Решение по КНАХД №1278/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 471/14.04.2025 г., постановено по АНД № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІІ състав, с което е потвърден Ел. фиш Серия К № 8369045, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на И. К. К., [ЕГН] от [населено място] за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Сочи се, че ВРС се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са събрани доказателства, които са съществено значение за решаване на делото. Заявява, че към административната преписка е приложен протокол за проверка № 023-СГ-ИСИС/24.03.23г. за проверено измерено техническо средство ARH CAMS1 с фабричен номер 120С511, което няма връзка с реалното техническо средство, с което е извършено измерването на превишената скорост ARH CAMS1 № 11743с9. На следващо място твърди, че по делото съдът не се е произнесъл дали точно на посочения участък има ограничение в скоростта до 50км/ч., както и че липсват събрани доказателства за квалифициращия признак "повторност".

Моли за отмяна на решението на ВРС.

Ответникът в касационното производство – ОД МВР Варна моли за оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

ВРС е сезиран с жалба на И. К. К. [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица],  срещу Електронен фиш серия К № 8369045, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т.2 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, ВРС приема, че при извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От фактическа страна ВРС приема, че на 30.10.2023г. в 14:49часа, в гр. Варна по бул. "Княз Борис І" в посока на движение к.к.“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, е управляван л.а. „Мерцедес ЕКЦ 400 4 МАТИК” с рег. № [рег. номер]. Автомобилът се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч. В този район било монтирано и функционирало ARH CAM S1 № 11743с9. Автомобилът преминал покрай функциониращото техническо средство и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 63 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално допустимата скорост е 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс е 63 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш. След установяване на собственика на автомобила - И. К. К., е издаден процесния електронен фиш, в обстоятелствената част, на който е описано извършеното нарушение.

В ЕФ е посочена правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му - чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като установеното нарушение е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7139112 на 05.05.2023г.

Въззивната инстанция установява, че е налице правилна квалификация на деянието.

Съдебното решение е неправилно. Основните мотиви в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалните правила от ВРС относно събирането на доказателствата.

След извършена проверка от касационната инстанция, се установи, че действително ВРС е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в непълнота на доказателствения материал. Видно от материалите по делото към административната преписка е приложен протокол за проверка № 023-СГ-ИСИС/24.03.23г. за проверено измерено техническо средство ARH CAMS1 с фабричен номер 120С511, което няма връзка с реалното техническо средство, с което е извършено измерването на превишената скорост ARH CAMS1 № 11743с9. В тази връзка ВРС е имал служебно задължение да събере всички относими доказателства относно извършеното нарушение. Приемането към доказателствения материал по делото на неотносим протокол за проверка № 023-СГ-ИСИС/24.03.23г. за проверено техническо средство ARH CAMS1 с фабричен номер 120С511, който няма връзка с установяване на техническата изправност на реално използваното техническо средство с № 11743с9, е процесуално нарушение, касаещо непълнота на доказателствения материал по делото. Това от своя страна разколебава заключението на съда за доказаност на нарушението. В тази връзка ВРС следва да кредитира и анализира само релевантните доказателства по делото.

ВРС не е обсъдил дали е налице квалифициращия признак "повторност". Не са събрани доказателства за влязъл в сила предходен ЕФ К/7139112 от 05.05.2023г.

На следващо място съдът не се е мотивирал защо приема , че в посочения участък в ЕФ- гр. Варна до автобусна спирка „Акациите“, има ограничение в скоростта до 50км/ч. Не са обсъдени възраженията във въззивната жалба относно скоростта в посочения участък.

Видно от изложеното, не са анализирани относимите факти относно наличието на повторност, ограничението на скоростта в мястото на нарушението и надлежния начин на установяване на нарушението. Едва след като обсъди всички релевантни факти по делото, ВРС следва да формира отговор относно отговорността на касатора по чл.21, ал.1, вр. чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав за ново разглеждане, при което да бъдат събрани обсъдените доказателства, въз основа на които да се направи преценка за това има ли осъществено нарушение.

В тази връзка решението на ВРС е неправилно постановено, поради неспазване на процесуалните правила - чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и подлежи на отмяна.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд –Варна, четвърти касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 471/14.04.2025 г., постановено по АНД № 234/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІІ състав

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна, съобразно дадените в мотивите на решението указания.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.