№ 473
гр. Плевен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201449 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН
С Наказателно постановление 25-0938-001186/14.04.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-
ПЛЕВЕН, на М. А. К. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване на твърдяните
нарушения, както и не е посочен дейст**елния собственик на отразеното в
1
АУАН/НП, моторно превозно средство; в НП се посочва, че се налага
наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение трето, каквото в същата
разпоредба, не съществува; в обстоятелствената част на АУАН/НП се сочи, че
нарушителят не носи СРМПС част 2, докато в чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП се сочи
единствено, че следва да бъде носено свидетелството за регистрация на МПС;
не е уточнено кой нормативен акт е нарушен във връзка с осъществяването на
технически преглед на МПС. Наред с това отбелязва, че в хода на
административнонаказателното производство не е извършена задълбочена
проверка на обстоятелствата на случая, която, според жалбоподателя, ако
такава да беше извършена, щеше да се изясни, че К. е бил трудово ангажиран
към „***“ ЕООД и че в тази връзка е управлявал различни МПС,
предоставени му от същото дружество, за разнос на плодове и зеленчуци, т.е.
че отговорността за извършване на технически преглед е била на неговия
работодател; същевременно, към датата и часа на посочените нарушения, на
жалбоподателя е било възложено да транспортира същото МПС за разстояние
от около сто метра, от склад на работодателя, до хале/автосервиз, поради
което К. не е разполагал нито със СРМПС, нито - със собственото си СУМПС,
тъй като последното е било в друго МПС, собственост на дружеството;
касателно нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП счита, че се касае за „маловажен
случай“. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, не се явява предста**ел. В
придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата,
както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуални разноски за
адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
3599813/30.03.2025г. от страна на Д. К. К. - мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л. И. Ц., както и на нарушителя М. А.
К.. Съставен е за това, че на на 30.03.2025 г. около 17:25 часа, в град ПЛЕВЕН
ул. „***“ до № 5, с посока на движение към ул. „**“, като водач на товарен
2
автомобил „***“ с рег.№ *** /което не е негова собственост/, извършва
следното: 1. управлява горепосоченото МПС, без поставен обезопасителен
колан по време на движение с който е оборудван автомобила – нарушение по
чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. водачът на превозното средство не представя валиден
годишен технически преглед към часа и датата на проверката, след справка с
РСОД 422 - нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; 3. не носи Свидетелство за
управление на МПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; 4. не носи
Свидетелство за регистрация на МПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
При съставяне на АУАН, възражения не били направени; такива не са
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. А.
К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на
20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от
делото/. Неоснователно се възразява, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е посочено
точното място на извършване на твърдяните нарушения, както и не е посочен
дейст**елния собственик на отразеното в АУАН/НП, моторно превозно
средство. Отново следва да бъде напомнено – АУАН и НП съдържат
отбелязване както на улицата, така и на близконаходящата се номерация по
същата улица, а и посоката на движение на процесното МПС – поради което,
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в дейст**елност, се явяват
удовлетворени; от друга страна, в АУАН/НП е отразено, че процесното МПС
не е собственост на нарушителя, но последното съвсем не означава, че е било
необходимо да бъде посочен дейст**елния собственик или че липсата на
подобно посочване, ограничава правото на защита на нарушителя. На
следващо място, вярно е, че в т.4 от диспозитивната част на Наказателното
постановление се посочва, че за нарушението по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, се
налага наказание на основание „ЧЛ.183 АЛ.1 Т.1 ПР.3 от ЗДвП“, както и че
чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, не съдържа трето предложение. Очевидно е обаче, че се
касае за техническа грешка, а и последната по никакъв начин не се отразява
съществено на правната квалификация на нарушението или приложимата
административнонаказателна разпоредба, респ. – на правото на защита на
жалбоподателя, още повече, че „предложенията“ нямат правна уредба
3
съгласно ЗНА или УПЗНА, напротив – съобразно чл.26 ал.2 УПЗНА, в
строежа на всеки нормативен акт „Членът може да се състои от алинеи,
алинеята - от точки, а точката - от букви.“, т.е. „предложенията“ са
въведени от и за нуждите на юридическата практика, не са наложителни за
коректното отразяване на правните разпоредби, а тяхното наличие, липса или
некоректно отразяване, не може да се превръща в аргумент за съществено
нарушение на процесуалните правила или за неправилно приложение на
материалния Закон, при положение, че са коректно отразени членът, алинеята,
точката, буквата – както е и в процесния случай. По-нататък, дейст**елно в
обстоятелствената част на АУАН/НП се сочи, че нарушителят не носи СРМПС
част втора, докато в чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП се сочи, че следва да бъде носено
свидетелството за регистрация на МПС. Последната правна разпоредба обаче,
следва да бъде тълкувана систематично с разпоредбата на чл.33 ал.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
съобразно която „Част втора на свидетелството за регистрация служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се
носи от водача винаги при ползването на превозното средство.“, т.е.
