Определение по дело №1014/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……….07.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1014 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В.Х.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особеният му представител адв.Б Х, с адрес ***, против Решение № 2078/15.05.2019г. по гр.д.№13271/2018г. по описа на РС Варна, в частта, с която е уважен предявеният от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от В М С и Д Н Н, действащи чрез юрисконсулт П П, искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на въззивника-ответник да заплати на банката, сумата от 13465.93лв., съставляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда-30.08.2018г., до окончателно ѝ изплащане и сумата от 704.78лв., съставляваща договорна лихва за периода 10.02.2018г.-30.08.2018г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като разгледаният иск е недопустим, защото не са настъпили процесуалните предпоставки за предявяването му. Твърди се, че иска е недопустим, защото не е спазено задължението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до длъжника. Твърди се още, че исковата молба, не съставлява уведомление за предсрочна изискуемост, съответно не представлява покана за събиране на целия остатък от вноските по кредита, още повече, че в конкретния случай процесуалната защита на длъжникът се организира служебно. Поддържа се, че предявяването на осъдителния иск, е предшествано от установяване на задължението, респективно съдържа установителното правоотношение, но след като длъжникът, е бил уведомен предварително, че се обявява предсрочната изискуемост-по силата на договора или по силата на закона- чл.60, ал.2 от ЗКИ. На следващо място се твърди, че искът е неоснователен, поради липсата на предпоставките, при които ищецът може да претендира от ответника остатъка от вноските по кредита. Сочи се, че отношенията между страните се уреждат по специалните ЗПК и ЗКИ  Закон, при което кредиторът следва да обяви на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и да му отправи покана, преди предявяване на иска. Ето защо се моли за обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, или в условията на евентуалност за отмяна на обжалваните части на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че нормативната уредба не е разписала изискуемо съдържание на поканата до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като се счита за достатъчно волеизявлението да е ясно и да е стигнало до длъжника. Твърди се, че преценката дали и кога да упражни субективно право да обяви предсрочна изискуемост, принадлежи на кредитора. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита, настъпва в момента, в който волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, стига към този момент да са налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Сочи се, че в конкретният случай, поради допуснатата забава в плащането на шест месечни вноски, банката е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, като е отправила уведомление до ответника, чрез нотариална покана, връчена му по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Сочи се, че към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, длъжника не е работил по трудово правоотношение, поради което не е могло да се извърши връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. На следващо място се поддържа, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем, представлява потестативно право, което се упражнява извънсъдебно, а исковата молба, представлява покана за плащане, като със същата могат де се упражняват и преобразуващи права. Поддържа се, че предвид направеното с исковата молба изрично изявление, че считано от получаване на препис от нея, банката счита кредита за предсрочно изискуем, то е налице съобщаване на предсрочната изискуемост, като факта че това е станало, чрез особен представител е ирелевантен. Моли се за потвърждаване на атакуваната част от решението и за присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. С оглед факта, че жалбата е подадена от особен представите, дължимата ДТ, следва да се събере, от съответната страна според изхода на спора.

От друга страна за редовността на производство, следва да се събере полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на банката, следва да укаже да внесе депозит в размер на 950лв., с предупреждение, че при неизпълнение ще бъде издаден изпълнителен лист, с оглед принудителното му събиране. 

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на В.Х.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особеният му представител адв.Б Х, с адрес ***, против Решение № 2078/15.05.2019г. по гр.д.№13271/2018г. по описа на РС Варна, в частта, с която е уважен предявеният от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от В М С и Д Н Н, действащи чрез юрисконсулт П П, искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на въззивника-ответник да заплати на банката, сумата от 13465.93лв., съставляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда-30.08.2018г., до окончателно ѝ изплащане и сумата от 704.78лв., съставляваща договорна лихва за периода 10.02.2018г.-30.08.2018г.

УКАЗВА на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от В М С и Д Н Н, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за въззивното производство в размер на 950лв., като я предупреждава, че при неизпълнение ще бъдат предприети действия за принудителното му събиране.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1014/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 25.09.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.