лева, частично от общо предадената на ответника сума от 850 лева.,
представляваща заплащане на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, без да
е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на
уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между Б. П. Ж. и „Сити кеш“ ООД е сключен
договор за паричен заем № 473410/30.11.2020 г., по силата на който ищецът е получил
в заем сумата от 1800 лв.; 2) „Сити кеш“ ООД е предоставил на Б. П. Ж. уговорената в
договор за заем сума от 1800 лв.; 3) в договора за заем е уговорена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение на кредитора.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3