отразяването в процесните АУАН и НП, е юридически коректно и по никакъв
начин не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се
възразява и че не е уточнено кой нормативен акт е нарушен във връзка с
осъществяването на технически преглед на МПС, тъй като този
материалноправен въпрос няма никакво отношение към нарушението по
чл.185 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К.. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
настоящата инстанция не установява и други нарушения от процесуален
характер, при провеждането на административнонаказателното производство.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите Д. К. К., Л. И. Ц., както и писмени доказателства /л.15 – 17, л.28,
л.43 – 47 от делото/. Съдът приема като добросъвестни и непредубедени
показанията на свидетелите Д. К. и Л. Ц.; показанията и на двамата са
относително подробни, взаимно се потвърждават от една страна, а от друга –
са в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Следва
да бъде отбелязано, че в опровержение на същата фактическа обстановка, не
се събраха доказателства. Ето защо, Съдът приема за доказана изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно:
чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
4
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“, т.е. налице е изводимо задължение за водачите
и пътниците в така очертаните МПС, да използват обезопасителните
колани по време на движение – и е видно, че при описаните време, място,
обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй
като е управлявал процесното МПС, без съответно поставен
обезопасителен колан;
чл.147 ал.1 ЗДвП /ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./,
„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози
с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра
на вътрешните работи.“ т.е. налице е изводимо задължение за
очертания кръг превозни средства /в които попада и процесното такова/,
да е налице преминат задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност – и е видно, че при описаните време, място,
обстановка, задължението за регистрация не е било изпълнено, а
жалбоподателят е управлявал МПС, което не е следвало да управлява,
предвид липсата на съответно преминат ГТП;
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория…“, т.е. налице е изводимо задължение за
водачите да разполагат в себе си със съответно СУМПС – и е видно, че
при описаните време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил
това свое задължение, тъй като е управлявал процесното МПС, без да
носи съответно СУМПС;
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке…“, т.е.
налице е изводимо задължение за водачите да разполагат в себе си със
СРМПС, част втора /съобразно вече цитираната разпоредба на чл.33 ал.4
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./ – и е видно, че при описаните време,
място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение,
тъй като е управлявал процесното МПС, без да носи съответното
СРМПС част втора.
Не могат да бъдат споделени съображенията на защитата по
съществото на делото. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
5
производство не е извършена задълбочена проверка на обстоятелствата на
случая, която, ако да е била извършена, щяло да се изясни, че К. е бил трудово
ангажиран към „*** ПЛ“ ЕООД и че в тази връзка е управлявал различни
МПС, предоставени му от същото дружество, за разнос на плодове и
зеленчуци, т.е. че отговорността за извършване на технически преглед е била
на неговия работодател. Тук следва да бъде отбелязано, че проверка в
очертаната насока, не е била необходима за щателното изясняване
обстоятелствата на случая, защото – макар отговорността за преминаване на
технически преглед да е била на собственика, т.е. трето лице, в случая –
работодател, последното обстоятелство нито дава право на несобственик да
управлява непреминало технически преглед МПС, нито – съставлява
оневиняващо водача обстоятелство за управление на такова МПС.
Дейст**елно, по делото е представен Трудов договор на жалбоподателя с
горепосоченото дружество и няма пречка същият да бъде приет от Съда с
доверие, но отново следва да бъде подчертано – отговорността на водача е
независима от тази на собственика на МПС, досежно обстоятелството дали
управляваното МПС е преминало съответен ГТП; прочее, всеки водач, преди
привеждане в движение на което и да било МПС/ППС, е длъжен да се увери,
че същото МПС/ППС притежава необходимите документи, както и че
управлението му е съобразено с действащите правни разпоредби в
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ; от друга страна, бездействието на който и да било
водач в очертаната насока, в т.ч. - управлението на МПС/ППС без съответни
документи, без съответно преминат ГТП и т.н. – нито може да съставлява
извинително основание, нито – да изключи по друг начин, полагащата се
административнонаказателна отговорност. В този смисъл, ирелевантно е и
соченото от страна на защитата, че към датата и часа на посочените
нарушения, на жалбоподателя е било възложено да транспортира същото
МПС за разстояние от около сто метра, от склад на работодателя, до
автосервиз, поради което К. не е разполагал нито със СРМПС, нито - със
собственото си СУМПС, тъй като последното е било в друго МПС,
собственост на дружеството. Дори тези обстоятелства дейст**елно да
отговарят на истината – а доказателства в тяхна подкрепа не са представени –
те не биха способствали да се установи нищо друго, освен едно безотговорно,
немарливо отношение при управлението на МПС, което само` по себе си, е
правно недопустимо: управление на непреминало технически преглед МПС,
без водачът да носи в себе си изискуемите съгласно ЗДвП, документи.
При съобразяване на изложеното дотук, Съдът намира, че
нарушенията по чл.137а ал.1 ЗДвП, чл.147 ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, се явяват доказани по несъмнен начин.
Следователно правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на административни наказания, както следва – на основание
чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата /в редакцията на ДВ, бр.
51 от 2007 г. – чл.3 ал.1 ЗАНН/ - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
6
извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за
движението по пътищата /в редакцията на ДВ, бр. 97 от 2017 г. – чл.3 ал.1
ЗАНН/ - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.147 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата /в редакцията на ДВ, бр. 43 от 2002 г. – чл.3 ал.1 ЗАНН/ – глоба в
размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /в редакцията
на ДВ, бр. 43 от 2002 г. – чл.3 ал.1 ЗАНН/ – глоба в размер на 10 /десет/ лева,
за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Видно е, че от една страна,
административнонаказващият орган правилно е съобразил относимата
редакция на ЗДвП към 30.03.2025г., а от друга – че всяка от посочените
административнонаказателни разпоредби предвижда абсолютно определена
санкция, която е правилно съобразена, поради което размерът на
административните наказания, не следва повече да бъде обсъждан. Не на
последно място Съдът намира, че никое от нарушенията, не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съобразно която
легална дефиниция, „"Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Не са налице
доказателства, обуславящи извод, че някое от процесните нарушения
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП, чл.147 ал.1 ЗДвП,
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Напротив – извършени са четири
нарушения на ЗДвП, при това – от лице, което, видно от справката за
нарушител /л.15 – 17 от делото/ е многократно наказвано за предходни
нарушения на ЗДвП, като не е пресилено да се заключи, че се касае за
системен нарушител на правилата за движение по пътищата – обстоятелство,
което още един път идва да покаже, че тезата за „маловажност“, се явява
несъстоятелна.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 25-0938-
001186/14.04.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
7
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на М. А. К. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147 ал.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8