Решение по дело №11602/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7588
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20141100111602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2014 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.11.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                    СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 11602 по описа за 2014г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Д.А.К. против Л.И.И. и Т.И.И. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение на следния недвижим имот: Апартамент № 4 в гр.София, район Красно село, ул.*******, със застроена площ 75.82 кв.м., състоящ се от стая, дневна, трапезария с кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: югозапад-апартамент № 3 и коридор, югоизток-стълбище, североизток-двор, северозапад-двор, отгоре-апартамент № 8 и отдолу-гаражи № 18 и 19, абонатно помещение, мазе № 13 с електрическо табло, заедно с мазе № 4 със застроена площ 2.62 кв.м., при съседи: югозапад-коридор, югоизток-мазе № 5, седвероизток-двор, северозапад-мазе № 3, заедно с 2.400% ид.ч. от правото на строеж на сградата и заедно с 1.178% ид.ч. от правото на стреж върху поземления имот, върху който е посторена, съставляващ УПИ VІ-432, 433, 433а в кв.288 по плана на гр.София, местност бул „България-Мотописта“, целият с площ от 1651кв.м., при граници: улица, УПИ V-431, УПИ ХVІ-432б, УПИ ХV-433б, УПИ ІХ-436а и УПИ VІІІ-434, както и Гараж № 27, находящ се в гр.София, район Красно село, на първи етаж в сградата на бл.2 на ул.*******със застроена площ 16.94 кв.м., заедно с принадлежащото му мазе № 15 с врата къмм гаража с площ 4.31кв.м., при съседи общо за гаража и мазето: югоизток-гараж № 28 и мазе № 16, североизток-гараж № 20 и стълбищна площадка, северозапад-гараж № 26, стълбище и асансьорна шахта, отгоре-апартамент № 2, отдолу-автомобиленпроход, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.570% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който е посторена.

Твърденията на ищеца са за сключени с първия ответник два договора за паричен заем на 11.12.2009г. и на 12.11.2010г. С първия му предоставил сумата 170 000лв. с падеж за връщане на 02.04.20003г., а с втория предоставил сумата 230 000лв. с падеж за връщане на 12.11.2011г. заедно с договорна лихва от 1.66% месечно. Задълженията не били изпълнени на уговорените падежи, включително и в допълнително предоставения срок с отправени нотариални покани, поради което твърди да има изискуемо и непогасено парично вземане към първия ответник общо за сумата 400 000лв. Последният се разпоредил в полза на сестра си-втората ответница Т.И. със собствения си недвижим имот-апартамент № 4 и гараж № 27, ведно с прилежащите им мазета в гр.София, ул.*******чрез договор за дарение, обективиран в НА № 146, том ІІ, рег.№ 3546, дело № 321/2012г. Твърди по този начин да се увреждат интересите му, тъй като с прехвърлянето на имота по безвъзмезден начин длъжникът му е намалил имуществото си, а оттук и възможността да се удовлетвори. Навежда, че длъжникът му е знаел за увреждането, а знанието по отношение неговата сестра-приобретател се презюмира съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът Л.И. изразява становище за неоснователност на иска с възражение, че не дължи посочените парични суми и ищецът няма качеството кредитор. Позовава се на декларация от 11.07.2011г., с която ищецът декларирал, че няма финансови и имуществени претенции към него. На самостоятелно основание навежда недопустимост поради липса на правен интерес с твърдението, че в полза на ищеца било допуснато обезпечение по чл.390 ГПК на бъдещи искове за същите суми, претендирани по заемните правоотношения, чрез налагане възбрана върху собствения му имот УПИ вгр.Приморско, ул.*******, с площ 340 кв.м., заедно с посторената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ он 196 кв.м.  Претендира разноски.

Ответницата Т.И. оспорва качеството кредитор на ищеца спрямо първия ответник и липсата на увреждане интересите му с извършената безвъзмездна разпоредителна сделка, тъй като имотът й е прехвърлен по време преди настъпване падежа на задължението по първия договор от 11.12.2009г., т.е. преди да е станало изискуемо. Поддържа и възраженията направени в отговора на първия ответник.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:

Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за недействителна спрямо него сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правото възниква, когато сделката /възмездна или безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но са били предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135, ал.3 ЗЗД/. Искът е конститутивен и уважаването му, независимо в коя от двете хипотези, има за правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на сделката или действието между длъжника и третото лице, макар и в отношенията на последните да е действителна. 

Предпоставките на този иск са качеството кредитор на ищеца; отчуждаване от ответника-длъжник на собствено имущество или осъществяването на правни и/или фактически действия, с които намалява имуществото си, възпрепятстващо възможността на кредитора да се удовлетвори; знание от длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а при разпореждане по възмезден начин наличие на знание за увреждането и от приобретателя.

