Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №     /30.05.2018г.                                                                     гр.Търговище

   в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                            трети състав

 

На двадесет и първи май                                                          2018 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА                                

         ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ЙОАНА ВАНГЕЛОВА                                          

                                                              

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№69 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца А.С.Б. ***, действуващ чрез процесуалния си предста-вител адв.Е.П. от САК против решение №64/16.02.2018г., постановено по гр.д.№583/2018г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявения от него срещу ответника М.Б.М. от с.с. иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуще-ствени вреди в размер на 15 000 лв. от извършено на 26.07.2014г. непоз-волено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреж-дания, като на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 100 лв. С доводи за нарушения на процесуалния и материал-ния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззивае-мата страна не е постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният й представител адв.Р.К. *** оспорва основател-ността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 15 000 лв. е обоснован с обстоятелствата, че на 26.07.2014г. ответникът причинил на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана по главата и лицето, отоци и кръвонасядания по двете ръце, и гръдния кош, както и загуба на съзнание, които неимуществени вреди са останали невъзмездени до настоящия момент.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва предявения иск с възражение, че е действал при неизбеж-на отбрана, защитавайки баща си и себе си от нападението на ищеца, евентуално-за съпричиняване на вредите от ищеца в размер на 90% и за компенсация на вина.

 След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С влязла в сила на 15.01.2016г. присъда №64/15.10.2015г. по н.о.х.д.№895/2015г. на РС-Търговище, потвърдена с решение № 3/15.01. 2016г., постановено по в.н.о.х.д.№212/2015г. на Окръжен съд Търговище  ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за това, че на 26.07.2014г. в с.Маково, общ.Търговище причинил на бащата на ответника Б. М. М. три средни телесни повреди, изразяващи се разкъсно-контузни рани в централната челно-теменна област на главата и в лявата челно-теменна област с подлежащо много-фрагментно счупване на черепните кости в лявата челно-слепоочна об-ласт, причинили проникващо нараняване на черепната кухина; контузия на мозъка(контузни огнища в ляво слепоочие); оток на мозъка и пневмо-цефалия(проникване на въздух в черепната кухина).Съгласно приложе-ното съдебно-медицинско удостоверение №195/29.07.2014г. от МБАЛ- Търговище, при преглед на 29.07.2014г. са констатирани наранявания на ищеца, а именно: разкъсно-контузна рана по главата и лицето, отоци и кръвонаясядания по двете ръце и гръдния кош, с анамнезни данни за загуба на съзнание, а съгласно представеното съдебно-медицинско удо-стоверение №194/29.07.2014г., изд. от МБАЛ-Търговище, при преглед на ответника на същата дата са констатирани разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата, кръвонаясядания и охлузвания по гръдния кош и дясното бедро, с анамнезни данни за загуба на съзнание.Заклю-чението на назначената съдебно-медицинска експертиза потвърждава посочените телесни увреждания на страните, представлящи леки телесни повреди с временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като конкретизира нараняванията по главата на ответника, включващи две разкъсно-контузни рани в лявата и дясната част на тила.

Съгласно показанията на Ф.С. Р. Б. и Ф.А.роднини на ищеца, нараняванията на последния са причинени пред дома му от ответника на 26.07.2014г., който му нанасял удари с вила и ритници, а съгласно показанията на св.Б.М. и св.Ф. М., роднини на ответника, инцидентът е провокиран от ищеца, като същият е нанесъл побой на бащата на ответника, удряйки го с мотика по главата и тялото.Ответникът е отблъснал ищеца, сам е получил удари с мотиката, докато е бил наведен, проверявайки състоянието на баща си, след което е отвърнал, нанасяйки удари с „тачка“ на нападателя.   

При така констатираните противоречия в свидетелските показа-ния, предпочитание следва да бъде отдадено на втората група свидетели, чиито показания се подкрепят от приложената медицинска документа-ция, заключението на вещото лице-съдебен лекар, както и от цитираната присъда на назаказтелния съд, която е задължителна за гражданския съд по силата на чл.300 от ГПК относно престъпното поведение на ищеца. От съществено доказателствено значение е заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяващо удари отзад по главата на ответ-ника, т.е. потвърждаващо, че нараняванията му са причинени, докато е бил наведен над баща си, който е бил в безпомощно състояние. Но дори и ответникът да е нанесъл удари на ищеца преди да провери състоянието на баща си, то същият отново е действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки живота и здравето на пострадалия си родител, като защитата изцяло съответства и даже е с по-нисък интензитет от нападе-нието, поради което гражданската му отговорност за причинените на ищеца телесни увреждания е изключена по силата на чл.46 от ЗЗД.Съг-ласно цитираната разпоредба, няма отговорност за вреди при неизбежна отбрана, а именно- когато при защита личността на отбраняващия се или на другиго от непосредствено противоправно нападение, на нападателя се причинят вреди в рамките на необходимите предели, т.е. при съответ-ствие на защитата на характера и опасността на нападението-чл.12, ал.1-2 от НК.Нанесените от ответника удари с тоягата са били необходими за неутрализиране на нападението на ищеца над баща му и самия него, не представляват превишаване пределите на неизбежната отбрана и предя-веният иск по чл.45 от ЗЗД е неоснователен.За да отхвърли същия, район ният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззив-ният съд извършва препращане към тях.  

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е поста-новено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено. Разноски за въззивната инстанция от въззиваемата страна не са направени и претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

           Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА    решение  №64/16.02.2018г., постановено по гр.д.№583/2017г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

            

                                                                                           1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                                           

                                                                                           2.