РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330100183 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.2 от КТ.
Ищецът Д. Р. Р. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна
и като такава да отмени Заповед № 150/11.11.2020 г. на *** на ответната страна, да го
възстанови на предишната работа и да осъди ответника да му заплати сумата 123, 47 лева,
представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил от ответника, ако не беше уволнен, и полученото брутно трудово възнаграждение
от друг работодател за периода 13.11.2020 г. – 13.05.2021 г., заедно със законната лихва
върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Ответникът *** – гр. ***, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответния *** като „***“ от
02.03.2017 г. до 28.01.2020 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
1
прекратено със Заповед № 34/27.01.2020 г. на Директора на ответната страна, връчена на
ищеца на 28.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – поради липса на качества на
работника/служителя за ефективно изпълнение на работата. С влязло в сила на 16.10.2020 г.
Решение № 260471/21.09.2020 г., постановено по гр. дело № *** по описа на ПРС – І гр.
състав, е било признато за незаконно и отменено като такова извършеното с посочената
Заповед уволнение на ищеца, той е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност и ответната страна е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение по чл.225,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ за периода 28.01.2020 г. – 28.07.2020 г. в размер на 2 726, 76 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по
това дело в размер на 1 030, 87 лева. След влизане в сила на посоченото съдебно решение
ищецът се е явил за заемане на длъжността, на която е бил възстановен и е започнал отново
работа при ответника на 27.10.2020 г. – като с връчено на ищеца на 10.11.2020 г.
Предизвестие, той е бил предизвестен, че след изтичане на 30-дневен срок трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работата, а с процесната Заповед, връчена му на 12.11.2021 г.,
трудовото правоотношение с Д.Р. е било прекратено, считано от 13.11.2020 г., на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа, като със самата Заповед е било
разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за 31 дни неползван
платен годишен отпуск в размер на 972, 74 лева, и по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие в размер на 596, 19 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 10.09.2021 г. на
вещото лице по ССЕ И.С. се установява, че действително към момента на уволнението на
ищеца е било налице реално намаление на обема на работа в ответния ***, както и, че след
уволнението на мястото на Д.Р. не е било назначено друго лице като *** – поради което
съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
процесната Заповед поради липса на конкретизация в какво се е изразявал намаленият обем
на работата и липсата на реално намаляване на обема на работата. Установява се също така,
че преди уволнението на ищеца ответникът е упражнил правото си на подбор измежду
лицата, заемащи длъжността „***“, като със Заповед № 61/03.11.2020 г. е назначил комисия,
която да извърши подбора и след извършеният подбор именно ищецът е получил най-ниска
оценка от Комисията – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца
доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради несъответствие на подбора с
критериите на чл.329, ал.1 от КТ –квалификацията и качеството на изпълнение на работата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото към момента на
уволнението на ищеца е било налице реално намаляване на обема на работата и преди
издаването на Заповедта работодателят надлежно е упражнил правото си на подбор по
законоустановените критерии, Заповедта се явява законосъобразна, а оттук – че искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му
като такова и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се
2
отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.2 от КТ.
Нито с отговора на исковата молба, нито при приключване на устните състезания по делото,
ответникът е претендирал присъждане на разноски, поради което – независимо от изхода от
спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. Р., ЕГН **********, от с. ***, ***, със съдебен адрес: ***,
**. Н.Р. и младши **. Л.С., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** П. Б. В., със съдебен адрес: ***, **. А.Д., обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ – за
признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 150/11.11.2020 г. на ** на
ответната страна, възстановяване на ищеца на предишната работа и осъждане на ответната
страна да заплати на ищеца сумата 123, 47 лева, представляваща разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищецът би получил от ответника, ако не беше уволнен, и
полученото брутно трудово възнаграждение от друг работодател за периода 13.11.2020 г. –
13.05.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за
производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 25.10.2021 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: П.ПАВЛОВ_______________________
3