Р Е Ш Е Н И
Е
№ 307
гр.Велико
Търново, 11.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
436 по описа на Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „М.Ц.“ с адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.„***“ № ***срещу мълчалив отказ на
Кмета на Община Велико Търново по Заявление-декларация № 5300-22211-1 /
22.05.2023г. След депозиране на жалбата е издадена Заповед
№ РД22-1396/17.07.2023г. от кмета на Община Велико Търново, с която е отказано
регистрирането на туристически обект от клас „В“ – стая за гости „Джой
апартмент“ на адрес гр.Велико Търново, ул.“***, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10447.507.178.1.13 по КК на гр.Велико Търново. Тази
заповед е оспорена от дружеството, образувано е а.д. № 460 / 2023г. по описа на
Административен съд Велико Търново, което е присъединено към настоящото дело. В
съдебно заседание жалбоподателя уточнява предмета на оспорване – изричен отказ
за регистрация на туристически обект. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради неправилно
приложение на материалния закон. Излагат се доводи за противоречие на административния акт с
разпоредбите на § 1, т. 28 от ДР на ЗТ и чл. 129а от същия закон и
по-неблагоприятно третиране в сравнение с други собственици в същата сграда,
чиито обекти са регистрирани като стаи за гости. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, моли за
отхвърлянето на същата и присъждане на сторените по делото разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № РД22-1396/17.07.2023г. от кмета на Община Велико Търново, с
която е отказано регистрирането на туристически обект от клас „В“ – стая за
гости „Джой апартмент“ на адрес гр.Велико Търново, ул.“***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10447.507.178.1.13 по КК на гр.Велико
Търново.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.05.2022 г. на частен съдебен изпълнител е
възложен в собственост на ЕООД „М.Ц.“ самостоятелен обект 10447.507.178.1.13 по КК и КР на
гр.Велико Търново, разположен на трети етаж от сграда с идентификатор
10447.507.178.1, представляващ обект 9, с трайно предназначение – за офис, който
имот по документ за собственост представлява самостоятелен обект – офис № 9,
разположен на таванския етаж, със застроена площ на обекта от 32,50 кв.м.
състоящ се от входно антре, кабинет, стая за отдих, баня-тоалетна. Съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-734483-07.07.2023 г., имот с
идентификатор 10447.507.178.1.13 се намира на етаж 3 в жилищна сграда с
идентификатор 10447.507.178.1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като
предназначението на самостоятелния обект е: за офис.
От „М.Ц.“ ЕООД е подадено заявление-декларация
вх. № 5300-22211-1 / 22.05.2023г. с искане за регистриране за упражняване на
дейност хотелиерство в една стая за гости, клас В, с брой легла 3, наименование
на обекта „Джой апартамент“ с адрес гр. Велико Търново, ул. „*** и
идентификатор по КККР
10447.507.178.1.13.
До „М.Ц.“ ЕООД е изпратено писмо на
31.05.2023г., с което е уведомен, че сградата в която се намира имота за
регистрация, е въведена в експлоатация като Офис сграда с кафе-бар, салон за
красота и ателиета. В Техническия паспорт на същата било посочено
предназначението на сградата – „Сграда със смесено предназначение/салон за
красота, кафе-бар, 12 бр. ателиета. Имотът на жалбоподателя – самостоятелен
обект с идентификатор 10447.507.178.1.13 не е с променено предназначение и към
момента е с предназначение – офис № 9, което не отговаря на изискванията на
Закона за туризма и наредбите към него. Даден е 14-дневен да представи
документи удостоверяващи преустройство и промяна на предназначението на обекта,
за да може да се ползва за целите на заявлението. Дружеството не представя
допълнително документа.
На 12.07.2023г. заявителя подава жалба срещу
мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново по подаденото
заявление-декларация, като преди постъпване на преписката в съда със Заповед №
РД22-1397/17.07.2023г. е постановен изричен отказ. Административният орган
приема, че не може да бъде регистриран туристически обект „стая за гости“, тъй
като от една страна сградата, в която той се намира не е жилищна, от друга
страна имотът е офис, а не е предназначен за жилищни нужди, а от трета страна с
ползването му като стая за гости ще се извърши нарушение на чл.178, ал. 4 от ЗУТ.
Въз основа на така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган в условията на заместване, с
оглед представената Заповед №
РД22-1380/13.07.2023г., в предписаната писмена форма, и
при спазване на формалните процесуални правила за издаването й.
По
правилното приложение на материалния закон:
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от Наредбата, лицето, което ще извършва хотелиерство, като
предоставя услугата настаняване в стаи за гости или в апартаменти за гости, или
упълномощено от него лице подава заявление-декларация по образец съгласно чл.
129а от ЗТ до кмета на съответната община по местонахождение на обекта. В ал. 2
е предвидено, че ако искането за регистрация на обект – стая за гости или
апартамент за гости, не удовлетворява изискванията по ал. 1, т. 1 и чл. 129а от
ЗТ, регистриращият орган или оправомощено от него длъжностно лица уведомява
заявителя да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с
указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството,
а съгласно ал. 3 ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не
бъдат отстранени, кметът на общината отказва със заповед регистрирането на
туристическия обект. Отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.
Съгласно
чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "г" от Наредбата, заявлението-декларация
съдържа данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира
стаята за гости/апартамента за гости.
В
случая от представените доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
е собственик на обекта, чиято регистрация е заявил.
В
несъответствие със законовите норми органът приема, че за да бъде регистриран
един обект като стая за гости, в която се упражнява хотелиерска дейност, е
необходимо тя да е част от апартамент, като се позовава на нормата на чл.31,
ал.1, т. 1, б."г" от Наредбата, а не взема в предвид легалната
дефиниция, дадена от законодателя.
Съгласно
§ 1, т. 17 от Наредбата, по смисъла на тази наредба "Стаи за гости" е
място за настаняване по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗТ - "Стаи за
гости" са до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда,
предоставяни на туристи за нощувка.
Видно
от цитираните разпоредби, законодателят
предвижда алтернативно, че стаите за гости могат да са самостоятелни или
в апартаменти, тоест неправилно е прието от административния орган, че за да се
регистрира един обект като „стая за гости“ по реда на ЗТ и Наредбата, е
необходимо той да е част от апартамент. Действително в цитираната норма на чл.
31, ал. 1, т. 1, б. "г" от Наредбата, е посочено, че в заявлението
следва да се съдържат данни за правото на собственост върху апартамента, в
който се намира стаята за гости, но така формулирано това изискване е
незаконосъобразно, тъй като посредством него се въвеждат допълнителни
ограничения спрямо стаите за гости, които се различават от тези зададени в
закона.
В
нормата на чл.129а, т. 1 от ЗТ е предвидено минималното съдържание на
заявлението-декларация, а именно, а) наименованието на лицето, както и името на
местата за настаняване – стаи за гости, апартаменти за гости (с изписване с
български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна
поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на
упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) че
лицето има право да извършва дейност в обекта, в случай че това лице е различно
от собственика на обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа
за ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се
посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан.
Съответно, документите предвидени в нормата на чл. 129а, т. 2 от ЗТ, са а)
копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на
вписване; б) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от
пълномощник. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление-декларация, то
отговаря на минимално предвиденото съдържание в нормата на чл. 129а, т. 1 от
ЗТ, поради което дори и да не е отговаряло на част от изискванията предвидени в
Наредбата, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, е
следвало да се приложат нормите на ЗТ, а не на Наредбата и не са били налице
основанията за постановяване на обжалвания отказ.
Според
настоящия състав не са налице и законови основания да се откаже извършването на
исканата регистрация на обекта по аргумента, че същият представлява офис и е
разположен в сграда със смесено предназначение. Нито в ЗТ, нито в Наредбата се
съдържа изискване в какъв обект и в каква сграда следва да са разположени
стаите за гости. Съответно, в тях не са предвидени и конкретни изисквания, на
които следва да отговарят отделните стаи за да може да се извършва в тях
хотелиерска дейност, за разлика от отменената Наредба за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията (отм. 07.07.2020 г.).
В този
смисъл, следва да се има предвид и че в легалните дефиниции дадени от
законодателя в нормите на § 1, т. 27 и т. 29 от ДР на ЗТ изрично е предвидено,
че "къща за гости" е жилищна сграда, а "апартаменти за
гости" са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на
туристи за нощувка, а спрямо стаите за гости в т. 28 е предвидено, че те са
самостоятелни или в апартаменти в една сграда, без да е въведено изискване
какво следва да е предназначението на сградата. Правните норми следва да се
прилагат според точния им смисъл, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА и ако
законодателят е имал в предвид, че стаите за гости следва да са разположени в
жилищни сгради, щеше да го предвиди изрично, както в останалите случаи. Така е
процедирано при задаване на легалното определение за "къща за гости",
като първоначално при приемането на ЗТ, е посочено, че тя е "сграда с
ниска етажност... ", а в последствие с изменение публикувано в ДВ бр.
37/2018г. изрично е предвидено, че къщата за гости е "жилищна сграда с
ниска етажност... ". Недопустимо е посредством разширително тълкуване на
цитираните норми да се въвеждат допълнителни ограничения спрямо правата на
отделните лица и да се утежнява тяхното положение, като им се ограничава
правото да ползват собствените си обекти.
В
допълнение на изложеното, следва да се има предвид и че в ЗТ и Наредбата не е
дадена легална дефиниция на понятията "жилище", "жилищна
сграда" и "административна сграда". Такива се съдържат в ЗУТ,
като съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ, "жилищна сграда" е сграда,
предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища,
които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Съгласно
т. 29 "Сграда със смесено предназначение" е нежилищна сграда, която
се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие
на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена
площ", а съгласно т. 30, "Жилище" е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Стаите
за гости, доколкото посредством тях се извършва хотелиерска дейност по смисъла
на ЗТ и не се ползват за задоволяване на жилищни нужди, не представляват жилище
по смисъла на ЗУТ. Съответно, сградата в която са разположени стаите за гости
не следва да е задължително жилищна сграда, като няма пречка тя да е със
смесено предназначение или да е такава с изцяло нежилищни обслужващи обекти по
смисъла на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, каквото е сградата в която е
разположен процесния обект, тъй като както беше посочено вече, посредством него
се иска да се извършва хотелиерска дейност, тоест дейност по обществено
обслужване, а не дейност във връзка със задоволяване на жилищни нужди. В този
смисъл, ползването на процесния обект, който е с начин на трайно ползване
"за офис", за хотелиерска дейност не е в противоречие с разпоредбата
на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, забраняваща строежите или части от тях да се ползват
не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в
експлоатация.
Предназначението
на обекта няма и как да бъде променено от офис на жилище, тъй като не са налице
законовите изисквания за това – не е разположен в жилищна сграда, съответно не
служи и не може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Ето защо, с
посоченото в писмо указание жалбоподателя да представи документи удостоверяващи преустройство и промяна на
предназначението на обекта, изначално са дадени неизпълними указания.
С оглед
на изложеното, следва да се приеме, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като не са налице предвидените от законодателя материалноправни
предпоставки за постановяване на отказ по подаденото от жалбоподателя
заявление-декларация. Неговото съдържание е в съответствие с изискванията на
чл. 129а от ЗТ и чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответно не съществува
законова пречка и ограничение за извършване от жалбоподателя на хотелиерска
дейност по смисъла на ЗТ, в обекта посочен в заявлението, поради което
обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
На основание чл. 173, ал. 3 от АПК, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от „М.Ц.“ ЕООД
заявление-декларация за регистриране за упражняване на дейност хотелиерство в
стая за гости, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че според представените от
жалбоподателя доказателства, адм. орган е процедирал по противоположен начин
спрямо други самостоятелни обекти – офиси в същата сграда, принадлежащи на
други собственици, а именно регистрирал е същите като туристически обекти, в противоречие с принципа за равно третиране на субектите при еднакви
обстоятелства.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представен списък на разноските и доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД22-1396/17.07.2023г. от кмета на Община
Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на
решението, съобразно изложените мотиви.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на ЕООД „М.Ц.“ с ЕИК ********* и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.„***“ № ***сумата от 770лв. / седемстотин и седемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия: