Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АН дело № 10 301/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 369/07.07.2023г.,
постановено по АНД № 540/2023г., с което състав на Районен съд Велико Търново е
отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" - София,
с който на „ДЕСО 91“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. „Доростол" № 81, представляван от управителя П.Д.Й., за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е наложена
„Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция
„Пътна инфраструктура“, действаща чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната
жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита че, въззивния съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на
чл.189ж от ЗДВП, макар по същество правилно да е приел, че нормата на чл. 34 от ЗАНН е относима към срокове касаещи издаването на АУАН и НП, но не и ЕФ. Твърди
се, че безспорно доказано по делото, не е закупена маршрутна карта, нито е
подадена тол-декларация. Поради това не са изпълнени задълженията за
установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса. Поради това правилно била ангажирана отговорността
на дружеството. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна на
решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди ЕФ. Претендира
се и присъждане на разноски, а при условие на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация – дружеството„ ДЕСО 91" ЕООД, действащ чрез упълномощения адвокат, представя
писмено становище. Намира КЖ за неоснователна. Настоява, че решението на РС е
правилно. В действителност чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, не предвижда възможност за
издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а единствено за тези по
чл.179, ал.3 от ЗДвП. Освен това, счита за изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. По
тези съображения ПП на ответника моли АСВТ да потвърди решението на РС като
правилно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно
РС е отменил процесния ЕФ поради това, че норматана чл.189ж от ЗДвП не следва да се прилага за нарушения по
чл.179, ал.3б от ЗДвП. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във
връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно,
против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но по
причини различни от изложените в нея и поради следните съображения по фактите и
правото:
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че електронен фиш № ********** е издаден за това, че на 22.02.2022 г., в 06:09
часа, в Община Полски Тръмбеш, на път I - 5, км 68+946, посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № D9620D2FD30A363EE053021F160D717F, с ППС товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 1828 АКСОР", с peг. № ***, с
технически допустима максимална маса 19 000т., брой оси 2, екологична
категория: ЕВРО 4, без ремарке, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за
преминаването. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
дружеството - жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер
на 2 500 лева.
След анализ на доказателствената съвкупност, включваща
необходимите и допустими писмени, веществени и гласни доказателствени средства,
РС е изложил мотиви, че оспореният ЕФ следва да се отмени, тъй като разпоредбата
на чл.189ж от ЗДвП е специална и предвижда особен ред за санкциониране на
нарушения само по чл.179, ал.3 от ЗДвП. По отношение на
останалите административни нарушения, сред които и процесната хипотеза по
чл.179, ал.3б от ЗДвП е приложим само общия ред за установяване и санкциониране
с издаване на АУАН и НП. РС освен това приел, че не е изтекла предвидената
давност, т.к. за ЕФ не следва да се прилага шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, броен от заснемане на нарушението. С тези мотиви за съществени процесуални нарушения ВТРС
отменил НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ намира
обжалваното Решение за валидно и допустимо, но неправилно постановено. Изложените
от РС мотиви са противоположни на трайно установената практика на касационната
инстанция по посочените два въпроса, като са израз на неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон, а
именно:
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и
създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата –
чрез издаването на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т.1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г.
на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен
съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен
съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия
орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда
субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална
уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването
на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира
отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и
приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната
система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и
има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява
регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното
постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици
различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно
третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено
от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен
орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е
оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че
специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на
електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите
на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за
изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има
функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със
съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният
съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона, поради което
същото следва да се отмени и тъй като делото не е изяснено от фактическа страна
да се върне делото за събиране на
доказателства/история на обработка на ЕФ и др./ за изясняване на въпроса
изтекъл ли е давностният срок за налагане на административно наказание.
По втория въпрос – касационната инстанция приема за
допустимо да се съставят ЕФ по отношение нарушенията по чл.179, ал.3а-3б от ЗДвП. От
настоящата инстанция не се споделя извода на ВТРС, че за нарушението по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.
Такава правна възможност е предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и
ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3
позволяват издаване на електронен фиш и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В действителност разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 е непрецизна, но
неправилно в случая въззивния съд не е приложил посочените разпоредби считайки,
че по този начин би се стигнало до недопустимо за административнонаказателното
право разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП –
наличието на ясно изразена в нормите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш, включително за нарушения
по чл. 179, ал. 3б, предполага прилагане на систематичното тълкуване сочещо по
недвусмислен начин, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и за
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В заключение съдът намира, че следва да се отмени
Решението на РС и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се
съберат доказателства, съгласно указаният на касационната инстанция.
При този изход на делото на основание
чл.226, ал.3 от АПК по въпроса за разноските ще се произнесе РС при новото
разглеждане на делото.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.2 от АПК, съдът в
посочения касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 369/ 07.07.2023г.,
постановено по АНД № 540/2023г. по описа на РС – Велико Търново.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на съдебното следствие, при съобразяване на
указанията на касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: