№ 91
гр. Ямбол, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100432 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Д. И. П. и И. Т. Т.,
двете от гр.*******, с която против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е
предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците като солидарни длъжници не му дължат сумата от 44 534,09лв.,
включваща главница, лихви и разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1174/2013г. на ЯРС, който изпълнителен лист е образуван понастоящем в изп.д.
№1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ - И. Х.
Според твърденията на ищците в исковата молба, изпълнителното производство
по изп.д.№ №482/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ, което е било образувано по
издадения срещу тях изпълнителен лист, е било прекратено поради настъпила перемпция на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последно предприето и валидно извършено
действие за принудително изпълнение в рамките на това производство е бил наложения на
16.03.2018г. запор на банкови сметки на ищцата – длъжник И. Т.. На 23.10.2023г. било
образувано изпълнително производство по изп.д.№1336/2023г. по описа на същия ЧСИ И.
Х. с рег. №*** в КЧСИ против солидарните длъжници- ищците, по което дело взискател е
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, легитимирайки се като кредитор на основание
сключен договор за цесия с банка „Уникредит Булбанк“АД за същото задължение. В
рамките на новообразуваното изпълнително дело на 28.11.2023г. бил наложен запор на
банкови сметки на длъжника И. Т., но според ищците срокът на уредената в чл.110 от ЗЗД
обща погасителна 5-гидишна давност е била изтекла, тъй като от датата на последното
извършено изпълнително действие за принудително събиране на процесното вземане -
наложения на 16.03.2018г. запор на банковата сметка на длъжника Т. по изп.дело
№482/2013г., до датата на първото изпълнително действие в рамките на новообразуваното
изп.дело №1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№***, на 28.11.2023г., са изминали пет
години, поради което процесното вземане - главно и акцесорни, са погасени по давност,
вземането е преминало в състояние на естествено задължение, което е неподлежащо на
принудително събиране.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Възраженията на ответното дружество са, че за вземането по издадения срещу ищците
1
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №482/2013г. по описа на ЧСИ с
рег.№*** в КЧСИ срещу солидарните длъжници – ищците, като по изпълнителното дело са
били искани и извършвани изпълнителни действия в периода 23.12.2015г.- 01.02.2023г., с
което давността многократно е била прекъсвана, като следва да се съобрази, че изп.д.№
182/2013г. е било образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980г., поради
което и на основание ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не е текла
докато е траел изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС.
Според ответника, за прекъсването на давността законодателят не е поставил като условие
постигането на резултат от съответното изпълнително действие - постъпване на суми по
запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н., тъй като давността е санкция за
бездействието на кредитора в определен срок и взискателят в изпълнителното
производство не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които
предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали
неуспешни. Сочи, че според практиката на ВКС погасителната давност за задължението е
прекъсната и в случай на подадена молба от взискателя за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител или
юридическият факт, който прекъсва давността е искането на взискателя, а в случая в
качеството на взискател ответното дружество не е бездействало, в сравнително неголеми
интервали от време е отправяло искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия за
събиране на вземанията му, които са били уважавани от съдебния изпълнител, но не е било
удовлетворено вземането поради липса на активи у длъжника, като с тези действия
многократно е прекъсвана давността, а за давността перемпцията е без правно значение.
Ответникът счита, че за изтичането на давността в случая следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, според която за периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г. давностни срокове не текат.
Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Г., която пледира за
уважаването му, с присъждане на разноските по делото. В дадения на пълномощника срок
същият не представя писмена защита.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в о.с.з., а в писмена
молба изразява становище по спора, поддържайки доводите в отговора на исковата молба.
Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.
ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, както и изявленията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Установено е и не е налице спор между страните, че по подадено от „Уникредит
Булбанк“АД заявление, е било образувано ч.гр.д. №1174/2013г. по описа на Ямболски
районен съд, по което заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК №720/27.05.2013г., с която е разпоредил на солидарните длъжници И. Т. Т. и Д. И. П. да
заплатят на банката сумата 54 624.96лв. – главница, лихва в размер на 4 461.89лв. за периода
от 20.05.2012г. - до 21.05.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 806.26 лв. – разноски по делото.
Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист в полза на
кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за присъдените суми.
По молба на „Уникредит Булбанк“АД гр.София от 04.07.2013г. и въз основа на
издадения в полза на банката изпълнителен лист, против длъжниците И. Т. Т. и Д. И. П. е
образувано изп. дело №482/2013г. по описа на ЧСИ И. Х.с рег. №*** в КЧСИ и район на
действие – съдебният район на ЯОС. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е посочил способи за изпълнение и е поискал принудителното изпълнение да
бъде насочено върху ипотекиран в полза на банката недвижим имот, чрез налагане на
възбрана върху този имот, опис, оценка и изнасянето му на публична продан, както и върху
банковите сметки на длъжниците и върху трудовите им възнаграждения с налагане на
запори върху същите.
По образуваното изп.дело №482/2013г. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за
2
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, като същите са връчени редовно
на 08.07.2013г. и не е налице спор, че в определения двуседмичен срок длъжниците-ищците
не са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение и същата е влязла в сила.
На 05.07.2013г. ЧСИ е наложил възбрана на ипотекирания в полза на банката
недвижим имот на длъжника Д. П. и на ипотекарния длъжник П. П. – жилище-апартамент в
гр.******№**, вх.*, ап.* с площ от 134.69лв., а на 06.08.2013г. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника И. Т..
С обявление от 19.09.2013г. ЧСИ е изнесъл на публична продан възбранения
имот, но след подадена на 26.11.2013г. молба от взискателя и приложено към нея
споразумение с искане за спиране на изпълнителните действия по делото, същите са били
преустановени.
На 26.08.2015г. банката-взискател е поискала да бъдат възобновени
изпълнителните действия по делото, с извършване на публична продан върху ипотекирания
в полза на банката и възбранен имот, като е направено искане да бъдат наложени и запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците, както и запори върху банковите им сметки,
едната от които сметки е в банката-взискател.
В изпълнение ЧСИ с обявление от 20.01.2016г. е изнесъл на публична продан
ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и е наложил запори от 20.01.2016г.
върху банковите сметки на длъжниците в банка „Уникредит Булбанк“ АД.
По изпълнителното дело е била проведена публичната продан на ипотекирания
недвижим имот, приключила с възлагателно постановление и извършено разпределение на
постъпилата от проданта сума.
На 02.03.2018г. банката-взискател с писмена молба по изпълнителното дело е
поискала ЧСИ да извърши справка за налични банкови сметки в регистъра на банковите
сметки и сейфове на БНБ на длъжника И. Т., както и справка за наличните сключени трудови
договори от този длъжник и налагане на запор върху трудовите възнаграждения. ЧСИ е
извършил справка за откритите банкови сметки на длъжника И. Т. и на 16.03.2018г. е
наложил запор върху банковите сметки в банка „Сосиете Дженерал Експрес Банк“ АД.
На 26.02.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от дружеството
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, което е поискало да бъде конституирано като
взискател по делото, легитимирайки се като частен правоприемник на взискателя
„Уникредит Булбанк“АД, придобивайки вземането му срещу длъжниците Т. и П. на
основание договор за цесия от 15.10.2018г. С молбата за конституиране като взискател,
дружеството – цесионер е поискало от ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличните банкови
сметки на длъжниците и налагане на запори върху сметките.
С Разпореждане от 29.04.2020г. ЧСИ е конституирал „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело и е изпратил съобщения на
длъжниците за конституирания нов взискател.
На 01.02.2023г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал
писмена молба по изпълнителното дело с искане принудителното изпълнение да бъде
насочено върху притежавани от длъжника И. Т. МПС с налагане на запор върху същите,
както и върху недвижимо имущество на този длъжник с налагане на възбрани, а също и
налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки.
ЧСИ е извършил проучване на длъжниковото имущество, установил е, че
длъжникът И. Т. не притежава недвижими имоти, няма действащи активни трудови договори
и банкови сметки, върху които не са наложени запори, при което не е предприел
изпълнителни действия и с постановление по протокол №429/23.10.2023г. е прекратил
изпълнително дело № 482/2013г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, предавайки
изпълнителното дело в архив.
В същия ден, на 23.10.2023г., след като е получил оригинала на изпълнителния
лист, взискателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подал писмена молба до ЧСИ с
рег. №*** в КЧСИ, прилагайки изпълнителния лист срещу длъжниците И. Т. и Д. П., с
искане за образуване на ново изпълнително дело. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да
насочи принудителното изпълнение върху банковите сметки на длъжниците с налагане на
3
запори и върху трудовите възнаграждения/пенсия с налагане на запори върху същите.
ЧСИ е изпратил съобщения до длъжниците за новообразуваното изпълнително
дело №№1336/2023г. и на 28.11.2023г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника
Д. П. в банка „Уникредит Булбанк“АД.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск, който се квалифицира по реда на чл.439, ал.1 ГПК, е
неоснователен.
С разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК е предвидена възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението.
Законодателят с нормата на чл.439, ал.2 ГПК е уредил защитата на длъжника да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В случая изпълнителното основание е издадената срещу солидарните длъжници-
ищците заповед за изпълнение. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г.,
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм.). Поради това, разпоредбата
на чл. 439, ал.2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда (в този смисъл вж. Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.
т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). На новонастъпили факти след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене
не се провежда, длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
от ГПК (в този смисъл са и Решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ
ГО, Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО и др.).
За предявения иск по чл.439, ал.1 ГПК ищците по делото – длъжници в
заповедното производство, са се позовали на изтекла погасителна давност за принудително
събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на цедента, праводателя на
ответника изпълнителен лист. С оглед изложените в молбата фактически твърдения,
претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима, тъй като ищците основават иска си именно на
твърдения за факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителния лист.
По делото не е спорен общият давностен срок – 5 години за вземанията на
ответника (чл.110 ЗЗД). Спорни са въпросите кога е началото на давността, прекъсвана ли е
давността и кога изтича същата. За прекъсването на давността приложима е разпоредбата на
чл.116, б. “в“ ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност
(чл.117, ал.1 ЗЗД). Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.2015г.,
постановено по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
ЗСЧИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имуществено състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасен остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и
други.
Относно началото на давността, която тече за вземания, изпълнителното
основание за които е заповед за изпълнение, следва да бъде съобразено, че в рамките на
4
заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи
за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за
жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното
изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл.424 ГПК. Това произтича от
особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се
за специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/,
относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за
изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите
разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение/, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си
по исков ред в предвидения в чл. 415 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за
защита води до неблагоприятни за длъжника последици. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането.
Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата
в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД, поради
което в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че за вземане, установено с влязла в
сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години на основание
чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV Г. О., в което е посочено: "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“ В подобен смисъл са и
редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015
г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.,
ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
От всичко изложено следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК,
но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след изтичане на срока за възражение
и стабилизиране на заповедта за изпълнение. Съдът, който е сезиран с иска по чл. 439, ал. 2
от ГПК е длъжен да извърши преценка кога заповедта за изпълнение на парично задължение
е влязла в сила, доколкото това обстоятелство обуславя основателността на релевираните
доводи за недължимост на оспореното вземане.
В случая е установено, че по образуваното изп.д.№482/2013г., заедно с поканите
за доброволно изпълнение, на длъжниците е връчена и заповедта за изпълнение - на
08.07.2013г. Ищците не твърдят в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК да са подали възражения
срещу заповедта, напротив, пълномощникът им сочи в о.с.з., че не са възразили срещу
заповедта за незабавно изпълнение, при което се налага извод, че заповедта е влязла в сила
на 23.07.2013г. след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение в
приложимата редакция на нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007г., в сила от
01.03.2008г.). От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, по отношение на
длъжника се счита, че давността е прекъсната, тъй като правилото е, че давността за
вземането се прекъсва с изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК и
установяване на вземането със съдебно решение (в този смисъл е Решение
№50295/23.012023г. по гр.д.№1030/2022г. на ВКС, четвърто ГО). Или от 23.07.2013г.-
влизането в сила на заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че е началото на 5-
годишната давност за вземанията на ответника, установени със сила на пресъдено нещо
(чл.117, ал.2 ЗЗД).
Същевременно, към изследваната дата 23.07.2013г. приложение са намирали
разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г., според които образуването на изпълнителното
5
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС,
както се посочи по-горе, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира. Съществуващото противоречие е преодоляно с приемането на Тълкувателно решение
№ 3/28.03.2023г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
При съобразяване на изложеното и доколкото изп.дело №482/2013г. по описа на
ЧСИ Х. с рег. №*** срещу ищците е образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г.,
настоящият състав на ЯОС намира, че давността за процесните вземания е прекъсната с
образуването на изп.дело на 04.07.2013г., като новата петгодишна давност, началото на
която е от влизането в сила на заповедта за изпълнение (чл.117, ал.2 ЗЗД) следва да се счита
за започнала да тече от датата на приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г.