Като доказателства по делото са приети договор за заем от 11.12.2009г.  и договор за заем от 12.11.2010г., сключени между ищеца Д.К. и първия ответник Л.И.. С първия договор ищецът предоставил сумата от 170 000лв., а ответникът се задължил да я върне на 02.04.2013г. С втория договор ищецът предоставил сумата от 230 000лв., а ответникът се задължил да я върне в срок до 12.11.2011г. заедно с възнаградителна лихва от 1.66% месечно.

Представена е декларация от 11.07.2011г. на ищеца, в която декларирал, че „няма никакви финансови и имуществени претенции към ответника и всички съществуващи взаимоотношения между тях са уредени. Л.И. няма задължения към него лично или към представляваното дружество „Н.Л.“ ООД“.

Ищецът предявил против ответника осъдителни искове по чл.240 ЗЗД за сумата 170 000лв.-главница и чл.86 ЗЗД за сумата 3741.75лв.-мораторна лихва, по които образувано гр.д.№ 8493/2013г. по описа на СГС, І-14 състав, както и  осъдителни искове за сумата 230 000лв.-главница и за сумата 45 816лв.-възнаградителна лихва, по които образувано гр.д.№ 9133/2013г. по описа на СГС, І-11 състав.

С решение № 407/15.01.2016г. постановено по гр.д.№ 8493/2013г. по описа на СГС, І-14 състав, исковете на ищеца са уважени с осъждане на Л.И. да му заплати 170 000лв., представляваща неизплатено задължение за връщанена дадена по договор за заем от 11.12.2009г. сума, ведно със законната лихва от 20.06.2013г. до изплащането, както и 3741.75лв. лихва за забава за периода 03.04.2013г.-20.06.2013г. Решението е влязло в сила на 27.04.2018г. като потвърдено с решение № 957/25.04.2017г. по гр.д.№ 2390/2016г. на САС и определение № 297/27.04.2018г. по гр.д.№ 4508/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.

С решение от 30.12.2015г. постановено по гр.д.№ 9133/2013г. по описа на СГС, І-11 състав, исковете на ищеца за сумите по втория договор от 12.11.2010г. за главница от 230 000лв. и възнаградителна лихва от 45 816лв. са отхвърлени, но това решение е отменено с решение № 1290/21.06.2016г. по в.гр.д.№ 1365/2016г. на САС с осъждане на ответника да ги заплати. Решението на САС е влязло в сила на 24.04.2017г.

С тези решения със сила на пресъдено нещо е установено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по двата договора за заем и наличието на неудовлетворени парични притезания по тях, от което следва, че ищецът има качеството кредитор на първия ответник. Възраженията, че такива не съществуват с оглед представената декларация от 11.07.2011г. не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, защото от една страна те вече са били разгледани по посочените дела, а от друга страна предмет на предявения отменителен иск е единствено дали са налице пердпоставките на чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на разпоредителна сделка.

От фактическа страна не е спорно на 25.07.2012г. първият ответник Л.И. да дарил на своята сестра Т.И. процесния недвижим имот, договор обективиран в представения НА № 146, том ІІ, рег.№ 3546, дело № 321/2012г. на нотариус Й.Л., с район на действие СРС. Безвъзмездното разпореждане с имота е осъществено по време след сключване на договорите за заем и преди падежа за изпълнение на задължението по този от 11.12.2009г.

Не е спорно, а и от представеното по делото определение от 27.06.2013г. постановено по гр.д.№ 8798/2013г. на СГС, ІV-д състав, е видно, че по искане на ищеца Д.К. по реда на чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещите му искове против първия ответник за вземанията по договора за заем от 12.11.2010г. чрез налагане възбрана върху собствения на последния недвижим имот-УПИ в гр.Приморско, ул.*******-А с площ от 340 кв.м., съставляващ парцел VІІ-253 от кв.31 по плана на града, заедно с построената в него двуетажна жилищна масивна сграда с площ 196 кв.м.

Не се спори още, че въз основа влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 1365/2017г. по описа на САС в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за сумата 230 000лв., представляваща главница по договора за заем от 12.10.2010г. и за сумата 45 816лв., представляваща договорна лихва по него, въз основа на който образувано изп.д.№ 20178010400160 по описа на ЧСИ Т.Д.. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца посочва, че по това изпълнително дело е осъществена публична продан на възбранения имот на ответника Л.И. в гр.Приморско, като за получената сума ЧСИ е постановил разпределение, съгласно което вземането му за сумата от 230 000лв. е намалено на 85 618.10лв. Погасяване за тази част не е налице, тъй като постановлението за разпределение е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в сила. В тази връзка е представено определение от 01.02.2019г. по в.гр.д.№ 105/2019г. по описа на ОС-Бургас /стр.218-219/.

По делото е представено и запорно съобщение от ЧСИ М.М., с район на действие СГС, по образуваното при него изп.д.№ 20187860401146 с взискател Д.К. и длъжник Л.И. за вземанията по договора за заем от 11.12.2009г. С него е наложен запор върху вземания на длъжника по влязло в сила съдебно решение от 23.04.2018г. по гр.д.№ 3793/2017г. по описа на СРС, 55 състав.

Въз основа тези доказателства ищецът обосновава довод, че и понастоящем е кредитор на първия ответник и вземанията му не са погасени, а ответникът довод за липса на увреждане, защото към деня на разпоредителната сделка притежава и друго имущество, на стойност достатъчна да се удовлетвори в пълен размер.

Според трайно установената съдебна практика увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника-когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д.№ 5981/2014г., ВКС, ІV г.о.; Решение № 322/29.10.2015г. по гр.д.№ 2761/2015г., ВКС ІV г.о. и др./. Изхожда се от разпоредбата на чл.133 ЗЗД, според която цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Това означава, че кредиторът може да избере начин, по който да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, както и с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл.135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД / Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д.№ 2301/2014г., ВКС, ІV г.о./.

В случая първият ответник е дарил процесния имот на своята сестра по време след сключване на договорите за заем. Обстоятелството, че това е станало преди настъпване падежа на първия сключен по време, т.е. преди настъпване на изискуемостта е ирелевантно, защото за основателността на иска по чл.135 ЗЗД е достатъчно вземанията на кредитора да са възникнали. Разпореждането по бевзъмезден начин безспорно води до намаляване имуществото на длъжника, тъй като срещу прехвърлените права той не получава насрещна имуществена престация, а оттук и до възпрепятстване или затрудняване във възможността на кредитора за удовлетворение. Това предпоставя извод за увреждане на ищеца. От друга страна дарението е извършено след като е настъпила изискуемостта на другия договор, което безпорно сочи на знание за увреждане от първия ответник. Разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД изисква знание за увреждането и от третото лице-приобретател, но само когато разпореждането е чрез възмездна сделка. В случя следката е безвъзмездна, поради което знанието или не на втората ответница няма значение.

Доказателствата, че длъжникът притежава и друго имущество-недвижим имот в гр.Приморско, върху който ищецът е насочил принудително изпълнение, и наложен запор върху вземане по влязло в сила съдебно решение не могат да послужат като аргумент за достатъчно имущество и в този смисъл липса на увреждане. Това би имало значение само ако с това друго имущество, макар и принудително, са били удовлетворени всички вземания на кредитора в пълен размер, каквото в случая няма.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

С оглед този изход в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5547.80лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение Д.А.К., ЕГН *********, с адрес ***, по предявения против Л.И.И., ЕГН **********, и Т.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес *** Ю. Т., бл.*******, иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД сключения договор от 25.07.2012г., обективиран в НА № 146, том ІІ, рег.№ 3546, дело № 321/2012г., с който Л.И.И. дарява на Т.И.И. следния недвижим имот: Апартамент № 4 в гр.София, район Красно село, ул.*******, със застроена площ 75.82 кв.м., състоящ се от стая, дневна, трапезария с кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: югозапад-апартамент № 3 и коридор, югоизток-стълбище, североизток-двор, северозапад-двор, отгоре-апартамент № 8 и отдолу-гаражи № 18 и 19, абонатно помещение, мазе № 13 с електрическо табло, заедно с мазе № 4 със застроена площ 2.62 кв.м., при съседи: югозапад-коридор, югоизток-мазе № 5, седвероизток-двор, северозапад-мазе № 3, заедно с 2.400% ид.ч. от правото на строеж на сградата и заедно с 1.178% ид.ч. от правото на стреж върху поземления имот, върху който е посторена, съставляващ УПИ VІ-432, 433, 433а в кв.288 по плана на гр.София, местност бул „България-Мотописта“, целият с площ от 1651кв.м., при граници: улица, УПИ V-431, УПИ ХVІ-432б, УПИ ХV-433б, УПИ ІХ-436а и УПИ VІІІ-434, както и Гараж № 27, находящ се в гр.София, район Красно село, на първи етаж в сградата на бл.2 на ул.*******със застроена площ 16.94 кв.м., заедно с принадлежащото му мазе № 15 с врата къмм гаража с площ 4.31кв.м., при съседи общо за гаража и мазето: югоизток-гараж № 28 и мазе № 16, североизток-гараж № 20 и стълбищна площадка, северозапад-гараж № 26, стълбище и асансьорна шахта, отгоре-апартамент № 2, отдолу-автомобиленпроход, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.570% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който е посторена.

ОСЪЖДА Л.И.И., ЕГН **********, и Т.И.И., ЕГН **********, двамата от гр.София, да заплатят на Д.А.К., ЕГН *********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5547.80лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: