№ 1001
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20221100100973 по описа за 2022 година
Ищецът И. М. Ч., ЕГН ********** е предявил иск против М. М. А., ЕГН **********
с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
причинени от ответника телесни увреждания ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за сумата от 5 019 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 07.02.2017г. –
31.01.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.02.2017г., около 06:00 ч., в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, бул. „****, пред магазин „Фантастико“ ответникът М. М. А. му е
нанесъл удари с ръце и крака в главата и тялото, в резултат на което му е причинил
увреждания, изразяваща се в избИ.е на зъб, рана в дясната слепоочна област – добре
изразен оток с диаметър 12 см, ,също в теменната област , по дясната странична повърхност
на носа и други.В следствие на горните увреждания е претърпял болки и страдания както
във физически,така и в психически план.
Във връзка с изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000
лв., ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД да заплати мораторната лихва с размер 5 019 лв. за
периода 07.02.2017г. – 31.01.2022г., както и направените разноски по делото, ведно със
заплатения адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност,
ответникът М. М. А. оспорва твърденията в исковата молба,а именно да е извършил, каквото
и да е виновно противоправно деяние на 06.02.2017 г., от което за ищеца да са произтекли
неимуществените вреди.
Твърди, че дори и да се докаже, че ищецът е претърпял увреда на здравето си, тя не е
причинена противоправно от ответника, тъй като той се е намирал през цялото време в
състояние на неизбежна отбрана, поради което не дължи каквото и да е обезщетение.
1
На следващо място, оспорва иска и по размер, като счита, че същият е прекомерно
завишен по размер и несъответстващ на практиката на съдилищата по сходни случаи. Също
така оспорва претенцията за заплащане на мораторната лихва, както по основание, така и по
размер.
Прави възражение за погасяване на част от претенцията за мораторната лихва по
давност, за времето от 06.02.2017г. до 31.01.2019г.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение от 06.02.2017г. на ищеца
И. Ч., в предварителните сведения по което ищецът е посочил, че му е бил нанесен побой от
група непознати мъже. В това удостоверение се дава заключение, че уврежданията на ищеца
са в резултат от действието на тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по време
и начин, както е съобщил самия пострадал.
По делото е представена медицинска документация, на първо място епикриза, от
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД от
09.02.2017 г. относно проведено лечение на пациента И. М. Ч. през месец февруари 2017 г.,
на второ място – неврологична консултация и ЕЕГ рапорт от Университетска болница
МБАЛ „Свети И. Рилски“ ЕАД.
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение от 06.02.2017г. на
ответника М. А., като част от материалите по ДП №349/2017г. по описа на 07 РУ към СДВР.
В предварителните сведения на удостоверението ответникът се посочил, че в същия ден му е
бил нанесен побой от група непознати мъже. С удостоверението се дава заключение, че
уврежданията са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по
време и начин, който ответникът е посочил.
От показанията на свидетеля Ц.В. се установява, че е приятел с ищеца и е бил от
компанията в заведението „Гепи“ в Студентски град. Според свидетеля имало суматоха пред
заведението, която била заради спречкване между две компании, а след излизането си хората
от компанията на И. също се включили. Свидетелят е бил на вратата на заведението, когато
видял, че И. бил ударен от някого и паднал, мисли че лицето, което го било ударило е бил
М., но не е сигурен. Други момчета, които свидетелят не познавал, ритали И., докато той
лежал на земята. След това свидетелят си хванал такси и се прибрал. Мисли, че устата на И.
е била разбита и той е отишъл в болница. Видели се с И. два дни след случката и той не се е
чувствал добре, не бил сигурен дали няма комоцио, устата му била подута и имал
наранявания в окосмената област на главата.
От показанията на свидетеля И. М. се установява, че познава бегло ответника и е
присъствала на случая от 06.02.2017г. Запознала се е с М. в същата вечер в дискотека
„Плаза“ в Студентски град. След това решили да отидат в заведението „Гепи“. При
излизането им от заведението, без видим повод М. бил нападнат от 3-ма човека, към които
впоследствие се присъединили и други. Нападателите били излезли от заведението,
започнали да крещят на М. и да го обиждат, като дори едно от момчетата извадило нож.
Тогава М. избягал и се скрил в един склад до близката бензиностанция,а след това в близкия
магазин „Фантастико“, а момчетата го подгонили и влезли след него в магазина с псувни и
крясъци. Отвън те били направили нещо като барикада и причаквали М. да излезе. Той
опитал да се свърже с 112, но не успял. Малко след това се появили приятели на ответника и
всички започнали да се бият. След боя пред магазина дошла линейка и патрулка. Заявява, че
няма спомен М. да е нападал, който и да е от тези лица,напротив той се отбранявал от
нападението им. Не знае как са се отървали, защото те са били много хора. М. ги бутал и
разхвърлял наляво-надясно. Единственият с кръв по себе си според нея там бил М. и то още
2
преди да влезе в магазина.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и иск с правна квалификация чл.
86 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки - извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина.
Съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е извършил
противоправното деяние посочено в твърденията на ищеца в исковата молба,а именно да му
е нанесъл описаните телесни увреждания. Показанията на св.В. са колебливи и несигурни
относно това кой е нанесъл удари на И. през нощта/ранната сутрин на 06.02.2017 г.,но може
да се направи извод,че не е било само едно лице.От друга страна св.М. установява , че
ответникът М. се е отбранявал от нападение на група момчета,сред които и самия И..
При това положение ищецът не е доказал наличието на противоправно деяние от
страна на ответника,поради което искът за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При това положение неоснователен е и акцесорния иск за присъждане на мораторна
лихва,който също следва да се отхвърли изцяло,като се отбележи,че за времето преди
31.01.2019 год. този иск е неоснователен и като погасен по давност-3 години за лихвени
вземания.
С оглед отхвърлянето и на двата иска ищецът следва да възстанови на ответника
разноските по делото за един свидетел от 120 лв. и за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 1660 лв.,който размер според съда не е прекомерен и на следва да се намалява.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. ****, чрез адв. А. Л. и адв. М.Ш. срещу М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Хасково, ул. „****, представляван от адв. Т. Ч. искове с правно основание по чл.45 ЗЗД –
за заплащане на сумата от 26 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинени от ответника на
06.02.2017г. телесни увреждания, изразяващи се в избИ.е на зъб и наранявания по главата и
шията, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание по чл.86 ЗЗД – за заплащане
на сумата от 5 019 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 07.02.2017г. –
31.01.2022г.,като неоснователни
ОСЪЖДА И. М. Ч., ЕГН ********** да заплати на М. М. А., ЕГН ********** сумата
от 1780 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4