Определение по дело №2811/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1594
Дата: 28 юни 2016 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20153100502811
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../……………..2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

     ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева

въззивно гражданско дело2811 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд е сезиран с молба вх. № 13361/10.05.2016 г., подадена от Д.К.И., чрез адв. А.А., в която се съдържа искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 501/15.04.2016 г., постановено по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК.

В молбата се излагат доводи, че съдът не се е произнесъл по разноските, направени от Д.И. във връзка със защитата срещу частна жалба вх. № 4171/21.07.2015 г., както и във връзка с производството по чл. 248 от ГПК.

Несрещната страна „Аякс – 2002“ ООД изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

След постановяване на въззивното решение № 198/18.02.2016 г., пред Варненски окръжен съд паралелно са се развили производства по реда на чл. 250 от ГПК и по чл. 248 от ГПК, инициирани по молба вх. № 7394/12.03.2016 г., подадена от „Аякс – 2002“ ООД, за допълване на постановеното въззивно решение по делото.

Във връзка с подадената молба е депозиран отговор от Д.К.И., чрез адв. А.А., в който е обективирано искане на страната да бъдат присъдени разноски във връзка с подаването му в размер на 400 лв., за които е представен и списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 02.04.2016 г.

С Решение № 501/15.04.2016 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е допълнил Решение № 198/18.02.2016 г., оставяйки без уважение частна жалба вх. № 4171/21.07.2015 г., подадена от „Аякс – 2002“ ООД срещу Определение № 366/01.07.2015 г., постановено по гр.д. № 758/2014 г. на Девненски районен съд, както и е оставил без уважение молба вх. № 7394/12.03.2016 г., подадена от „Аякс – 2002“ ООД, в частта в която е отправено искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение № 198/18.02.2016 г. по в. гр. дело № 2811/2015 г. по описа на ВОС.

Производството по чл. 250 от ГПК е процесуален способ, посредством който страните могат да поискат от съда да се произнесе по тяхно искане, когато с решенето е пропуснато произнасяне по същото.

В настоящия случай подаването на молба по реда на чл. 250 от ГПК е било обусловено от пропуск на съда да се произнесе по депозираната частна жалба с вх. № 4171/21.07.2015 г., подадена от „Аякс – 2002“ ООД срещу Определение № 366/01.07.2015 г., постановено по гр.д. № 758/2014 г. на Девненски районен съд. Намирайки молбата за основателна, съдът е допълнил въззивното решене по реда на чл. 250 от ГПК, като е оставил без уважение подадената частна жалба. Разпределението на съдебните разноски е последица от въззивната проверка на първоинстанционния съдебен акт, като същите се присъждат по реда на чл. 78 от ГПК. С оглед извода на съда за неоснователност на частната жалба, в полза на Д.К.И. биха могли да бъдат присъдени разноски, направени от него във връзка със защитата му срещу подадената частна жалба.

В настоящото производство въззивният съд е бил сезиран с жалби и на двете страни, както следва: въззивна жалба вх.№ 3464/16.06.2015 г., подадена от ищеца Д.К.И.  срещу решение на Девненски РС в частите му, с които са отхвърлени неговите претенции за присъждане на суми за обезщетение за положен извънреден труд; въззивна жалба вх. № 3438/15.06.2015 г., депозирана от „Аякс - 2002“ООД, срещу решението на ДРС в неговите осъдителни части; насрещна въззивна жалба вх. № 4203/22.07.2015 г., подадена от ищеца Д.К.И.; частна жалба вх. № 4114/16.07.2015  г., подадена от Д.К.И. срещу постановеното от ДРС Определение № 366/01.07.2015 г. по реда на чл. 248 ГПК, с което е осъден ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 1193,74 лв., представляваща направени от ответника разноски, както и частна жалба вх. № 4171/21.07.2015 г., подадена от „Аякс - 2002“ ООД срещу Определение № 366/01.07.2015 г. на ДРС, в частта с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за разликата над уважената част от 1193,74 лв. до размер от 1905,75 лв.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание е представен списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски от Д.К.И., като е претендиран общ размер на направените по делото разноски. За установяване реалното извършване на разноските е представен договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016 г., от който е видно, че същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за „процесуално представителство пред Окръжен съд – гр. Варна“. Нито в списъка, нито в договора за правна защита е направено разграничение каква част от адвокатското възнаграждение по коя от депозираните жалби е направено, поради което за съда е невъзможно да извърши преценка, какъв е размера на дължимите на страната разноски във връзка със защитата й срещу подадената частна жалба с вх. № 4171/21.07.2015 г.

Производството по чл. 248 от ГПК има за цел да обезпечи правилното и законосъобразно разпределение на разноските между страните, като дава възможност на същите да поискат от съда да се произнесе по искането за разноски, ако е пропуснал да направи това със съдебното решение или да поискат изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато считат, че съдът е определил неточно размерът на присъдените такива.

Производствата, както по чл. 250 от ГПК, така и по чл. 248 от ГПК са продължение на съдопроизводството по делото, а не самостоятелни производства, поради което за същите не се дължат разноски между страните. В този смисъл е трайната съдебна практика (Определение № 230/13.07.2015 г. по гр. д. № 4613/2014 г. на ВКС, I г.о.; Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, III г.о.).

Неоснователно е искането на Д.К.И. за присъждане в негова полза на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 250 и чл. 248 от ГПК, инициирано по молба на „Аякс – 2002“ ООД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за допълване в частта за разноските на Решение № 501/15.04.2016 г. следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13361/10.05.2016 г., подадена от Д.К.И., чрез адв. А.А., за допълване в частта за разноските на Решение № 501/15.04.2016 г., постановено по гр. дело № 2811/2015 г. по опис на ВОС, посредством присъждане на разноски в производството по чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалва пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.