От приложеното изпълнително дело №482/2013г. се установява, че след датата
26.06.2015г. изпълнителните действия, които са прекъснали давността, съгласно даденото в
т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, са
извършени на 20.01.2016г. с насрочване на публична продан на недвижимия имот и налагане
запори върху банковите сметки на длъжниците, както и на 16.03.2018г. чрез налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника И.Т.. В практиката на ВКС след приемане на
ТР№2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (Решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г.,
III ГО и др.) е прието, че в случаите, когато искането на кредитора за предприемане на
изпълнително действие (в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно
чл.426, ал.4 ГПК и чл.18 от ЗЧСИ) е направено своевременно, но то (изпълнителното
действие) не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно. Прието е, че давност не тече, ако взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на взискателя.
При възприемане и съобразяване на посочената съдебната практика на ВКС, в
случая е установено, че след 16.03.2018г. няма петгодишен период, в който взискателят да не
е искал извършване на изпълнителни действия и да е изтекла давността до датата на
предявяване на иска - с молбата от 26.02.2019г. ответникът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е направил искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
дело с оглед на извършеното прехвърляне на вземания, като с тази молба е направил и
искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците. След като ответникът
е бил конституиран на основание чл.429, ал.1 ГПК като взискател с акт на ЧСИ от
29.04.2020г., с молба от 01.02.2023г. ответникът е поискал налагане на запори върху
притежавани от длъжника И.Т. МПС, възбрани върху недвижими имоти на този длъжник и
запори върху банковите му сметки. На 23.10.2023г., с молбата за образуване на новото изп.д.
№1336/2023г. взискателят – ответникът е поискал налагане на запори върху банковите
сметки на длъжниците и запори върху получаваното трудово възнаглраждение/пенсия, като
ЧСИ на 28.11.2023г. е наложил запор на банковите сметки на длъжника П. в банка
„Уникредит Булбанк“АД.
При съобразяване на тези установени по делото факти, изводът е, че с всяко от
поисканите от взискателя изпълнителни действия в периода 26.02.2019г.- 28.11.2023г., е била
прекъсвана 5-годишната давност за вземанията на ответника, а както вече беше посочено, за
да се приеме, че взискателят поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, е достатъчно наличие на надлежно искане от негова страна за извършване на
изпълнителни действия, без значение дали ЧСИ реално е предприел действията. От
6
последното прекъсване на давността на 28.11.2023г., до датата на предявяване на иска –
23.12.2024г. не е изминал период от 5 години, който да обоснове погасяването на процесните
вземания по давност. Изтеклият срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК като основание за
прекратяване на изпълнителното производство е без правно значение за давността, тъй като
перемпцията и давността са различни правни институти и според задължителното за
съдилищата разрешение, дадено с ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. №2/2023г., ОСГТК на
ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
По всички изложени съображения, предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл. 78, ал.8 ГПК
право на разноските по делото има ответникът, на който следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв., определено при условията на чл.25,
ал.1 от НПрП, при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема на труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на процесуалното
представителство на ответника.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. И. П. от гр.*******, ж.к.*,
бл*, вх.*, ап.**, с ЕГН ********** и И. Т. Т. от гр.*******, ж.к.*******бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
с ЕГН **********, против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София, р-н
“Люлин“10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, сграда- „Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от З. С. Б. и Д. М. М. иск по чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че солидарните длъжници Д. И. П. и И. Т. Т. не дължат на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД сумата от 44 534,09лв., включваща главница, лихви и разноски, за която
сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1174/2013г. на ЯРС, който изпълнителен лист
е образуван понастоящем в изп.д. №1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ - И. Х.
ОСЪЖДА Д. И. П. от гр.*******, ж.к.*, бл*, вх.*, ап.**, с ЕГН ********** и И.
Т. Т. от гр.*******, ж.к.*******бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, да заплатят на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София, р-н “Люлин“10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, сграда- „Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от З. С. Б.
и Д. М. М., на основание чл.78, ал.3, вр.с ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7